Всички привърженици на независимостта гледат към Единбург

| от |

Южени Бастие в. „Фигаро“

Референдумът за независимост на Шотландия ще се състои идната седмица. Евентуална победа на привържениците на идеята за независимост ще бъде възприета като насърчение за всички сепаратистки движения по света.

Каталония
На 11 септември 1714 г. войната за разделението на Испания приключва с превземане на Барселона от френско-испанските войски. Вчера над 1 милион каталонци излязоха по улиците на Барселона, за да отбележат 300-ата годишнина от това историческо поражение. Датата се отбелязва като Ден на Каталония. Те скандираха: „Yes we cat“ /игра на думи с призива от предизборната кампания на Барак Обама: Yes we can (Да, ние можем). В случая каталонският призив може да се преведе като: Да, ние каталонците/.

Както всяка година, на 11 септември каталонците изразиха желанието си за независимост. Тази година те го направиха с още по-голяма сила няколко дни преди референдума за независимост в Шотландия. Привържениците на идеята за отделяне на Каталония от Испания се молят на шотландския референдум да надделее отговорът „да“. Това ще бъде сигнал за тяхната собствена битка. Каталонците между впрочем не чакаха шотландците, за да организират свой собствен референдум за самоопределение, който ще се състои на 9 ноември. Вотът е подкрепян от каталонското правителство въпреки твърдата опозиция на Мадрид, който го смята за незаконен. Допитванията до общественото мнение редовно дават на каталонското „да“ за независимост над 50 процента. През март едно от допитванията дори даде 60 процента на привържениците на независимостта.

Лидерът на каталонското движение за независимост Артуро Мас /лидер на каталонската Консервативна националистическа партия/ през януари приветства прагматичния подход на британското правителство по отношение на шотландския референдум, опитвайки се по този начин да разкритикува още по-силно отсъствието на компромис с Мадрид относно каталонския референдум.

Фландрия
В Белгия разделянето на страната е редовно дебатиран въпрос. През 2006 г. една шега се превърна във водеща новина. Телевизия Ер Те Бе Еф показа филм, озаглавен „Довиждане, Белгия“. По средата му телевизионен говорител обяви, че Фландрия е обявила едностранно независимост. Това беше една шега, но днес тази шега е на път да стане действителност. На последните федерални избори през май 2014 г. партията на фламандските привърженици на независимостта Нов фламандски алианс, ръководена от Барт де Вевер, се класира на първо място с 20 процента от гласовете на избирателите. Към тях трябва да се прибавят и 3,07 процента, получени от фламандската националистическа партия Влаамс беланг, окачествявана като крайнодясна и привърженичка на отделянето на Фландрия. Нов фламандски алианс, разбира се, няма чак толкова радикални позиции колкото Влаамс беланг и настоява за конфедерално решение за Белгия. Той основава тази своя позиция не толкова на идентичността, колкото на икономическите мотиви, като изчислява на 6,7 милиона евро сумите, които всяка година Фландрия превежда на Валония.

Падания
Движението за независимост, въплътено от Северна лига, което мечтае за повторното създаване на митичната страна Падания в северната част на Италия, редовно постига изборни успехи в областите Венето /около Венеция и Верона/ и Ломбардия /около Милано/. Онлайн допитване за независимост без юридическа стойност беше организирано през март във Венето и на него 89 процента от жителите отговориха с „да“. Според политическия всекидневник „Падания“, официален орган на Северна лига, референдум за независимост може да бъде невероятен детонатор за всички народи, борещи се за самоопределяне. Привържениците за независимост на Северна Италия се ръководят както от мотиви, свързани с идентичността, така и от икономически мотиви. Те могат да бъдат обобщени с лозунга им „Рим – крадлата“, с който столицата е обвинена в отклоняване на икономическите богатства на италианския Север, без да работи и произвежда колкото Падания.

Квебек
Да живее свободен Квебек – това беше фразата, произнесена от генерал Де Гол в Монреал през юли 1967 г. Тя все още отеква като мото и надежда за привържениците на квебекската независимост. Движението за суверенитета на Квебек – Квебекската партия, основано година след гръмкото изявление на Де Гол е проводникът на идеята за независимост.

През 1995 г. референдум, сходен на този, който ще се състои в Шотландия, беше организиран в провинцията и на него привържениците на независимостта извоюваха 50,58 процента. От тогава идеята за независимост поизгуби поддръжка в тази канадска провинция, която вече се ползва с голяма автономия. През март допитване за Радио Канада показа, че едва 39 процента от квебекците биха гласували с „да“ за независимост на Квебек. Но за Бернар Дренвил, депутат от Квебекската партия, привържениците на квебекската независимост трябва да се вдъхновяват от референдума в Шотландия.

„Независимостта е една жива, модерна и уместна идея в сегашния момент и отговаря на днешните предизвикателства“, смята той и хвали ясната формулировка на въпроса, който ще се зададе на шотландския референдум, и това, че гражданското общество се зае с организирането на това общонародно допитване.

Сигурно е, че победа на шотландското „да“ ще съживи стремежите за независимост и ще отекне като предупредителен изстрел за държавата нация, по-специално в Европа, където тя и без това беше отслабена от Европейския съюз, който междувпрочем не крие подкрепата си за политиките на регионализъм. /БТА/

 
 
Коментарите са изключени за Всички привърженици на независимостта гледат към Единбург