Вижте трейлъра на „Гранд хотел Будапеща“

| от |

Днес се появи първият трейлър на новата комедия на режисьора Уес Андерсън „Гранд хотел Будапеща“ (The Grand Budapest Hotel). Малко преди това компанията Fox Searchlight обяви, че планира да пусне филма на екран на 7 март 2014 година.

Събитията в лентата се развиват в Унгария през 20-те и 30-те години на миналия век. Андерсън е сценарист на „Гранд хотел  Будапеща“, в който през погледа на обитателите и работещите в
хотела се разкриват събития в Европа между двете световни войни.

Главните герои на филма са опитният портиер в хотела, в чиято роля се превъплъщава Ралф Файнс, както и младият сътрудник (Тони Револори). В „Гранд хотел Будапеща“ играят много звезди,
сред които Сирша Ронан, Тилда Суинтън, Бил Мъри, Едуард Нортън, Харви Кейтел, Джъд Лоу, Уилям Дефо, Ейдриан Броуди, Оуен Уилсън и други.

Последният завършен филм на Уес Андерсън е „В царството на пълнолунието“. Премиерата на лентата се състоя на 16 май 2012 година на 65-ия кинофестивал в Кан. Лентата бе сред номинираните
за „Оскар“ за оригинален сценарий.

 
 

Днес е Еньовден, рождение на св. Йоан Кръстител

| от chr.bg |

Църквата почита днес църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано „свише“ – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Днес имен ден празнуват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.

 
 

Отиде си легендарният барабанист на Pantera

| от chronicle.bg |

Вини Пол, барабанистът и съосноател на легендарната метъл банда Pantera почина на 54-годишна възраст, съобщава Billboard.

Неговият представител потвърждава новината, но отказа да добави подробности.

„Винсент Пол Абът, известен още като Вини Паул, почина. Пол е най-известен с работата си като барабанист в групите Pantera и Hellyeah. Все още няма никакви подробности. Семейството му моли да уважавате уединението им в този труден момент“, се казва в съобщение на страницата на Pantera във Facebook.

Вини Пол и брат му Даймбег Даръл основават Pantera през далечната 1981 г. Групата придобива международна слава обаче едва след като към нея се присъединява вокалистът Фил Анселмо.

По време на съществуването си Pantera печели четири номинации за „Грами“ и записва девет албума, попаднали в класацията на Billboard Топ 200, включително албума „Far Beyond Driven“ от 1994-а, който дебютира на първо място в класацията.

След разпадането на Pantera, братята Абът формират групата Damageplan през 2003 г. Бандата също се разпада, след като на 8 декември 2004 г. Даймбег е застрелян от полудял фен по време на концерт в Охайо.

От 2006 година Пол е барабанист на супергрупата Hellyeah, в чийто състав влизат още вокалистът на Mudvayne Чад Грей и китаристът на Nothingface Том Максуел.

 
 

Том Круз ще снима нови филми от поредицата „Мисията невъзможна“

| от chr.bg |

Том Круз планира да бъдат заснети още най-малко два-три филма от поредицата „Мисията невъзможна“, но режисьорът Кристофър Маккуори не знае дали ще работи над тях, съобщи Контактмюзик.

55-годишният актьор отново е в образа на Итън Хънт в шестия филм от поредицата, озаглавен „Мисията невъзможна: Разпад“. Круз смята, че неговият персонаж има още какво да покаже пред зрителите. Актьорът обаче отказа да разкрие плановете си.

„Имам много идеи за следващия етап, за следващите два-три филма, но сега не съм готов да ги обсъждам“, каза той. „Все пак ще видите част от тях в новия филм. Той е по-епичен в сравнение с останалите филми от поредицата“, споделя актьорът.

Независимо, че отдавна е ангажиран с въпросната поредица, Круз признава, че не е лесно да бъде заснет нов филм от нея. „Смяташ, че знаеш как се заснемат подобни екшъни, докато не започнат снимките на новия филм“, довери той. „Тогава си казвам „Господи, какво правя, та това е „Мисията невъзможна“, каза още Круз.

Кристофър Маккуори е първият режисьор, заел се със заснемането на два филма от поредицата. Той възнамерявал „Мисията невъзможна: Разпад“ да е много по-различен от първия заснет от него филм от поредицата – „Мисията невъзможна: Престъпна нация“, който излезе по екраните през 2014 г. „Причината да се заловя отново с филм от поредицата бе свързана с предизвикателството да направя нещо съвсем различно“, поясни Маккуори пред сп. „Тотал филм“. „Всеки нов филм от поредицата „Мисията невъзможна“ се заснема от различен режисьор“, допълни той.

Маккуори сега ангажирал различен актьорски състав в сравнение с този на „Мисията невъзможна: Престъпна нация“. „За новия филм реших да не вървя по отъпканите пътеки“, отбеляза режисьорът. Той обаче не е сигурен дали ще може да направи това още веднъж, за да заснеме трети филм от същата поредица.

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“