Юбер дьо Живанши: последният голям моделиер

| от chronicle.bg, по New York Times |

Коко Шанел умира през 1971 г. Кристобал Баленсиага година след това. На следващата година, 1973 г., този свят напуска Елза Скиапарели. Десетилетия по-късно, през 2008 г. умира Ив Сен Лоран. Преди дни този свят напусна последният голям моделиер, Юбер дьо Живанши.

Той, заедно с останалите изброени, е едни от най-влиятелните културни революционери на миналия век. Последният голям моделиер ни напусна в събота, 10 март на 91 години. Новината беше потвърдена от неговият партньор Филип Вене.

Юбер дьо Живанши, чийто дизайни задават стандартите за елегантност в модата в продължение на 4 десетилетия, облича личности като Жаклин Кенеди, Грейс Кели и Одри Хепбърн.  Той е  част от поколение дизайнери, които основават модните си къщи в следвоенен Париж и започват нов подход на сближаване с клиентките си и на създаване на тоалети предназначени за конкретни личности.

Първото му шоу се състои през февруари 1952 г., когато той е на 24 години. Част от колекцията е Bettina blouse, вдъхновена от неговата муза Бетина Грациани, парижки супермодел, която става част от модната му къща като директор на отдела по връзки с обществеността и отговорник по продажбите.

Hubert de Givenchy, Modeschöpfer, Frankreich

Година по-късно Живанши попада в полезрението на Холивуд и се среща с жената, която ще стане негова най-добра приятелка. През 1992 г., когато тя е болна и трябва да се прибере  в Европа, но не й разрешават да вземе редовен полет, той изпраща частния си самолет и го пълен с цветя, за да може тя да се прибере в Швейцария. Одри Хепбърн е изгряваща звезда през 1953 г. и той е нает да прави костюмите за следващия й  филм, „Сабрина“. Тази колаборация ще бъде началото на дългогодишна професионална и лична връзка, която ще превърне и двамата в живи легенди.

През 1961 г. е създадена „Малката черна рокля“. Тоалетът е за филма „Закуска в Тифани“ и го виждаме още в началото, когато Холи Голайтли слиза от таксито с вдигната прическа, големи слънчеви очила и тестена закуска. За поколения млади жени, мечтаещи за бляскав живот в големия град, образът на Холи Голайтли става идеал – богатата бохемка, която организира бурни партита и носи зашеметяващи тоалети. През 2006 г. роклята е продадена  на благотворителен търг от аукционна къща „Кристис“ за 923 хил. долара.

Audrey In Givenchy

Въпреки твърденията, че малката черна рокля е дело на Коко Шанел, която по онова време вече е популяризирала този силует, тя става запазена марка на Живанши. „Малката черна рокля е най-трудното нещо за създаване, защото трябва да запазиш простотата.“

Одри Хепбърн носи негови тоалети във филмите Funny Face, Love in the Afternoon, Paris When it Sizzles, How to Steal a Million, Charade и Love Among Thieves. Но по думите ми, при първата им среща той далеч не се е надявал да попадне точно на тази Хепбърн. Когато двамата се срещат за първи път, дебютът на Одри в Холивуд, филмът „Ваканция в Рим“, все още не е излязъл и тя е непозната. Тогава единствената Хепбърн е Катрин, затова съвсем естествено Живанши мисли, че зад „госпожица Хепбърн“ стои високата, червенокоса и нечовешки талантлива актриса от Кънектикът. Вместо това се появява Одри Хепбърн, която трябва да бъде преобразена в Сабрина Феърчайлд, дъщерята на шофьор, която разцъфва по време на обучението си в Париж и се връща, за да плени Уилям Холдън във филма  на Били Уайлдър, „Сабрина“.

audrey-hepburn-wedding-dress-sabrina-6

„Тя носеше тесни къси панталони и тениска и бях разочарован, че не ставаше дума за Катрин.“ разказва Живанши за първата им среща. „Отвърнах, че нямам време – бях по средата на създаване на втората си колекция и не разполагах с много помощници. Но двамата вечеряхме един ден и още преди края на вечерята й казах: „Ще направя всичко за теб.““

За съжаление този случай не завършва в полза на Живанши от гледна точка на признание. Едит Хед, най-влиятелният дизайнер на костюми в Холивуд получава номинация за филма „Сабрина“, и когато печели не отдава почит на Живанши в речта си. Всъщност Едит Хед изработва само част от костюмите за този филм, но култовите тоалети са дело на мъжа. Хепбърн е бясна и оттогава заявява: „Във всеки мой филм Живанши ме облича.“

По това време Юбер дьо Живанши се запознава със своя идол, испанският моделиер Кристобал Баленсиага, с когото има силна връзка в продължение на десетилетие. В този период силуетът на Живанши се променя от изчистен и момичешки към пищен и романтичен с остър акцент върху конструкцията на дрехата.

За своя идол по-късно той споделя: „Моята религия е Баленсиага. Понеже съм вярващ, за мен съществуват Баленсиага и Господът.“

Със своите 190 сантиметра, пясъчни коси, атлетичност и осанка, той става олицетворение на френският аристократизъм.

Close-Up Of Hubert De Givenchy

Граф Юбер Джеймс Марсел Тафин дьо Живанши е роден на 21 февруари 1927 г. в Бове, Франция, най-младият син на Беатрис Баден и Люсиен Тафин дьо Живанши, маркиз на Живанши. Баща му умира от инфлуенца през 1930 г. и той и брат му са отгледани от майка си и нейните родители. Още от малък се запознава със света на модата и изящната изработка на дрехи. Когато е  на 10 години, семейството присъства на парти в Париж, организирано от моделиера Жан Ланвен, на което са изложени дизайни на Шанел, Скиапарели и други дизайнери. Този момент, по думите на Живанши, го вдъхновява да се посвети на модата.

На 17 години заминава за Париж и постъпва в Училището за изящни изкуства. Следващата година, благодарение  на връзките на семейството, започва да стажува при моделиера Жак Фат. За кратки периоди след това работи за Робер Пике и Люсиен Лелонг, след като Диор напуска последната къща, за да основе своя собствена.

Следвоенните години в Париж са предизвикателство за модата. Дизайнерите се опитват да създадат нова атмосфера на пищност. Това е времето на New Look на Диор – революцията, която разбива довоенните порядки в занаята.

От 1947 г. до 1952 г. Живанши работи за Елза Скиапарели, мечтаейки за своя собствена модна къща. На фона на тези мечти дизайнерите Едуард Молиню и Пиге затварят ателиетата си, заради високата цена на луксозните материали.

Close-Up Of Hubert De Givenchy

През март 1952 г. списание Life го представя на американците в статия на четири страници, озаглавена „Дьо Живанши, ново име в Париж“. Мъжът основава модната си  къща в малко ателие на улица Алфред дьо Вини, с намерението да създаде нова концепция  за женското облекло: отделни елементи, предназначени да бъдат носени в различни комбинации. Три самостоятелни горнища и три поли, които са комбинирани в девет различни тоалета. Бяла жилетка, блуза от органза и черен пуловер могат да бъдат носени с черна пола, дълга пола или пола на райета. Мотивите до известна степен за тази стратегия са икономически – платовете струват три пъти по-малко отколкото на конкурентите му и той знае, че Америка се интересува от прет-а-портето. Наема Грациани, който се погрижва да привлече вниманието на влиятелните купувачи. Bettina Blouse, бялата памучна блуза с ръкави в стил „фламенко“ става сензация.

Той е един от малкото дизайнери, които успяват да запазят финансова независимост през по-голямата част от кариерата си. Живанши е удостоен с орден на Почетния легион през 1983 г.  и награда за цялостно творчество на Съвета на модните дизайнери на Америка през 1995 г.

Модната къща „Живанши“ е продадена  на  луксозния конгломерат LVMH през 1988 г. и продължава да произвежда колекции под крилото му до пенсионирането на дизайнера. Часове след последното му ревю през 1995 г. е обявено, че негов наследник като творчески директор на къщата става Джон Галиано. Британецът се мести при „Диор“ година по-късно и на негово място идва Александър Маккуин.

През 2005 г. марката е продадена на италианецът Рикардо Тиши, който залага  на агресивен street-style, графики на акули, ръмжащи ротвайлери и авангардно вечерно облекло. Музите на Тиши включват транссексуалния модел Леа Ти и Ким Кардашиян. Това е в рязък контраст с досегашната история на марката, асоцирана с колаборацията Хепбърн-Живанши. През 2007 г. Живанши признава в интервю: „Страдам. Това, което се случва не ме прави щастлив. Все пак, човек трябва да се гордее с името си.“

GettyImages-607438238_master

Това е един от редките  моменти на недискретност. Обикновено моделиерът казва, че не се интересува от колекциите на „Живанши“ след пенсионирането си. Миналия март Клеър Келър стана първата жена творчески директор на компанията, заменяйки Тиши.

През студенти в Оксфорд през 2010 г. Юбер дьо Живанши дава следния съвет на младите:

„Трябва, ако е възможно, да носите частица елегантност още при раждането си. Тя е част от самите вас.“

 
 

#LoveWins: мъжки пингвини свиха общо гнездо

| от chronicle.bg |

Любовта е във въздуха и печели не само между нас, хората, а и при животните. Живото доказателство за това е двойка мъжки пингвини в аквариум в Сидни (Австралия), която свива свое собствено гнездо, предава Mashable.

Двата пингвина, Sphen и Magic, са от вида Pygoscelis papua. Те се запознали и станали неразделни по време на изложба в аквариума, показваща животни от австралийския остров Макуори. Малко преди да започне размножителния период на вида им двамата стават неразделни и са виждани многократно да плуват заедно.

С наближаването на размножителния период Sphen и Magic започнали да събират камъчета, от които да си направят гнездо. При този вид пингвини обичаят е да се прави постилка от плоски камъни върху почвата и върху нея се мътят яйцата, които по-късно родителите топлят с телата си до излюпването на малките.

Постепенно гнездото на двата пингвина побрало най-много камъчета. За да не ги изключва от размножителния период, управата на аквариума им дала фалшиво яйце, с което да проверят дали два мъжки пингвина са способни да се грижат наистина за него. Когато станало ясно, че те са повече от способни, получили истинско яйце – на друга двойка, която имала две.

В момента се очаква да се излюпи яйцето на Sphen и Magic, а дотогава двамата се редуват да го топлят и пазят.

Това не е първият случай на мъжки пингвини, свиващи гнездо заедно. През 2012 г. други двама в зоопарка в Единбург получават яйце от гнездото на друга двойка и го отглеждат.

Ето и кратко видео с двата пингвина, което… ами, което всъщност е доста красиво, не мислите ли?

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.

 
 

Забраняват на Тръмп да ползва музиката на Принс

| от chr.bg |

Семейството на покойната звезда Принс поиска официално от президента на САЩ Доналд Тръмп да престане да използва музиката на изпълнителя по време на митингите си и други политическите мероприятия.

Искането от името на роднините на Принс отправи Омар Бейкър, негов полубрат. Хитът „Purple Rain“ често звучи на митингите на Тръмп, включително и миналата седмица в Саут Хейвън.

Много музиканти или техни наследници изразиха несъгласие Тръмп да използва хитовете им. Сред тях са „Ролинг стоунс“, Адел, Нийл Йънг, Ар И Ем, „Аеросмит“, „Куин“, наследниците на Джордж Харисън, както и семейството на Лучано Павароти.

Американските политици могат да получават лиценз от дружествата за авторски права и да не искат изрично съгласие от самите изпълнители, когато решат да използват музиката им за подобни събития.

 
 

Трейлърът на „High Life“ с Робърт Патинсън не е никак лош

| от chronicle.bg |

Клеър Дени е режисьор и сценарист, на когото сладникавостта е чужда. Предвид това, не очакваме първият й скок в англоезичното кино да е отклонение от нормата. Режисьорът на „Шоколад“ (1988) и „Trouble Every Day“ (2001) този път прави странна смес от научна фантастика, трилър и еротика, наречена „High Life“. В духа на класики като „2001: A Space Odyssey“ и „Alien“ тя изследва човешката природа и самата вселена, в която тя съществува.

Всичко това се случва през призмата на Робърт Патинсън, който играе главната роля.

Филмът разказва за група затворници, сред тях персонажите на Патинсън и Миа Гот, които са на пътешествие, от което вероятно няма да се завърнат у дома. Жулиет Бинош участва в ролята на лукавата д-р Дибс, която има свои причини да пътува в космоса – главно, за да извършва странни експерименти върху пътуващите на космическия кораб.

След фестивалната си премиера тази година (в Торонто) лентата беше посрещната от смесени отзиви. Но това не означава, че няма да се хареса на критиците. Колкото и някои да подценяват Робърт Патинсън, Клеър Дени несъмнено е име, което би могло да направи наистина добро кино.

Първият трейлър на филма, чиято световна премиера е догодина, вече е тук и не е никак лош.