Владимир Илиев: Когато си подготвен , можеш да направиш добро класиране навсякъде

| от |

Владимир Илиев е един от най-успешните български биатлонисти през последните години. Biathlonbg.in разговаря за успехите до този момент, бъдещите планове, мотивацията и още нещо.

Поздравления за отличното представяне в Хохфилцен. Записа втори най-добър резултат в кариерата си. Чувстваш ли се по-подготвен и очакваш ли това да е твоят сезон?
-Да, чувствам се подготвен. Винаги съм се чувствал, но мисля, че този сезон нещата са много по-добре. Kато цяло в нашия спорт има доста различни фактори, който влияят на класирането и понякога резултатът не зависи само от нас. Мисля, че ще е много добър сезон, но това ще покажат следващите стартове.

Ясно е, че ски бягането го имаш, но в преследването показа много ритмична и точна стрелба. Има драстична разлика с предишните сезони. Това ли е компонентът върху който си работил най-много през последните месеци?
-Работих и върху двете неща. Стрелбата ми изоставаше, но когато всички неща, които си правил на тренировка си паснат, идва и доброто класиране. Всичко е до моментна форма и до психическо състояние. Много са факторите за стрелбата. Да, имах колебания, но сега се чувствам по-сигурен и мисля, че всичко ще върви в правилната посока.

По-различна ли беше подготовката през лятото, в сравнение с тази от миналата година? С оглед смяната на треньорите?
–Да, по-различна беше подготовката. Миналата година бяхме с друг треньор, сега пак сме със стария и като цяло наблегнах най-вече върху стрелбата. Мисля, е всичко мина добре и се надявам това да си проличи за в бъдеще.

Предстои третият кръг от СК в Поклюка, където преди 2 години регистрира най-добрия резултат в кариерата си, а и най-добрия за България през последните 25 години. Пасва ли ти трасето в Словения и имаш ли любима писта на която да се състезаваш?
-Тук записах най-добрия си резултат, но не смятам, че е до трасе или до стрелбище. Когато си подготвен добре , можеш да направиш добро класиране навсякъде.Местата с по-висока надморска височина са по-подходящи за българите и като цяло на мен ми допадат по-трудните писти.

В момента си номер 33 в генералното класиране. До този момент си участвал в един масов старт и то именно в Поклюка. Цел ли е за теб да влезеш между 30-те най-добри тази седмица и въобще какви са целите за този сезон?
-Не мога да кажа, че имам някакви конкретни цели и то точно за този кръг. Не се интересувам толкова много и от точките, като се има в предвид, че в миналото едва ли не трудно стигахме до тях. Гледам да дам най-доброто от себе си и съм доволен като вляза между 20-те най-добри. Не мисля, че точките и масовият старт са някаква цел за мен. Очаквам спринта, след това преследването и ако всичко е нормално, може и да попадна в масовия старт.

Миро Кенанов и Мишо Клечеров се отказаха след края на миналия сезон. И двамата споделиха, че не виждат смисъл да продължават. Теб какво те мотивира да се състезаваш?
-Имам мотивация! Все пак и аз и Краси сме имали добри класирания и това ти дава стимул. В по-малките държави е много по-трудно от колкото при големите. В биатлона са много компоненти и те всичките трябва да съвпаднат в един ден. Тогава идва и резултатът.

Ти и Краси Анев сте най-опитните в отбора. Помагаш ли на по-младите момчета, даваш ли им съвети и препоръки?
-Естествено, когато имат някакви въпроси им обясняваме и помагаме, но като цяло треньорите са тези, които им обръщат най-много внимание.

Всички знаем, че в името на спорта се правят големи жертви. От какво се лишава Владо Илиев за да е в състояние да спори с елитните биатлонисти в тура?
-От много неща се лишаваме. Най-вече отсъствието от вкъщи, много рядко сме си у дома, а преди когато комбинирахме учението и спорта, изобщо не се прибирахме. Лично за мен мога да кажа, че дори когато съм си в къщи, гледам да тренирам между лагерите и все по-малко време ми остава за приятелите и за близките ми хора. В нашият спорт целогидишно се тренира и сезонът е през зимата, но основната работа се върши през лятото.

Дори свободното време в спорта да е мираж, предполагам, че намираш малко такова за себе си? Какво обичаш да правиш когато на се състезаваш и не тренираш?
-Времето е много малко. Основно в края на април и началото на май. През последните 3, 4 години съм все в университета. Когато ми остане свободно време, излизам с приятели и се забавлявам, нормалните неща.

На корицата на нашият сайт има обща снимка на Мартен Фуркад, Емил Хегле Свендсен, Краси Анев и Владо Илиев. Кой от четиримата ще спечели Световната купа през този сезон?
-Е, те двамата отпадат…Трудно е да се кажа, рано е още, но между двамата останали, по-убедителен е Фуркад. Всичко е възможно, Свендсен се показа на миналото Световно първенство, зависи кой каква цел си е поставил. Това е важното при тях, защото те зная как да го направят и когато си поставя конкретна цел си я гонят, но мисля, че Мартен Фуркад ще бъде най-добрия и през този сезон.

За финал ще те помоля да пожелаеш нещо позитивно на нашите читатели и да призовеш хората да гледат този спорт и да са съпричастни с вашите успехи?
-Пожелавам на всички да са живи и здрави и ако им доставя удоволствие да гледат нашия спорт винаги когато могат, защото това е един от най-хубавите зимни спортове и не само. Важно е да ни подкрепят не само когато има успехи, защото тази малка държава няма как да се сравнява с големите и минималният успех радва всички.

Благодарим на нашия приятел Боян Бележков, който ни съдейства да направим това интервю!

biathlonbg.in

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.