Вредят ли нобеловите награди на научните изследвания?

| от |


Нобеловата седмица
е в разгара си, а на 10 декември на победителя във всяка категория ще бъдат прехвърлени по 900 000 евро.

Освен парите, победителят получава слава и медийно внимание, като всеки иска да разбере какво има да каже един Нобелов лауреат по материята, която изследва.

„Такава неочаквана слава няма никакви последствия при лауреатите за литература или за мир , защото ние сме свикнали да чуваме писатели или политиците в такава позиция. Все пак, това е притеснително и дразнещо за учените, пише Le Figaro.

Проблемът според тях е, че когато учен говори по телевизията, той спира да работи в лабораторията, а това директно означава по-малко изследвания. Това вече го доказаха двама икономисти носители на  Филдсов медал. Наградата се присъжда един път на 4 години на математици под 40 години.

Заключението на френския Le Figaro е: „Производителността на спечелилите наградите Филдс значително намалява след получаване на отличията, докато при техните нещастни съперници производителността се увеличава през следващите 20 години „.

George Borjas от  Харвард и Kirk Doran от Нотер Дам признават, че наградите по физика и икономика вероятно имат повече полза, защото увеличават финансирането на  изслаедваният, тъй като при математиката всичко, което ти трябва, е лист и хартия. Друга добра страна , която те посочват при Нобеловите награди е, че те обикновено се присъждат на учени, които вече са в сериозни години, от 55 нагоре.

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“ ще е епичен сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи няма милост. Но пък ни харесва. Първо бяха седемте тийзъра на „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“, които отлично си свършиха работата – накараха ни да очакваме с нетърпение 17-ти януари, когато ще е премиерата на сериала.

Вече можем да задоволим глада си с по-голяма залък. Става въпрос за първия официален трейлър на втория сезон на „Американска криминална история“, който от FX пуснаха днес.

Във видеото, дълго близо минута и 20 секунди, успяваме да видим достатъчно, че окончателно да се „закачим“. Виждаме сцена, в която съобщават на медиите за смъртта на дизайнера, следвана от скръбта на Донатела и изобилие от кадри на Дарън Крис в ролята на Андрю Кънингам, убиецът на Джани Версаче. По всичко личи, че историята между Версаче и Кънингам ще бъде разказана повече от великолепно. Абсолютно всички актьори грабват с присъствието си и обещават добри изпълнения.

„Той беше създател. Той беше гении. Всичко, което виждате около нас – тази къща, тази компания, бяха животът му.“ казва Донатела Версаче (в ролята е Пенелопе Круз).

Рики Мартин, Пенелопе Круз, Едгар Рамирез, Дарън Крис… Какво повече да искаме? Освен 17-ти януари да дойде максимално бързо. Гледайте тейлъра. Сюжетът и проектът вече са ясни. Остава да ги видим през погледа на Раян Мърфи. Познавайки работата му и гледайки този трейлър, сме спокойни – проектът е в добри ръце.

 
 

Книгите, които чакаме да излязат в България

| от chronicle.bg |

Тази есен българският книжен пазар ни предлага богат избор от заглавия, имена и жанрове, чуждестранни и български. Въпреки това все още има романи, които не са превеждани на български език.

А ние си искаме заглавията. И ги искаме възможно по-скоро. Защото тези от тях, които бяха адаптирани за малкия или големия екран през годината възбудиха интереса ни. Другите си ги харесваме и от преди това. Силно се надяваме българските издателства скоро да ги добавят към каталозите си.

В галерията горе можете да видите онези романи, които са супер добри, но засега можете да ги четете само в оригинал (дано е за кратко).