shareit

„Война по разписание“ или внезапна катастрофа?

| от |

Преди 100 години, на 28 юни 1914 година, в босненския град Сараево беше убит австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд. След малко повече от един месец започна Първата световна война, в която загинаха трите главни империи на онова време – Руската, Австро-Унгарската и Османската.


По каква ли причина едно такова на пръв поглед обикновено покушение стана причина на толкова глобални последици? – пише нашият наблюдател Пьотър Искендеров. През последните години зачестиха опиите да се представи Сърбия и стоящата зад гърба й Русия като главни виновници за военния конфликт, като с това се засенчат плановете на Берлин, Виена, Лондон, Париж и други световни играчи за преразпределяне сферите на влияние, получаване на източници на суровина, въвеждане на контрол върху транспортните коридори.

Опитите за стоварване на главната отговорност за избухването на Първата световна война върху Сърбия и Русия поразително съвпадат с процеса на новото засилване на икономическата мощ и геополитическите претенции на Германия. През последните две десетилетия в Германия се наблюдава ясната тенденция към отказ от наследството на „школата на Фишер“, която съществува там от 1960-те години. Фриц Фишер – един от големите германски историци – убедително доказа, че именно Германия е тласнала човечеството във водовъртежа на Първата световна война заради преразпределяне сферите за влияние. Превземане на колонии и източници за суровина.

Никакви нови документи, позволяващи да се свали от Берлин отговорността за развързването на Първата световна война, така и не са открити. Затова пък активно се използват повече от съмнителни исторически паралели с днешни събития. Например, британският учен Крис Кларк смята, че трагичните събития в Сребреница през лятото на 1995 изискват кардинално преразглеждане на историческата роля в Европа на Сърбия и нейната съюзничка Русия.

Тук е уместно да се върнем към документите. Генералният щаб на Австро-Унгария имаше подробно изработени планове за превантивно едновременно нападение срещу Сърбия и Русия още през октомври 1912 година – т.е. почти 2 години преди сараевското убийство. А за оправдаване на подобна операция бдеше нужен предлог, който прави Русия и Сърбия отговорни за войната. Началник Генералния щаб на германската армия Хелмут фон Молтке беше писал на своя австро-унгарски колега: „Необходимо е да се изнамери предлог за война, трябва поводът да идва от славяните“. Такъв повод (а не причина!) станаха юнските изстрели на босненския националист Гаврило Принцип.

Ако пък се говори за причините на Първата световна война, тук продължава спорът между две основни концепции. Първата говори за „война по разписание“ – понятие, въведено през 1969 година от историка Тейлър. Неговите опоненти пък настояват, че до общоевропейския конфликт са довери верига от трагични случайности, недоверие между държавите и отсъствие на координация между монарсите. Но и двете концепции са единни, че тогавашните противоречия между великите държави едва ли са могли да бъдат уредени по мирен начин. И опитите да се обвиняват във всичко Русия и Сърбия означават да се отрича обективността на историческия процес.
Гласът на Русия

 
 
Коментарите са изключени за „Война по разписание“ или внезапна катастрофа?