Яйца на очи с щипка фантазия

| от |

За малките деца правиш и невъзможното, за да събудиш апетита им и да ги убедиш, че всичко в чинията им е полезно и вкусно. Ето предложенията на една майка за яйца на очи. / Bored Panda

 
 

Как изглежда истинската зима

| от |

Преди време, през 90-те години, на 20 сантиметра сняг му викаха слана. Днес зимата е като правена в Китай. Завали снежец, стане кал, вдигне се олелия и това е. А преди! Сутрин mp3 плеърите не работеха и трябваше да разчитаме на радио, ако вълните не замръзнат във въздуха.

Истинската зима запорира икономики!

По време на истинската зима, не ви е страх от калта – защото калта е замръзнала. Замръзнало е почти всичко – коли, реки, като че ли и бъдещето идва по-бавно. Можете да построите съоръжение подобно на къща от карти, когато свалите прането от простора. Това бяха времената, когато пиете кафето си сутрин, гледате дървените мебели в кухнята си и се замисляте наистина ли ви трябват толкова столове или може да си накладете огън.

По време на истинската зима излизате навън с раница, само за да си държите ключовете в нея, защото иначе желязото им се докосва до ръцете ви в джобовете на якето и ги кара да премръзнат.

Когато свърши работният ден изпитвате искрен страх да излезете навън. Но трябва да си тръгнете в час пик, защото тогава градският транспорт е пълен и е по-топло.

Докато стигнете от входната врата до парното, минавате през 5 климатични зони. 

Не влизате с месеци в някои от стаите в дома си. Там се ходи само ако е време да се така киселото зеле, което е там, защото е достатъчно студено, че да не се развали. И преди да го претакате, трябва с една тръба да разбиете леда отгоре.

Използват се само две стаи по време на истинската зима – кухнята и спалнята. И когато отивате от едната в другата, пътешествието прилича на великото преселение на народите. Носят се одеяла, печки, чаши с чай и чинии със сандвичи, които са полуизядени, защото ви е прекалено студено на ръцете, столове, които вече сте си затоплили. По БНТ дават онова клипче със синхронното спускане със ски и ви става студено само като го гледате.

Истинска хубава зима е, когато половинката ти си легне преди теб, но легне от твоята страна на леглото, за да ти затопли.

 

 

 
 

Завръщането на Ford Mustang Bullitt

| от chr.bg |

Нещо ново в духа на нещо старо!

Ford показаха оригиналния Mustang Bullitt от 1968 година на North American International Auto Show. Така авто компанията от Детройт прави референция към великите дни на класическия автомобил и промотира новия модел от Mustang серията.

Повечето от нас са прекалено млади, за да са част от фен базата на филма, който направи тази кола класика. В „Bullitt“ (1968) Стив Маккуин кара Mustang Bullitt, а една конкретна 10-минутна гонка е в сърцето на популярността на автомобила.

По повод изложението Ford също така доведоха внучката на легендарния актьор. Тя излезе на сцената заедно с кола от лимитирана серия на новия модел.

New Models Debut At North American International Auto Show

Но това не е всичко. Мустанга от 1968 се оказа един от двата изпозлвани във филма! За мнозина посетители това беше изключително трогателно.

Новият Bullitt е базиран на Mustang GT. Той има 5-литров V8 двигате, който произвежда 475 конски сили. Максималната му скорост е 163 мили/час (262 км/ч). Дори боята на автомобила е впечатляваща – нюанс тъмно зеленото. Можем да го купим и в черно. Скоросната кутия е 6-степенна ръчна, а в купето можем да намерим и 12-инчов LCD тъчскрийн.

 
 

Ето кои са финалистите за кола на годината в България

| от chronicle.bg |

Тази година журналистите от Прес Авто Клуб – България избират за 21-ви път най‐достойните и най‐добре представените на българския пазар автомобили от различни класове – леки, кросоувъри, екологични, многофункционални, премиум и градски. Конкурсът отново има два етапа:

Първият се проведе в събота, 13 януари, под формата на тест драйв на всички кандидати. В Ринг Мол се събраха 68 коли от 57 различни модели, номинирани за участие от 38-те журналисти, членове на Клуба, които работят в различни медии по тази тема. В продължение на 6 часа автомобилите бяха подложени на сериозни натоварвания и детайлно проучване. Днес Ви предоставяме данни за гласуването и оформянето на финалните петици в отделните категории.

Вторият етап е официалното награждаване на победителите във всяка категория, избрани чрез детайлно гласуване по прецизно определени критерии и ще се случи в четвъртък, 18 януари, отново в Ринг Мол. Тогава ще се разбере и кои модели ще имат правото да ползват запазената марка и лого на Конкурса в своите прес материали и реклами през цялата 2018 година.

През последното десетилетие автомобилният пазар се променя с невероятни темпове. Например най-бурно развиващият се сегмент е този на малките и компактни кросоувъри, които отхапват все по-голямо парче от пазара. Бързо настъпват и екологичните коли – електрически и хибридни. До този момент в конкурса се даваха титли на автомобили в три основни категории (леки, кросоувъри и многофункционални) и три подкатегории (градски, еко и премиум). От тази година тежестта на тези шест класа се изравнява. Но се въвежда и още един приз – КОЛА НА 2018 ЗА БЪЛГАРИЯ, която ще се избира измежду 6-те първенци от 6-те категории, при това в реално време, в рамките на самата церемония.

Безспорно най-важният въпрос си остава – какви коли ще караме у нас през тази година? Ако отчетем данните от статистиката, ръстът в продажбите на нови возила през 2017 година спрямо предишната е 25%, доста по-голям от европейския. Очакванията и надеждите са тази тенденция да продължи. Ако през 2016 на всяка нова продадена кола се падаха 11 сделки с автомобили втора употреба, то през 2017 това съотношение е 1:8. Бавно и полека обновяването на автопарка започва. Но това ще е дълъг процес. От 3,5 милиона превозни средства най-големият дял се пада на старците над 20 години – 1,34 милиона. Още 1,4 милиона са над 15 годишна възраст. Добра новина е, че и у нас вече е видима промяната в нагласата към екологичните автомобили. Например ръстът при реализираните нови с чисто електрическо задвижване е 1260%! Plug-in хибридите също нарастват с внушителните 375%. Повече от два пъти скачат и хибридите, които достигат вече почти 1200 броя за година. И всичко това се случва, въпреки активното бездействие на държавата.

Автомобилният свят около нас се електрифицира с висока скорост. Много европейски страни имат стройно работещи програми за подпомагане на обновяването на автомобилния си парк. Освен изграждането на инфраструктура за зареждане, се предлага директно субсидиране, ако смените старата си кола с нова екологична, отпадане на данъци и такси, безплатно ползване на пътищата, безплатно паркиране, разрешено е движението в бус-лентите и др. Благодарение на такава далновидна политика например в Норвегия вече съотношението в автопарка е 1/3 чисто електрически, 1/3 хибридни и само 1/3 с конвенционални двигатели. Във Великобритания дизелите рязко спаднаха и вече са доста под 50%. И нека не се заблуждаваме, че това се случва само в развитите страни от Западната част на континента. Активно се работи по тази линия в Австрия, Португалия, Унгария и други държави. А може би най-активни са институциите в нашата северна съседка – Румъния.

Там функционират успоредно 2 програми и по тях можете да получите умопомрачаващо за всеки българин финансиране до 11420 евро при смяна на над 8-годишен стар автомобил с електрически.

Ето кои са и финалистите през 2017:

ЛЕК АВТОМОБИЛ
BMW 5-Series
Ford Fiesta
Honda Civic
Hyundai i30
Opel Insignia

КРОСОУВЪР
BMW X3
Dacia Duster
Hyundai Kona
Peugeot 5008
Skoda Karoq

МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН АВТОМОБИЛ
Isuzu D-MAX
Mitsubishi L200

ЕКО АВТОМОБИЛ
BMW i3
Hyundai Ioniq PHEV
Mini Countryman S E
Renault Zoe Z.E. 40
Volkswagen e-Golf

ПРЕМИУМ АВТОМОБИЛ
BMW 5-Series
BMW 6 Gran Turismo
Infiniti Q60
Mercedes-Benz E-Class Coupe
Range Rover Velar

ГРАДСКИ АВТОМОБИЛ
Ford Fiesta
Hyundai Kona
Nissan Micra
Suzuki Swift
Volkswagen Polo

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.