Все още има много пречки пред мирната конференция за Сирия

| от |

Sellstrom, head of U.N. chemical weapons investigation team, arrives at Yousef al-Azma military hospital in Damascus

Ню Йорк, Тимоти Уичър от Франс прес

Трудно ще се спази датата 22 януари, определена от ООН за провеждане на мирна конференция в Женева за Сирия, където бушува война, отекваща в целия регион, смятат анализатори.

„Най-сетне и за пръв път сирийското правителство и опозицията ще се срещнат на масата за преговори, а не на бойното поле“, заяви вчера генералният секретар Бан Ки-мун, съобщавайки датата.

Американският държавен секретар Джон Кери твърди, че Женевската конференция би била „най-добрият повод за създаване на преходно правителство чрез общо споразумение“.

Малко анализатори вярват обаче във възможността да се сложи бърз край на конфликт, който продължава от две години и половина, в който загинаха над 100 000 души, а близо три милиона бяха принудени да напуснат домовете си.

Всъщност списъкът с участниците в конференцията не е уточнен, световните сили продължават да са на различни позиции и не могат да спрат боевете, а враждебността между режима на Башар Асад и силно раздробената опозиция остава много силна.

ООН не рискува вече да дава точни данни за кръвопролитията, а специалният пратеник на организацията в Ирак Николай Младенов предупреди вчера Съвета за сигурност за опасността от проникване в Ирак на екстремистки групировки, действащи в Сирия.

Според Салам Шаих, директор на изследователския център „Брукингс“ в Доха, фактът, че ООН успя да обяви дата за мирната конференция е положителен признак. Според него шансовете за успех на конференцията в Женева са 50 на 50. Той подчертава, че тя е „заложник на развитието на събитията в Сирия“.

„22 януари още е далеч“, отбелязва Ричард Гауан от Нюйоркския университет. „Сирийската армия удържа нови победи над бунтовниците и може да удвои усилията си, за да засили военната си позиция преди началото на преговорите“.

Множество въпроси

Посредникът на ООН Лахдар Брахими отново ще се срещне на 20 декември с представители на Русия и САЩ, за да подготвят конференцията и по-специално да изберат участниците. Въпросите са много. Кой ще представлява бунтовниците? Правителствената делегация ще бъде ли упълномощена да взима важни решения? Ще участват ли Иран, който подкрепя Дамаск, и Саудитска Арабия, която подкрепя опозицията?

„Отговорите на тези въпроси ще бъдат от съществено значение“, коментира дипломат от ООН, който следи отблизо случая.

Опозицията трябва да участва на конференцията, смята Салман Шаих. „Тя е слаба и има нужда от международна легитимност. Тя не иска да се създава впечатление, че е причина за провала на преговорите, понеже е отказала да участва в тях.

Бунтовниците „поемат голям риск“, отивайки в Женева. „Ако преговорите не постигнат никакъв реален  напредък и положението се влоши“, делегатите на опозицията „ще бъдат много критикувани“.

Проблемно е и участието на Иран, тъй като Техеран не одобри официално декларацията, приета от световните сили в Женева през юни 2012 г. Тази декларация предвижда създаването на преходно правителство в Сирия и според ООН и Запада тя трябва да положи основите на преговорите на 22 януари.

Сега, когато вече е определена датата – макар че конференцията бе неколкократно отлагана – Вашингтон и Москва  искат тя да се състои, подчертава Ричард Гауан. „Винаги обаче има опасност преговорите да се провалят още в началото или да бъде сключено нетрайно споразумение“.

Бан Ки-мун смята обаче, че ще бъде „непростимо да не се използва тази възможност да се сложи край на страданието и разрушенията, които конфликтът предизвика“.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Електротехник грабна 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България

| от |

За един българин Коледа дойде неочаквано рано! На 13 ноември, понеделник, въпреки фаталната дата, Тодор Чолаков от град Пирдоп спечели 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България.

27-годишният мъж се отбива в пункта на „Евробет“ на ул. „Панагюрско шосе“ № 16 в град Пирдоп, където решава да си пробва късмета. Избира си билет „Златните сейфове и след секунди изненадата не закъснява – пред него се разкрива разкошната шестцифрената сума!

„Трудно мога да опиша емоциите, които изпитах, когато системата в пункта потвърди печалбата от 100 000 лева. Беше като сън, започнах да скачам и да се радвам от вълнение!“, разказва Тодор.

Щастливецът, който работи като електротехник, планира първо да зарадва семейството си с подаръци, след което ще си купи нов автомобил.

В билет „Златните сейфове“ се крият печалби за внушителните над 56 000 000 лева!

 
 

Fisker създава електрическа кола, която ще се зарежда за 1 минута

| от chronicle.bg |

Луксозният бранд Fisker Automotive, основана и развита от бившия консултант на Tesla Хенрик Фискер, обяви, че от компанията са направили сериозен пробив, който ще задмине Tesla като лидер в производството на луксозните електромобили.

Сега Fisker внесе патенти за нова технология за батерии, която може да осигури заряд за над 500 мили (над 800 км) пробег за една минута. Според компанията, такива електромобили може да се движат по пътищата още през 2024 г.

Компанията не беше много обстоятелствена в изявлението си, но разкри някои детайли относно измеренията на новите ѝ изобретения и открития. Новата технология за съхраняване на електроенергия ще позволи създаването на полупроводникови (статични) батерии, които ще имат много повече повърхност, отколкото съществуващите плоски тънкослойни полупроводници. Новата технология ще прави възможна по-голямата проводимост и така батериите могат да работят по-добре в студено време и да се зареждат значително по-бързо.

Въвеждането на новата технология на пазара е сложно поради трудното изграждане на вериги за доставка на някои суровини и създаване мерки за контрол на качеството, така че от Fisker казаха, че е малко вероятно изобретението им да влезе в употреба за коли и камиони по-рано от  2024 г.

 
 

Книгите, които чакаме да излязат в България

| от chronicle.bg |

Тази есен българският книжен пазар ни предлага богат избор от заглавия, имена и жанрове, чуждестранни и български. Въпреки това все още има романи, които не са превеждани на български език.

А ние си искаме заглавията. И ги искаме възможно по-скоро. Защото тези от тях, които бяха адаптирани за малкия или големия екран през годината възбудиха интереса ни. Другите си ги харесваме и от преди това. Силно се надяваме българските издателства скоро да ги добавят към каталозите си.

В галерията горе можете да видите онези романи, които са супер добри, но засега можете да ги четете само в оригинал (дано е за кратко).