Всяка Коледа пиша писмо на човека, който спаси живота ми

Тази Коледа се надявам да срещна човекът, който спаси живота ми.

Всичко започна преди 8 години, когато ми казаха, че имам рак на гърдата. Земята под мен се разтвори и ме погълна. След операцията си мислех, че всичко е приключило, но 4 години по-късно ракът пак се върна. Точно след 50-ия ми рожден ден през 2014 година бях диагностицирана с левкимия. В този момент 2 минути ми се струваха като 2 часа. Моментът, в който всички тези доктори влязоха в стаята ми, си помислих: „Това не може да е добре“.

Трябваше да чакам 2 агонизиращи месеца преди да намерят донор. Мислех си, че щом левкимията ми е от рядък тип, може би и стволовите ми клетки са редки и ще бъде трудно да си намеря донор. Неизвестното е наистина ужасно. Приятелите ми казваха, че ще дарят, но всички бяха над възрастовата граница. Беше тежко.

Тази година ще му пиша за четвърти път, за да му благодаря. На 16 декември 2014 година ми направиха трансплантацията на стволови клетки. Беше като вливане на кръв, но течността имаше цвят на сок от ягода. Бях изтощена след това, точно както ми казаха. Прекарах Коледа в болницата. За Нова Година обаче си бях вкъщи – аз съм човекът, който е излязал най-бързо от болницата след такава манипулация. От тогава мисля за донора си. Единственото, което знам, е, че е човек под 30 години.

Пиша му всяка година на Коледа посредством болницата. Пожелавам му Весела Коледа и Честита Нова Година. Не знам името му или каквото и да било, но му разказвам как са нещата при мен. Благодаря му отново и отново за това което направи. Все още нямам отговор. Трябва да се изчака 2 години преди даможеш да се свържеш с донора си и дори след това той има право да остане анонимен. Скоро предприех първите стъпки към това да се запозная с него и да се видим.

Никога няма да мога да му се отплатя. Този човек е 98% от мен и заради него сега съм тук на Коледа.