Volkswagen Amarok: офроуд в „Манастирски ливади“, парти и мокро пране

| от Цветелина Вътева |

Пред нас стои чудовище. Не е годзила, нито тиранозавър, нито демогоргон, не прилича и на мегалодон. Но е голямо и изглежда страшно. И ни привлича на ницшеанския принцип на бездната, в която знаете…ако се взирате твърде дълго, и тя ще започне да се взира във вас.

Това е Volkswagen Amarok – немски пикап с 3,0-литров турбодизелов двигател V6 TDI, 8-степенна автоматична скоростна кутия ZF и перманентно 4х4 задвижване 4MOTION.

Имаме един ден с него и искаме да разберем „какво толкова“ и защо някой би си купил грамадна машина, в която да превозва крави, вместо секси кросоувърче кабриолет, с което да дефилира по софийските улици.

Първата и очевидна причина е офроуд талантът на Amarok. Може да смятате, че този талант е излишен в условията на градска среда с хубава пътна мрежа, но ще сгрешите фатално. Запътваме се към луксозния столичен квартал „Манастирски ливади“, където квадратният метър на апартамент в нова сграда започва от 1000 евро. Гмурваме се в сюрреалистичен пейзаж от спретнати селски къщурки, миниатюри на небостъргачи, криви полуулици и…онова, което търсим: мини пропасти, пълни с кална вода.

Не се налага да ходим до Паничище, откъдето да катерим рилските езера с Amarok-a: имаме си съвършен офроуд терен точно тук: в сърцето на „Манастирски ливади“. Може и без кавичките.

volkswagen amarok

Вариантите на задвижването на пикапа са три – задно, 4MOTION с водещо задно задвижване и включване на предния мост при нужда, което има и бавни предавки при ръчната скоростна кутия и 4MOTION с перманентно задвижване на колелата с Torsen диференциал. Запазваме си блокирането на диференциала за потенциално изкачване на Килиманджаро , но и без него се справяме добре. Скоростната кутия успешно симулира бавни скорости при потегляне и спускане, които се подпомагат от асистента за спускане по хлъзгав склон – може да го активирате от един бутон, включително в движение.

Amarok преодолява манастирските бездни със завидна лекота и освен пръските кал по джантите, по нищо друго не личи, че сме били на офроуд.

volkswagen amarok

Връщаме се към центъра, като по пътя ми прави впечатление колко бързо реагира автомобилът и колко лесно се кара. Първоначално се смущавам от когнитивния дисонанс, създаден от мъжкарския, заплашителен външен вид на автомобила (резките линии, огромните джанти и агресивната предна броня са достатъчни, за да разбереш, че тази кола не се шегува), и елегантния интериор. Впоследствие установявам, че този странен „ин и ян“ ми харесва: да шофираш кола, която е едновременно безкомпромисна в пресичането на скандално неравни терени, и гальовна към шофьора и пътниците, не е толкова лошо.

AmarokParty-6

Ергономични седалки, много кожа, мултифункционален волан и екран на мултимедийната система, на който спокойно може да се гледа последния епизод на „Stranger Things”…всичко това прави интериора на Amarok непривичен за класическия шофьор на пикап Родни от Луизиана, но прекрасен за хора, които искат хем да карат кола с устойчивостта на минотавър, хем да се глезят в луксозно купе.

Докато обсъждаме тези неща, стигаме до центъра на София, където в средата на деня има чутовно задръстване. Забавляваме се с погледите на околните шофьори, които издават смесица от респект и лек потрес. И стигаме до офиса, където ни чакат…не папки с документи и каквото друго чака обикновените хора в обикновените им офиси, а купчина мокро пране.

Паркираме Amarok на „Париж“, опъваме едно въже в легена и простираме дрехите – перфектно. Докато се печем на слънце, чорапите изсъхват за нула време.

volkswagen amarok

След това изиграваме една партия 3-5-8. Шефката ни бие (или ние й даваме да ни бие – нека остане загадка). Минувачите ни завиждат.

AmarokParty-45

Сещаме се за поне още няколко неща, които могат да се правят в Amarok: диво моминско парти, първа среща между млади влюбени, дълбок сън под открито небе и превозване на отбор мажоретки или 12 пожарникара с 12 кученца от календар.

За съжаление, нямаме време да осъществим всичките идеи, за които ни вдъхновява пикапът и скоро поемаме по обратния път към неговия дом.

160-те конски сили с пиков въртящ момент от 550 Нм нежно и бързо ни прекарват по Цариградско шосе с лекота, която малко шокира. Митът за друсащия пикап, който провокира мигновена бъбречна криза, е безжалостно развенчан: тази кола вози почти като лимузина. Изпреварването не представлява никакъв проблем и карането в лява лента се случва съвсем естествено. Старт-стоп системата на двигателя пести гориво – както и дългото предавателно число при най-високите предавки. То осигурява и така желаните ниски нива на CO2 емисии и още по-ниски нива на шума. Слушаме спортния подкаст на Webcafe по пътя, без да се налага да набичваме звука на максимум.

AmarokParty-79

Докато слънцето залязва над Околовръстното и облизва с умиращите си лъчи Бизнес парка, имаме отговор на въпроса защо някой би си купил Amarok вместо секси кросоувърче. Комбинацията от работна сила, стилен интериор, мачовска визия, добър двигател, прилични коне и офроуд дарба просто е много добра.

А и ако внезапно паднете в заледено езеро ви се наложи да прострете чифт мокри чорапи някъде, а сте далеч от парното и домашния простор…знаете какво да правите.

Още снимки може да видите в галерията.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

10-те най-яки гангстери в историята на киното

| от chr.bg |

Рядко, но се случва качествен мофиотски филм да се появи на екрана и да ни грабне с невероятно майстворство. Не е лесно за един актьор да изиграе подобна роля. Филмите за гангстери датират откакто въобще има кино и актьорите няма как да не бъдат сравнявани с едни от най-добрите в жанра.

Например, Джони Деп изигра Уайти Бълджър в „Black Mass“. Тази роля може би спаси кариерата му от тотален крах. Но за него определено беше огромен риск, защото образът е толкова иконичен. За да се пресъздадат толкова силни хора, трябват много сериозни актьори и затова днес ще обърнем внимание на най-добрите от най-добрите.

 
 

Гушкането на крави e следващата модна терапия

| от chr.bg |

Планинска конна ферма в щата Ню Йорк предлага психотерапия, която включва гушкането на крави, и според някои експерти тя може да се превърне в поредния моден тренд.

Здравните сеанси могат да бъдат особено полезни за хората, които обичат животните. Пациентите, преминали през курса на прегръдките с рогатия добитък, твърдят, че се получава невероятно чувство за релаксиране и за изцеряване. При гушкането на крави се преодоляват страхови неврози, чувство за тревожност, фобии, като пациентите изграждат по-голямо доверие в себе си.

От фермата „Horse&Cow experience“ уверяват, че и на самите крави им е много приятно да бъдат прегръщани, тъй като те са едни извънредно чувствителни животни в емоционално отношение. „По време на своята дълга еволюция, те са се научили да разчитат езика на тялото на хората“, изтъкват организаторите на новата терапия.

По този начин животните приемат пациентите като член от своето стадо и отгатват дали хората са щастливи или нещастни, дали изпитват чувство на страх или тревожност. Като съответно им отдават от своето излъчване, което си има съответните характеристики.

Кравите имат леко по-висока телесна температура от човешката и пулс, леко по-бавен от нашия. Именно тази комбинация прави гушкането им релаксиращо.

Сеанс от час и половина с рогатите лечители струва 300 долара за двама.

 
 

Арестуваха Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg |

Осем месеца след като знаковите материали в The New York Times и The New Yorker промениха историята, холивудският продуцент Харви Уайнстийн беше задържан от нюйоркската полиция и предстои да му бъдат повдигнати обвинения в сексуално насилие. Източникът на обвиненията все още не е обявен, но се предполага, че това са показанията на актрисата Лучия Евънс.

Уайнстийн доброволно се предаде на полицията и пристигна рано сутринта местно време пред полицейското управление, държейки две книги – едната за режисьора Елиа Казан и друга за композиторите Роджърс и Хамърстайн.

Срещу него са повдигнати обвинения по две дела. По информация на The New York Times обвиненията са на база твърденията на Лучия Евънс, направени пред The New Yorker през октомври миналата година. Прокуратурата го обвинява в изнасилване на една от жените, и в насилствени действия от сексуално естество спрямо другата. Засега не е ясно кои още твърдения на близо 80-те актриси ще бъдат използвани като доказателство за повдигането на обвинения.

През месец октомври 2017 година в. „Ню Йорк таймс“ публикува журналистическо разследване с изобличение, че за 30 години Уайнстийн е подлагал на сексуални посегателства сътрудничките на компанията, в която той е бил ръководител.