Всички правим еднакви снимки за Instagram (ВИДЕО)

| от chr.bg |

#instatravel, #passportlife, #wanderlust – всички сме виждали тези хаштагове в Instagram, обикновено ползвани, за да индикират завистлива снимка на човек на екзотично място.

Днес обаче някой си Оливър е направил видео, което показва как всъщност креативността на снимките ни въобще не е креативна. Много Black Mirror стил.

„По време на ваканцията ми в Рим имах чувството, че много от хората там не се наслаждаваха на момента, а бяха вързани за смартфоните си. Все едно крайната цел на пътуването е да се изфукаt в интернет за лайкове и последователи“ – пише Оливър.

Видеото започва със задължителните снимки на паспорта при тръгване. Следват снимки на крилата на самолета и облаците. Видеото ни показва снимки пред Тадж Махал, Айфеловата кула, Мачу Пикчу и други стандартни дестинации. Вижте сами.

 
 

Павиани избягаха от изследователски институт в САЩ

| от chr.bg |

Три павиана са избягали от изследователски център в САЩ през уикенда, демонстрирайки не само интелекта си, но и според защитници на животните желанието си да се „спасят от кошмара на лабораториите“.

Трите маймуни са сред над хилядата павиани в Института за биомедицински изследвания в Сан Антонио, Тексас. От центъра използват животните, за да изследват хронични болести като малария и вирусите ХИВ и ебола.

Бегълците са се намирали в своята обител на открито, оградена от предпазна стена. Демонстрирайки интелекта си, павианите са използвали варел като помощно средство, за да се прехвърлят през стената.

Четвърта маймуна също е изкачила преградната стена, но изглежда в последния момент е „размислила“ и се е върнала обратно.

Двама от косматите бегълци са заловени в близките дървета. Третият павиан е успял да стигне до главен път, където водачка на МПС го е заснела с мобилния си телефон, преследван от служители на института.

Акцията по залавянето на животните е продължила 30 минути. От изследователския център съобщават, че в нито един момент павианите не са представлявали заплаха за обществената сигурност, тъй като не участват в медицински експерименти и не са болни.

От организацията PETA (Хора за етично отношение към животните) обаче са разкритикували остро института, от който през последните години неведнъж са бягали животни и са регистрирани случайни смъртни случаи.

„Този институт представлява всеобща заплаха – за персонала, обществеността и животните, държани там като затворници, чиято едничка цел е да се спасят от кошмара на лабораториите“, се посочва в изявление, направено от PETA.

 
 

6 филма, в които да гледате Шон Бийн

| от chronicle.bg |

Шон Бийн е роден на 17 април 1959 г. в град Шефилд, Англия, в семейството на Рита и Брайън Бийн. Баща му има собствена фирма в която работят 50 работника, включително и майката на Бийн, която работи като секретарка. Шон има и по-малка сестра на име Лорейн. Въпреки че семейството му е относително заможно (баща му притежава Ролс-Ройс „Silver Shadow“), никога не се преместват в по-елитен квартал, като предпочитат да останат близо до своите приятели и роднини.

Като дете Шон мечтае да бъде професионален футболист, но при инцидент, при който чупи стъклена врата, наранява крака си и е принуден да изостави мечтата си. Завършва училище на 16 години и работи като продавач в супермаркет и градинар, а след това започва работа във фирмата на баща си. Докато работи за семейната фирма, Шон кара курсове за заварчик в „Колежа по изкуства и технологии“ на град Родъръм (Rotherham College of Arts and Technology). По време на курса попада в „клас за изкуства“ и решава да се занимава с изкуство. След като посещава за кратко курсове в два други колежа (единият за половин ден, а другия за по-малко от седмица), накрая се завръща в Родъръмския колеж и се записва в курс за актьорско майсторство. След като участва в няколко пиеси, през 1981 г. Шон Бийн кандидатства и е приет в Кралска академия за драматично изкуство (RADA) в Лондон.

Шон Бийн се е женил и развеждал четири пъти. През 1981 г. той се жени за „колежанската си любов“ Дебра Джеймс, но бракът им се проваля и приключва с развод през 1990 г. По време на следването си в Академията среща актрисата Мелани Хил, с която сключват брак през месец февруари 1990 г. От този втори брак се раждат две дъщери – Лорна и Моли. През август 1997 г. Бийн се развежда отново.

По време на снимките за поредицата „Шарп“ се запознава с актрисата Абигейл Крутенден, с която сключва брак през 1997 г. От нея също има дъщеря – Иви Наташа. Бийн и Крутенден се развеждат през 2000 г. През 2008 г. Шон Бийн сключва брак за четвърти път, с Джорджина Сътклиф. Раздялата между Бийн и Сътклиф е обявена на 6 август 2010 г. и разводът е финализиран на 21 декември 2010 г.

Шон Бийн често е описван като „земен човек“, той е запазил акцента си от Шефилд, въпреки че живее в Лондон. Отчасти и заради ролята си в телевизионните серии за Шарп е описван и като секссимвол. Шон е класиран на второ място в класация за сексапилен мъж в Обединеното кралство за 2004 г., като е изпреварен единствено от Орландо Блум, с когото си партнират във „Властелинът на пръстените“ (Блум заема първата позиция).

Бийн признава, че няма нищо против жените да го считат за „леко грубоват тип“. Първата любов на Шон Бийн е футболът и той е страстен фен на Шефилд Юнайтед – отбор, който подкрепя още от младините си; има татуировка на лявото си рамо с надпис „100 % Blade“ („100 % острие“; „Остриетата“ е прякор на Шефилд Юнайтед).

В допълнение на имиджа на секссимвол и признанието за „леко груб тип“, Бийн има и репутация на самотник – етикет, който неправилно му е лепнат според самия него. Вместо като самотник, той се описва просто като „мълчалив човек“ и журналистите, които са го интервюирали, признават, че е „човек, който не говори много“, дори наскоро някои журналисти го определиха като „учудващо срамежлив“.

Въпреки че признава, че е работохолик, Шон Бийн в свободното си от работа време обича да чете, да слуша музика и да свири на пиано. Той е запален градинар и обича да рисува.

В галерията сме отделили няколко филма/сериала, в които да го гледате.

 
 

Раздадоха престижните журналистически награди „Пулицър“

| от chronicle.bg |

Раздадоха престижните журналистически награди „Пулицър”. Вестник „Ню Йорк Таймс“ и списание „Ню Йоркър“ получиха отличието в категорията за журналистика в услуга на обществото за статиите, в които разкриха аферата с холивудския продуцент Харви Уайнстийн. Той беше обвинен от десетки жени от шоу бизнеса в сексуални посегателства.

Вестниците „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон пост“ бяха отличени за техните материали, посветени на възможни контакти между хора от предизборния екип на Доналд Тръмп и руски представители.

 
 

Как да не ни хванат с подкуп

| от |

Хора, хайде малко по-сериозно! Както би казал прокурор Иван Гешев – Светнахте всичките като коледна елха!

Имах един приятел в началото на 1-те години на 21 век (или както се казва този период), който учеше в СМГ и ми разправяше, че е станал много безотговорен: „Вървя в парка и си държа кóза като цигара“. Нормално е, дори очаквано, да смятате, че моят приятел не е най-съобразителният приятел. Но това става в 10 клас. Тогава бяхме малки.

Да си пораснал човек на отговорна позиция, разсъждаващ и да носиш подкуп в себе си (в багажника на колата) не ти прилича въобще. И това са 70 000 евро все пак. В наши дни това са си пари почти за един коз.

Подкупи, скъпи приятели, се укриват, както се укриват данъци. Пращаш си парите, където държавата не може да пипа. Ето например да вземем една Ирландия. Откривате си банкова сметка в една Ирландия и там да ви пращат парите. Пък те вече как ще си ги оправдаят като разходи си е тяхна работа. И не че не може пак да ви хванат, ама поне не са ви в тъпия багажник.

А може и да не се стига чак до Ирландия. Намирате си хубава, тучна полянка край София с един хубав камък посредата. Под този камък ви се носят парите. Голяма поляна ви трябва, за да няма къде да се скрият полицаите. На Бонсови поляни, например, е много добре. Като си вземете „дарението“, слагате го в някакъв тайник в колата, а не в багажника! Хората прекарват бежанци в тайници в колата, все ще намерите някакво място за 10 пачки.

Някои пари се бележат със специално мастило, което остава по ръцете ви като доказателство. Това е популярен похват, действа много добре. На пазара обаче има средства срещу този похват. Те се наричат ръкавици. Ако ще взимате пари, носете ръкавици, за да не се издадете по най-балъшкия начин.

В крайна сметка можем да почерпим мъдрост и от телефонните измамници. Уговаряте сумата и изпращате някой таксиметров шофьор да я вземе. Може и някое циганче. Хората са го измислили.

Най-добрият начин да не ви хванат с подкуп обаче си остава един. Да не взимате подкупи. Парите са хубаво нещо, но не са по-хубаво, отколкото да ви осъдят е лошо.