Вишеградската четворка призова Лондон да не прилага избирателно правата на мигрантите

| от |

Четири централноевропейски правителства призоваха днес Великобритания да не прибягва до „избирателно прилагане“ на основните свободи в Европейския съюз, предаде Ройтерс.

Призивът на Полша, Словакия, Чехия и Унгария, които съставляват т.нар. Вишеградска четворка, е по повод плановете на британския премиер Дейвид Камерън да ограничи достъпа на мигранти до социалните придобивки в Обединеното кралство. В сряда Камерън обяви също, че желае да бъде ограничена възможността мигранти от бедните страни от ЕС да се заселват в богатите, с което разгневи Европейската комисия.

„Свободното движение на хора е крайъгълен камък в интеграцията в ЕС – необходимия функционален градивен блок на истински интегрирания Общ пазар“, се казва в съвместното изявление на външните министри от Вишеградската четворка след заседанието им днес в Будапеща. Според тях мигрантите от Централна и Източна Европа, чийто брой по изчисленията на Камерън е един милион, имат огромен принос за британската икономика. „Те са по-млади и икономически по-активни от средния британски работник; освен това те внасят в държавната хазна на Обединеното кралство много повече от социалните придобивки, от които се ползват“, заявяват министрите. Те изразяват надежда, че мерките спрямо мигрантите, които бъдат въведени във Великобритания или друга страна от съюза, „ще бъдат съвместими със законовите изисквания на „ЕС“.
general-visegrad[1]
Дейвид Камерън заяви, че споделя страховете на мнозина свои съграждани от масово нахлуване на мигранти от Румъния и България след 1 януари, когато изтича срокът за ограничаване на техния
достъп до британския трудов пазар. Българският външен министър Кристиан Вигенин окачестви като дискриминационни плановете на Камерън и призова Лондон да признае българския принос в ЕС. А
румънският заместник-министър на труда Кордин Скутару заяви, че думите на Камерън са неприемливи и популистки, и заяви, че Румъния изисква и заслужава да разполага с пълните права на член на ЕС,

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Крадци отнесоха наказание в стил „Сам вкъщи“

| от chronicle.bg |

Кражбата на пакети, доставени пред вратата ни, явно е често престъпление в някои части на САЩ. Дотолкова, че това става цяло течение в престъпния свят като извършителите се наричат „верандени пирати“ (porch pirates).

Потребител на YouTube направи капан за такива престъпници.

Марк Робър, бивш инженер в НАСА, конструира „пакет“, който разпръсква брокат при отваряне. Във видео  в своя канал той обяснява детайлно как точно прави капана. Механизмът включва и два телефона, които записват видео и проследяват локацията пакета.

За допълнителен ефект той добавя и зловонен спрей. 

Външно капанът изглежда като кутия от HomePod на Apple – смарт говорител за около 700 лева, общо взето скъпа вещ. Резултатът от работата на Марк е прекрасен.

Робърт отбелязва, че ако някой от крадците си беше направил труда да прочете информацията на пратката, щеше да види, че тя всъщност е изпратена от Кевин Маккалистър до Хари и Марв (крадците от „Сам вкъщи“). Видеото вече има 25 милиона напълно оправдани гледания.

 
 

Мъж се опита да обере банка с ароматизатор

| от chronicle.bg |

Банков обирджия беше заловен след като се опита да извърши обир, използвайки флакон ароматизатор, за да заплаши служителите. 

След като търси в Google „Как да ограбя банка“, Саймън Джоунс, на 38 години, взима колата на гаджето си без нейно знание, докато тя разхожда кучето, и се опитва да извърши обира. С маска на главата, ръкавици и очила той изчаква спокойно 15 минути на опашка, за да стигне на касата. След това казва на касиерката, че във флакона има киселина и не се страхува да я използва. Тя му дава парите, които иска, но в една от пачките има проследяващо устройство.

SEI_44269876-323e-e1544776143488

Той бяга с колата на приятелката си, но ударът му е бил толкова аматьорски, че го хващат само след няколко часа. По думите на прокурора Джейн Вау: „Един от клиентите на банката казва, че човекът не е изглеждал много както трябва и затова са извикали полиция. Мениджърът на клона го пита може ли да помогне с нещо, защото преценява, че Саймън има болест на кожата.“ Саймън отговаря: „Не“. „Мениджърът на банката трябва да постъпи внимателно, защото не знае дали клиентът има проблем и ще го обиди или той ще обира банката“, продължава Вау.

Служителите, станали свидетели на събитието, са пуснати в отпуск, за да се възстановят психически. Един от тях каза: „Имах чувството, че съм в паралелна вселена и това не се случваше на мен. Имаше деца в банката, имаше и хора в инвалидни колички. Всички можехме да бъдем наранено от действията на този човек.“

Присъдата на Саймън Джоунс е 40 месеца. Флаконът е съдържал фабричната си течност, а не киселина.

 
 

Докато някои се възмущават, кучките на Венета Райкова обраха точките

| от Дилян Ценов |

Вече мина достатъчно време, откакто Цветана Манева и Азис обединиха сили, за да запишат песен и клип заедно. Време е за нова вълна от тридневен културен шок. Този път честта да накара родната wannabe интелигенция да надигне вой се пада на Венета Райкова и нейните пет романа.

В случай, че някой все още не е разбрал, вчера бяха връчени ежегодните награди на Столична библиотека. Наред с Владимир Зарев, Захари Карабашлиев и Алек Попов, първите двама от които са почти редовни реципиенти, грамота за най-четен български автор получи и телевизионната водеща и вече автор на книги Венета Райкова. Тя и гореизброените автори са получили грамота за „най-четен съвременен български писател“. Наградите са определяни на база на интереса на читателите на Столична библиотека.

Толкова по фактите. Останало е (фейсбук) история. Стотици разнопосочни мнения на привърженици и противници на идеята жената, която преди години водеше жълтото предаване „Горещо“, в момента води „Папараци“ и продължава да задава провокативни въпроси на своите гости, да застава редом до безспорни авторитети в съвременна българска литература.

Към момента Венета Райкова е автор на пет романа, издадени за срок от две години – „Триумфът на кучките“, „Инсомния“, „Вендета“, „Вещицата“ и „Скандал“. И на практика се получи така, че докато някои не правят друго, освен да се възмущават, кучките героини на Венета Райкова станаха едни от най-търсените чеда на родния писателски порив.

Ослепителната, богата и властна собственичка на бизнес империя Виктория. Най-известния папарак в България, Съни. Успешният телевизионен продуцент Павел. Младите и талантливи актьори Донко и Кара. Това не са герои от изтъркан латиноамерикански сериал, а персонажите от последния роман на Венета Райкова – „Скандал“. Ето какво гласи част от неговата анотация:

„Скандал“ е зашеметяващ, шокиращ и спиращ дъха роман с напрегнат сюжет и горещи сцени. Той ще ви накара да се замислите за най-съкровените си желания и за това на какво сте готови, за да ги постигнете.“

А това е част от анотацията на дебютния роман на Венета Райкова, „Триумфът на кучките“:

„В тази книга ще разпознаете реални личности зад измислените герои. Венета Райкова описва известните хора от позицията си на вътрешен човек и предлага на читателите да надникнат зад затворените врати на спалните на звездите.

Три силни жени със звездни съдби, белязани от редица изпитания, и една голяма любов. Властта, любовта, сексът, парите и славата са спойката, която свързва техните истории в този вълнуващ разказ за отношенията между мъжете и жените и за житейските избори, пред които се изправяме.“

Все още ли е странно защо авторката е обявена за един от най-четените съвременни автори у нас. Наистина ли някой е откровено възмутен? Или май имаме нужда от ежесезонен културен шок, към който изпитваме жизнена нужда да закачим етикета „чалга“.

Беше въпрос на време романите на Венета Райкова да получат някаква публичност. Не внимание. Не признание. Публичност.

Реалността го предполага. Достатъчно е да влезете в секция „най-четено“ на всяка българска онлайн медия и да проверите кои предавания в националните телевизии имат най-висок рейтинг. Тогава „Скандал“ ще заприлича на детска книга на Божана Апостолова (носител на приза „най-четен автор на детска литература“ от снощи).

Защо? Защото в „Скандал“ поне историята е измислена. Навсякъде другаде е истинска. И се случва. И се гледа. И се потребява. И тези пет книги (и подобните им) не са нито най-възмутителното в нашия културен живот, нито това, което ще преобърне каруцата към опасната чалгарска пропаст, с която ни плаши родната интелигенция при всеки подобен случай.

Романите на Венета Райкова са просто поредния културен продукт, който е написан на езика на масата. В това се крие техният успех. Никога не са, и никога няма да бъдат на нивото на романите на Захари Карабашлиев. Всеки, който ги чете (а вероятно и този, който ги пише) би трябвало да е наясно с това. Те не са „най-добрите книги от съвременен български автор“. Те са най-четените, най-лесносмилаемите.

Отправна точка в тях е българската общност от популярни лица, която телевизионният зрител познава от риалити и лайфстайл предаванията. Същите лица, но с художествено име, са пренесени и в романите на Венета Райкова. На практика получаваме риалити предаване в джобен формат, удобно за плаж, метро, спирка, парк, преди секс, след секс, по време на готвене… по всяко време. Разбира се, че се четат. И ще продължават да се четат.

Въпросът тук не е „Защо?“, а „Какво правим ние?“ Че се възмущаваме, то е ясно. Ние това много добре го умеем, особено откакто има фейсбук. А от какво всъщност се възмущаваме? От поредната българска награда, която няма абсолютно никаква релевантност? От гилдия, в която всеки знае всеки, а отношението между потребители и производители е срамно сходно за такъв сектор като книгоиздаването?

Едно от необходимите условия да раздаваш награди, да има истинска критика и диалог в даден културен сектор, е да има общност от хора, които се интересуват от него. Но не няколко хиляди човека от които 2/3 от столицата, а социална група, която е голяма, разнородна по всички признаци и представителна. Докато такава не съществува, всяка награда (в което и да било изкуство), не е нищо повече от повод да благодарим на корпоративните партньори и да се съберем на чаша вино и сладки след събитието.

Затова и Венета Райкова не е най-големият проблем. По-важното е какво правят всички, за които това е проблем. Защото ако всичко остане на ниво, „докъде стигна нашата култура“, какъв е смисълът да бием барабана?

Ако все пак има нещо хубаво в тази история, то това е вероятността някой някъде някога да влезе в книжарницата, с идеята да си купи книга на Венета Райкова. А на рафта с българска литература да забележи Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Виктор Пасков или Милен Русков и да купи някой от тях. Защото само така може следващите награди на Столична библиотека да бъдат по-различни. Иначе просто превъртаме добре познатата плоча.