Всички тези съпруги, деца и внуци са само на един човек!

| от |

Жин Чан може да се похвали с най-голямото семейство, защото има 39 съпруги, 94 деца и 33 внуци. A general view of Huaxi Village from the

В индийския щат Мизорам, в село Бактавнг, живее Жин Чан. Този индиец вероятно има най-голямото семейство на света, защото  в него има общо 182 членове.

Жин има 39 съпруги, 94 деца, 14 снахи и 33 внуци и всички живеят под един покрив.

Техният дом е къща на четири етажа с повече от сто стаи. Дори има и собствено училище. За вечеря обикновено ядат 30 пилета, 60 кг картофи и 100 кг ориз.

Жин е представител на секта, която позволява на членовете да се женят, колкото пъти искат. В живота на Жан има година в която той се е женил десет пъти.

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.