Вярвайте му, той е Доктора

| от |

 Какво е „Doctor Who“? Въпрос, който ми задава една позната дни след като съм обяснявала ентусиазирано за „новия Доктор“ и съм се снимала с TARDIS.

Много хора не знаят какво и кой е „Doctor Who“, което е истински пропуск, повярвайте ми.

Doctor Who“ е най-дълго излъчвания sci-fi сериал до момента. Преди 2 години шоуто навърши 50 години и светът го отбеляза, както сериал от този ранг го заслужава – със специлалeн епизод, кинопроекция и игра в Google!

„Doctor Who“ е сериал, който стартира през 1963 година по телевизия BBC и разказва за Доктора – пътешественик във времето, който пътува през различни вселени и епохи със своята племенница и двама нейни учители, със своята машина на времето – TARDIS. В началото шоуто е замислено като семеен сериал, който има за цел да запознае по-младите хора с различни и интересни факти за вселената и историята.

Шоуто се излъчва до 1989 година, има 29 сезона и сменя общо 7 Доктора. Трик измислен някъде в средата на шоуто, тъй като актьорът, който влиза в ролята на персонажа в началото – Уилям Хартнел, решава да се откаже от сериала. И така Доктора получава най-големия си бонус, най-важния си трик – той е като котка, има много животи и може да сменя лицето си, но реално никога не умира.

7 Доктора по-късно през 1989 година BBC спира шоуто, заради нисък рейтинг. През 1996 година телевизията се пробва да направи възобновяване с един тв филм, където Доктора е изигран от Пол Макган, но нещо нещата не им се получават добре. Светът още не е готов за нова порция от „Doctor Who“ и те решават да изчакат и по-добре.

Чакането продължава близо 10 години.

Важната година за BBC и феновете на сериала е 2005-а. „Doctor Who“ получава ново начало, нов екип и нов Доктор – британецът Кристофър Екълстън.

10 години след излъчването на първия епизод от новата ера на „Doctor Who“ – 26 март 2005-а – Доктора има нов живот, култов статус и още фенове. В този си период, който продължава и до днес, „Doctor Who“ изгражда аболютно нова вселена, набира нови сили и сменя общо 4 Доктора до момента. Последният се появява миналия сезон, след като най-младият актьор играл ролята до момента Мат Смит отстъпва мястото на доста по-възрастния Питър Капалди.

Лично аз имам страхотен проблем със смяната на Докторите. Напротив, това не ми пречи, но имам нужда от време, за да превключа толкова бързо. Защото, когато някой ви каже, че тази роля е можела да бъде изиграна от друг и вие си мислите: „Егати, как ли щеше да изглежда това!?“, то този сериал ви дава ясния отговор на този въпрос. Интерпретацията на един и същи персонаж е направена по хиляди различни начини от различните актьори избрани да изиграят Доктора, което си е страхотна привилегия в индустрията и в Англия.

Много хора обичат да пропускат изпълнението на Кристофър Екълстън, който се води деветия Доктор, тъй като той е доста грубоват, странен, леко напрегнат дори… След като играе само един сезон той не крие, че преживяването му в сериала е далеч от приятното. На всички е ясно, че той не се разбира с екипа и едва издържа да изснима един сезон, за да може да си отиде спокойно, изпълнил договора си.

След него се появяват Дейвид Тенант и Мат Смит – може би най-известните актьори играли Доктора за новото поколение. Идва ред и на Питър Капалди. Когато той заема мястото в осми сезон много хора вече го чакат с нетърпение. Но впоследствие много от тях са разочаровани.

Защо? Проблемът не е в Капалди. Той изключително добре се вписва в ролята на ексцентричния пътешественик във времето, но екипът някак трудно споява епизодите около новото „аз“ на Доктора и старите персонажи, които остават. Сезон 8 е на ръба да загуби дори най-верните фенове в своите редици, заради хаоса и обърканите епизоди. Защото, не ме разбирайте грешно, феновете на „Doctor Who“ са свикнали с епизоди, които да са объркани, сложни, да ги карат да се чудят, да мислят, да навързват нещата. Просто така работи този сериал.

Но в сезон 8 всичко това отсъства. „Doctor Who“ прилича на един приличен sci-fi сериал от типа поредица, в който епизодите нямат връзка един с друг, както и събитията в тях. Vanity Fair дори написаха, че „Doctor Who“ май е загубил магията си.

Какво се случва с новия сезон обаче?

След коледния специален епизод ми трябваше известно време, за да стартирам сезон 9, който започна тази есен. Изчаках, набирах сили и информация. Най-важното, което знаех беше, че новият сезон е планиран да бъде различен, епизодите да са по-свързани и да са разделени по двойки. Освен това, в два от тях ще участва Мейзи Уилямс от Game of Thrones, а в края на сезона Доктора ще има нов придружител, тъй като Джена Луис-Колмън си тръгва от сериала.

Вторият епизод с Мейзи Уилямс беше излъчен снощи и след гледането му човек си казва: „Ето този Доктор чаках!“ и си ляга спокойно в леглото.

Сезон 9 на „Doctor Who“ може да бъде описан спокойно само с една дума – cool. От Питър Капалди, който язди танк и свири на китара през Ray Ban-инте му, роклите на Джена до великолепната Мейзи, всичко си идва обратно на мястото.

Препоръчвам на всички почитателите на жанра „Doctor Who“, имайте търпение с него и той ще ви се отблагодари. Вярвайте ми, той е Доктора!

 
 
1 Коментар
  • Observer Behind

    Понд, да си бачкала някога на едно от кафенетата около езерото Ариана? Цял живот те търся, ако си ти… :P
    Иначе- не разбирам защо хората им е трудно с Капалди. Докторът е това- той е хаотичен. Вселената е безсмислена. И 8 сезон го описва чудесно. Всичко пасва перфе.
    И да.. Джена ще липсва. Когато смениха Карън Гилън с това дребничко момиченце съсках и хъсках ( а всичките ми приятели хувиънс пък хвущят срещу Понд..луди хора). Ама Клара е едно такова създание, че няма как да не разтопи сърцето на човек.
    Апропо- поздрав за снимката на статията :)

Джеръми Кларксън: Станах невероятно дебел, откакто спрях цигарите

| от |

Преди да спре цигарите, британският водещ пуши по 40 на ден. Високата бройка е и причината да прекрати навика.

Сега обаче Кларксън е „ужасен“ от теглото си. След повече от 2 години без цигари, 58-годишният мъж каза, че е станал „доста по-дебел“ и обвини за това именно спирането на никотина.

В последният епизод на „The Grand Tour“ на въпроса какво се е променило откакто сезон 2 на предаването приключи, Джеръми отговори: „Доста по-дебел съм. Спрях да пуша.“ След това се обърна към публиката: „Някой друг да е спирал цигарите? Някой друг да е надебелял адски много в резултат на това? Ужасяващо е.“ Накрая колегата му Джеймс Мей каза, че беше дебел и докато пушеше, с което разговорът приключи.

Кларксън следва строги докторски съвети, да спре с вредния навик незабавно, от август 2017, когато постъпи в болница в Майорка с пневмония и отравяне на кръвта. През август 2018 той написа в Twitter: „Преди точно година изпуших последната си цигара. Бях изпушил около половин милион през годините, но сега въобще не ми липсват. Странно.“

През уикенда Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд се завърнаха на Amazon Prime с нов сезон на предаването си „The Grand Tour“.

03c671b903208ae1ff2fd15128f6315d

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

| от |

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.