shareit

The New York Times: Националистите печелят от идването на сирийските бежанци в България

| от |

Под заглавие „Крайната десница печели от идването на сирийци в Източна Европа“ вестник „The New York Times“ публикува репортаж от Свиленград на Андрю Хигинс, според когото крайнодясната партия „Атака“ подобрява позициите си, откакто сирийски бежанци дойдоха в България.
2
Идването на близо 6500 сирийски бежанци в България тази година затрудни непопулярното коалиционно правителство и добави опасен елемент във вече нестабилната политическа обстановка,
отбелязва авторът. Той разказва за активиста на „Атака“ в Свиленград Ангел Божинов, който изгубил мястото си в градския съвет на местните избори през 2011 г., но благодарение на обществената тревога от притока на сирийски бежанци през близката граница очаква по-добро политическо бъдеще. Членството в местната организация на „Атака“ расте през последните седмици, а хората го спирали по улиците, за да му кажат, че партията му е права. „Атака“, обяснява авторът, издига лозунга „България за българите“ и настоява сирийските бежанци, които смята за терористи, да бъдат изгонени от България, а неин евродепутат ги нарече „ужасни, окаяни примати“.1
Пристигането на бежанците и случаят с наръгана с нож българка от алжирски имигрант накара крайнодесните да съзрат в това своя голям шанс. С отричането на чужденците и местните
малцинства като ромите и настояването за връщане на „изгубени“ български територии „Атака“ се намери в предните редици на шовинистичното, националистическо течение, което печели почва в
няколко бивши комунистически страни в Източна и Централна Европа. Като много популистки партии в Западна Европа тя смесва крайнодесни лозунги за ред, законност и ограничаване на имиграцията с леви икономически искания. Но за разлика от националистическите партии в по-богатите страни на Запад тя е „силно расистка и антисемитска“, казва Красимир Канев от Българския хелзинкски комитет, пише „The New York Times“.

3

Тя е сравнима донякъде с неофашистката „Златна зора“ в Гърция, но докато гръцкото правителство нанесе удар на „Златна зора“, в България „Атака“ е на практика партньор на правителството.Авторът цитира думи на Божинов, че партията му не е против законните имигранти, а само срещу онези, които се промъкват презграницата с Турция и които по думите му са заплаха за сигурността и икономическата стабилност на България и Европа. „Ние не сме партия на ксенофоби. Но в България има достатъчно бедни хора, които се нуждаят от грижи преди бежанците“, обяснява той.

 
 
Коментарите са изключени

На практика няма такова нещо като електрически змиорки

| от |

Има обаче електрически риби: 2,4 метра дълги, 600 волта мощност, риби, които могат да убият алигатор.

Въпреки че има редица риби, които произвеждат електрически заряд, видът, който ние наричаме „електрическа змиорка“ – Electrophorus electricus – всъщност е член на рибното семейство. И по-точно на втория най-голям клас риби – Лъчеперките (Ostariophysian).

YellowPerch

Жълт костур (Perca flavescens) – един от представителите на класа Ostariophysian

Съвсем разбираемо бъркана за змия заради формата си и липсата на каудални и дорзални перки, Е. electricus има дълго (до  2,4 метра) цилиндрично тяло и плоска глава. Органите й се намират в предната част на тялото (близо до главата), докато останалата част съдържа три електрически органа, заедно с близо 6000 специализирани електроцитни клетки, които, както подсказва името, произвеждат, съхраняват и пускат електричество.

Електрическите органи започват да се развиват в началото на живота на рибата. Клетките, които произвежда само слаб електрически заряд и се използва за ехолокация, започва да се развива много скоро след раждането. Останалите два електрически органа произвеждат много по-високо напрежение от около 600 волта и около 1 ампер, така че около 600 вата, за около 2 милисекунди.

Въпреки че рибата има хриле, тя поема по-голямата част от кислорода си през силно наситената си с кръвоносни съдове уста, и затова често идва на повърхността на водата, за да диша.

Рибата също така е покрита с гъста, сива до кафеникава или направо черна кожа. Предполага се, че тази кожа я предпазва от собствения й електрически ток.

За да се възпроизведе, женската снася до 17 000 яйца в гнездо, направено от мъжкия по време на сухия сезон, и средно около 1200 от тези яйца се излюпват. В плен мъжките електрически риби живеят до 15 години, а женските до 22 години.

Електрическата риба е родом от Южна Америка, по-специално реките Ориноко и Гвиана, както и от големи части от река Амазонка. Живее на речните дъна и в блатата и й е добре в сравнително ниско кислородни води понеже диша през устата.

Electric-eel

E. electricus използва своите електрически органи за ориентация, лов и защита.

Докато плува в мътното през нощта, електрическата риба се ориентира, като периодично излъчва слаб електрически заряд:

Това по-ниско напрежение може да се използва за „виждане“ в околната среда. Различните обекти имат различна проводимост и съответно ще изкривят електрическото поле, което змиорката произвежда.

След като намери плячката си с тези слаби електрически импулси, рибата:

…използва много по-голям електрически ток, за да я зашемети.

И понеже няма зъби, тя яде улова като отворя уста и я всмуква.

Когато е нападната от хищник, способна да произведе напрежение до 600 волта, електрическата риба излъчва силен кратък (2 милисекунди или по-малко) токов удар. Въпреки че специалистите казват, че шокът рядко е фатален сам по себе си, той все пак може да убие някои животни.

Произвеждането на ток се контролира, разбира се, от нервната система. Всяка електрогенна клетка носи отрицателен заряд от малко по-малко от 100 миливолта от външната си страна в сравнение с вътрешната. Когато нервен сигналът пристигне, се освобождава ацетилхолин, който е невротрансмитер.

Този ацетилхолин се секретира чрез нерви от едната страна на клетката, карайки от същата страна да се отворят йонни канали. Натриевите йони са в състояние бързо да влязат в клетката по тези канали, което променя равновесието на клетката и за да го възстановят отново, калиевите йони напускат клетката от другата страна.

Резултатът е пътечка с ниско електрическо съпротивление, свързваща вътрешната и външната страна на клетката. По този начин всяка клетка се държи като батерия като активираната страна носи отрицателен заряд, а противоположната страна – положителен. И тъй като клетките са ориентирани вътре в електрическия орган точно като поредица от батерии във фенерче, например, токът задейства всичките клетки само за 2 милисекунди. Така се създава краткотраен токов заряд по тялото на змиорката.

От 2009 г. учените в аквариума Living Planet в Санди, щата Юта, използват тока на техните живи електрически риби, за да захранват светлините на коледната елха на аквариума.

По същество два електрода от неръждаема стомана са прикрепени към резервоара на Спарки (електрическата риба) и всеки път, когато Спарки пуска електричество, което е част от „неговата естествена, нормална активност“, това електричество преминава през електродите към светлините на дървото. Маркетинг директорът на Living Planet обожава тази система, защото „помага да се даде визуална представа за това какво едно животно наистина прави ежедневно“.

Токът от рибата може да има и друго приложение. Някои медицински импланти и устройства се нуждаят от батерии, за да функционират. През последните години учените търсят начини да създадат био-батерии, които биха били като всяка друга клетка в тялото ни, само дето произвеждат електричество.

Няколко изследователи проучват дали електроцитите на E. electricus могат да бъдат пресъздадени или поне по техен пример да се създадат изкуствени клетки.

 
 
Коментарите са изключени

Да се разкрещиш на Джон Ленън

| от |

През 1967 г. Бийтълс заснемат единствения си филм за телевизия. Той се казва „Magical Mystery Tour“ и е интересен, кариран, странен, малък филм, режисиран и монтиран от самите Бийтълс.

По същество в него момчетата се возят с автобус из страната на вълшебно мистериозно турне, а с тях са и еклектична група герои. Те просто се возят насам-натам и заснемат каквито случайни приключения им се случват по пътя. Той също така включва няколко скеча, написани лично от Бийтълс. Въобще страшна психеделична неразбория.

Филмът е доста неуспешен, когато излиза за първи път по телевизията, и е първият подобен провал на групата.

Пет дни преди премиерата на „Magical Mystery Tour“, на 21 декември 1967 г., Бийтълс организира годишното си празнично парти, но с лек пиниз. По предложение на Джон Ленън темата на партито е именно филма „Magical Mystery Tour“.

На партито са Бийтълс, техните съпруги (включително тогавашната приятелка на Пол, Джейн Ашър), персоналът на организацията им Apple, различни приятели и членове на семейството. На поканата пише „Magical Mystery Tour Fancy Dress Party“ – или с други думи, партито е с костюми.

Костюмите, с които се появиха Бийтълс и техните приятели, бяха доста шармантни и цветни. Джон Ленън идва като рокер от 50-те години, с коса, направена с помада, и кожено яке а-ла Елвис (или Джон Траволта от „Grease“). Тогавашната му съпруга Синтия пък е дама от викторианската епоха.

Пол идва като „перлен цар“, а приятелката му, Джейн Ашър, съответно като „перлена кралица“.

Ринго беше регент, а съпругата му Морийн е индийска девойка.

Джордж дойде като дързък суичбукър (персонаж от много европейски митологии, характерен с меча си, акробатичните си способности и благородство).

И накрая, но със сигурност не на последно място – съпругата на Джордж – Пати Харисън – идва като „източна принцеса“. По-точно, Пати беше облечена в много минимален костюм като белиденсърка.

Като цяло, всички си прекарват приятно. Поне докато Джон Ленън не обръща малко повечко чашки, отколкото известната му глава може може да понесе. Ленън в този период е доста отдаден на пиенето и в тази нощ това си личеше много ясно.

Пати Харисън (която между другото е вдъхновение за песента на „Layla“ на Ерик Клептън) е бивш супермодел и обикновено е считана за една от най-красивите жени на света, както и за най-хубавата от всички съпруги на Бийтълс. Тя, както много дами по костюмени и хелоуин партита, се появява облечена в невероятно секси костюм, което води до това, на пийналия Ленън да му изтекат очите, както и лигите.

Според присъстващи  на партито, Джон много флиртува с Пати, което не се харесва особено на съпруга й Джордж или пък на  Синтия… Става много неудобна ситуация.

Според един от купонджиите, Пит Шотън (бивш член на The Quarrymen):

Много неприятна сцена се получи към края на партито, когато групата, The Bonzo Dog Doo Dah Band, излезе на сцената и повечето от гостите се взеха един друг да танцуват. Тотално игнорирайки Синтия, която за случая се беше издокарала като приказна принцеса, Джон посвети цялото си внимание на Пати Харисън, с която всъщност дори танцува, може би за първи път от около пет години.

Синтия заявява,

Джон точеше лиги по Пати, която изглеждаше невероятно секси в облекло на източната танцьорка със седем вола и нищо друго. Джон прегръща Пати доста време, а аз останах да си седя примирено, до голяма степен отхвърлена.

Друг гост в купона беше 19-годишната певица и актриса Лулу. Звездата на Лулу беше изгряла скоро благодарение на филма „To Sir, with Love“ като тя имаше и хитова песен със същото заглавие. Тя беше приятелка с Бийтълс и дойде облечена като момиченце тип Шърли Темпъл – с къдрава руса перука и огромна близалка.

След като няколко часа гледа как Джон пренебрегва жена си и точи лиги по Пати Харисън, Лулу не издържа повече и отваря голямата уста. Както Джон си седеше, Лулу дойде, застава над него и пред всички му стовари такова конско, каквото никога не се е виждало в природата. Невероятно, но Ленън, който не се страхуваше от никой мъж (или пък жена) просто седи на място плахо и оставя Лулу публично да го направи на 5 стотинки, задето игнорира жена си за друга жена.

Синтия по-късно ще напише за странния инцидент в своята автобиография:

Беше толкова прекрасна гледка – Лулу разпиля Джон напълно с причина. Джон беше силно изумен от сериозната лекция на Шърли Темпъл как да се отнасяме към съпругата си.

Според свидетели, Джон просто седи мирно и тихо с наведена глава като малко момче, на което майка му му се кара. За съжаление, от този прекрасен момент не е останала нито една снимка, но пък има няколко снимки от самото парти „Magical Mystery Tour“, които можете да видите във видеото по-горе.

Най-известната от тях е на Джон, който държи чаша вино, заедно с Пол и Ринго и техните приятели. Човек може да предположи, че Джордж и Пати са напуснали партито по-рано. Или може би, просто пазят дистанция от Джон до края на нощта.

 
 
Коментарите са изключени

Защо кръщаваме корабите с бутилка шампанско

| от |

Днес в определени страни разбиването на бутилка шампанско в корпуса на кораб се счита за традиция преди пускането му във водата, особено във Великобритания и Съединените щати. Хората обаче извършват такива церемонии привидно, откакто правят плавателни съдове.

Както и днес, така и преди това чупене по същество се е извършвало за късмет, успех и берекет в пътешествията на кораба и пътниците му. Например, едно от най-ранните известни споменавания на подобна традиция при пускането на кораб във вода е още отпреди около 5 000 години, когато човек от Вавилон пише: „На боговете съм направил жертва от волове“, преди да пусне кораб, който сам е направил.

Friedland Van Bree-1810

Древните гърци, римляни и египтяни също призовавали респективните си богове да защитят новия им кораб и неговия екипаж по време на първото му пускане във водата. Например, древните гърци, по време на своите тържества при пускането, пият вино, за да почетат боговете и поливали кораба с вода като някакъв вид благословия.

Религиозните аспекти на кръщенето на кораби се запазват и в доста по-модерни времена, особено в католическите страни. Например, има данни за кръщене на кораб от рицарите на Малта през 17 век, когато двама братя, които се качват на нов военен кораб, казват молитва и поръсват със светена вода по целия кораб, преди да го пишат готов и да го изпратят във водата.

След протестантската реформация, започнала сериозно след представянето на „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ на Мартин Лутер през 1517 г., определени държави в Европа махат някои аспекти на религиозната част от кръщението. Вместо религиозните водачи да извършват тази процедура, членовете на монархията или военните водачи биха поели задълженията за кръщенето.

The-Prince-Royal-arriving-at-Flushing-in-1613

Prince Royal

Например, 65 години преди гореказаната история с рицарите на Малта, през 1610 г. принцът на Уелс присъства на кръщенето на Prince Royal. В този случай на борда на кораба е поставена чаша, която е просто голяма и скъпа чаша, направена от някакъв скъпоценен метал, обикновено сребро. Принцът отпива церемониална глътка вино от чашата и след това хвърля останалото съдържание по палубата. След това чашата пък е хвърлена от борда на кораба, за да си я улови някой щастлив наблюдател на церемонията.

NRCHRISTEN

Бившата първа дама на САЩ, Нанси Рейгън, кръщава кораба USS Ronald Reagan

В края на 17 век церемонията с чашата е заменена с разбиване на бутилка вино. Тази смяна беше отчасти, защото чашките бяха изключително ценни, а британският флот бързо растеше и просто не е практично да продължаваш да раздаваш скъпите чаши всеки път, когато кораб се пусне във вода.

Що се отнася до преминаването от вино към шампанско, смята се, че предпочитанията просто са се променили с времето. Шампанското се разглежда като „аристократичен“ алкохол – за известно време през XIX век е по-популярен от виното сред елита в различни държави – и затова това се смята за най-добрият вариант за кръщене на кораби. И в някои страни традицията за използването му се задържа оттогава.

Виното и шампанското не са били единствените видове течност, използвани за кръщене на кораби дори и през най-новата история. Ползвали са се също и уиски, ракия и дори морска вода. Например, по време на сухия режим в Съединените щати, алкохолът донякъде изпада от церемонията, а вместо него често се използват вода, сок или сайдер.

Вместо да използват шампанско за кръщене на нови кораби, в Япония е традиционно да се прави специална сребърна брадва, като тази брадвата се използва за рязане на въжетата, които държат кораба да не влезе във водата. След церемонията брадвата обикновено остава за собственика на кораба.

Днес се смята за лош късмет, ако бутилката шампанско не се счупи в кораба. През 2007 г. херцогинята на Корнуол се опита да разбие бутилка шампанско в корпуса на Queen Victoria, но бутилката не се чупи. Няколко седмици по-късно близо осемдесет пътници се разболяват от някакъв заразна стомашен вирус. Обществото нарича случая „Проклятието на Камила“ и всички посочват към херцогинята и неуспеха й да счупи бутилката шампанско като причина пътниците да се разболеят.

Разбира се, очевидно е, че цялата церемония е суеверие, но за да се избегне „лошия късмет“, хората са измислили различни начини да гарантират, че бутилката ще се счупи. Основният проблем е, че бутилките са направени да не се счупят – в края на краищата човек като си вземе шампанско, го взима, за да го пие, и е кофти да се счупи случайно. Те също трябва да издържат на високото налягане вътре, така че са доста твърди по принцип. Но когато бутилката има някакъв малък дефект в нея, якостта й намалява. Така че бутилките често се набраздяват предварително, за да се избегнат неловки ситуации.

 
 
Коментарите са изключени

Колко видео касети са необходими за 30-годишен запис на телевизия

Колко видео касети ще ви бъдат необходими, за да запишете 30 години време. Това е един интересен въпрос, чийто отговор може да откриете при Марион Стоукс. Отговорът е 71 000 видео касети. Физическият архив на дамата се намира в специален склад в Ричмонд, Калифорния и много скоро ще бъде дигитализиран. Касетите не са подредени в хронологичен ред. При транспорта е имало малко размествания, но все пак няма пълно щастие за онзи, който реши да ги изгледа. Първият запис е направен във Филаделфия.

Хобито на Стоукс започнало да изисква повече пространство и жената закупувала апартаменти, където да складира касетите си. По тази причина има около 9 апартамента. Жилищата за закупувани единствено и само по тази причина. Наследствието е предадено на децата ѝ, които преценили, че могат просто да наемат склад и да използват имотите по предназначение. За периода от 1975 до 2012 година, жената е записвала отбрани предавания с единствената цел да запази този специален времеви период.

'The Ikea House Party' Celebrates 30 Years Of The Brand In The UK

И всичко започва със закупуването на видео плеяр Betamax. След като разбрала, че новата придобивка може да записва филми, било време да се колекционират серии на комедийни сериали, научнопопулярни филми, политически новини, специални събития и още много други. От една страна е напълно нормално, имайки предвид липсата на всякакви стрийминг услуги, както и по-достъпно съдържание. През 1979 година дори се озовава в документален филм, където тя разказва как един ден е натиснала бутона за запис и просто никога повече не е спряла. Основен мотив на хобито ѝ е създаването на база данни, с които човек може да вземе правилните решения. Нека не забравяме, че Айнщайн някога е споделил как цялото знание в света е много добре синтезиран опит.

През 1980 г. CNN става 24-часова телевизия и Стоукс започнала да използва по 8-9 касети на ден, за да може да записва всичко. И така всичко било записано от новинарските емисии до рекламите. На кого би била необходим този архив, след като телевизията трябва да го запазва. Оказва се, че не е точно така. Повечето студиа изтривали старите предавания и така пестели пари за нова лента, докато Стоукс е използвала всички налични ресурси, за да записва. Не може да си мислите, че героинята в тази история е лентяй, който записвал стари предавания, за да има какво да гледа. Нищо подобно! Жената е била активист, библеотекар и след близо 20 години на работното си място е уволнена в обвинение, че организатор на комунистически сбирки. За 3 години е продуцент на предаването „Input“.

Продукцията събирала различни професори, хора от обществото, религиозни лидери, активисти, учени и дори артисти, които да говорят върху различни социални теми. Някъде по тази линия се появила идеята за създаването на много сериозна база данни с всичкото необходимо знание. Създаването изисквало жертви и целият живот се формирал около времето на една видео касета и колко точно време ще е необходимо за поставянето на следващата. С времето се включили роднини, личната ѝ асистентка, както и още много други близки. През по-голямата част от времето трябвало да говорят за събитията и случките в определено предаване.

Islamic Madrassa Students Burn DVDs And Music Videos In Capitol

Коментирали какъв точно щеше да е животът им, ако им възложат да въртят телевизия. След като дошли комунистическите обвинения, дамата наистина се замислила дали да не избяга в Куба. С напредването на технологията е започнала да използва и други устройства като Tivo. След това решила да инвестира парите си в акции на Apple.

Освен това накарала и роднините си да направят същото. С времето се оказало дяволско добро решение. Друг е въпросът, че през целия си живот не е използвала нито един път модерна технология и не е изпратила нищо по електронната поща. В момента семейството се бори да дигитализира целия архив и да го направи достъпен за света. Въпросът е да се провери хронологията за последните 30 години.

 
 
Коментарите са изключени