shareit

Язовирът Хувър

| от |

Адриан Владимиров ни разказва за едно от американските чудеса на миналия век – Язовира Хувър.

Исторически Данни

 images

Някога най-големият язовир в света, а днес – едно от 7-те чудеса на съвременното американско гражданско инженерство – това е язовирът Хувър или казано по американски „Хувър Дам“. Той хваща водите на река Колорадо, за която се говори, че е твърде гъста за пиене и твърде рядка за оран и ги събира в гигантското изкуствено езеро Мийд. По този начин се постигат няколко цели – овладява се реката, която при прииждането си предизвиква сериозни наводнения в Черния каньон, опитомява се пустинята и се осигурява вода и електроенергия за региона.

hoover dam aerial

Разполага с две мощни ВЕЦ с общо 17 генератора, всеки от които снабдява с ток 100 000 домакинства. По него все още стоят метални конструкции, които служат за поддръжката му. Язовирът Хувър дори разполага и с няколко военни платформи.

hoover dam 1936 riverside s

При построяването си през 30-те години на ХХ век това е едно от най-грандиозните начинания, известни на света – най-високата язовирна стена, най-скъпият проект за водоизточник, с най-големите електроцентрали. Строежът на язовира струва $49 млн., които се изплащат с лихвите за следващите 50 години от продажбата на вода и електричество. Освен практическата гениалност на това съоръжение красотата му също е забележителна. Язовир Хувър е издържан в стил ар-деко и представлява феерична гледка. Самият язовир прилича на грамадна извита брадва. Езерото Мийд от другата страна на язовирната стена пък е като огромен син варан, прилегнал между гигантските скали.

hoover_dam

Язовирът е разположен между щатите Невада и Аризона, които са в различни часови зони, така че от едната страна на пътя е 10 часа сутринта, а от другата – 11. През 40-те години на язовира е имало две тоалетни за туристи: женската е била в Невада, а мъжката – в Аризона. Езерото Мийд, което всъщност е част от наводнената пустиня Мохаве е място за отдих. Когато е пълно, дължината му достига 180 км, а широчината – 16 км. То е най-големият изкуствен водоизточник в САЩ. Кръстено е на Елууд Мийд, шеф на държавното ведомство, което отговаря за водите в САЩ. Язовирната стена Хувър първоначално е наречена „Боулдър“, защото е трябвало да бъде построена в каньона Боулдър, за това и името на стената в официалните документи е „Боулдър“ . В последствие стената  е кръстена на президента Хърбърт Хувър, който изиграва голяма роя за построяването на съоръжението, още когато е бил министър на търговията. Макар и строен по време на голямата депресия, проектът е извършен с размах.

l

Реката се препречва с каменна стена, през 1932 г. cе поставят два кесона, с помощта на които се изолира строителната площадка. Прави се временна дига с дъговидна форма. След осушаването на речното дъно започват да копаят основите. От земята са извадени 1 150 000 m3 пръст. За да се проправи място за основите на язовира сред високите стени на каньона са използвани около 4 хил. тона динамит. Прокопават се 4 отбивни канала по 17 метра в диаметър с обща дължина близо 5 километра, за да може реката да минава покрай строежа. Всеки американски щат допринася със средства и строителни материали за построяването му. Самата скорост, с която е издигнат язовирът, е уникална – той е строен от 1931 до 1935 г., Като е бил завършен две години предсрочно. В строежа са участвали 21 000 души, които работели почти денонощно. Всички строителни работи са извършени с парни машини. В него има повече зидарски материал отколкото в пирамидите в Гиза.

Архитектура

Hoover-Dam

Архитектурният дизайн на язовира се различава драстично от първоначалните планове. Инженерите от Бюрото за рекламации (ведомство към Министерството на вътрешните работи, което отговаря за водоизточниците в САЩ) настояват за по-практичен проект, целта на който е да се овладее Колорадо, за да се избегнат големите наводнения, които стават, когато реката придойде. Идеята била да се направи възможно най-проста язовирна стена, която да бъде увенчана с орли, корнизи и друга украса. Но архитектът Гордън Кауфман (автор и на сградата на в. „Лос Анджелис Таймс“) и художникът Алън Тру (автор на стенописите на сградата на Капитолия в Денвър, Колорадо) се намесват и преобръщат плановете до неузнаваемост. Кауфман трябвало да планира Боулдър сити – град, в който живеят работниците на строежа. Инженерите го попитали какво му е мнението за бъдещия изглед на язовира, при което той се запалва и започва да прекроява плановете. Архитектът работи с истинско вдъхновение, като по неговите думи просто се опитва да интегрира отделните елементи на язовира един с друг.

Top-10-Greatest-Architectural-Creations-in-the-World-Hoover-Dam

Опростява дизайна и маха орлите и останалите украси, като проектира язовирната стена и целия комплекс в красиви дъги. От недодялана грозна бетонена маса бъдещият язовир се превръща в изящно гигантско произведение на модернизма и стила ар-деко. Най-ясно личи влиянието му в ефирните силуети на 4-те водни кули, в извития ръб на язовирната стена и на преливниците. Алън Tру помага на Kауфман при вътрешния дизайн и избора на цветовете. Тру съчетава традиционното индианско изкуство с ар-деко. Язовир Хувър е пример за това какво може да се постигне, когато най-добрите архитекти, инженери и строители се хванат сериозно да изпълнят не проект, а мисия.

Технически данни

Стената е стоманобетонна дъгова гравитационна язовирна стена с водноелектрическа централа – разполага с 2 ВЕЦ и общо 17 генератора, всеки от които снабдява около 100 000 домакинства с електроенергия всеки ден. Стената е висока 221 метра и тежи 6.6 млн. тона. За да бъде построен язовир Хувър, били прокопани четири тунела с диаметър 17.1 метра в стените на Черния Каньон. Тунелите се разпространени на дължина 4.9 километра общо. Дължината на стената е 379 метра, дебела е 200 м при основата и 15 метра на върха. Обема на водохранилището е 32 000 000 м3. Днес над 15 млн. души се възползват от предимствата на това съоръжение за водоснабдяване и електроенергия. По времето, по което е построена стената тя е струвала 49 млн. щатски долара, като днес това се равнява на 2.6 млрд. долара.

 Hoover-dam

Строежът

 most008

Строителството на язовирната стена започва, но изпълнителите са изправени пред редица предизвикателства, свързани с огромните размери на съоръжението и тежките условия на строителната площадка. Повечето от използваните тогава технологии се прилагат за първи път.

Първата задача на строителите е отклоняването на реката. За целта във вулканичните скали на каньона трябва да се прокарат четири тунела – два от страната на Невада и два от страната на Аризона. Тунелите са с диаметър 17m и имат обща дължина 4877m. Първо започва изграждането от долната им част на двата тунела в Невада, а скоро след това и строежът на другите два в Аризона. Следва запечатването на стените с бетон. Основата е обработена първа, а след това и стените. Дебелината на бетонния слой е приблизително един метър, което намалява диаметъра на тунелите до 15m.

38712

За предпазването на строежа от наводнения са предвидени две отбивни стени. Изграждането на горната стена стартира, въпреки че реката все още не е отклонена. След доизграждането на двата тунела на територията на Аризона и отбивните стени започват подготвителните земни работи. За да стъпят фундаментите на здрава основа, е нужно да се отстранят ерозионните натрупвания и другите ронливи материали от речното корито. Работата по изкопаването на основите завършва само три години след началото на строителството, като са извадени близо 1,15 милиона m3 скална маса. Тъй като бъдещата язовирна стена е от гравитачен тип, теглото на водата, събрана в езерото, ще се поема и от стените на каньона. Поради тази причина те също са изкопани до достигане на твърда скала.

Hoover_Dam4

Пукнатините в почистената скална основа на язовирната стена са обработени с циментов разтвор. Допълнително са пробити 393 дупки в стените и основата на каньона с дълбочина 46m и те също са запълнени – изпълнен е наистина голям обем инжекционни работи. Така е изградена т.нар. противофилтрационната завеса. Основното й предназначение е уплътняването на скалната основа и намаляването на нейната водопропускливост.

Първият бетон е излят в средата на 1933г. Тъй като досега не е бил изпълнен такъв мащабен проект, компанията-изпълнител трябва да преодолее няколко сериозни проблема. Единият от тях е как да се осигури монолитност на язовирната стена. При структурообразуването на бетона се отделя определено количество топлина и при такива размери възможността за неравномерно охлаждане и съсъхване на бетона е голяма. Според изчисленията на инженерите, ако язовирната стена е изпълнена с едно-единствено отливане, ще са нужни 125 години за втвърдяването на бетона и изравняването на температурата му с тази на околната среда. Това, от своя страна, би довело до образуване на пукнатини и последващо отслабване на конструкцията. Решението е бетона да се излива на блокове.

geoeye-1-hoover-dam

Пасващите си блокове са с височина 1,5m, но с различна площ. Най-големият е с размери 8х18m. През тях е прокарана система от тръби, в които циркулира студена вода и спомага за по-бързото охлаждане на бетонната смес. Общата дължина на тръбите достига цели 937km. След като даденият блок е изпълнен, те се прекъсват и се циментират. Между самите блокове също се инжектира силен циментов разтвор – така се гарантират монолитните връзки между тях.За постоянното захранване на обекта с бетон до строежа край реката са построени две фабрики, а за да се ускори доставката на бетонова смес, е проектирана специална въжена линия. Над каньона е прекарана система от въжета, по която непрекъснато преминават 18-тонни стоманени кофи, доставящи бетон до всяка точка на стената, където това е необходимо. Бетоновите работи приключват за две години. Близо 2,5 милиона m3 бетон е използван за изграждането на язовирната стена и още 850 000 m3 за електростанцията и другите съоръжения. Това количество бетон е достатъчно за построяването на двулентова магистрала от Сан Франциско до Ню Йорк. Пробите, взети от стената през 1995г., показват, че бетонът постепенно продължава да набира якост и сега е с по-голяма якост, отколкото когато е била построена стeната.

Езерото Мийд

nevada-lake-mead

На 1 февруари 1935г. Язовирната стена е готова. Стоманените затвори  на страничните тунели се затварят и пътят на реката е напълно преграден.

Водата започва бавно да се събира, създавайки изкуственото езеро Мийд. То се разпростира на 180km от стената, площта му достига впечатляващите 640 km2, а общият завирен обем на водохранилището е 32 000  000 m3. Язовирът е наречен на името на Елууд Мийд – главният инженер на проекта и е най-големия резервоар в САЩ.

Водите на язовира се използват не само за напояване на земеделските земи и битовите нужди на домакинствата, но и за производството на електроенергия. Зад язовирната стена са разположени четири водонапорни кули – по две за Невада и за Аризона. Тези кули черпят вода от две нива на езерото – от долната част, където водното налягане е значително по-голямо, и от средната. После тя се подава по постепенно стесняващи се напорни тръбопроводи към турбините на електроцентралата, които се задвижват и генерират електричество. Целият поток на река Колорадо преминава през тях, а скоростта на водата достига 140km/h. Производството на електроенергия дава възможност инвестицията в този мащабен проект да се изплати за срок от 50 години. Данните сочат, че това е постигнато за периода 1937-1987г.

Електроцентралата

Hoover_Dam's_generators2

Водната електроцентрала се намира в основите на язовирната стена и нейното изграждане върви едновременно с това на стената. Съоръжението има U-образна форма и все още не е напълно готово по време на официалното откриване. Екип от 500 души остават да го завършват наред с другите допълнителни постройки. Поради значимостта на сградата и евентуалната заплаха от бомбардировки, покривната конструкция на електроцентралата е изпълнена като поредица от слоеве бетон, скала и стомана с обща дебелина 1,1m. Когато нивото на водата в язовира е вече достатъчно високо, за да позволи произвеждането на електроенергия, три от генераторите от страната на Невада влизат в експлоатация. Първо започва да се генерира електричество за Лос Анджелис, който е на разстояние от 428km. Постепенно в рамките на няколко години вече работят повечето от предвидените генератори, което прави водната електроцентрала най-голямата в света по това време. Последният генератор е поставен през 60-те години на миналия век и така общият капацитет достига 1345 мегавата. Първоначалните планове са за 16 големи генератора – по осем за всяка страна на реката. От страната на Аризона, обаче, са монтирани два по-малки генератора и така броят им става 17. След процеса на обновяване общата мощност на електроцентралата, включително и двата 2,4-мегаватови генератора, захранващи самата централа, е 2080 мегавата. Годишното нетно производство на електроенергия е променливо – максимумът е 10,348TWh, достигнат през 1984г., а минимумът от 2,648TWh – през 1956г. Средно годишно се генерират 4,2TWh.

Магистрала 93

interstate-93-sign

По горната част на язовирната стена минава двупосочно шосе, част от магистрала 93. С приближаването към стената двете ленти за автомобили стават тесни, има опасни завои и опасност от падащи камъни. От двете страни има пешеходни зони за туристите, желаещи да разгледат стената. Поради изброените причини годишно броят на пътните инциденти не е малък. Допълнително, във връзка с терористичните атаки от 11 септември 2001г., са взети мерки за сигурността. Трафикът през стената Хувър е ограничен. Някои видове превозни средства са проверявани преди да преминат стената, а други като камиони-влекачи, автобуси, превозващи багаж, както и камиони със закрита каросерия и с дължина над 12m не се допускат.

bypass road comparison

За да се осигури по-голяма пропускливост на магистралата и повиши безопасността, беше построен нов заобиколен път. Той бе завършен по план през есента на 2010г. Трафикът вече е отклонен по нов маршрут и това го отдалечава от язовирната стена с 460m в посока надолу по течението. Проектът включва внушителен дъгов мост, минаващ покрай язовирната стена. Това е пътно съоръжение, което по никакъв начин не отстъпва по мащабност и сложност на изпълнението на своя именит съсед.

В процеса на строителство 114 работници са загубили живота си при произшествия и изгарящи летни температури, които достигат до 49о C.

NSAP47_EXTR

 
 
Коментарите са изключени

Джон Ленън и създаването на последния му албум

| от |

Джон избира да записва в The Hit Factory, тъй като това студио беше „по-встрани“, а той иска целия проект да бъде възможно най-инкогнито. Преди да бъдат наети, музикантите и продуцентите, и въобще всеки човек, който ще работи върху новия албум, е инструктиран да си даде дата на раждане на Джон и Йоко. Защо? Защото двамата се занимаваха сериозно с нумерология и астрология и всеки член на екипа трябваше да бъде проверен и одобрен…

Джон обаче беше в настроение и е много щастлив. Нямаше го вече саркастичният, понякога дори жесток Джон Ленън. На негово място беше един приятелски настроен, щастлив, закачлив и енергичен музикант, нетърпелив да направи хубава музика.

Преди да седне да записва, Джон обичаше да си прави масаж, защото това явно отпуска гласа му и му помогна да пее по-добре. Нещо, което вероятно не подобряваше гласа му, беше, че Джон (и Йоко) са тежки пушачи.

Джон винаги е бил ексцентрик. Един ден един от музикантите пушеше цигара с него. Той забелязва огромна купа и попита Джон: „Това пепелник ли е?“ Джон отговорил „Да“. Музикантът: „Изглежда доста старо“ и загасил цигарата си в него. Джон тогава казал: „Да, принадлежала е на фараон“. Оказва се, че това е купа за плодове от 3000 г. пр. н. е. И Джон обичаше да я използва за пепелник…

Въпреки че се смята за „праволинеен и чист“, Джон понякога обичаше да си запали една трева, но винаги първо приключваше със записите за деня.

По време на сесиите той беше на диета от суши и сашими, които се поръчваха всеки ден. Но на останалите музиканти скоро им втръсна от тази кухня и минаха на чийзбургери. Момчетата често изчезваха в съседна стая, за да се крият и да ядат бургери. Един ден Джон отиде при тях да види какво правят и когато влиза и ги вижда те му предлагат бургер. Нарушавайки здравословната си диета (и според слуховете, проверявайки дали Йоко е наоколо), Джон казва: „Разбира се, не съм ял чизбургер от години“.

Най-голямата страст на Джон пък за пиене по време на създаването на албума е супер силно бразилско кафе. Той си го носеше в студиото, заедно със собствен кафемашина и пиеше по една чаша на всеки няколко часа, докато записваше.

Веднъж някой го попита: „Каква е причината Бийтълс да се разделят?“, на което Джон категорично отговаря: „Maxwell’s Silver Hammer“. Той визираше песента на Пол, по която Пол работеше безкрайно дълго. Те я записват отново и отново, и отново песента, която Джон мразеше и съответно ставаше все по-изнервен и ядосан.

Беше твърдо решено, че албумът, наречен „Double Fantasy“, ще бъде наполовина Джон и наполовина Йоко. Това означаваше, че всяка втора песен трябва да е песен на Йоко, защото всички знаеха, че ако едната страна е само Джон, а другата е само Йоко, никой няма да слуша страната на Йоко.

John Lennon en echtgenote Yoko Ono vertrekken van Schiphol naar Wenen in de vert, Bestanddeelnr 922-2496 (cropped)

Джон беше дълбоко и безумно влюбен и се увери, че на Йоко се дава същото време и внимание. В края на една песен за нея Джон включва високоговорителите и й казва: „Поздравления, Йоко, току-що записа първият си хит номер едно“. (Същото нещо продуцентът на Бийтълс, Джордж Мартин, им казва през 1963 г. след като записват песента „Please Please Me“. Прогнозата на Джордж обаче се оказва правилна през 1963 г. а на Джон – не особено.)

За песента „Hard Times are Over“, Джон беше наел черенокож госпел хор, който да пее бек вокали. След като записът на песента приключи, водачът на хора пристъпва към микрофона и казва: „Ленън, имаме нещо, което бихме искали да ви дадем“. Те започнаха да пеят бавна песен, която премина в доста по-бърна, а телата им се люлееха и ръкопляскаха. Според свидетели Джон и Йоко бяха изключително трогнати от този сърдечен подарък.

Записите приключиха и „Double Fantasy“ беше издаден в средата на ноември 1980 г. Албумът получи смесени ревюта и се продава особено добре.

Лоши отзиви настрана, Джон беше оптимист и с нетърпение очакваше да направи турне през 1981 г. Той имаше всякакви планове относно видеоекраните и вида на концерта. Той искаше да изпее нови версии на старите класики на Бийтълс, включително и римейк на „I Want to Hold Your Hand“ на това турне. Планът му беше да коленичи в краката на Йоко по време на песента. (За щастие тази идея никога не вижда бял свят.)

Но много повече за съжаление е, че невероятният живот на Джон Ленън трябваше трагично да приключи само няколко седмици по-късно. Човек може само да си представи страхотната музика, която би ни дал, ако беше останал жив.

 
 
Коментарите са изключени

Първият папа в историята на света

През 1 век, след смъртта и възнесението на Христос, неговите апостоли продължават учението му, начело с Петър, рибарят на хора и опорният камък на Римокатолическата църква. В началото Петър се е казвал Симон и заедно с брат си изкарва прехраната си като рибар. След като брат му Андрей научил за Месията от Йоан Кръстител, той:

Доведе [Симон] при Исус. Исус го погледна и каза: „Значи ти си Симон, син на Йоан? Ще се наричаш Кефа” (което означава Петър).

Известно време по-късно Исус, докато проповядваше пред голяма тълпа, се качва на лодката на братята. След като проповедта приключи и въпреки ужасния риболов предходната нощ, Исус казва на Петър „да пусне мрежите си“. Изпълнявайки, но не вярвайки, Петър е изненадан, когато хваща достатъчно риба да напълни две лодки, и възкликна:

„Отклони се от мен, защото съм грешен човек, Господи“, а в отговор Исус отговори: „Не се страхувай; от сега нататък ще хващаш хора“.

Петър се споменава първи в евангелията и това отразява уважението, което Исус е имал към него. В съответствие с това почетно място, на Петър беше позволено да придружава Исус, когато възкреси дъщерята на Яир от мъртвите. 

Гетсиманската градина

Петър също беше един от малкото избрани да бъде с Христос по време на агонията му в Гетсиманската градина в навечерието на Разпятието и беше един от тримата, на които беше разрешено да станат свидетели на Христовото преображение:

Исус взе със себе си Петър и Яков и брат му Йоан и ги поведе нагоре на висока планина. И той се преобрази пред тях и лицето му блесна като слънцето… Ярък облак ги засенчи и глас от облака каза: „Това е любимият ми син, с когото съм много доволен; Слушайте го“.

Името „Петър“ произлиза от гръцката дума за камък (кефас пък е „скала“ на арамейски език) и неговата непоколебимост е показана в цялата Библия. Например, когато Исус предизвикал учениците си да го идентифицират, Петър казал: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ и в отговор Исус обяви:

Благословен си, Симон Бар Йона! Защото плът и кръв не са ти разкрили това, а моят Отец, който е на небето. И аз ти казвам, ти си Петър, и на тази скала ще построя църквата си и силата на смъртта няма да надделее над нея. Ще ви дам ключовете за небесното царство…

Оказва се, че някои библейски учени, главно с некатолически вярвания, считат, че Исус е не имал предвид Петър в смисъла на „скала“. Те основават това твърдение, наред с други неща, на разликата между съществителните имена „Петрос“ (Малката скала) и „Петра“ (Голямата скала). Тоест „… ти си „Малката скала“ и „на тази „(голяма )скала“ ще построя църквата си …“ като „Голямата скала“, не се отнася до „Малката скала“, Петър, а до „това“, което Петър каза: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“.

Апостол Павел в 1 Коринтяни 3:11 изглежда потвърждава това схващане, защото казва: „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.“

El Descendimiento, by Rogier van der Weyden, from Prado in Google Earth

Свалянето на Христовото тяло от кръста

Петър беше един от първите, които разбират, че Исус, който наскоро беше погребан, е напуснал гробницата, където Йосиф от Ариматея го беше сложил. Скоро след това, в съответствие с високата почит на Исус, той се явява първо на Кефа и чак след това на останалите апостоли“.

По време на третото си откровение пред учениците след възкресението, Исус разпитал Петър три пъти: „Симоне… обичаш ли ме повече от останалите?“ и всеки път Петър отговарял: „Да, Господи; знаеш, че те обичам.“ В отговор Исус инструктира Петър: „храни агнетата ми… грижи се за овцете… храни овцете ми… [и] ме следвай“.

Приемайки буквално тези инструкции, Петър се захваща за работа. Той ръководи всички и намира заместник на Юда. По-късно, на Петдесетницата (когато Светият Дух се яви на апостолите), Петър започна своето служение:

Мъже от Юдея… нека това да ви е известно… Бог заявява, че ще издигнe Духа си над всичко плътско… И всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен… Нека Израилевият дом следователно знае със сигурност, че Бог го е създал и Господ, и Христос, този Исус, когото сте разпнали.

Събирайки новопокръстените с речи и чудеса, извършени от Соломон в Йерусалим, Петър работи неуморно, разпространявайки новата религия.

Saint Peter A33446

Като мисионер той също така покръства Лида, Йопе и Кесария като в последния той кръсти първите християни-езичници.

Връщайки се в Йерусалим около 42-44 г. сл. Хр., Петър е хвърлен в затвора от Ирод Агрипа I, но въпреки че е бил строго охраняван, с божията помощ, Петър успява да избяга:

Петър спеше между двама войници, вързани с две вериги, и стражи пред вратата охраняваха затвора; и ето ангел Господен се появи и… Събуди го, казвайки: „Ставай бързо“. И веригите паднаха от ръцете му…

През следващите години малко се пише за местонахождението на Петър, но се смята, че той е пътувал много, проповядвайки посланието на Исус. Във всеки случай той е обиколил в Рим и въпреки че точната дата не е известна, много учени смятат, че е екзекутиран някъде между 64 и 67 г. сл. Хр.

Ранните историци са съгласни, че „Петър е разпнат в Рим с главата надолу, както самият той е искал“. Широко се смята, че Петър е поискал да бъде обесен с главата надолу, тъй като „се е обявил за недостоен да умре по същия начин като Господ“. Мнозина вярват, че смъртта на Петър е предсказана от Исус малко преди Възнесението, когато Исус каза: „Когато остарееш, ще протегнеш ръцете си, а друг ще те опази и ще те пренесе там, където не искаш да отидеш“.

Католическите учени смятат, че Петър е разпнат в Неронските градини във Ватикана и е погребан на Ватиканския хълм. По-късно, през 323 г. сл. Хр., Константин (първият римски император, който приема християнството) започва изграждането на базилика, която според легендата е поставена директно над гроба на Петър. През 16 век това е заменено с днешната базилика „Свети Петър“. През изминалите години останките на Петър очевидно са били загубени.

Тогава през 1939 г., докато търсеше подходящо място за тялото на наскоро починалия папа Пий XI, се открива ковчег, на който беше изписано на гръцки: „Петър е тук“. Осем или девет костни фрагмента в него са идентифицирани от Църквата да принадлежи на Петър –  папа Павел VI, който извършва идентификацията през 1968 г. казва, че начин, който са използвали е „убедителен“.

Що се отнася до втория папа, има някои спорове, но като цяло Св. Лин се смята, че е на тази позиция, като папството му обхваща периода от смъртта на Петър през 64-67 г. сл. Хр. до около 76 г. сл. Хр.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Лепанто (1571 г.) – едно мащабно морско сражение

| от Александър Стоянов |

Военната история на света обикновено се върти около сухопътните походи и кампании. Военноморските експедиции и битки са не по-малко решаващи за изхода от конфликтите. В историята на човечеството са се случвали множество легендарни морски сражения, но малко от тях могат да съперничат по популярност с битката при Лепанто. Тя е последната голяма битка, водена между кораби, задвижвани с гребла в историята на Европа. Тя е и една от най-големите морски битки в историята като цяло, тъй като в нея са ангажирани над 400 съда.

Противниковите страни

Сражението край Навпакт (или Лепанто, както го наричат венецианците) е част от цяла поредица морски битки, водени между католическите Свещени лиги и силите, подчинени на Османската империя. Тази надпревара за Средиземноморието започва още в началото на XVI век и продължава през цялото столетие. Лепанто се явява един от ключовите моменти в това противоборство.

Свещената лига

Коалицията включва силите на Католическата монархия, Венеция, Папството, Генуа и рицарите-хоспиталиери от Малта. Католическата монархия е предшественик на съвременна Испания, но в нейно владение се намират също така значителни части от Италия, както и владения в днешните Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Освен това, под неин контрол са и колониалните владения в Латинска Америка, от където идват прочутите галеони, натоварени със злато и сребро. Католическата монархия осигурява втория по-големина сегмент от съюзническата армада – 49 галери.

Венеция все още представлява значителна военноморска, икономическа и политическа сила в региона, но е загубила значението си на общо европейска търговска величина. Въпреки това, републиката на Сан Марко осигурява основния контингент в съюзената флота – 109 галери и 6 галеаса. Генуа, верен съюзник и де факто васал на Католическата монархия предоставя 27 галери, а Папата отделя 7 галери от своята собствена флотилия. Тосканското херцогство на Медичите изпраща 5 галери, а херцогство Савоя и рицарите-хоспиталиери участват с по 3 съда. Отделно от тях има още няколко галери, осигурени от частни лица, поддържащи крал Фелипе II. Общо, Лигата разполага с 212 кораба, командвани от дон Хуан Австрийски, полу-брат на крал Фелипе II, адмирал Андреа Дориа и венецианският „капитан-генерал на морето“ Себастиано  Вениер.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By Ignazio Danti? (based on a 1572 etching by Fernando Bertelli?), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=142856

Османската империя

Флотът на Османската империя се състои както от галерите, подчинени на Високата порта, така и от ескадрите на берберските пирати. Пиратите владеят по-голямата част от бреговете на Северна Африка от Либия до Мароко. Те са постоянна заплаха за Католическата монархия, а набезите на берберите са постоянен бич за търговията в Западното Средиземноморие. Самата Османска империя се намира на върха на своята мощ.

Владенията й се простират от границите на днешна Словакия до Иран и от Крим до Йемен. Владетелят й Селим II носи едновременно титлите султан и халиф и претендира да е върховен владетел на целия ислямски свят. До този момент, с изключение на обсадата на Малта, османците доминират изцяло централното и източното Средиземноморие. Османско-пиратският флот наброява 278 кораба, начело с Мюезинзаде Али паша, Шулук Мехмед паша и Кълъч Али паша (италианец, приел исляма и постъпил на служба при султана)

The_Battle_of_Lepanto_by_Paolo_Veronese

Снимка: By Paolo Veronese – Paolo Veronese, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359523

Битката

Двете флоти се срещат край Навпакт призори на 7-ми октомври, 1571 г.  Дон Хуан свиква военен съвет, на който е взето решение да се даде решително сражение. Подреждането на такъв голям брой кораби отнема значително време. Още повече, че до обяд, вятърът духа в посока изток, давайки предимство на османските кораби, които се разгръщат значително по-бързо.

И двете страни разделят силите си на три части – център, ляво и дясно крило, поддържани от резерв. Християнските сили разполагат пред центъра си 4 от своите шест галеаса – тежки гребни кораби, натоварени с повече оръдия. Замисълът е те да се използват като плаващи батареи, които да нанесат максимално много щети на приближаващите се вражески кораби, преди да се стигне до самото сражение и сблъсък между двете флоти.

Първото съприкосновение се случва между левия християнски фланг начело с венецианеца Агостино Барбариго и противостоящия му десен османски фланг, командван от Шулук Мехмед паша. Корабите им се вплитат в мащабно меле, в което чрез абордаж екипажите започват да водят палубни боеве по цялото протежение на фронта. В хода на сражението, християнските сили освобождават част от робите-гребци , въоръжават ги и те също се включват в битката, тъй като мнозина от тях са бивши войници и моряци от Иберия или Апенините. В разгара на боевете и Барбариго и Мехмед паша падат убити.

Giorgio-vasari-battle-of-lepanto

Снимка: By Giorgio Vasari – Zeno.org: http://images.zeno.org/Kunstwerke/I/big/77j404a.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20755973

В центъра, двата флагмана буквално се сблъскват един в друг, а корпусите им са заклещени. Първоначално, еничарите на борда на османския кораб „Султана“ успяват да завземат голяма част от испанския „Реал“. В последния момент, коръбът на дон Хуан получава подкрепления и османците са изтласкани от бойците от испанските терции. След повече от час ожесточен бой, целият екипаж на „Султана“, в това число и Мюезинзаде Али паша, са избити, а на мачтата на кораба е издигнат един от флаговете на Свещената лига. Въпреки този сериозен успех, битката в центъра продължава още около два часа.

На десния фланг, адмирал Андреа Дория допуска сериозна тактическа грешка и изтегла корабите си в посока югоизток, с идеята да предотврати османски обход на християнския фланг. Тази маневра отваря широка пролука между собствените му кораби и центъра, начело с дон Хуан, в която се вклиняват част от османско-берберските съдове, начело с Кълъч Али паша. Ситуацията става критична и въпреки успеха срещу османския център, християнските сили с азаплашени от разгром. В този ключов момент, дон Алваро де Базан, маркиз на Санта Круз хвърля в битката своя резерв и разбива османските части. Това принуждава Кълъч Али да се изтегли, следван от остатъците от османския флот и резерва.

След продължило няколко часа кърваво сражение, силите на Свещената лига пленяват 137 вражески съда и потапят 50. Останалите около 90 съда се изтеглят. Победата е категорична и бляскава и бързо се превръща в повод за празненства в целия християнски свят. Въпреки това, успехът предизвиква няколко митове, които и до сега битуват сред обществото.

Lepanto_f1

Снимка: By Tommaso Dolabella – www.pinakoteka.zascianek.pl, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1482908

Митовете около Лепанто

Първият мит е, че османското числено превъзходство им дава качествено предимство. В действителност, галерите от онази епоха били с различни размери, като берберските пирати разполагали със значително по-малки по-размер съдове, в сравнение с редовният османски флот. Там също имало значителни разлики, като най-качествените галери били строени в арсеналите на Истанбул, които са по-малко от половината от османската флота. За сравнение, гръбнакът на Свещената лига се състои от първокласните съдове, строени във Венеция и Генуа. Вторият важен момент е качеството войските, използвани в битката. Макар еничарите да са отлични бойци за сухопътни кампании, само малка част от тях принципно се ползват като морска пехота. Обратно, по-голямата част от войниците на християнските съдове са ветерани с богат опит в морето. Присъствието на берберските пирати до някъде изравнява баланса на военноморския опит, но в никакъв случай не го накланя в османска полза.

Вторият голям мит, свързан с битката е за нейната стратегическа стойност. Според старите схващания, загубата при Лепанто бележи началото на падението на Османската империя. В действителност, година след битката, Портата вече е възстановила броя загубени кораби. Далеч по-сериозен удар е загубата на опитни екипажи – османците дават над 30 000 убити, много от които стари морски вълци, отлично познаващи Средиземно море. Въпреки това, разединението в християнския лагер и невъзможността за развиване на постигнатия успех, позволяват на Османската империя успешно да завземе остров Кипър през 1573 г., с което на практика превръща Източното Средиземноморие в свое неоспоримо владение. Както се изразява султан Селим II – “Когато християните ме победиха при Лепанто, те отрязаха брадата ми. Когато аз завзех Кипър, отрязах ръката на Венеция. Моята брада ще порасне отново“.

След победата при Лепанто и падането на Кипър, в Средиземно море се установява равновесие на силите, което се запазва до средата на XVII ве, когато османците завземат остров Крит, с което окончателно слагат ръка над Източното Средиземноморие и практически установяват контрол над около ½ от Средиземно море, чрез директен контрол или посредством своите васали и съюзници от Берберските пристанища. Междувременно, с откриването на пътищата към Азия през Атлантика и създаването на търговския маршрут от Китай през Филипините и Мексико към Испания, стойността на Средиземно море като икономически хъб (да използваме модерния термин) намалява драстично. Едва с прокопаването ан Суецкия канал в края на XIX век, Средиземно море отново ще придобие ключовата стратегическа стойност, която има в края на Средновековието и през Ренесанса.

 
 
Коментарите са изключени

Как SnotBot събира жизнена информация за китовете

Изследването на китове не е особено лесно занимание. Животните отдавна са свикнали да бягат доста далече, когато видят лодки с изследователи, натоварени с цял арсенал епроветки, инжекции и друга лабораторна стъклария. Никой не обича да посещава доктора, но китовете в това отношение са готови да бягат много бързо.

Щом забележат приближаващите лодки, повечето от тях са готови да потеглят към по-сериозните морски дълбини. Изследователите пък имат нужда от необходимите данни. На база тях могат да разглеждат от какво страдат тези морски обитатели, и как се развива тяхната популация. След като животните обаче са значително по-срамежливи, модерната технология идва с много добър отговор. Вместо да преследват животните с лодки, учените са изобретили дрон. Технологията е значително по-тиха от традиционната лодка и носи името The Parley Snotbot. Въпросното устройство лети с видео камера над вълните и разполага с епроветки за събиране на течности и секрети от дихателната дупка на животното. Когато китът изплува, обикновено изпразва дробовете си и ги пълни отново за отрицателно време.

Имайки предвид, че по размер са с обема на средно голяма кола, налягането е впечатляващо. Въпросният дрон се спуска в ниското, когато се очаква от кита да издиша, събира всички необходимите данни и след това отлита. Дори и тук има определена технология и правилник за събирането на проби. Идеята е, че устройството се спуска от 12 метра височина до 4 метра над морското равнище. След като китът издиша, дронът минава през облака и след това се отдалечава на безопасно разстояние. Причината за тази операция е свързана с факта, че филтрите за улавяне са поставени върху горната част. Събраната информация позволява изследване на флората и фауната в организма на животното, сексуалната активност и нивото на стрес.

Това автоматично премахва и нуждата от обстрелване със стрели, от които по-късно да се набави необходимата проба. Освен това камерата заснема движенията на морският обитател и може да направи анализ на евентуални наранявания и прочие. Междувременно екипът използва тази техника много далеч и не причинява никакъв стрес на обитателите. Цената на тази техника също е особено добра – 4500 долара. Имайки предвид цената на по-модерните изследователски лодки, това спестява не само пари, но и дава достатъчно информация.

 
 
Коментарите са изключени