Юбер дьо Живанши: последният голям моделиер

| от chronicle.bg, по New York Times |

Коко Шанел умира през 1971 г. Кристобал Баленсиага година след това. На следващата година, 1973 г., този свят напуска Елза Скиапарели. Десетилетия по-късно, през 2008 г. умира Ив Сен Лоран. Преди дни този свят напусна последният голям моделиер, Юбер дьо Живанши.

Той, заедно с останалите изброени, е едни от най-влиятелните културни революционери на миналия век. Последният голям моделиер ни напусна в събота, 10 март на 91 години. Новината беше потвърдена от неговият партньор Филип Вене.

Юбер дьо Живанши, чийто дизайни задават стандартите за елегантност в модата в продължение на 4 десетилетия, облича личности като Жаклин Кенеди, Грейс Кели и Одри Хепбърн.  Той е  част от поколение дизайнери, които основават модните си къщи в следвоенен Париж и започват нов подход на сближаване с клиентките си и на създаване на тоалети предназначени за конкретни личности.

Първото му шоу се състои през февруари 1952 г., когато той е на 24 години. Част от колекцията е Bettina blouse, вдъхновена от неговата муза Бетина Грациани, парижки супермодел, която става част от модната му къща като директор на отдела по връзки с обществеността и отговорник по продажбите.

Hubert de Givenchy, Modeschöpfer, Frankreich

Година по-късно Живанши попада в полезрението на Холивуд и се среща с жената, която ще стане негова най-добра приятелка. През 1992 г., когато тя е болна и трябва да се прибере  в Европа, но не й разрешават да вземе редовен полет, той изпраща частния си самолет и го пълен с цветя, за да може тя да се прибере в Швейцария. Одри Хепбърн е изгряваща звезда през 1953 г. и той е нает да прави костюмите за следващия й  филм, „Сабрина“. Тази колаборация ще бъде началото на дългогодишна професионална и лична връзка, която ще превърне и двамата в живи легенди.

През 1961 г. е създадена „Малката черна рокля“. Тоалетът е за филма „Закуска в Тифани“ и го виждаме още в началото, когато Холи Голайтли слиза от таксито с вдигната прическа, големи слънчеви очила и тестена закуска. За поколения млади жени, мечтаещи за бляскав живот в големия град, образът на Холи Голайтли става идеал – богатата бохемка, която организира бурни партита и носи зашеметяващи тоалети. През 2006 г. роклята е продадена  на благотворителен търг от аукционна къща „Кристис“ за 923 хил. долара.

Audrey In Givenchy

Въпреки твърденията, че малката черна рокля е дело на Коко Шанел, която по онова време вече е популяризирала този силует, тя става запазена марка на Живанши. „Малката черна рокля е най-трудното нещо за създаване, защото трябва да запазиш простотата.“

Одри Хепбърн носи негови тоалети във филмите Funny Face, Love in the Afternoon, Paris When it Sizzles, How to Steal a Million, Charade и Love Among Thieves. Но по думите ми, при първата им среща той далеч не се е надявал да попадне точно на тази Хепбърн. Когато двамата се срещат за първи път, дебютът на Одри в Холивуд, филмът „Ваканция в Рим“, все още не е излязъл и тя е непозната. Тогава единствената Хепбърн е Катрин, затова съвсем естествено Живанши мисли, че зад „госпожица Хепбърн“ стои високата, червенокоса и нечовешки талантлива актриса от Кънектикът. Вместо това се появява Одри Хепбърн, която трябва да бъде преобразена в Сабрина Феърчайлд, дъщерята на шофьор, която разцъфва по време на обучението си в Париж и се връща, за да плени Уилям Холдън във филма  на Били Уайлдър, „Сабрина“.

audrey-hepburn-wedding-dress-sabrina-6

„Тя носеше тесни къси панталони и тениска и бях разочарован, че не ставаше дума за Катрин.“ разказва Живанши за първата им среща. „Отвърнах, че нямам време – бях по средата на създаване на втората си колекция и не разполагах с много помощници. Но двамата вечеряхме един ден и още преди края на вечерята й казах: „Ще направя всичко за теб.““

За съжаление този случай не завършва в полза на Живанши от гледна точка на признание. Едит Хед, най-влиятелният дизайнер на костюми в Холивуд получава номинация за филма „Сабрина“, и когато печели не отдава почит на Живанши в речта си. Всъщност Едит Хед изработва само част от костюмите за този филм, но култовите тоалети са дело на мъжа. Хепбърн е бясна и оттогава заявява: „Във всеки мой филм Живанши ме облича.“

По това време Юбер дьо Живанши се запознава със своя идол, испанският моделиер Кристобал Баленсиага, с когото има силна връзка в продължение на десетилетие. В този период силуетът на Живанши се променя от изчистен и момичешки към пищен и романтичен с остър акцент върху конструкцията на дрехата.

За своя идол по-късно той споделя: „Моята религия е Баленсиага. Понеже съм вярващ, за мен съществуват Баленсиага и Господът.“

Със своите 190 сантиметра, пясъчни коси, атлетичност и осанка, той става олицетворение на френският аристократизъм.

Close-Up Of Hubert De Givenchy

Граф Юбер Джеймс Марсел Тафин дьо Живанши е роден на 21 февруари 1927 г. в Бове, Франция, най-младият син на Беатрис Баден и Люсиен Тафин дьо Живанши, маркиз на Живанши. Баща му умира от инфлуенца през 1930 г. и той и брат му са отгледани от майка си и нейните родители. Още от малък се запознава със света на модата и изящната изработка на дрехи. Когато е  на 10 години, семейството присъства на парти в Париж, организирано от моделиера Жан Ланвен, на което са изложени дизайни на Шанел, Скиапарели и други дизайнери. Този момент, по думите на Живанши, го вдъхновява да се посвети на модата.

На 17 години заминава за Париж и постъпва в Училището за изящни изкуства. Следващата година, благодарение  на връзките на семейството, започва да стажува при моделиера Жак Фат. За кратки периоди след това работи за Робер Пике и Люсиен Лелонг, след като Диор напуска последната къща, за да основе своя собствена.

Следвоенните години в Париж са предизвикателство за модата. Дизайнерите се опитват да създадат нова атмосфера на пищност. Това е времето на New Look на Диор – революцията, която разбива довоенните порядки в занаята.

От 1947 г. до 1952 г. Живанши работи за Елза Скиапарели, мечтаейки за своя собствена модна къща. На фона на тези мечти дизайнерите Едуард Молиню и Пиге затварят ателиетата си, заради високата цена на луксозните материали.

Close-Up Of Hubert De Givenchy

През март 1952 г. списание Life го представя на американците в статия на четири страници, озаглавена „Дьо Живанши, ново име в Париж“. Мъжът основава модната си  къща в малко ателие на улица Алфред дьо Вини, с намерението да създаде нова концепция  за женското облекло: отделни елементи, предназначени да бъдат носени в различни комбинации. Три самостоятелни горнища и три поли, които са комбинирани в девет различни тоалета. Бяла жилетка, блуза от органза и черен пуловер могат да бъдат носени с черна пола, дълга пола или пола на райета. Мотивите до известна степен за тази стратегия са икономически – платовете струват три пъти по-малко отколкото на конкурентите му и той знае, че Америка се интересува от прет-а-портето. Наема Грациани, който се погрижва да привлече вниманието на влиятелните купувачи. Bettina Blouse, бялата памучна блуза с ръкави в стил „фламенко“ става сензация.

Той е един от малкото дизайнери, които успяват да запазят финансова независимост през по-голямата част от кариерата си. Живанши е удостоен с орден на Почетния легион през 1983 г.  и награда за цялостно творчество на Съвета на модните дизайнери на Америка през 1995 г.

Модната къща „Живанши“ е продадена  на  луксозния конгломерат LVMH през 1988 г. и продължава да произвежда колекции под крилото му до пенсионирането на дизайнера. Часове след последното му ревю през 1995 г. е обявено, че негов наследник като творчески директор на къщата става Джон Галиано. Британецът се мести при „Диор“ година по-късно и на негово място идва Александър Маккуин.

През 2005 г. марката е продадена на италианецът Рикардо Тиши, който залага  на агресивен street-style, графики на акули, ръмжащи ротвайлери и авангардно вечерно облекло. Музите на Тиши включват транссексуалния модел Леа Ти и Ким Кардашиян. Това е в рязък контраст с досегашната история на марката, асоцирана с колаборацията Хепбърн-Живанши. През 2007 г. Живанши признава в интервю: „Страдам. Това, което се случва не ме прави щастлив. Все пак, човек трябва да се гордее с името си.“

GettyImages-607438238_master

Това е един от редките  моменти на недискретност. Обикновено моделиерът казва, че не се интересува от колекциите на „Живанши“ след пенсионирането си. Миналия март Клеър Келър стана първата жена творчески директор на компанията, заменяйки Тиши.

През студенти в Оксфорд през 2010 г. Юбер дьо Живанши дава следния съвет на младите:

„Трябва, ако е възможно, да носите частица елегантност още при раждането си. Тя е част от самите вас.“

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.

 
 

Кийра Найтли получи Орден на Британската империя

| от chronicle.bg |

На церемония в Бъкингамския дворец Кийра Найтли получи Орден на Британската империя за работата си в драмата и благотворителността, в която си партнира с WaterAid и Oxfam.

Звездата от „Pride & Prejudice“ получи ордена си лично от принц Чарлз. 

33-годишната актриса позира преди събитието заедно с родителите си и съпруга си Джеймс Райтън. Тя се появи с лимонен костюм от Chanel, розов колан и шапка за завършен външен вид, напомнящ за Мери Попинс. Така изпъкна пред стандартното официално облекло, което обикновено се носи от гостите и награждаваните.

SEI_44256984-de53

Кийра не е сама в това отношение. През ноември Ема Томпсън получи титлата дейм отново на церемония в Двореца, на която се появи в син костюм… и бели маратонки. Поне знаем, че са дизайнерси – с цена от 235 паунда. Самата Томпсън каза в подкаста My Dad Wrote A Porno, че не разбира защо се е вдигнало толкова шум по въпроса.

Около Найтли също се вдигна малко шум скоро, когато тя съобщи, че забранява на 3-годишната си дъщеря да гледа филми на Disney. Като причина тя изтъкна липсата на феминистки ценности в продукциите на компанията. В шоуто на Елън Дедженеръс тя каза, че не разрешава на детето си да гледа „Пепеляшка“ и „Малката русалка“, защото не вярва, че те са независими жени: „Не може да гледа „Пепеляшка“, защото филмът е за това да чакаш богатия мъж да те спаси – не, спаси се сама.“ По-късно обаче актрисата отбеляза, че харесва „Frozen“ и „Moana“.

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.