Volkswagen Amarok: офроуд в „Манастирски ливади“, парти и мокро пране

| от Цветелина Вътева |

Пред нас стои чудовище. Не е годзила, нито тиранозавър, нито демогоргон, не прилича и на мегалодон. Но е голямо и изглежда страшно. И ни привлича на ницшеанския принцип на бездната, в която знаете…ако се взирате твърде дълго, и тя ще започне да се взира във вас.

Това е Volkswagen Amarok – немски пикап с 3,0-литров турбодизелов двигател V6 TDI, 8-степенна автоматична скоростна кутия ZF и перманентно 4х4 задвижване 4MOTION.

Имаме един ден с него и искаме да разберем „какво толкова“ и защо някой би си купил грамадна машина, в която да превозва крави, вместо секси кросоувърче кабриолет, с което да дефилира по софийските улици.

Първата и очевидна причина е офроуд талантът на Amarok. Може да смятате, че този талант е излишен в условията на градска среда с хубава пътна мрежа, но ще сгрешите фатално. Запътваме се към луксозния столичен квартал „Манастирски ливади“, където квадратният метър на апартамент в нова сграда започва от 1000 евро. Гмурваме се в сюрреалистичен пейзаж от спретнати селски къщурки, миниатюри на небостъргачи, криви полуулици и…онова, което търсим: мини пропасти, пълни с кална вода.

Не се налага да ходим до Паничище, откъдето да катерим рилските езера с Amarok-a: имаме си съвършен офроуд терен точно тук: в сърцето на „Манастирски ливади“. Може и без кавичките.

volkswagen amarok

Вариантите на задвижването на пикапа са три – задно, 4MOTION с водещо задно задвижване и включване на предния мост при нужда, което има и бавни предавки при ръчната скоростна кутия и 4MOTION с перманентно задвижване на колелата с Torsen диференциал. Запазваме си блокирането на диференциала за потенциално изкачване на Килиманджаро , но и без него се справяме добре. Скоростната кутия успешно симулира бавни скорости при потегляне и спускане, които се подпомагат от асистента за спускане по хлъзгав склон – може да го активирате от един бутон, включително в движение.

Amarok преодолява манастирските бездни със завидна лекота и освен пръските кал по джантите, по нищо друго не личи, че сме били на офроуд.

volkswagen amarok

Връщаме се към центъра, като по пътя ми прави впечатление колко бързо реагира автомобилът и колко лесно се кара. Първоначално се смущавам от когнитивния дисонанс, създаден от мъжкарския, заплашителен външен вид на автомобила (резките линии, огромните джанти и агресивната предна броня са достатъчни, за да разбереш, че тази кола не се шегува), и елегантния интериор. Впоследствие установявам, че този странен „ин и ян“ ми харесва: да шофираш кола, която е едновременно безкомпромисна в пресичането на скандално неравни терени, и гальовна към шофьора и пътниците, не е толкова лошо.

AmarokParty-6

Ергономични седалки, много кожа, мултифункционален волан и екран на мултимедийната система, на който спокойно може да се гледа последния епизод на „Stranger Things”…всичко това прави интериора на Amarok непривичен за класическия шофьор на пикап Родни от Луизиана, но прекрасен за хора, които искат хем да карат кола с устойчивостта на минотавър, хем да се глезят в луксозно купе.

Докато обсъждаме тези неща, стигаме до центъра на София, където в средата на деня има чутовно задръстване. Забавляваме се с погледите на околните шофьори, които издават смесица от респект и лек потрес. И стигаме до офиса, където ни чакат…не папки с документи и каквото друго чака обикновените хора в обикновените им офиси, а купчина мокро пране.

Паркираме Amarok на „Париж“, опъваме едно въже в легена и простираме дрехите – перфектно. Докато се печем на слънце, чорапите изсъхват за нула време.

volkswagen amarok

След това изиграваме една партия 3-5-8. Шефката ни бие (или ние й даваме да ни бие – нека остане загадка). Минувачите ни завиждат.

AmarokParty-45

Сещаме се за поне още няколко неща, които могат да се правят в Amarok: диво моминско парти, първа среща между млади влюбени, дълбок сън под открито небе и превозване на отбор мажоретки или 12 пожарникара с 12 кученца от календар.

За съжаление, нямаме време да осъществим всичките идеи, за които ни вдъхновява пикапът и скоро поемаме по обратния път към неговия дом.

160-те конски сили с пиков въртящ момент от 550 Нм нежно и бързо ни прекарват по Цариградско шосе с лекота, която малко шокира. Митът за друсащия пикап, който провокира мигновена бъбречна криза, е безжалостно развенчан: тази кола вози почти като лимузина. Изпреварването не представлява никакъв проблем и карането в лява лента се случва съвсем естествено. Старт-стоп системата на двигателя пести гориво – както и дългото предавателно число при най-високите предавки. То осигурява и така желаните ниски нива на CO2 емисии и още по-ниски нива на шума. Слушаме спортния подкаст на Webcafe по пътя, без да се налага да набичваме звука на максимум.

AmarokParty-79

Докато слънцето залязва над Околовръстното и облизва с умиращите си лъчи Бизнес парка, имаме отговор на въпроса защо някой би си купил Amarok вместо секси кросоувърче. Комбинацията от работна сила, стилен интериор, мачовска визия, добър двигател, прилични коне и офроуд дарба просто е много добра.

А и ако внезапно паднете в заледено езеро ви се наложи да прострете чифт мокри чорапи някъде, а сте далеч от парното и домашния простор…знаете какво да правите.

Още снимки може да видите в галерията.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Critics Choice Awards 2019: Глен Клоуз и Лейди Гага никога не са били толкова близо една до друга

| от chronicle.bg |

В разгара на филмовия сезон продължаваме да следим кои са най-добрите филми на годината според различните асоциации, които връчват награди. В неделя в Холивуд бяха раздадени едни от най-престижните призове в киното и телевизията – наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards).

И сякаш наградите „Златен глобус“ не донесоха достатъчно неясноти, ами трябваше и „Изборът на критиците“ да направят ситуация още по-неясна. Това, което се случи в неделя прави още по-трудно да се предскаже кои филми и творци ще бъдат отличени на „Оскарите“ през февруари.

Несъмнено една от най-големите изненади на вечерта беше равният резултат на Глен Клоуз и Лейди Гага в категорията за най-добра актриса. Двете си поделиха мястото, като Глен Клоуз бе наградена за участието си във филма „Съпругата“ (The Wife), а Гага – за това в „Роди се звезда“ (A Star Is Born).

Това обаче не беше единственият равен резултат за вечерта. Ейми Адамс и Патриша Аркет също бяха отличени заедно в категорията за най-добра актриса в сериал или лимитиран сериал. Ейми Адамс спечели наградата за участието си в „Отворени рани“, а Патриша Аркет – за това в „Escape at Dannemora“.

Голямата награда за най-добър филм отиде при мексиканеца Алфонсо Куарон и неговия хит „Рома“. Първенец по номинации беше филмът на Йоргос Лантимос „Фаворитката“, който присъстваше в 14 категории, но спечели само в тези за най-добър актьорски състав и за най-добра актриса в комедия (за Оливия Колман).

Махершала Али и Реджина Кинг повториха триумфа си на „Златните глобуси“ и спечелиха наградите за най-добър актьор и актриса – Али за „Зелената книга“ (Green Book) и Кинг за „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ (If Beale Street Could Talk).

Вечерта беше голяма и за „Убийството на Джани Версаче“, който спечели награда за най-добър лимитиран сериал, а Дарън Крис беше избран за най-добър актьор в категорията за сериал или лимитиран сериал (за ролята си на убиеца на Версаче, Андрю Кънанан).

От всичките големи награди, предхождащи „Оскарите“, „Изборът на критиците“ се смятат за най-точния показател, тъй като също както Академията, са определяни от голям брой хора от бранша. В конкретния случай става въпрос за над 330 журналисти от радиото, телевизията, онлайн медиите и пресата.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.