Всичко, което мъжете не искат да чуят за секса

| от |

Проучването е на тема колко често двойките правят секс. Резултатите показват числа, с които жените вероятно са наясно, а мъжете ще твърдят, че те не се отнасят за тях.

103

Според изследване от 2006 г. направено от American Sexual Behavior Study, двойките между 18 и 29 години са правили секс средно на всеки два до три дни, докато тези на възраст от 30 до 50 години са правили секс около 2 пъти седмично. При всички по-възрастни двойки, половите актове са по-малко от 1 път в седмица.

„Всичко това е средно. Ако искате секс веднъж, или два пъти седмично, но това за вас е огромно удоволствие, то това е нормално за вас. Напълното отказване на секса не е редно.

Точно това е смисълът, не колко често правите секс, а дали вие и вашият партньор сте щастливи от сексуалния ви живот. Качеството винаги е по-важно от количеството“, обяснява докторът по сексуално здраве Хари Фиш, който подчертава, че качеството на секса не зависи само от неговата периодичност, но и от това, колко дълго продължава сексуалният акт.

Заключението на изследванията по втората тема, продължителността , е, че има огромна разлика от двойка до двойка и то варира от прекалено кратко (две минути или по-малко, което Алфред Кинзли на времето го нарича“ чест източник за семейните конфликти“) до “ готов ли си ? “ ( над 40 минути).

За 45 % от мъжете сексуалните контакти са прекалено кратки, в рамките на 2 -те минути на Кинзли. Това е доста бързо, за да може средностатистическата жена да достигне до оргазъм само чрез вагинално проникване. Поне 5 минути, а по-вероятно 7 са необходими за жена, за да  достигне до оргазъм“ посочва Фиш.

 
 

Книгите, които чакаме да излязат в България

| от chronicle.bg |

Тази есен българският книжен пазар ни предлага богат избор от заглавия, имена и жанрове, чуждестранни и български. Въпреки това все още има романи, които не са превеждани на български език.

А ние си искаме заглавията. И ги искаме възможно по-скоро. Защото тези от тях, които бяха адаптирани за малкия или големия екран през годината възбудиха интереса ни. Другите си ги харесваме и от преди това. Силно се надяваме българските издателства скоро да ги добавят към каталозите си.

В галерията горе можете да видите онези романи, които са супер добри, но засега можете да ги четете само в оригинал (дано е за кратко).

 
 

Люк Бесон и Жан Дюжарден в нов неясен, но интересен проект

| от chronicle.bg, по БТА |

 

Френският режисьор Люк Бесон работи над пилотен епизод за сериал на телевизия Ей Би Си, който ще е с участието на носителя на „Оскар“ Жан Дюжарден, предаде Франс прес.

Сериалът, озаглавен „Френският детектив“, е адаптиран по романи на Джеймс Патерсън, в които се описват приключенията на парижкия детектив Люк Монкриеф. Той започва да работи в нюйоркската полиция, за да загърби мрачното си минало. Сериалът ще покаже как Монкриеф и колежката му се опитват да открият извършителите на сложни престъпления. Повече подробности не се съобщават.

Става въпрос за първата роля на Дюжарден в американски телевизионен сериал и за първия сериал, заснет от Бесон – най-популярния в САЩ френски режисьор. Той получи ласкави отзиви в САЩ за филмите си „Люси“ и „Твърде лично“.

Жан Дюжарден е сред малкото френски актьори, отличени с награда „Оскар“ – за ролята си във филма „Артистът“ през 2012 г.

 
 

17 ноември е най-вероятният ден за изневяра

| от chr.bg, БТА |

Петък,17 ноември, партньорите трябва много зорко да следят половинките си, защото в този ден е най-вероятно те да кръшнат, пише в. „Метро“.

Според проучване на сайта за извънбрачни запознанства Illicitencounters.com 80 процента от респондентите възнамерявали да кривнат от правия път именно на 17-и. Изследването обхванало 500 кръшкачи, потребители на сайта.

Сегашната седмица е особено благоприятна за изневеряващите. Още в понеделник и вторник е забелязано 41-процентно увеличаване на трафика в сайта на кръшкачите. За цялата седмица се очаква огромен скок, като пикът ще бъде в петък 17.

Сега е най-подходящото време за извънбрачни авантюри, защото след това идва коледно-новогодишният сезон, когато семейните задължения нарастват експоненциално и просто няма време за незабелязани приключения извън брачното ложе. Празничният сезон се отразявал неблагоприятно върху всички люде, кътащи любовници.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.