Владимир Илиев: Когато си подготвен , можеш да направиш добро класиране навсякъде

| от |

Владимир Илиев е един от най-успешните български биатлонисти през последните години. Biathlonbg.in разговаря за успехите до този момент, бъдещите планове, мотивацията и още нещо.

Поздравления за отличното представяне в Хохфилцен. Записа втори най-добър резултат в кариерата си. Чувстваш ли се по-подготвен и очакваш ли това да е твоят сезон?
-Да, чувствам се подготвен. Винаги съм се чувствал, но мисля, че този сезон нещата са много по-добре. Kато цяло в нашия спорт има доста различни фактори, който влияят на класирането и понякога резултатът не зависи само от нас. Мисля, че ще е много добър сезон, но това ще покажат следващите стартове.

Ясно е, че ски бягането го имаш, но в преследването показа много ритмична и точна стрелба. Има драстична разлика с предишните сезони. Това ли е компонентът върху който си работил най-много през последните месеци?
-Работих и върху двете неща. Стрелбата ми изоставаше, но когато всички неща, които си правил на тренировка си паснат, идва и доброто класиране. Всичко е до моментна форма и до психическо състояние. Много са факторите за стрелбата. Да, имах колебания, но сега се чувствам по-сигурен и мисля, че всичко ще върви в правилната посока.

По-различна ли беше подготовката през лятото, в сравнение с тази от миналата година? С оглед смяната на треньорите?
–Да, по-различна беше подготовката. Миналата година бяхме с друг треньор, сега пак сме със стария и като цяло наблегнах най-вече върху стрелбата. Мисля, е всичко мина добре и се надявам това да си проличи за в бъдеще.

Предстои третият кръг от СК в Поклюка, където преди 2 години регистрира най-добрия резултат в кариерата си, а и най-добрия за България през последните 25 години. Пасва ли ти трасето в Словения и имаш ли любима писта на която да се състезаваш?
-Тук записах най-добрия си резултат, но не смятам, че е до трасе или до стрелбище. Когато си подготвен добре , можеш да направиш добро класиране навсякъде.Местата с по-висока надморска височина са по-подходящи за българите и като цяло на мен ми допадат по-трудните писти.

В момента си номер 33 в генералното класиране. До този момент си участвал в един масов старт и то именно в Поклюка. Цел ли е за теб да влезеш между 30-те най-добри тази седмица и въобще какви са целите за този сезон?
-Не мога да кажа, че имам някакви конкретни цели и то точно за този кръг. Не се интересувам толкова много и от точките, като се има в предвид, че в миналото едва ли не трудно стигахме до тях. Гледам да дам най-доброто от себе си и съм доволен като вляза между 20-те най-добри. Не мисля, че точките и масовият старт са някаква цел за мен. Очаквам спринта, след това преследването и ако всичко е нормално, може и да попадна в масовия старт.

Миро Кенанов и Мишо Клечеров се отказаха след края на миналия сезон. И двамата споделиха, че не виждат смисъл да продължават. Теб какво те мотивира да се състезаваш?
-Имам мотивация! Все пак и аз и Краси сме имали добри класирания и това ти дава стимул. В по-малките държави е много по-трудно от колкото при големите. В биатлона са много компоненти и те всичките трябва да съвпаднат в един ден. Тогава идва и резултатът.

Ти и Краси Анев сте най-опитните в отбора. Помагаш ли на по-младите момчета, даваш ли им съвети и препоръки?
-Естествено, когато имат някакви въпроси им обясняваме и помагаме, но като цяло треньорите са тези, които им обръщат най-много внимание.

Всички знаем, че в името на спорта се правят големи жертви. От какво се лишава Владо Илиев за да е в състояние да спори с елитните биатлонисти в тура?
-От много неща се лишаваме. Най-вече отсъствието от вкъщи, много рядко сме си у дома, а преди когато комбинирахме учението и спорта, изобщо не се прибирахме. Лично за мен мога да кажа, че дори когато съм си в къщи, гледам да тренирам между лагерите и все по-малко време ми остава за приятелите и за близките ми хора. В нашият спорт целогидишно се тренира и сезонът е през зимата, но основната работа се върши през лятото.

Дори свободното време в спорта да е мираж, предполагам, че намираш малко такова за себе си? Какво обичаш да правиш когато на се състезаваш и не тренираш?
-Времето е много малко. Основно в края на април и началото на май. През последните 3, 4 години съм все в университета. Когато ми остане свободно време, излизам с приятели и се забавлявам, нормалните неща.

На корицата на нашият сайт има обща снимка на Мартен Фуркад, Емил Хегле Свендсен, Краси Анев и Владо Илиев. Кой от четиримата ще спечели Световната купа през този сезон?
-Е, те двамата отпадат…Трудно е да се кажа, рано е още, но между двамата останали, по-убедителен е Фуркад. Всичко е възможно, Свендсен се показа на миналото Световно първенство, зависи кой каква цел си е поставил. Това е важното при тях, защото те зная как да го направят и когато си поставя конкретна цел си я гонят, но мисля, че Мартен Фуркад ще бъде най-добрия и през този сезон.

За финал ще те помоля да пожелаеш нещо позитивно на нашите читатели и да призовеш хората да гледат този спорт и да са съпричастни с вашите успехи?
-Пожелавам на всички да са живи и здрави и ако им доставя удоволствие да гледат нашия спорт винаги когато могат, защото това е един от най-хубавите зимни спортове и не само. Важно е да ни подкрепят не само когато има успехи, защото тази малка държава няма как да се сравнява с големите и минималният успех радва всички.

Благодарим на нашия приятел Боян Бележков, който ни съдейства да направим това интервю!

biathlonbg.in

 
 

Чарлз Буковски: „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

| от chronicle.bg |

„Без да се опитва да се представи героически или в добра светлина, Буковски пише с истинността на човек, който няма какво да губи, което го отделя от повечето други „автобиографични“ писатели и поети.“ пише за него критикът Стивън Кеслер.

„Буковски е… феномен. Той се е утвърдил като писател с постоянен и настойчив стил, базиран на това, което самият той определя като своя „личност“, резултат от едно трудно и напрегнато съществуване“ пише друг.

Чарлз Буковски е един от най-известните американски съвременни автори на поезия и проза и, според мнозина, най-влиятелният и имитиран поет. Роден е на 16 август 1920 г. в Германия. Баща му е американски военен, майка му – германка. На 2 години пристига в САЩ, отгледан е в Лос Анджелис и живее там над 50 години.

Буковски разчита на собствения си опит, емоция и въображение, когато пише. Езикът му е директен, груб, рязък, картините изобилстват от насилие и секс. Някои критици определят стила му като обиден, други твърдят, че това е сатира на мачизма, която си служи с постоянната употреба на секса, алкохола и насилието.

Оставяме на вас да прецените, предлагайки няколко цитата от великия автор.

Charles Bukowski on "Apostrophes"  French Talk Show

„На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

„Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

Charles Bukowski

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“

Writer Charles Bukowski

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Трейлър на „Widows“: Виола Дейвис влиза в света на Джилиан Флин

| от chronicle.bg |

Името на Джилиан Флин веднага се асоциира с проблеми жени – опасни, жестоки, готови на всичко, за да излязат от капана, в който винаги ги намираме в началото. За щастие на всички  фенове на авторката на „Не казвай сбогом“ и „Отворени рани“, тя не се задоволява само с литературата и тази есен предстои да видим поредната й изява като сценарист.

Филмът „Widows“ разказва историята на четири вдовици, които тръгват на обща мисия – да довършат делото  на убитите си съпрузи. Извършването на мащабната кражба не е за отмъщение или пари, а единственият начин за оцеляване.

Новият трейлър на филма вече е тук и можем да видим плеядата от звезди, които участват. В главната роля е Виола Дейвис, чието име е достатъчно, за да  привлече интереса. Към нея, в групата на вдовиците, се присъединяват Мишел Родригез, Синтия Ериво и Елизабет Дебики. Лиам Нийсън играе покойния съпруг на Дейвис, а Колин Фаръл – врага.

Филмът е дело на режисьора Стийв Маккуин („12 години робство“), а освен гореспоменатите имена, ще видим и Даниел Калууя и Робърт Дювал.

„Widows“ ще бъде показан за първи път на кинофестивала в Торонто следващия месец, а премиерата по кината е насрочена  за 16 ноември.

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset