shareit

Язовирът Хувър

| от |

Адриан Владимиров ни разказва за едно от американските чудеса на миналия век – Язовира Хувър.

Исторически Данни

 images

Някога най-големият язовир в света, а днес – едно от 7-те чудеса на съвременното американско гражданско инженерство – това е язовирът Хувър или казано по американски „Хувър Дам“. Той хваща водите на река Колорадо, за която се говори, че е твърде гъста за пиене и твърде рядка за оран и ги събира в гигантското изкуствено езеро Мийд. По този начин се постигат няколко цели – овладява се реката, която при прииждането си предизвиква сериозни наводнения в Черния каньон, опитомява се пустинята и се осигурява вода и електроенергия за региона.

hoover dam aerial

Разполага с две мощни ВЕЦ с общо 17 генератора, всеки от които снабдява с ток 100 000 домакинства. По него все още стоят метални конструкции, които служат за поддръжката му. Язовирът Хувър дори разполага и с няколко военни платформи.

hoover dam 1936 riverside s

При построяването си през 30-те години на ХХ век това е едно от най-грандиозните начинания, известни на света – най-високата язовирна стена, най-скъпият проект за водоизточник, с най-големите електроцентрали. Строежът на язовира струва $49 млн., които се изплащат с лихвите за следващите 50 години от продажбата на вода и електричество. Освен практическата гениалност на това съоръжение красотата му също е забележителна. Язовир Хувър е издържан в стил ар-деко и представлява феерична гледка. Самият язовир прилича на грамадна извита брадва. Езерото Мийд от другата страна на язовирната стена пък е като огромен син варан, прилегнал между гигантските скали.

hoover_dam

Язовирът е разположен между щатите Невада и Аризона, които са в различни часови зони, така че от едната страна на пътя е 10 часа сутринта, а от другата – 11. През 40-те години на язовира е имало две тоалетни за туристи: женската е била в Невада, а мъжката – в Аризона. Езерото Мийд, което всъщност е част от наводнената пустиня Мохаве е място за отдих. Когато е пълно, дължината му достига 180 км, а широчината – 16 км. То е най-големият изкуствен водоизточник в САЩ. Кръстено е на Елууд Мийд, шеф на държавното ведомство, което отговаря за водите в САЩ. Язовирната стена Хувър първоначално е наречена „Боулдър“, защото е трябвало да бъде построена в каньона Боулдър, за това и името на стената в официалните документи е „Боулдър“ . В последствие стената  е кръстена на президента Хърбърт Хувър, който изиграва голяма роя за построяването на съоръжението, още когато е бил министър на търговията. Макар и строен по време на голямата депресия, проектът е извършен с размах.

l

Реката се препречва с каменна стена, през 1932 г. cе поставят два кесона, с помощта на които се изолира строителната площадка. Прави се временна дига с дъговидна форма. След осушаването на речното дъно започват да копаят основите. От земята са извадени 1 150 000 m3 пръст. За да се проправи място за основите на язовира сред високите стени на каньона са използвани около 4 хил. тона динамит. Прокопават се 4 отбивни канала по 17 метра в диаметър с обща дължина близо 5 километра, за да може реката да минава покрай строежа. Всеки американски щат допринася със средства и строителни материали за построяването му. Самата скорост, с която е издигнат язовирът, е уникална – той е строен от 1931 до 1935 г., Като е бил завършен две години предсрочно. В строежа са участвали 21 000 души, които работели почти денонощно. Всички строителни работи са извършени с парни машини. В него има повече зидарски материал отколкото в пирамидите в Гиза.

Архитектура

Hoover-Dam

Архитектурният дизайн на язовира се различава драстично от първоначалните планове. Инженерите от Бюрото за рекламации (ведомство към Министерството на вътрешните работи, което отговаря за водоизточниците в САЩ) настояват за по-практичен проект, целта на който е да се овладее Колорадо, за да се избегнат големите наводнения, които стават, когато реката придойде. Идеята била да се направи възможно най-проста язовирна стена, която да бъде увенчана с орли, корнизи и друга украса. Но архитектът Гордън Кауфман (автор и на сградата на в. „Лос Анджелис Таймс“) и художникът Алън Тру (автор на стенописите на сградата на Капитолия в Денвър, Колорадо) се намесват и преобръщат плановете до неузнаваемост. Кауфман трябвало да планира Боулдър сити – град, в който живеят работниците на строежа. Инженерите го попитали какво му е мнението за бъдещия изглед на язовира, при което той се запалва и започва да прекроява плановете. Архитектът работи с истинско вдъхновение, като по неговите думи просто се опитва да интегрира отделните елементи на язовира един с друг.

Top-10-Greatest-Architectural-Creations-in-the-World-Hoover-Dam

Опростява дизайна и маха орлите и останалите украси, като проектира язовирната стена и целия комплекс в красиви дъги. От недодялана грозна бетонена маса бъдещият язовир се превръща в изящно гигантско произведение на модернизма и стила ар-деко. Най-ясно личи влиянието му в ефирните силуети на 4-те водни кули, в извития ръб на язовирната стена и на преливниците. Алън Tру помага на Kауфман при вътрешния дизайн и избора на цветовете. Тру съчетава традиционното индианско изкуство с ар-деко. Язовир Хувър е пример за това какво може да се постигне, когато най-добрите архитекти, инженери и строители се хванат сериозно да изпълнят не проект, а мисия.

Технически данни

Стената е стоманобетонна дъгова гравитационна язовирна стена с водноелектрическа централа – разполага с 2 ВЕЦ и общо 17 генератора, всеки от които снабдява около 100 000 домакинства с електроенергия всеки ден. Стената е висока 221 метра и тежи 6.6 млн. тона. За да бъде построен язовир Хувър, били прокопани четири тунела с диаметър 17.1 метра в стените на Черния Каньон. Тунелите се разпространени на дължина 4.9 километра общо. Дължината на стената е 379 метра, дебела е 200 м при основата и 15 метра на върха. Обема на водохранилището е 32 000 000 м3. Днес над 15 млн. души се възползват от предимствата на това съоръжение за водоснабдяване и електроенергия. По времето, по което е построена стената тя е струвала 49 млн. щатски долара, като днес това се равнява на 2.6 млрд. долара.

 Hoover-dam

Строежът

 most008

Строителството на язовирната стена започва, но изпълнителите са изправени пред редица предизвикателства, свързани с огромните размери на съоръжението и тежките условия на строителната площадка. Повечето от използваните тогава технологии се прилагат за първи път.

Първата задача на строителите е отклоняването на реката. За целта във вулканичните скали на каньона трябва да се прокарат четири тунела – два от страната на Невада и два от страната на Аризона. Тунелите са с диаметър 17m и имат обща дължина 4877m. Първо започва изграждането от долната им част на двата тунела в Невада, а скоро след това и строежът на другите два в Аризона. Следва запечатването на стените с бетон. Основата е обработена първа, а след това и стените. Дебелината на бетонния слой е приблизително един метър, което намалява диаметъра на тунелите до 15m.

38712

За предпазването на строежа от наводнения са предвидени две отбивни стени. Изграждането на горната стена стартира, въпреки че реката все още не е отклонена. След доизграждането на двата тунела на територията на Аризона и отбивните стени започват подготвителните земни работи. За да стъпят фундаментите на здрава основа, е нужно да се отстранят ерозионните натрупвания и другите ронливи материали от речното корито. Работата по изкопаването на основите завършва само три години след началото на строителството, като са извадени близо 1,15 милиона m3 скална маса. Тъй като бъдещата язовирна стена е от гравитачен тип, теглото на водата, събрана в езерото, ще се поема и от стените на каньона. Поради тази причина те също са изкопани до достигане на твърда скала.

Hoover_Dam4

Пукнатините в почистената скална основа на язовирната стена са обработени с циментов разтвор. Допълнително са пробити 393 дупки в стените и основата на каньона с дълбочина 46m и те също са запълнени – изпълнен е наистина голям обем инжекционни работи. Така е изградена т.нар. противофилтрационната завеса. Основното й предназначение е уплътняването на скалната основа и намаляването на нейната водопропускливост.

Първият бетон е излят в средата на 1933г. Тъй като досега не е бил изпълнен такъв мащабен проект, компанията-изпълнител трябва да преодолее няколко сериозни проблема. Единият от тях е как да се осигури монолитност на язовирната стена. При структурообразуването на бетона се отделя определено количество топлина и при такива размери възможността за неравномерно охлаждане и съсъхване на бетона е голяма. Според изчисленията на инженерите, ако язовирната стена е изпълнена с едно-единствено отливане, ще са нужни 125 години за втвърдяването на бетона и изравняването на температурата му с тази на околната среда. Това, от своя страна, би довело до образуване на пукнатини и последващо отслабване на конструкцията. Решението е бетона да се излива на блокове.

geoeye-1-hoover-dam

Пасващите си блокове са с височина 1,5m, но с различна площ. Най-големият е с размери 8х18m. През тях е прокарана система от тръби, в които циркулира студена вода и спомага за по-бързото охлаждане на бетонната смес. Общата дължина на тръбите достига цели 937km. След като даденият блок е изпълнен, те се прекъсват и се циментират. Между самите блокове също се инжектира силен циментов разтвор – така се гарантират монолитните връзки между тях.За постоянното захранване на обекта с бетон до строежа край реката са построени две фабрики, а за да се ускори доставката на бетонова смес, е проектирана специална въжена линия. Над каньона е прекарана система от въжета, по която непрекъснато преминават 18-тонни стоманени кофи, доставящи бетон до всяка точка на стената, където това е необходимо. Бетоновите работи приключват за две години. Близо 2,5 милиона m3 бетон е използван за изграждането на язовирната стена и още 850 000 m3 за електростанцията и другите съоръжения. Това количество бетон е достатъчно за построяването на двулентова магистрала от Сан Франциско до Ню Йорк. Пробите, взети от стената през 1995г., показват, че бетонът постепенно продължава да набира якост и сега е с по-голяма якост, отколкото когато е била построена стeната.

Езерото Мийд

nevada-lake-mead

На 1 февруари 1935г. Язовирната стена е готова. Стоманените затвори  на страничните тунели се затварят и пътят на реката е напълно преграден.

Водата започва бавно да се събира, създавайки изкуственото езеро Мийд. То се разпростира на 180km от стената, площта му достига впечатляващите 640 km2, а общият завирен обем на водохранилището е 32 000  000 m3. Язовирът е наречен на името на Елууд Мийд – главният инженер на проекта и е най-големия резервоар в САЩ.

Водите на язовира се използват не само за напояване на земеделските земи и битовите нужди на домакинствата, но и за производството на електроенергия. Зад язовирната стена са разположени четири водонапорни кули – по две за Невада и за Аризона. Тези кули черпят вода от две нива на езерото – от долната част, където водното налягане е значително по-голямо, и от средната. После тя се подава по постепенно стесняващи се напорни тръбопроводи към турбините на електроцентралата, които се задвижват и генерират електричество. Целият поток на река Колорадо преминава през тях, а скоростта на водата достига 140km/h. Производството на електроенергия дава възможност инвестицията в този мащабен проект да се изплати за срок от 50 години. Данните сочат, че това е постигнато за периода 1937-1987г.

Електроцентралата

Hoover_Dam's_generators2

Водната електроцентрала се намира в основите на язовирната стена и нейното изграждане върви едновременно с това на стената. Съоръжението има U-образна форма и все още не е напълно готово по време на официалното откриване. Екип от 500 души остават да го завършват наред с другите допълнителни постройки. Поради значимостта на сградата и евентуалната заплаха от бомбардировки, покривната конструкция на електроцентралата е изпълнена като поредица от слоеве бетон, скала и стомана с обща дебелина 1,1m. Когато нивото на водата в язовира е вече достатъчно високо, за да позволи произвеждането на електроенергия, три от генераторите от страната на Невада влизат в експлоатация. Първо започва да се генерира електричество за Лос Анджелис, който е на разстояние от 428km. Постепенно в рамките на няколко години вече работят повечето от предвидените генератори, което прави водната електроцентрала най-голямата в света по това време. Последният генератор е поставен през 60-те години на миналия век и така общият капацитет достига 1345 мегавата. Първоначалните планове са за 16 големи генератора – по осем за всяка страна на реката. От страната на Аризона, обаче, са монтирани два по-малки генератора и така броят им става 17. След процеса на обновяване общата мощност на електроцентралата, включително и двата 2,4-мегаватови генератора, захранващи самата централа, е 2080 мегавата. Годишното нетно производство на електроенергия е променливо – максимумът е 10,348TWh, достигнат през 1984г., а минимумът от 2,648TWh – през 1956г. Средно годишно се генерират 4,2TWh.

Магистрала 93

interstate-93-sign

По горната част на язовирната стена минава двупосочно шосе, част от магистрала 93. С приближаването към стената двете ленти за автомобили стават тесни, има опасни завои и опасност от падащи камъни. От двете страни има пешеходни зони за туристите, желаещи да разгледат стената. Поради изброените причини годишно броят на пътните инциденти не е малък. Допълнително, във връзка с терористичните атаки от 11 септември 2001г., са взети мерки за сигурността. Трафикът през стената Хувър е ограничен. Някои видове превозни средства са проверявани преди да преминат стената, а други като камиони-влекачи, автобуси, превозващи багаж, както и камиони със закрита каросерия и с дължина над 12m не се допускат.

bypass road comparison

За да се осигури по-голяма пропускливост на магистралата и повиши безопасността, беше построен нов заобиколен път. Той бе завършен по план през есента на 2010г. Трафикът вече е отклонен по нов маршрут и това го отдалечава от язовирната стена с 460m в посока надолу по течението. Проектът включва внушителен дъгов мост, минаващ покрай язовирната стена. Това е пътно съоръжение, което по никакъв начин не отстъпва по мащабност и сложност на изпълнението на своя именит съсед.

В процеса на строителство 114 работници са загубили живота си при произшествия и изгарящи летни температури, които достигат до 49о C.

NSAP47_EXTR

 
 
Коментарите са изключени

Откъде идва знакът $

| от |

Въпреки историческото си значение и популярност, произхода на знака на американския долар (буквата S, през която минават една или две черти) все още не е изяснена. Съществуват обаче различни теории, които обясняват произхода на този символ.

Според Oxford English Dictionary символът, както го знаем днес, „за пръв път се появява през 70-те години на 18 век в ръкописни документи на англо-американци, които са имали бизнес отношения с испано-американци“. След това „започва да се появява в печата след 19 век“.

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

Много източници, включително и Oxford English Dictionary, твърдят, че символът е произлязъл от абревиатурата за песо. „Peso de ocho reales“ (от испански: „парче от осем“) често се съкращавало като Pˢ (P със S отгоре). По онова време това е популярната валута, използвана в Америка, както и в международен план – песото дори е законното платежно средство в Съединените щати чак до 1857 г. За по-лесно изписване P се слепя със S, вертикалната линия остава, а полукръга на буквата P отпада както е показано на графиката горе. Но това не е единствената възможна история за произхода на знака.

Escudo de España (mazonado)

 

Гербът на Испания с Херкулесовите стълбове

Според друга хипотеза знакът произлиза от Херкулесовите стълбове, изрисувани върху испанския герб и национална валута на страната. Както виждаме около стълбовете са увити в S-образни знамена. Композицията на левия стълб и знаме можем графично лесно да стилизираме в $.

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

Symbol evolution diagram by JesperZedlitz (CC BY-SA 3.0)

 

Предполага се, че е следващата етимология на знака е фалшива, но въпреки това е доста интересна. Предлага я университетския професор в края на 19 век: знакът на долара може да бъде опростено изписване на US (U и S се сливат и завоя на U отпадна). Възможно е също така символът да е комбинирал U и S, но буквите да означават „Units of Silver“ (от англ. – „единици сребро“).

Самата думата „долар“ от своя страна произлиза от Тhaler, което е вид сребърна монета, чието име е съкратена версия на думата Joachimsthaler, която произлиза от Joachimsthal, което е град, в който е имало сребърни мини и се е изсякла първата такава монета.

 
 
Коментарите са изключени

Сара Брийдловър – първата афро-американка, която стана милионер

Сара Брийдловър започва своя живот като една от най-бедните жителки на САЩ. Не се е надявала, че един ден ще бъде милионерка, а и по-сериозният поглед показвал, че в този момент афро-американците били третирани като хора втора и понякога трета ръка. В този лош свят е трудно да мечтаеш и Сара не се надявала на нищо. Брийдловър се ражда в Луизиана с бивши роби за родители през далечната 1867 г.  и понеже животът не е добър с никого, тя остава сирак на 7-годишна възраст.

Заедно със сестра си започват да работят и да осигуряват поне прехраната си. Нейната по-голяма сестра се омъжва, но за жалост избира насилник за съпруг и това кара двете сестри да се разделят завинаги. Сара се омъжва на 14-годишна възраст, а на 17 години вече има дете. След още 3 години ще бъде вдовица. Самотната майка решава да смени адресната регистрация и се мести в Сейнт Луис и заедно с дъщеря си започват да работят здраво, за да получат правото да се смятат за средна класа на афро-американците. Въпросната класа изисква работа и плащане на всички сметки.

Сара работила ден и нощ, за да може да изпрати детето си в училище и не отказвала нито една професия от чистачка до слугиня. Животът не бил толкова добър към нея, а щом стресът се натрупал, самотната майка вече осъзнавала, че нещо трябва да се промени. Години по-късно в интервю пред Ню Йорк Таймс, Сара ще признае, че е седяла пред легена с прането, обвита в сапунени мехури и мислела какво ще прави, когато остарее и гърбът я боли. Покрай стреса и липсата на нормални условия за живот, Брийдловър започнала да плаща още по-тежка цена. Водопроводът в сградата бил стар и често липсвала вода, с която дамата да измива косата си. Това довело до косопад. Проблемът е, че никой не искал да има плешива слугиня, затова Сара започнала да търси решение на проблема и попаднала на Ани Търнбо Малоун и нейното „Велико чудо за растеж на косата“.

The_Childrens_Museum_of_Indianapolis_-_Madame_C.J._Walkers_Wonderful_Hair_Grower

Снимка: By The Children’s Museum of Indianapolis, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14524728

 

Вместо да стои пред легена, дамата започнала да обикаля и да предлага продукта от врата на врата, демонстрирайки резултата върху собствения си скалп. В последствие се преместила в Денвър, Колорадо и се оженияла за Чалрз Джоузев Уолкър, рекламист на въпросния продукт. Докато работила в Денвър, Сара не пропуснала възможността да разработва и свои продукти, които пък довели до създаването на нейна изцяло подобрена серия продукти за коса. Дамата изобретила серия за коса, която комбинирала всичко необходимо във време, в което липсвали всякакви козметични продукти по темата. Сара Джей Уолкър се превърнала в пионера на този пазар и предлага решение за всяка коса. Освен от врата на врата, Сара потърсила и божествената помощ на някои църковни лидери, които пък извикали мирянките, за да им бъде представена продуктовата гама и сами да тестват продуктите.

След това дошли и фризьорите, а когато проявили желание да закупят по-големи количества, Сара ги превръщала в търговски агенти, които също да продават козметичната серия. Жената изграждала сериозна мрежа от търговски представители и в един момент просто спряла да пътува. Вместо това започнала да използва пощата, а нейната дъщеря се оправяла с всички отчети и писане на адреси. Скоро бизнесът се разраснал до такава степен, че Уолкър дарила около 1000 долара на местна организация в подкрепа на младите жени. В историята на САЩ остава първата афро-американка, която дарява толкова голяма сума. Изстрадалата жена не приключвала с това и често империята ѝ била раздавана. Всяка година плащала по 10 000 долара, за да позволи на студенти от южните щати да посещават колеж.

Дарила и 5000 долара, с които да подкрепи конференцията, която се опитвала да спре публичния линч като наказание. През 1919 година умира от хиперактивност на 51 години, но пък всички нейни близки казват, че е постигнала всичко, което е поискала. Това е историята на детето родено в семейство на бивши роби, историята на сиракът, самотната майка, слугинята и пътя към една от най-богатите американки. Нейният пример доказва, че оправданията са удобен начин да се самозалъгваме и да не постигаме това, за което мечтаем. Все пак трябва да бъдем честни, нима всяко зло не е за добро? 

 
 
Коментарите са изключени

Ал Капоне срещу духовете на своите жертви

| от |

Ал Капоне е безстрашен гангстер и доста добър изпълнител на смъртта. Легендарният американски гангстер никога не се е страхувал от противниците си на улицата. По-голям ужас причинявали паранормалните явления. Това поне разказва историята на Капоне. Някои хора напускат училище и стават музиканти, които след години пеят песни от рода на „Smells Like Teen Spirit“, други като Бил Гейтс основават Microsoft и стават най-богатите хора в света.

Когато Ал Капоне е изгонен от училище на 14-годишна възраст, той трябва да приеме фактите и да основе своята престъпна империя. Според архивите, учителите не били особено внимателни към децата на имигрантите и съответно обичали да раздават шамари. Младият Ал нямал намерение да търпи това отношения и щом първият шамар се стоварил върху него, той се погрижил да върне жеста. До края на живота си, Капоне ще е изкарал около 100 милиона долара с помощта на рекет, проституция, внасяне на алкохол по време на сухия режим, както и хазарт. Престъпният свят е треперил от него и по време на срещи всеки е знаел, че може да приключи своя жизнен път. От какво е треперил най-много Капоне? Отговорът е ясен – Джими!

Джими е една от жертвите на клането поръчано от гангстера за Свети Валентин. Капоне облича своите служители в полицейски униформи и ги изпраща в главната квартира на конкурета Джодрд „Бъгс“ Морган в северната част на Чикаго. „Полицаите“ пристигат и екзекутират абсолютно всеки в склада за алкохол. Сред всички избити е Джеймс „Джими“ Кларк.
Досещате се, че Капоне никога не е бил осъждан за убийства, първата присъда е за притежание на нелегално лично оръжие. Килията му в затвора приличала повече на хотелска стая и никой не посмявал да налага каквито и да е закони. Влиянието на престъпния бос било толкова сериозно, че още на първия ден имал списъка на всички служители, както и на семействата им. Въпреки топлото и уютно посрещане, нещо не било наред с Капоне.

Много от затворниците често чували да крещи на „Джими“ да го остави намира. Понякога крещял, друг път го чували да води разговор с някого.
След излежаването на присъдата, Капоне се надявал, че неговият паранормален приятел ще остане в затвора, но се оказало, че не е точно така. Джими и Ал били неразделни приятели. Лудостта е занимание самотно, докато човек не позволи и на околните да участват в нея. Ето защо един ден на врататата почукал психиатър, който трябва да прогони духа. Посещението не помогнало и страданията продължили. Охраната на Ал често нахлувала в спалнята, след като чува виковете на своя началник. Вместо атака, гардовете откривали страшилището на подземния свят да стои свито в ъгъла и да трепери от страх. Втората присъда идва с поканата за пребиваване в Алкатраз по обвинение за укриване на данъци. По време на трансфера от Атланта към Алкатраз, Капоне вече страда от сифилис.

Понеже човекът се срамувал да да признае заболяването, отказвал да търси и помощ. Обикновено това заболяване започва със сериозен сърбеж в половия орган, след това продължава със сърбеци по цялото тяло и изведнъж минава. Точно тогава се оказва, че е преминал в по-важните органи. И едно десетилетие със сифилис може да помогне за поразяването на сърцето, белия дроб и мозъка. Понеже затворникът вече плашил абсолютно всички и очевидно „Джими“ не искал да се предаде, надзирателите предпочели да го пуснат за добро поводение, макар и да било далече от такова. В последните години охраната е била принудена да пази околните от случайните изблици на агресия от бащата на мафията. В следствие на деменцията, Капоне можел да нападне всеки непознат.

През 1946 г. е направено изследване и лекарите са категорични, че някогашният гангстер имал психиката на 12-годишно момче. Според помощния персонал, легендарният мафиозо никога не се отървал от Джими. Призракът бил с него, когато получил и първия си сърдечен удар. Последните дни на Капоне са прекарани с близки хора и всички са категорични, че това изтезание е поне някакво изкупление за всички извършени убийства.

 
 
Коментарите са изключени

Направи си сам бомбоубежище

Преди няколко години, когато пенсиониран китайски изобретател показа своето устойчиво на земетресения легло, реакциите разбираемо бяха смесени. То изглежда като нещо средно между малък бункер и камери за изтезания. В представените анимации леглата се спускат в метални кутии и метални капаци се плъзгат отгоре над тях, за да ги покрият, което леко ни кара да се притесняваме за крайниците си. Вътре в металния ковчег има вода, храна, пожарогасители, противогази и медицински принадлежности.

Тази идея да превърнем пространствата, в които прекарваме близо една трета от живота си, в контейнери, устойчиви на бедствия, съществува от десетилетия. Вероятно новите модели биха могли да научат нещо от старите.

Morrison Shelter on Trial- Testing the New Indoor Shelter, 1941 D2294

„Клетката на Морисън“ („Morrison Shelter“)

Проектиран от Джон Бейкър и кръстен на министъра на сигурността на Великобритания, така наречената „Клетка на Морисън“ е създадена да бъде алтернатива на стандартните бомбоубежища в мазета и други бункери. Тези клетки се закупуват и човек сам си ги сглабя като в комплекта има стоманени плочи, метални мрежи и необходимите инструменти. Освен това, комплектите са предоставяни безплатно на домакинства с ниски доходи. През деня клетките могат да служат като маси, а през нощта те се превръщат в място за спане за британците. Над половин милион бройки се появяват по време на Втората световна война. Проучване сред домакинствата, в които хората използват тези клетки, стигна до заключението, че ако са сглобени и поставени правилно, те положително спасяват живота на човек.

Бейкър взима пример от живота, за да направи своите клетки. Той изследва истински срутени и повредените след бомбардировки сгради и решава, че нараняванията или смъртите от падащите стени и тавани често биха могли да бъдат избегнати. В същото време подсилването на цели здания или изработването на изцяло бомбозащитни убежища е скъпо и нерентабилно. По-късно Джон казва, че „беше непрактично да се създаде нещо за масово производство, което да издържа на пряк удар. Ние решихме да се съсредоточим върху създаването на нещо, което да спаси възможно повече животи във възможно повече случаи на щети – от взривове на гранати до бомбардировка на къщи.“

 
 
Коментарите са изключени