Владислав Горанов предлага увеличение на два етапа на минималната заплата догодина

| от |

Увеличение на минималната работна заплата на два етапа догодина ще предложи министърът на финансите Владислав Горанов. Така тя ще достигне 380 лева, това съобщава БНР.

След заседанието на Тристранния съвет а национално сътрудничество и след като изслушах купища мнения в различни посоки, моите основни притеснения сякаш не намират подкрепа Става въпрос за размера на минималната работна заплата. Основните ми притеснения, че пазарът на труда ще бъде притиснат  от едно рязко покачване на минималната заплата не срещнаха подкрепа нито от страна на синдикатите, нито от по-голямата част от работодателските организации В този смисъл аз съм готов да отстъпя от позицията си запазване на размера на минималната работна заплата и всъщност ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап, а на две части в рамките на следващата година – с 20 лева до 360 лева от 1 януари и с още 20 ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 година, т. е. тя пак ще достигне в следващата година 380 лева, така както се предлага от синдикатите и от служебното правителство. Тази еволюция в позицията на финансовото министерство идва именно от процеса на консултиране. Оказва се трудовият пазар, поне според по-голямата част от работодателските организации, би могъл да поеме това увеличение.

Председателят на параментарната комисия по икономика и туризъм и депутат от БСП Петър Кънев отговори:

Темата „минимална работна заплата“ има съвсем друг аспект, аз от години наред поставям  въпроса, че трябва да се направи формула за изчисляване на минималната работна заплата, защото тая история всяка година да се събират 10 влъхви и да кажат: „Не , тази годна ще бъде 340, догодина 380“, кой е определил, че трябва да бъде 360 или 380.Като всяко нещо, в икономиката трябва да има някакви правила. Все пак това е математика. Това е един стар спор между работодатели и синдикати. И в този пазарлък всяка година каква да бъде минималната работна заплата се превръща в пресечна точка на въжделенията на българската реформа.

Мен ако нещо ме притеснява, то е по-скоро бизнессредата, Ние всяка година около Нова година изпадаме в някакви икономически полюции, непрекъснато да си приказваме на тема „бюджет“, а истината е, че винаги проблемите на бизнессредата,  и най-вече на малките и средните предприятия се превръщат в една политическа дъвка и приеме ли се бюджетът и минат ли изборите, всичко това се забравя. Предстоят ни доста сериозни разговори с министър Лукарски, дано не е политическо лицемерие и просто обещание, но първите му думи бяха че то ще се заеме сериозно с облекчаване на българския бизнес и с условията на малкия  и средния бизнес.

Кънев постави и редица друг въпроси, свързани с бюджета:

Не си спомням досега да е имало бюджет обичан от синдикати, работодатели и опозиция. Политическият театър винаги е предполагал опозицията да не хареса бюджета. Друг е въпросът, е ние намираме доста неща в този бюджет, които действително трябва да бъдат променени. Аз разбирам министъра на финансите, че му е много сложно в една много къса времева отсечка да прави два бюджета – корекция на стария бюджет и нов бюджет, но  по-скоро ще се позова на синдикати и работодатели които го определиха като консервативен бюджет, един от работодателите, големите съюзи, каза, че по-скоро е мързелив бюджет с цялата серизоно подценена приходна част, със свити социални плащания. Четохме, че този бюджет  не е това, което се очакваше като началото на едни сериозни реформи. Няма да се впусна да критикувам тия 8.1 милиарда лева, които са увеличение на дълга. Всъщност  това, което е ново в дълга, са тия 2,5 милиарда, които са финансиране на държавния бюджет и мисля, че едно добро попадение – едни почти половин милиард буфер по фискалния резерв. Притеснява ме, че ние от 2007 година насам, мисля, че оттогава започнахме, от 2009 до 2014  правителствата всяка година харчат повече  средства отколкото събират като приходи  и това, което ме притеснява в рамката, програмата 2015-2017 има нови 6,4 милиарда , които увеличават дълга на България.

Виждате, че консервативният бюджет е красиво нещо , но в крайна сметка ние като опозиционна коалиция, бихме  желали да ни се отговори на няколко въпроса – защо се наложи изведнъж да вдигаме обратно данъка по лихвите на 10%. Добре е, че ще се стигне някъде до около 3% бюджетен дефицит в рамката за следващата година. Аз мисля, че е добре и желанието на  министъра на финансите в рамките на следващите три години да вървим към сваляне на бюджетния дефицит. Мисля, че е доста подценено развитието на българската икономика, всички предричаха около 1 – 1.2%. Въобще има доста въпроси. Донякъде е добре, че консервативен бюджетът, но имаме подозрение от опозицията, че той е направен в приходната си част, за да създаде едно спокойствие на проходните агенции, а тогава когато чиновникът не е спокоен, работата на същата.

Министър Горанов каза, че за момента няма да има сливане на приходните агенции:

По отношение на повишаването на събираемостта тя е донякъде свързана с идеята сливането на двете приходни администрации, но няма да чакаме това, още сега предприемаме редица законодателни инициативи. По отношение Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за митниците има промени, които връщат част  от отменените инструменти за контрол, както върху горивата, така и върху алкохола и тютюна. Голямата тема с обединението – тя среща реакции  от „осанна“ до „Разни го“. Със сигурност не е активен дебатът по тази тема до края  на годината.

По отношение на данък „лихва“ министърът заяви:

Въпросът за данъка върху лихвите не бива да се поставя така Данъчната основа на  данъка на Данъка върху доходите на физическите лица трябва да бъде максимално широк, при условие, че тя е толкова ниска и тя е плоска. В този смисъл няма икономически аргументи, освен учебникарски, свързани с това, че  евентуално облагането на лихвите или необлагането им ще увеличи вложенията в банките и ще създаде стимули за инвестиции Всъщност ори тази стагнация на крайното потребление и при дефлацията, може да се окаже че ако данъкът върху лихвите ще накара хората а извадя парите си от банките и да ги включат в крайното потребление, е нещо много добро за икономиката. Следващият въпрос с този данък , всъщност за обикновения човек той въобще не е важен, тъй като по статистика бедните хора нямат много вложения в търговските банки.

Целият разговор може да чуете тук

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.