shareit

Всички говорят за… Лео

| от |

Спорът дали Леонардо Ди Каприо заслужава „Оскар“ за ролята си в „Завръщането“ или не, става все по-разгорещен с наближаването на 28 февруари – датата, на която златните статуетки ще бъдат раздадени. 

Наистина ли „Завръщането“, за много хора – може би най-слабият филм на Иняриту до момента, ще заслужи „най-престижната награда“ на един от най-добрите актьори в момента? Не. Академията всъщност ще му даде награда за всички онези пропуснати години, в които е била неадекватна спрямо работата му на голям екран. Имайки предвид колко избирателен става актьорът за ролите и филмите, които прави с годините, следващият шанс за нещо подобно може да е след минимум две години.

Ди Каприо толкова внимава къде участва и с кого работи, че е на път да се превърне в следващия Даниел Дей Луис заради отношението му към работата.

За да гледаме Лео Ди Каприо на голям екран отново след „Вълкът от Уострийт“, трябваше да минат две години и Иняриту да спечели „Оскар“. Може би и планетите трябваше да се подредят по определен начин, за да може в крайна сметка Ди Каприо да се реши да прекара 9 месеца в пущинаците и горите в компанията на диви животни заедно с може би най-откачения режисьор в модерното кино в момента. Резултатът е „Завръщането“ и който не го е гледал, време е да поправи грешката. На голям екран – Иняриту винаги се гледа на голям екран.

Ди Каприо е конвенционален и сложен актьор, който подбира работата си по-адекватно от жените в живота си. Може би, защото първото е много по-важно за него и това си личи. От „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ до днес той няма слаба роля или глупав филм, с който да се е заел. Дори „Титаник“, хората обичат да го споменават, все едно е някакъв провал.

Нека да ви кажа нещо важно, истина, която всички удобно сме решили да забравим – не може филм заслужил 11 Оскара, независимо от отношението ви към въпросните награди, и дал на киното име като Кейт Уинслет, да е провал.

„Титаник“ е повратна точка в кариерата на Ди Каприо. Може би, защото става такъв бум и дълго време е най-касовото и същевременно успешно, според критици и академици, явление в киното. Това е филмът, след който Лео се оттегля бавно, но сигурно, от по-комерсиалното кино. Пораства след него.

След „Титаник“ се появява „Мъжът с желязната маска“, договорът за който е подписан преди „Титаник“ да се появи. От студиото, разбира се, са повече от щастливи, защото са хванали „най-вървежния“ млад актьор в момента. Жените по цял свят са влюбени в красивото лице на Ди Каприо и той бърза да се отърве от имиджа на малко момченце.

След „Мъжът с желязната маска“ Ди Каприо снима Celebrity – един от не толкова популярните филми на Уди Алън, след което си взима почивка от 2 години.

Завръща се в „Плажът“, „Бандите на Ню Йорк“, „Хвани ме, ако можеш“. В този си период  двамата с Мартин Скорсезе някак се откриват и влизат в серия от добро, наистина качествено кино. В период от осем години двамата произвеждат четири от най-качествените продукции с Ди Каприо в главната роля. Недооценения „Злокобен остров“ – изключително мрачен, зъл филм базиран на романа на Денис Лихейн, е последната им киноафера до 2013-а, когато Скорсезе и  талантливият Ди Каприо се срещат отново, за да направят пищното, перверзно удоволствие „Вълкът от Уолстрийт“ – ето това е роля за „Оскар“. „Оскарът“ тогава отиде при Матю Макконъхи, който също беше достоен за награда. Спорът кой от двамата я е заслужил повече продължава и до днес.

Между „Злокобен остров“ и „Вълкът от Уолстрийт“, Лео снима четири много различни филма. Различни като ярките цветове на някоя екстравагантна картина. Лео снима „Генезис“ (Inception) с Кристофър Нолан, J. Edgar с Клинт Истууд, „Джанго без окови“ с Тарантино и „Великият Гетсби“ с Баз Лърман.

Всички говорят за Лео, защото неговото време е тук и сега, а вече цари нетърпимост към непризнаването му от най-престижните награди в киното. Дали Лео заслужава „Оскар“? Да, заслужава го. В галерията ни може да видите и пътя му към „Оскар“-а – развитието му през годините сред снимачни площадки и червени килими. 

 
 
Коментарите са изключени