Владислав Горанов предлага увеличение на два етапа на минималната заплата догодина

| от |

Увеличение на минималната работна заплата на два етапа догодина ще предложи министърът на финансите Владислав Горанов. Така тя ще достигне 380 лева, това съобщава БНР.

След заседанието на Тристранния съвет а национално сътрудничество и след като изслушах купища мнения в различни посоки, моите основни притеснения сякаш не намират подкрепа Става въпрос за размера на минималната работна заплата. Основните ми притеснения, че пазарът на труда ще бъде притиснат  от едно рязко покачване на минималната заплата не срещнаха подкрепа нито от страна на синдикатите, нито от по-голямата част от работодателските организации В този смисъл аз съм готов да отстъпя от позицията си запазване на размера на минималната работна заплата и всъщност ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап, а на две части в рамките на следващата година – с 20 лева до 360 лева от 1 януари и с още 20 ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 година, т. е. тя пак ще достигне в следващата година 380 лева, така както се предлага от синдикатите и от служебното правителство. Тази еволюция в позицията на финансовото министерство идва именно от процеса на консултиране. Оказва се трудовият пазар, поне според по-голямата част от работодателските организации, би могъл да поеме това увеличение.

Председателят на параментарната комисия по икономика и туризъм и депутат от БСП Петър Кънев отговори:

Темата „минимална работна заплата“ има съвсем друг аспект, аз от години наред поставям  въпроса, че трябва да се направи формула за изчисляване на минималната работна заплата, защото тая история всяка година да се събират 10 влъхви и да кажат: „Не , тази годна ще бъде 340, догодина 380“, кой е определил, че трябва да бъде 360 или 380.Като всяко нещо, в икономиката трябва да има някакви правила. Все пак това е математика. Това е един стар спор между работодатели и синдикати. И в този пазарлък всяка година каква да бъде минималната работна заплата се превръща в пресечна точка на въжделенията на българската реформа.

Мен ако нещо ме притеснява, то е по-скоро бизнессредата, Ние всяка година около Нова година изпадаме в някакви икономически полюции, непрекъснато да си приказваме на тема „бюджет“, а истината е, че винаги проблемите на бизнессредата,  и най-вече на малките и средните предприятия се превръщат в една политическа дъвка и приеме ли се бюджетът и минат ли изборите, всичко това се забравя. Предстоят ни доста сериозни разговори с министър Лукарски, дано не е политическо лицемерие и просто обещание, но първите му думи бяха че то ще се заеме сериозно с облекчаване на българския бизнес и с условията на малкия  и средния бизнес.

Кънев постави и редица друг въпроси, свързани с бюджета:

Не си спомням досега да е имало бюджет обичан от синдикати, работодатели и опозиция. Политическият театър винаги е предполагал опозицията да не хареса бюджета. Друг е въпросът, е ние намираме доста неща в този бюджет, които действително трябва да бъдат променени. Аз разбирам министъра на финансите, че му е много сложно в една много къса времева отсечка да прави два бюджета – корекция на стария бюджет и нов бюджет, но  по-скоро ще се позова на синдикати и работодатели които го определиха като консервативен бюджет, един от работодателите, големите съюзи, каза, че по-скоро е мързелив бюджет с цялата серизоно подценена приходна част, със свити социални плащания. Четохме, че този бюджет  не е това, което се очакваше като началото на едни сериозни реформи. Няма да се впусна да критикувам тия 8.1 милиарда лева, които са увеличение на дълга. Всъщност  това, което е ново в дълга, са тия 2,5 милиарда, които са финансиране на държавния бюджет и мисля, че едно добро попадение – едни почти половин милиард буфер по фискалния резерв. Притеснява ме, че ние от 2007 година насам, мисля, че оттогава започнахме, от 2009 до 2014  правителствата всяка година харчат повече  средства отколкото събират като приходи  и това, което ме притеснява в рамката, програмата 2015-2017 има нови 6,4 милиарда , които увеличават дълга на България.

Виждате, че консервативният бюджет е красиво нещо , но в крайна сметка ние като опозиционна коалиция, бихме  желали да ни се отговори на няколко въпроса – защо се наложи изведнъж да вдигаме обратно данъка по лихвите на 10%. Добре е, че ще се стигне някъде до около 3% бюджетен дефицит в рамката за следващата година. Аз мисля, че е добре и желанието на  министъра на финансите в рамките на следващите три години да вървим към сваляне на бюджетния дефицит. Мисля, че е доста подценено развитието на българската икономика, всички предричаха около 1 – 1.2%. Въобще има доста въпроси. Донякъде е добре, че консервативен бюджетът, но имаме подозрение от опозицията, че той е направен в приходната си част, за да създаде едно спокойствие на проходните агенции, а тогава когато чиновникът не е спокоен, работата на същата.

Министър Горанов каза, че за момента няма да има сливане на приходните агенции:

По отношение на повишаването на събираемостта тя е донякъде свързана с идеята сливането на двете приходни администрации, но няма да чакаме това, още сега предприемаме редица законодателни инициативи. По отношение Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за митниците има промени, които връщат част  от отменените инструменти за контрол, както върху горивата, така и върху алкохола и тютюна. Голямата тема с обединението – тя среща реакции  от „осанна“ до „Разни го“. Със сигурност не е активен дебатът по тази тема до края  на годината.

По отношение на данък „лихва“ министърът заяви:

Въпросът за данъка върху лихвите не бива да се поставя така Данъчната основа на  данъка на Данъка върху доходите на физическите лица трябва да бъде максимално широк, при условие, че тя е толкова ниска и тя е плоска. В този смисъл няма икономически аргументи, освен учебникарски, свързани с това, че  евентуално облагането на лихвите или необлагането им ще увеличи вложенията в банките и ще създаде стимули за инвестиции Всъщност ори тази стагнация на крайното потребление и при дефлацията, може да се окаже че ако данъкът върху лихвите ще накара хората а извадя парите си от банките и да ги включат в крайното потребление, е нещо много добро за икономиката. Следващият въпрос с този данък , всъщност за обикновения човек той въобще не е важен, тъй като по статистика бедните хора нямат много вложения в търговските банки.

Целият разговор може да чуете тук

 
 

Виржини Виар наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виар от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виар, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Модата и киното: 7 задължителни филма за модния свят

| от chronicle.bg |

Киното и модата вървят ръка за ръка още от зората на седмото изкуство. Всяка една от тези две индустрии за милиони черпи от другата и двете се обогатяват.

От времето, когато Одри Хепбърн танцува с Фред Астер във „Смешно лице“ до наши дни, когато Мерил Стрийп се превърна в икона, когато говорим за персонаж от филмите, който се занимава с мода, филмите за мода гордо носят своите достойнства.

Ако са направени добре, както с горни два примера, дори имат шанс да влязат в едни от най-добрите филми на своето десетилетие. Нека не забравяме, и че филмите за мода са една от най-добрите терапии за разпускане след тежък работен ден.

В разгара на модния сезон, няма по-добро време да си припомним неангажиращите филми за модния свят.

От „The September Issue“ до „Дяволът носи Прада“, вижте 7 задължителни филма за модния свят, които освен че ви развеселят, са направени много добре.

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.