Вярвайте му, той е Доктора

| от |

 Какво е „Doctor Who“? Въпрос, който ми задава една позната дни след като съм обяснявала ентусиазирано за „новия Доктор“ и съм се снимала с TARDIS.

Много хора не знаят какво и кой е „Doctor Who“, което е истински пропуск, повярвайте ми.

Doctor Who“ е най-дълго излъчвания sci-fi сериал до момента. Преди 2 години шоуто навърши 50 години и светът го отбеляза, както сериал от този ранг го заслужава – със специлалeн епизод, кинопроекция и игра в Google!

„Doctor Who“ е сериал, който стартира през 1963 година по телевизия BBC и разказва за Доктора – пътешественик във времето, който пътува през различни вселени и епохи със своята племенница и двама нейни учители, със своята машина на времето – TARDIS. В началото шоуто е замислено като семеен сериал, който има за цел да запознае по-младите хора с различни и интересни факти за вселената и историята.

Шоуто се излъчва до 1989 година, има 29 сезона и сменя общо 7 Доктора. Трик измислен някъде в средата на шоуто, тъй като актьорът, който влиза в ролята на персонажа в началото – Уилям Хартнел, решава да се откаже от сериала. И така Доктора получава най-големия си бонус, най-важния си трик – той е като котка, има много животи и може да сменя лицето си, но реално никога не умира.

7 Доктора по-късно през 1989 година BBC спира шоуто, заради нисък рейтинг. През 1996 година телевизията се пробва да направи възобновяване с един тв филм, където Доктора е изигран от Пол Макган, но нещо нещата не им се получават добре. Светът още не е готов за нова порция от „Doctor Who“ и те решават да изчакат и по-добре.

Чакането продължава близо 10 години.

Важната година за BBC и феновете на сериала е 2005-а. „Doctor Who“ получава ново начало, нов екип и нов Доктор – британецът Кристофър Екълстън.

10 години след излъчването на първия епизод от новата ера на „Doctor Who“ – 26 март 2005-а – Доктора има нов живот, култов статус и още фенове. В този си период, който продължава и до днес, „Doctor Who“ изгражда аболютно нова вселена, набира нови сили и сменя общо 4 Доктора до момента. Последният се появява миналия сезон, след като най-младият актьор играл ролята до момента Мат Смит отстъпва мястото на доста по-възрастния Питър Капалди.

Лично аз имам страхотен проблем със смяната на Докторите. Напротив, това не ми пречи, но имам нужда от време, за да превключа толкова бързо. Защото, когато някой ви каже, че тази роля е можела да бъде изиграна от друг и вие си мислите: „Егати, как ли щеше да изглежда това!?“, то този сериал ви дава ясния отговор на този въпрос. Интерпретацията на един и същи персонаж е направена по хиляди различни начини от различните актьори избрани да изиграят Доктора, което си е страхотна привилегия в индустрията и в Англия.

Много хора обичат да пропускат изпълнението на Кристофър Екълстън, който се води деветия Доктор, тъй като той е доста грубоват, странен, леко напрегнат дори… След като играе само един сезон той не крие, че преживяването му в сериала е далеч от приятното. На всички е ясно, че той не се разбира с екипа и едва издържа да изснима един сезон, за да може да си отиде спокойно, изпълнил договора си.

След него се появяват Дейвид Тенант и Мат Смит – може би най-известните актьори играли Доктора за новото поколение. Идва ред и на Питър Капалди. Когато той заема мястото в осми сезон много хора вече го чакат с нетърпение. Но впоследствие много от тях са разочаровани.

Защо? Проблемът не е в Капалди. Той изключително добре се вписва в ролята на ексцентричния пътешественик във времето, но екипът някак трудно споява епизодите около новото „аз“ на Доктора и старите персонажи, които остават. Сезон 8 е на ръба да загуби дори най-верните фенове в своите редици, заради хаоса и обърканите епизоди. Защото, не ме разбирайте грешно, феновете на „Doctor Who“ са свикнали с епизоди, които да са объркани, сложни, да ги карат да се чудят, да мислят, да навързват нещата. Просто така работи този сериал.

Но в сезон 8 всичко това отсъства. „Doctor Who“ прилича на един приличен sci-fi сериал от типа поредица, в който епизодите нямат връзка един с друг, както и събитията в тях. Vanity Fair дори написаха, че „Doctor Who“ май е загубил магията си.

Какво се случва с новия сезон обаче?

След коледния специален епизод ми трябваше известно време, за да стартирам сезон 9, който започна тази есен. Изчаках, набирах сили и информация. Най-важното, което знаех беше, че новият сезон е планиран да бъде различен, епизодите да са по-свързани и да са разделени по двойки. Освен това, в два от тях ще участва Мейзи Уилямс от Game of Thrones, а в края на сезона Доктора ще има нов придружител, тъй като Джена Луис-Колмън си тръгва от сериала.

Вторият епизод с Мейзи Уилямс беше излъчен снощи и след гледането му човек си казва: „Ето този Доктор чаках!“ и си ляга спокойно в леглото.

Сезон 9 на „Doctor Who“ може да бъде описан спокойно само с една дума – cool. От Питър Капалди, който язди танк и свири на китара през Ray Ban-инте му, роклите на Джена до великолепната Мейзи, всичко си идва обратно на мястото.

Препоръчвам на всички почитателите на жанра „Doctor Who“, имайте търпение с него и той ще ви се отблагодари. Вярвайте ми, той е Доктора!

 
 
1 Коментар
  • Observer Behind

    Понд, да си бачкала някога на едно от кафенетата около езерото Ариана? Цял живот те търся, ако си ти… :P
    Иначе- не разбирам защо хората им е трудно с Капалди. Докторът е това- той е хаотичен. Вселената е безсмислена. И 8 сезон го описва чудесно. Всичко пасва перфе.
    И да.. Джена ще липсва. Когато смениха Карън Гилън с това дребничко момиченце съсках и хъсках ( а всичките ми приятели хувиънс пък хвущят срещу Понд..луди хора). Ама Клара е едно такова създание, че няма как да не разтопи сърцето на човек.
    Апропо- поздрав за снимката на статията :)

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация