shareit

Япония : смъртоносен тайфун се носи към Фукушима

| от |

Поне четиринайсет души са загинали, затворени са училища, стотици полети са отложени, а хиляди хора са посъветвани да се евакуират заради преминаването на тайфуна Випха през Япония, съобщи Ройтерс. Столицата Токио се е разминала без съществени поражения.

201310160015-00Трима души бяха открити мъртви на остров Изу Ошима, южно от Токио, след прииждането на реките, които разрушиха няколко къщи, съобщи японската телевизия Ен Ейч Кей. Четвъртата жертва е жена, която била отнесена от придошла река в западната част на Токио.

fukushima-beachВипха е 26-ият тайфун за сезона в Азия.Той се придвижва по последни данни със скорост от 30-35 км/ч в посока север-североизток. Тайфунът е съпътстван с ветрове със скорост от 180-200 км/ч. Това е най-силният тайфун удрящ Япония от 2004 насам.

Операторите на повредената АЕЦ Фукушима, намираща се на север от Токио, са изпомпвали дъждовна вода от защитните контейнери в основата на 1000 резервоара, в които се съхранява радиоактивна вода.
Служители на много фирми в столицата бяха освободени от работа по-рано, а в 3550 училища бяха отменени занятията, съобщава ИТАР-ТАСС.

Добрата новина е, че силата на тайфуна остлабва.

rbtop-animated-2

 
 
Коментарите са изключени

Математиката на серийните убийства

| от |

Първите следи на математиката произхождат от Вавилон. Открити са записки, които показват, че древните вавилонци са имали записки, математически таблици и са използвали сериозно в търговията. Векове по-късно получаваме тази наука като подарък, макар и много ученици да я разглеждат като антично мъчение. Еволюцията на математиката в най-различни направления показва, че можем да предсказваме дори бъдещето. Филмът „Специален Доклад“ от 2002 г. разказваше как агенти успяват да предскажат убийства, преди да са се случили и докато за широката публика всичко това изглеждаше като една завършена фантастика, Томас Харгроув показва точно обратното.

Неговите математически изчисления показват, че в Гари, Индиана (няма нищо общо с Ийри от онзи сериал) върлува сериен убиец. Томас дори предупреждава полицията за потенциалната опасност, но никой не му обръща внимание.  Пет години по-късно е арестуван Дерън Дион Ван. Неговото обвинение е убийството на седем жени, ала цифрата е много по-висока. Дерън ще признае пред психолог, че убива още от 90-те години. И тук идва големият въпрос, как е възможно 61-годишният пенсиониран репортер да знае за убиеца, а полицията да пропусне тази подробност?
Харгроув е основател на проекта „Murder Accountability Project“.

Това е американско НПО, което събира информацията на всички федерални, щатски и локални правителства с помощта на закона за свобода на информацията. Събраните данни са предимно от секцията за убийства и тежки престъпления. Те са напълно безплатни и всеки може да ги разглежда. Когато се появи подозрение, че някъде има действащ сериен убиец, господата започват сериозно разследване.  Томас започнал тази страст с обработката на информация още в колежа, когато трябвало да разглежда политическите вълнения. През 2004 г. пишел материал за проституцията, но решил да използва един от най-добрите източници – базата данни на ФБР. В доклада присъствали всички видове престъпления за цялата година.

След като разпределя всички убийства на фактори като възраст, раса, пол и метод на убиване, добавя и мястото, където е извършено престъплението. Направената статистика обаче представя и огромна дупка във всички разследвания. ФБР автоматично изчиства статистиката при направен арест на заподозрян. Тази корекция чупи цялото уравнение, защото през 2015 година се оказва, че изчистените случаи са 58%, а през 1965 г. са 91%. Неговото наблюдение показва, че престъпността изобщо не намалява, променя се статистиката.

През 2008 г. се ражда идеята за създаването на „Убийствен алгоритъм“. Събраните данни за престъпления от 2008 г. минават през статистически софтуер и показват интересни резултати. Харгроув го създава за анализ на престъпления с възможност за един и същ извършител. Ключови фактори, поставени в клъстърния анализ били: локация на жертвата, пол, възраст и метод на убиване. Програмата след това анализирала всички случаи и след отчитането на известна модалност показва дали има опасна връзка между всички случаи. Харгроув показал своето творение на отдел „Убийства“ и демонстрирал статистиката си с помощта на случая „Джон Бенет Рамзи“. През 1996 г. детето било убито в собствения си дом.

staircase-828601_1920

Харгроув поставил данни като „Колорадо“, „жена“ и възраст от 6 години, а в метод на убийство поставя „душене“. При така подадена информация, алгоритъмът вади именно този случай като единствен. Когато обаче възрастта се променила на 5-10 години, в графата с убийства се появява втори случай на 10-годишно момиче, датиращ от 1985 година.
Харгроув поставил издирване в цялата страна и се оказва, че има 22 неразкрити случая. Оказва се, че САЩ не обръща особено внимание на технологията, която ФБР предлага и още по-страшното – не попълва информация по разследванията.
Когато полицията не обърнала внимание, аналитикът решил да представи своята технология на детективите от ФБР. Всички одобрили видяното, но одобрението не означавало употреба на продукта. Желанието за разкриване на случаи и откриването на престъпници било в програмата на кмета Майкъл Нътър.

През 2007 г. печели изборите във Филаделфия и започва да търси правилната методика. Разкритите престъпления скачат от 56% на 75%. Прес следващите 10 години в Санта Ана ще има 100% разкриваемост на извършителя. Полицията в Лос Анджелис започнала да използва архивите си за анализ и по този начин се опитва да предскаже възможността за повтаряне на престъпление и това намалява престъпността с 13% само за 4 месеца.
Липсата на финансиране не позволява на всяко полицейско управление да използва модерна технология. Описаната система обаче е безплатна и позволява на всеки да я използва за по-сериозни анализи, както и за предсказването на потенциални престъпления.

Алгоритъмът не показва как един ден роботите ще отнемат всичко, а само представя възможността да се използва статистика в много по-правилната посока. Статистиката показва и нещо много по-притеснително – повече от 5000 убийци успяват да се разминат с присъда, следователно системата има нужда от модернизация, а математическите похвати могат да се използват абсолютно навсякъде и това позволява сериозни успехи.

 
 
Коментарите са изключени

Райските градини на Адам Пърпъл

През 1975 един артист от Манхатан на мястото на отломки от разрушена сграда решава да създаде градина. Вдъхновението му идва, когато вижда деца да си играят сред тези отломки. Адам Пърпъл започва да изработва зелено пространство (наречено по-късно Райската градина) без да знае, че то в крайна сметка ще нарасне до 15 000 квадратни метра.

Той превръща срутените тухли в тротоари, създава горен слой почва от изгорена дървесина и оборски тор от Сентръл парк и оформя идиличното си зелено пространство в разширяващ се кръг. Отначало градинката изглежда смазвана от заобикалящите я полуразрушени стени, но с времето съседни сгради започнаха да се събарят една след друга и градината се разширява с все повече пръстени.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Jackfruit Research & Design (@jackfruitlive) на

Тя не е само парк за отдих, но и истинска градина – с краставици, аспержи, чери домати, черни малини и десетки плодоносни дървета. Адам я разглежда като произведение на изкуството и израз на основни човешки права и потребности, отглеждани от и за обществото, черпейки своите материали от останките на града. Адам и неговата партньорка Ева, вдъхновени от писатели като Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън (все любители на природата), са възприемани от някои като странни аутсайдери, но от много от местните жители – и като зелени граждани с визия.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Eli Morgan Gesner (@ocularge) на

Роден под името Дейвид Лойд Уилки, прозвището на Пърпъл идва заради цвета, с който винаги се облича (Пърпъл – purple – лилаво). Той също така е студент по журналистика и ветеран от армията, и почива през септември 2015 г. Личният му живот (и смърт) е оцветен и от обвинения в домашно насилие.

Самата Райска градина в много отношения е авангардна критика към градоустройственото планиране. Проектът отразява много ориентирани към гражданите идеи за проява на здрав разум, подкрепяни във въздействащата книга на Джейн Джейкъб „The Death and Life of Great American Cities“, публикувана през 1961. Въпреки че в крайна сметка е унищожена, градината все пак остава в идеята за ърбън градинарство.

 
 
Коментарите са изключени

Гарет Джоунс – журналистът, който се опълчи на Сталин

| от |

През 2016 г. Евровизия се превърна в политическа сцена. Появата на Джамала и нейната песен „1944“ разпали много сериозно света. Песента ѝ очевидно трябваше да напомни за един по-тъмен исторически момент на Украйна. И докато всеки посочва концентрационните лагери като доказателство колко жестоки могат да бъдат хората, един друг исторически факт остава някъде назад в историята или най-често се заменя от по-голямо зло.

Историята за Холодомора не е по-малко притеснителна. За една година от 1932-1933 г. са избити между 4-10 милиона украински селяни. Тайната се пази дълго време, но някъде през 80-те години истината успява да намери своя път. Участието на уелския журналист Гарет Джоунс е в корена на ситуацията. Уелсецът помни с добро Източна Европа, майка му някога е работила като учителка там и той много искал да се върне обратно. Още в самото начало, бъдещият журналист показал дарбата си да научава доста езици. След някои от най-популярните и говорими езици са френски, руски, немски и още няколко. На 25-годишна възраст става един от чуждестранните дипломати, работещ пряко с британския министър-председател. През 30-те години на миналия век работи като репортер във „Западна поща“ и няколко други уелски издания. Неговото занимание било да покрива новините около бунтуващата се Нацистка Германия.

През 1933 г. е в Лайпциг, където Хитлер ще поеме властта на страната и ще я поведе в един кървав танц. Като журналист, Гари не се притеснявал да комуникира с нацистите, етиката изисквала да познава двете гледни точки и той правил точно това. В последствие се оказва, че има досие и много други също го подозират. След като отразява това събитие, журналистът заминава за 2 месеца в Украйна. С неговите езикови познания е готов да разгледа по-обстойно украинската политика, както и да успее да разбере какви са настроенията на местните жители. За жалост пристига във време, в което болшевиките вече са взели властта.

Gareth-jones

Снимка: By Український інститут національної пам’яті – People of Truth, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45274818

След Ленин е дошъл Сталин, който има намерение да завърши своя 5-годишен план. Една от точките на колективната уелски на земя и животни принуждава мнозина да се разделят с притежаваното от тях. Планът бил елементарен, селскостопанската индустрия трябвало да храни работниците, които живеят в градовете. Резултатът от това решение води до геноцид, след като никой няма храна. Заможните фермери се депортират по политически причини в Сибир, а имането им заминава в полза на държавата. На 29 март 1933 г. дава пресконференция и разкрива какво наистина се случва под контрола на Сталин. След това някои вестници публикуват историята му със заглавие „Глад сковава Русия, милиони умират“. Един фрагмент от разтърсващата новина гласи:

„Разхождаш се през селата и минах покрай 12 кооперации. Навсякъде се чуваше плач и викове „Нямаме хляб, умираме!“. Плачът идвал от всички страни на Русия, от Волга, Сиберия, Беларус до Централна Азия. Минах покрай черноземните полета на Русия, които се славят като най-богатия регион. На кореспондентите им е забранено да ходят там, но аз исках да видя какво става със собствените си очи.“

6_aug_top_daily_express_Holodomor_Genocide

Снимка: By Unknown – New York Evening Post, Daily Express Journals, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32766652

Съветският съюз тогава се опитва да дискредитира уелсеца, а само няколко дни по-късно Уолтър Дуранти публикува друг материал. Дуранти е носител на наградата Пулицър и бързо прикрива следите със заглавието „Руснаците са гладни, но не гладуват“. В материала на Уолтър се говори на пропаганда, която иска да урони престижа на новата власт. Това е материалът, който носи черен печат в паспорта на Гари, особено ако някога е смятал да се завръща отново там. След няколко месеца в дома си, той разбира от приятел, че Япония е окупирала части от Монголия и заедно със своя приятел Хърбърт Мюлер заминават, за да направят разследване. Докато двамата преминават през Китай с кола – пътуване, което няма да им отнеме повече от ден – биват нападнати от японски бандити. Не е ясно как бандитите са разбрали, но след като са заловени, Мюлер е изпратен, за да търси пари за откуп. Джоунс останал като залог и на 12 август 1935 г. е застрелян – точно на рождения си ден. Едва през 2012 година става ясно, че всичко е било добре оркестрирано от тайната полиция НКВД.

Адам Пурпис бил търговец на кожи, латвиецът се познавал и с двамата репортери, отпуснал им колата и след това чакал действията на бандитите. Според Джордж Кари, Пурпис имал досие като таен агент. Въпреки опитите на журналиста да насочи погледите на света в бедстващите руски райони, истината излиза някъде през 80-те години. През 1991 г. ще извоюва своята независимост, а през 2006 г. Украйна ще заяви, че това е бил умишлен акт на геноцид. До днес САЩ отказва да използва думата геноцид и класифицира този вид престъпление като „Престъпни действия от режима на Сталин“). През 2008 г. Украйна дава почетен медал за заслуги на журналиста, докато Ню Йорк Таймс сваля заглавието на Уолтър Дуранти. Не си мислете, че Гари не е очаквал ответен удар, той бил предупреждавам многократно, че за думите си може да страда, но въпреки това предпочел да сподели на света истината за зверствата, които са се случвали по това време.

 
 
Коментарите са изключени

Значението и създаването на символа на мира

| от |

Семафор е устройство, което показва на машинистите по кои релси да карат влака. Военноморските сили също имат подобна сигнална система, но тя се извършва от хора със знамена. В исторически план живите семафори добиват повече известност по време на Френската революция, когато улесняват и ускоряват комуникацията в цялата държава. В такъв случай е малко иронично, че семафорът играе важна роля в създаването на емблематичения антивоенен символ. Той е създаден по идея на британски дизайнер за конкретна кауза, но в крайна сметка става популярен и универсален в цял свят.

Джералд Холтом е роден в Англия по време на Първата световна война, а след това ще стане изключителен противник на Втората световна война. След като завършва Кралския колеж по изкуства, той започва работа в Министерството на образованието. През 1958 приема задача встрани от редовната си служба – да изработи лого за ядрено разоръжаване, което да се използва на протестен марш, организиран от новосформираният Комитет за директни действия срещу ядрената война (Direct Action Committee against Nuclear War  – DAC), подкрепен от Кампанията за ядрено разоръжаване (Campaign for Nuclear Disarmament – CND).

1983 Easter CND demo Aldermaston

Кадър от протеста

Логото ще бъде отпечатано в 500 бройки за марша, който бъде доста дълъг – 80 километра, от площад Трафалгар в Лондон до Британския институт за изследване на атомното оръжие. Този символ ще обединява хората в първия мащабен антиядрен марш по рода. Съответно той се появява на знамена и плакати, но също така хората го рисуват на лицата си, за да напомнят за отговорността на всеки отделен човек да се изправи срещу войната.

Semaphore Delta November

По отношение на семафорния елемент в логото – то всъщност е комбинация от знаците с флагчета, които семафорите правят, за да означат буквите „N“ (в зелено на картинката) и „D“ (в синьо на картинката) , които са първите букви на думите в израза Nuclear Disarmament или в превод от английски език „ядрено разоръжаване“. Тези знаци се стилизират с черти, налагат се един върху друг и се поставят в кръг.

Peace symbol

Според Андрю Ригби, професор по мир в Университета Ковънтри във Великобритания, този символ не е първият опит на Холтом. Преди това той обмисля гълъба, но образът на птичката вече се ползва от режима на Сталин в работата им по водородната бомба. Холтом обмисля и християнския кръст, но той може да бъде свързан с кръстоносците (а в по-близкото минало и със западната нация, която пусна ядрени бомби върху Япония). Дизайнерът иска да създаде нещо, което да бъде универсално възприето, без друга символичния и смислова натовареност.

И така, в състояние на „дълбоко отчаяние“, пише самият Холтом, „нарисувах себе си: един човек в отчаяние, с ръце… протегнати навън и надолу… Оформих рисунката с линии вместо ръце и я поставих в кръг. В началото ми изглеждаше смехотворно и толкова странно.“

Той все още не е сигурен, че това е правилното лого, но все пак го рисува на лист хартия, закача го за якето си и забравя за него. Когато една жена в Пощата го попита какво е това, той си спомня: „Погледнах изненадан и видях, че символът ND е закачен на ревера ми. Чувствах се доста странно и притеснено да го нося. „О, това е новият символ на мира“, й казах. „Колко интересно, разпространен ли е?“ „Не все още, но очаквам, че скоро ще има доста.“

Ранните версии, направени за CND, приличат малко на стилизирани хора – когато приближават кръга, линиите се разширяват, което прави знака да изглежда като глава и тяло с насочени напред ръце. Те също са направени от глина и са раздадени с тъмното послание: „В случай на ядрена война, това може да ви надживее.“

CND badge, 1960s

CND продължи да използва логото във Великобритания, но то се по света и в крайна сметка ще започне да символизира и мира в най-широкия смисъл. В Съединените щати протестиращи пацифисти ползват и популяризират символа през 1958 – те го слагат на малка лодка и я пускат в зона за ядрена опити. Няколко години по-късно, делегат от Американския студентски мирен съюз (СПУ) се завръща от пътуване до Великобритания и убеждава групата си да вземе символа и да го разпространи в университетите.

Логото няма авторски права и с времето популярността му продължава да се развива. В следствие на това то е описано като „може би най-мощното, запомнящо се и разпознаваемо изображение, създадено някога за светска кауза“.Холтом обаче се притеснява за негативния аспект на фигурата, която прилича на рунически символ за „смърт“ (инверсия на руната за „живот“). Но той също и осъзнава нещо – ако символът се обърне, би могъл да изглежда като „дърво на живота“, представляващо надежда и оптимизъм. От семафорна гледна точка  „разпънати ръце нагоре“ означават буквата U и заедно с буквата D тази нова обърната фигура може да означава и „unilateral disarmament“, от англ. „едностранно разоръжаване“. А това е най-голямата мечта на Холтом.

 
 
Коментарите са изключени