Внимавай да не цъкнеш „like“, че ще се издадеш
Ако си Фейсбук воайор със сигурност няма да споделиш този текст. Защото това е, което правиш обикновено – четеш, но в никакъв случай не искаш да покажеш, че някой си там ти е предизвикал интереса. Всъщност имаш друга задача – да не изглеждаш толкова досаден, колкото останалите си приятели. Мразиш свръхактивността им, но пък не е ли това всъщност, което разнообразява живота ти?
Ти си хиперинертен човек, който не говори много, защото се страхува всеки път от казаното пред повече от двама души. Чувстваш се по-спокойно у дома пред телевизора, без всякакви рискове да се изложиш. Затворен си в себе си, но си прелюбопитен фейсбук преследвач, който е жаден за клюки и информация, но пазиш своята за себе си.
Кога за последно рови в профила на гаджето си от гимназията, за да злорадстваш над външния вид на новата му половинка? Винаги намираш кусур – ако не е носът, ще е светлосянката, декора или невероятно грозните и безумно скъпи аксесоари, на фона на традиционната маса с ракии и шопски салати. В този миг се чувстваш една идея по-спокоен от статуса си.
Следващата фаза е да прегледаш за 10-ти път днес страницата на несподелената си любов, която така и не ти звънни вече 26 дни след последната ви среща (умножи броя на дните с пътите, в които проверяваш активността му/й и ще осъзнаеш докъде си стигнал).
Всъщност винаги стигаш до това – прегледът на чуждия профил не е от любопитство, а от недостиг на внимание. Ровейки там, се надяваш да откриеш нещо, свързано с теб. Някакъв благ спомен или скрито послание. И когато това не се случи се чувстваш зле. Виждаш снимки, коментари и тълкуваш видяното по свой начин. Споделени песни те навеждат на мисълта, че нещо специално се е случвало на тези ритми и ти не участваш в тях. Двусмислени съобщения и цитати, които знаеш, че със сигурност не са за теб и безумни тагове те докарват до лудост.
Връщаш се на предишното ниво. Онази от подготвителния в гимназията. Още е в Бургас, беше заминала за малко в Кипър пред година, но явно се е прецакала и обратно в Бургас. А ти си в София, а може би и в Лондон… Във всеки случай на по-добро място. Усмихваш се под мустак и се залъгваш, че нещата са ок.
Ако всичко това ти е познато, диагнозата е ясна – ти си фейсбук воайор. Спокойно. Познато ми е. Често ровя в постовете ти от датата на „раждането“ ти в социалната мрежа. Знам как изглеждат бившите ти гаджета, най-добрите ти приятели, познавам любимите ти парчета, следя моментите, когато „крашваш“ и тези, в които си щастлив. Понякога дори разказвам на приятелите си.
А сега забрави този текст и внимавай да не натиснеш „like“ бутона, за да не се издадеш.
