Вилдерс, Льо Пен и техните приятели

| от |

Крайнодесните в Европа са наясно, че могат да постигнат нещо в Брюксел само при едно условие – ако действат заедно. Нищо чудно, ако съвсем скоро бъде основан силeн антиевропейски съюз.

Холандският десен популист Геерт Вилдерс търси нови приятели в Европа. В сряда (13.11.) той посреща знатна гостенка – лидерката на крайнодесния френски Национален фронт Марин льо Пен. Разговорите в Хага са нещо повече от обикновена протоколна среща, пише в тази връзка агенция ДПА и добавя, че крайнодесните в Европа искат да се обединят.

geert.wilders.dodenlijst.girt.al.qaeda

„Антиевропейската коалиция е на път да се роди“, написа Вилдерс в Туитър след посещенията си в Австрия, Белгия и Франция, където проведе разговори съответно с Хайнц-Кристиян Щрахе от Австрийската партия на свободата, с Филип Девинтер от белгийската партия Фламандски интерес и с Марин льо Пен от френския Национален фронт.

Силни заедно

Сега ответната визита на французойката е добър момент за утвърждаване на новия съюз. Все пак следващата пролет предстоят избори за Европейски парламент. Всъщност противоречията между холандската Партия на свободата и френския Национален фронт са доста големи. Сближават ги обаче общата им критика към Европа и омразата към еврото. Има и трето: крайнодесните в Европа са наясно, че могат да постигнат нещо в Брюксел само при едно условие – ако действат заедно.

С четиримата си депутати холандската Партия на свободата е напълно изолирана в Европейския парламент. Френският Национален фронт е още по-слабо представен – неговите трима депутати също си нямат своя фракция. В миналото десноекстремистките формации са работели заедно, но досега не са успявали да сключат силен съюз помежду си на европейско ниво – прекалено дълбоки са били различията, а и недоверието помежду им. Това важи включително за Геерт Вилдерс и Марин льо Пен.

0305france

Холандският десен популист, за когото е известно, че е приятел на Израел, досега винаги е критикувал неприкрития антисемитизъм на основателя на френския Национален фронт Жан-Мари льо Пен. Освен това холандските националисти на Вилдерс не проявяват разбиране към хомофобията на френските им побратими. Марин льо Пен пък не разбира фанатичната борба на Вилдрес срещу исляма и Корана. Накратко: ако френският Национален фронт се бори за разтурянето на ЕС, то за националистите на Вилдерс централна тема е борбата срещу исляма.

Вълкът в овча кожа

Покрай недоволствата във Франция, десните екстремисти може да отпразнуват големи успехи на следващите европейски избори. Социологическите проучвания сочат, че със своите 24% подкрепа десните френски екстремисти изпреварват в нагласите на избирателите както консерваторите, така и социалистите на президента Франсоа Оланд. За сравнение – преди 4 години те взеха едва 6,3% от гласовете. Партията на свободата в Холандия междувременно също успя да увеличи спечелените през 2009 година 17% от гласовете. Сътрудничеството с други крайнодесни в Европа обаче може да провали опита на двете партии да надянат овча кожа, т.е. да се покажат като умерени формации. Впрочем, председателката на френския Национален фронт Марин льо Пен заплашва със съд всяка медия, която нарича партията ѝ дясноекстремистка.

Вярно, че изцепките на почетния председател на френските крайнодесни Жан-Мари льо Пен оредяват – в миналото той бе казал, че нацистките газови камери били само „продробност от историята“. Неотдавна обаче кандидатка на Националния фронт за местните избори през 2014 беше извадена от списъците след като сравни тъмнокожата министърка на правосъдието на Франция Кристиан Тобира с маймуна. Но дори и председателката Марин льо Пен не си поплюва особено: наскоро тя сравни просещите мюсюлмани по улиците на Париж с нацистите по време на окупацията.

Сега Геерт Вилдерс твърди, че Марин льо Пен е сложила в ред нещата в своята партия. Освен това явно холандецът вече все по-малко се страхува от близостта на десните екстремисти. Неотдавна, по време на една проява на неговата партия се появиха множество скинари, развяващи националистически символи и знамена. Вилдерс обаче изобщо не се трогна от това.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената: