В кината днес

| от |

Серена

Две от най-горещите холивудски звезди си партнират във филма на отличената с „Оскар“ датска режисьорка Сузане Биер – мащабна екранизация на романа на Рон Раш, разгръщаща се на фона на Голямата депресия.

Дърводобивният магнат Джордж Пембъртън и безскрупулната му, бляскава съпруга Серена изглеждат като идеалната двойка. Но перфектното им щастие рухва, когато става ясно че тя не може да има деца, а Джордж вече има едно незаконнородено. Серена е екстравагантна мелодрама на яростна ревност, убийство и безсърдечна амбиция.

В ролите: Дженифър Лорънс, Брадли Купър, Тоби Джоунс, Рис Айфънс, Сам Рейд

Шантава седмица

Режисьор на комедията „Шантава седмица” е Шон Леви. Филмът е създаден въз основа на изключителния бестселър на Джонатан Тропър. Сред актьорския състав са носителят на Златен глобус Джейсън Бейтмън; носителката на Златен глобус и Еми Тина Фей; носителката на Оскар и отличена многократно с награди Златен Глобус и Еми Джейн Фонда.

След смъртта на баща им, четиримата пораснали и очукани от живота наследници са принудени да се завърнат в дома от детството им и да прекарат заедно една седмица заедно със словоохотливата им майка, и прилежащите им половинки. Tе се сблъскват с миналото и пропукалите се връзки помежду им, сред хората, които ги обичат безрезервно и в крайна сметка се сближават отново по истеричен и емоционално въздействащ начин в хаоса, комизма, болката и изкуплението, възможни само в семейството.

Във филма участват още Адам Драйвър, Кори Стол, Катрин Хан, Кони Бритън, Тимъти Олифант, Дакс Шепърд, Дебра Монк, Абигейл Спенсър и Бен Шварц.

Сценарият на „Шантава седмица” е написан от Джонатан Тропър въз основа на неговия роман. Филмът е продуциран от Пола Уайнстейн, Шон Леви и Джефри Левайн. Криейтив екипът се състои от оператора Тери Стейси, дизайнера на продукцията Форд Уилър, филмовия редактор Дийн Цимерман и дизайнера на костюми Сюзан Лял. Музиката е композирана от носителя на оскар Майкъл Джакино.

В ролите: Бен Шуарц, Дебра Монк, Дакс Шепард, Тимоти Олифант, Кони Бритън, Катрин Хан, Кори Стол, Роуз Бърни, Адам Драйвър, Джейсън Бейтман, Тина Фей, Джейн Фонда

Изход: Богове и Царе

Режисьорът Ридли Скот (Гладиатор, Прометей) представя най-новото си епично приключение ИЗХОД: БОГОВЕ И ЦАРЕ, историята за дръзката смелост на един човек да се изправи срещу мощта на цяла империя. Използвайки последни открития на техниката в областта на визуалните ефекти и 3D измерението, Скот вдъхва нов живот на историята на непокорния предводител Мойсей (Крисчън Бейл), както се надига срещу египетския фараон Рамзес (Джоел Еджертън) и организира изумителното преселение на 400 000 роби и спасяването им от ужасяващите смъртоносни бедствия в Египет.

Фабулата на филма, титаничният му мащаб и размах, авантюристичния му дух и ярки символи го издигат до уникално театрално събитие. Резултатът е оригинална и героична сага, която в същото време е мощна лична история, наситена с емоции, съперничество и предателство и неугасващ стремеж към свобода.

Скот отбелязва: „Животът на Мойсей е един от най-великите приключения и духовни търсения на всички времена“. От началната битка, където 15 000 египетски войници нападат лагера, през извисяващите се декори, ужасяващата поредица напасти, до разделянето на Червено море, Скот е сложил своя подпис върху визията на един от най-ценните и важни истории.

„Обичам всичко, което е истинско. – продължава той. – Знаех какво да правя с Гладиатор – как да го направя така, че наистина да диша, да живее с чувствата на хората от онази епоха. С ИЗХОД исках по подобен начин да вдъхна живот на египетския култура и самата история по начин, какъвто досега никога не е бил възможен.“

В ролите: Хиам Аббас, Мария Валверде, Индира Варма, Крисчън Бейл, Джоел Едгертън, Арън Пол, Сигорни Уивър, Бен Кингсли, Джон Туртуро, Кеворк Маликян, Адриан Палмър

 

 
 

DC прави филм за Plastic Man

| от chronicle.bg |

В момента DC имат доста проекти – над 20. Не всички ще видят бял свят, разбира се, но въпреки това (а може би и заради това) нови и нови проекти се добавят към сисъка. Последният такъв е Plastic Man.

Warner Bros и сценаристката Аманда Идоко в момента развиват филма, който се описава от студиото като „комедиен приключенски екшън“. Все ощя няма никакви детайли за самата история, както и установен режисьор.

Това не е първия път, в който се правят планове за игрален филм за този супергерой. През 90-те  години братя Уашовски пишат сценарий и дори 10 години по-късно, през 2009 година, смятаха да го снимат с Киану Рийвс в главната роля. Плановете обаче се провалят.

Plastic Man за първи път се появява през 1941 година в серия комикси, а DC го купуват през 1956. Ийл О’Браян е дребен престъпник, който влиза в досег с неизвестна химична течност и така получава силите си – разтягане на тялото, забавено стареене, регенерира и още. Героят обаче е уязвим на много високи и много ниски температури, както и на някои химикали.

По характер той е комичен персонаж, но това не му пречи да е един от най-силните, заради което е и член на Лигата на справедливостта. Появявал се е във филмите „Batman: The Brave and the Bold“, „Young Justice“ и „Justice League Action“.

Портфолиото на Аманда Идоко включва сериала „The Mayor“, а филмът „Breaking News in Yuba County“, за който пише първият си пълнометражен игрален сценарий, излиза скоро.

Следим новините около проекта, но на такъв ранен етап предполагаме, че ще идват бавно.

 
 

Защо Aston Martin прави старите си коли електрически

| от chronicle.bg |

Aston Martin използва носталгията, за да бутне на клиентите към електрическите коли. Последната програма на британската автомобилна компания е „Heritage EV“ и предлага собствениците на ретро автомобили на марката да ги преработят в електрически.

Но няма ли да е това едно кощунство! Всъщност не. Прогарамата е стартирана по една специална причина. Все повече градове по света и особено в Европа явно забраняват колите с двигатели с вътрешно горене, които са преминали определена възраст. И това е само част от цялостното настроение в полза на електрическите автомобили. Така, че съществува опасност, ако си купим класически Aston, да не можем да си го караме.

Технологията, която се използва за преработването, е базирана на модела Rapide E – напълно електрически, лимитиран спортен автомобил, който пристига догодина. Той има 800-волтова, 65kWh батерия, с която може да измине 321 километра и да вдигне 100 км/ч за под 4 секунди като максималната му скорост е 250 км/ч. От модела ще бъдат направени само 155 бройки, които вече са продадени.

Компанията казва, че първият модел, който ще може да конвертира, ще е DB6 MkII Volante от 1970 година. Специални „касети“ ще се поставят на мястото на двигателя и скоростната кутия и дори ще се занитват по същия начин. Колата ще получава и екран и това е. Това означава, че ако собствениците имат желанието и парите, лесно ще могат да я върнат обратно в оригинален вариант.

Подобна практика вече има от известно време като и компаниите, и клиентите се фокусират предимно върху ретро колите – Porsche, Range Rover и VW, както и върху автобусите. Скоро Jaguar обяви, че смята да пусне на пазара изцяло електрическа версия на легендарния E-Type от 1960 година. С времето очакваме още марки да се присъединят.

 
 

Жирафите са застрашени от изчезване

| от chronicle.bg |

Най-високият бозайник в света е заплашен от изчезване.

Два подвида жирафи – от общо девете, който съществуват в момента – бяха добавени към списъка със силно застрашени от изчезване за първи път от Международния съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature – ICUN).

Кордофанския и нубийския подвид жирафи, които се срещат из цяла Африка, бяха определени като „силно застрашени“, а мрежестият жираф, местен за източната част на Африка – като „застрашен.“ 

Доктор Джулиан Фенеси, кодиректор на Комисията за оцеляване на жирафите към ICUN, каза в изявление, че „жирафите са под значителен натиск в основните си населени зони в северна, централна и южна Африка… Ние сигнализираме за това вече от няколко години.“

Ситуацията се дължи до известна степен на незаконния лов и на сложната военна обстановка в тези места. Допринасят за случая и увеличаващата се аграрна дейност и минно дело. 

За кордофанските и нубийските жирафи нещата може и да не изглеждат добре, но два други подвида – източноафриканския и ротшилдовия – се справят по-добре. Артър Муенза, координатор за Източна Африка към Фондацията за опазване на жирафите, казва: „Това е успех за нас и подчертава колко важни са усилията за опазване и следене на популацията на животните из целия континент.“

Той също така умолява усилията в тази посока да се увеличат, особено по отношение на новите силно застрашени видове.

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…