Владимир Илиев: Когато си подготвен , можеш да направиш добро класиране навсякъде

| от |

Владимир Илиев е един от най-успешните български биатлонисти през последните години. Biathlonbg.in разговаря за успехите до този момент, бъдещите планове, мотивацията и още нещо.

Поздравления за отличното представяне в Хохфилцен. Записа втори най-добър резултат в кариерата си. Чувстваш ли се по-подготвен и очакваш ли това да е твоят сезон?
-Да, чувствам се подготвен. Винаги съм се чувствал, но мисля, че този сезон нещата са много по-добре. Kато цяло в нашия спорт има доста различни фактори, който влияят на класирането и понякога резултатът не зависи само от нас. Мисля, че ще е много добър сезон, но това ще покажат следващите стартове.

Ясно е, че ски бягането го имаш, но в преследването показа много ритмична и точна стрелба. Има драстична разлика с предишните сезони. Това ли е компонентът върху който си работил най-много през последните месеци?
-Работих и върху двете неща. Стрелбата ми изоставаше, но когато всички неща, които си правил на тренировка си паснат, идва и доброто класиране. Всичко е до моментна форма и до психическо състояние. Много са факторите за стрелбата. Да, имах колебания, но сега се чувствам по-сигурен и мисля, че всичко ще върви в правилната посока.

По-различна ли беше подготовката през лятото, в сравнение с тази от миналата година? С оглед смяната на треньорите?
–Да, по-различна беше подготовката. Миналата година бяхме с друг треньор, сега пак сме със стария и като цяло наблегнах най-вече върху стрелбата. Мисля, е всичко мина добре и се надявам това да си проличи за в бъдеще.

Предстои третият кръг от СК в Поклюка, където преди 2 години регистрира най-добрия резултат в кариерата си, а и най-добрия за България през последните 25 години. Пасва ли ти трасето в Словения и имаш ли любима писта на която да се състезаваш?
-Тук записах най-добрия си резултат, но не смятам, че е до трасе или до стрелбище. Когато си подготвен добре , можеш да направиш добро класиране навсякъде.Местата с по-висока надморска височина са по-подходящи за българите и като цяло на мен ми допадат по-трудните писти.

В момента си номер 33 в генералното класиране. До този момент си участвал в един масов старт и то именно в Поклюка. Цел ли е за теб да влезеш между 30-те най-добри тази седмица и въобще какви са целите за този сезон?
-Не мога да кажа, че имам някакви конкретни цели и то точно за този кръг. Не се интересувам толкова много и от точките, като се има в предвид, че в миналото едва ли не трудно стигахме до тях. Гледам да дам най-доброто от себе си и съм доволен като вляза между 20-те най-добри. Не мисля, че точките и масовият старт са някаква цел за мен. Очаквам спринта, след това преследването и ако всичко е нормално, може и да попадна в масовия старт.

Миро Кенанов и Мишо Клечеров се отказаха след края на миналия сезон. И двамата споделиха, че не виждат смисъл да продължават. Теб какво те мотивира да се състезаваш?
-Имам мотивация! Все пак и аз и Краси сме имали добри класирания и това ти дава стимул. В по-малките държави е много по-трудно от колкото при големите. В биатлона са много компоненти и те всичките трябва да съвпаднат в един ден. Тогава идва и резултатът.

Ти и Краси Анев сте най-опитните в отбора. Помагаш ли на по-младите момчета, даваш ли им съвети и препоръки?
-Естествено, когато имат някакви въпроси им обясняваме и помагаме, но като цяло треньорите са тези, които им обръщат най-много внимание.

Всички знаем, че в името на спорта се правят големи жертви. От какво се лишава Владо Илиев за да е в състояние да спори с елитните биатлонисти в тура?
-От много неща се лишаваме. Най-вече отсъствието от вкъщи, много рядко сме си у дома, а преди когато комбинирахме учението и спорта, изобщо не се прибирахме. Лично за мен мога да кажа, че дори когато съм си в къщи, гледам да тренирам между лагерите и все по-малко време ми остава за приятелите и за близките ми хора. В нашият спорт целогидишно се тренира и сезонът е през зимата, но основната работа се върши през лятото.

Дори свободното време в спорта да е мираж, предполагам, че намираш малко такова за себе си? Какво обичаш да правиш когато на се състезаваш и не тренираш?
-Времето е много малко. Основно в края на април и началото на май. През последните 3, 4 години съм все в университета. Когато ми остане свободно време, излизам с приятели и се забавлявам, нормалните неща.

На корицата на нашият сайт има обща снимка на Мартен Фуркад, Емил Хегле Свендсен, Краси Анев и Владо Илиев. Кой от четиримата ще спечели Световната купа през този сезон?
-Е, те двамата отпадат…Трудно е да се кажа, рано е още, но между двамата останали, по-убедителен е Фуркад. Всичко е възможно, Свендсен се показа на миналото Световно първенство, зависи кой каква цел си е поставил. Това е важното при тях, защото те зная как да го направят и когато си поставя конкретна цел си я гонят, но мисля, че Мартен Фуркад ще бъде най-добрия и през този сезон.

За финал ще те помоля да пожелаеш нещо позитивно на нашите читатели и да призовеш хората да гледат този спорт и да са съпричастни с вашите успехи?
-Пожелавам на всички да са живи и здрави и ако им доставя удоволствие да гледат нашия спорт винаги когато могат, защото това е един от най-хубавите зимни спортове и не само. Важно е да ни подкрепят не само когато има успехи, защото тази малка държава няма как да се сравнява с големите и минималният успех радва всички.

Благодарим на нашия приятел Боян Бележков, който ни съдейства да направим това интервю!

biathlonbg.in

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Великият пост започва от днес

| от |

От днес – седем седмици преди Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост.

Великият пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово или Великден е на 8 април, информира БТА.

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово – Великден.

Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост „предверие на божественото покаяние“ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.