В кината днес

| от |

Серена

Две от най-горещите холивудски звезди си партнират във филма на отличената с „Оскар“ датска режисьорка Сузане Биер – мащабна екранизация на романа на Рон Раш, разгръщаща се на фона на Голямата депресия.

Дърводобивният магнат Джордж Пембъртън и безскрупулната му, бляскава съпруга Серена изглеждат като идеалната двойка. Но перфектното им щастие рухва, когато става ясно че тя не може да има деца, а Джордж вече има едно незаконнородено. Серена е екстравагантна мелодрама на яростна ревност, убийство и безсърдечна амбиция.

В ролите: Дженифър Лорънс, Брадли Купър, Тоби Джоунс, Рис Айфънс, Сам Рейд

Шантава седмица

Режисьор на комедията „Шантава седмица” е Шон Леви. Филмът е създаден въз основа на изключителния бестселър на Джонатан Тропър. Сред актьорския състав са носителят на Златен глобус Джейсън Бейтмън; носителката на Златен глобус и Еми Тина Фей; носителката на Оскар и отличена многократно с награди Златен Глобус и Еми Джейн Фонда.

След смъртта на баща им, четиримата пораснали и очукани от живота наследници са принудени да се завърнат в дома от детството им и да прекарат заедно една седмица заедно със словоохотливата им майка, и прилежащите им половинки. Tе се сблъскват с миналото и пропукалите се връзки помежду им, сред хората, които ги обичат безрезервно и в крайна сметка се сближават отново по истеричен и емоционално въздействащ начин в хаоса, комизма, болката и изкуплението, възможни само в семейството.

Във филма участват още Адам Драйвър, Кори Стол, Катрин Хан, Кони Бритън, Тимъти Олифант, Дакс Шепърд, Дебра Монк, Абигейл Спенсър и Бен Шварц.

Сценарият на „Шантава седмица” е написан от Джонатан Тропър въз основа на неговия роман. Филмът е продуциран от Пола Уайнстейн, Шон Леви и Джефри Левайн. Криейтив екипът се състои от оператора Тери Стейси, дизайнера на продукцията Форд Уилър, филмовия редактор Дийн Цимерман и дизайнера на костюми Сюзан Лял. Музиката е композирана от носителя на оскар Майкъл Джакино.

В ролите: Бен Шуарц, Дебра Монк, Дакс Шепард, Тимоти Олифант, Кони Бритън, Катрин Хан, Кори Стол, Роуз Бърни, Адам Драйвър, Джейсън Бейтман, Тина Фей, Джейн Фонда

Изход: Богове и Царе

Режисьорът Ридли Скот (Гладиатор, Прометей) представя най-новото си епично приключение ИЗХОД: БОГОВЕ И ЦАРЕ, историята за дръзката смелост на един човек да се изправи срещу мощта на цяла империя. Използвайки последни открития на техниката в областта на визуалните ефекти и 3D измерението, Скот вдъхва нов живот на историята на непокорния предводител Мойсей (Крисчън Бейл), както се надига срещу египетския фараон Рамзес (Джоел Еджертън) и организира изумителното преселение на 400 000 роби и спасяването им от ужасяващите смъртоносни бедствия в Египет.

Фабулата на филма, титаничният му мащаб и размах, авантюристичния му дух и ярки символи го издигат до уникално театрално събитие. Резултатът е оригинална и героична сага, която в същото време е мощна лична история, наситена с емоции, съперничество и предателство и неугасващ стремеж към свобода.

Скот отбелязва: „Животът на Мойсей е един от най-великите приключения и духовни търсения на всички времена“. От началната битка, където 15 000 египетски войници нападат лагера, през извисяващите се декори, ужасяващата поредица напасти, до разделянето на Червено море, Скот е сложил своя подпис върху визията на един от най-ценните и важни истории.

„Обичам всичко, което е истинско. – продължава той. – Знаех какво да правя с Гладиатор – как да го направя така, че наистина да диша, да живее с чувствата на хората от онази епоха. С ИЗХОД исках по подобен начин да вдъхна живот на египетския култура и самата история по начин, какъвто досега никога не е бил възможен.“

В ролите: Хиам Аббас, Мария Валверде, Индира Варма, Крисчън Бейл, Джоел Едгертън, Арън Пол, Сигорни Уивър, Бен Кингсли, Джон Туртуро, Кеворк Маликян, Адриан Палмър

 

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.

 
 

Азия Ардженто е платила на мъж, който я обвинява в сексуално посегателство

| от chr.bg |

Италианската актриса Азия Ардженто, която е една от водещите фигури в движението Аз също и която бе сред първите обвинили продуцента Харви Уайнстийн в изнасилване, е платила значителна сума на мъж, който твърдял, че тя го е нападнала, предаде Франс прес, като се позова на в. „Ню Йорк таймс“.

Става дума за платени 380 000 долара. Те били преведени на Джими Бенет, американски актьор и музикант. Той твърдял, че Ардженто извършила над него сексуална агресия в хотелска стая в Калифорния през 2013 г., пише нюйоркското издание, което се позовава на документи, които е получило от неидентифициран източник. В тях адвокатите на Бенет описват срещата му с Ардженто в хотелската стая като „сексуална агресия“, която е травматизирала младия мъж и е застрашила психическото му здраве. По онова време Бенет бил на 17 години и 2 месеца, а Ардженто била на 37 години. В щата Калифорния трябва да си навършил 18 години, за да се смята, че си дал съгласие за сексуална връзка.

Бенет имал намерение да съди Ардженто за изплащане на обезщетение от 3,5 милиона долара. Накрая се стигнало до споразумение за изплащането на 380 000 долара.

Засега Азия Ардженто и адвокатите й не са коментирали информацията.

 
 

Прекрасните сватбени снимки, които са пълна трагедия

| от chr.bg |

Както сами ще се убедите, всички снимки в галерията ни са истински! Няма Фотошоп, няма Пейнт! Всичко е натурална красота и изящество.

Сватбата е мечта за мнозина. Сватбеният ден е изпълнен с магия, както и с изразяване на мнения, някои от които най-прекрасни. Да забучиш мъжа си на франзела е персоналният ни фаворит. Страхотна снимка!

Дано тези кадри ви вдъхновят за вашият сватбен ден! Ще се радваме колкото се може повече хора да тръгнат в тази посока на непринудената недодяланост, изпълнена с майсторлък над средното ниво!

Понякога не само виното е горчиво.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.