Вигенин пред Дойче веле: България няма да признае резултатите от референдума в Крим

| от |

България няма да признае резултатите от референдума в Крим, заяви за Дойче веле министър Вигенин. И добави, че макар все още да има надежда за мирно решение на конфликта, отношенията с Русия вече няма да са същите.

България и Германия нямат различия по отношение на кризата в Украйна. София подкрепя и ще съдейства за осъществяване на германската идея, която предвижда създаване на Контактна група за директни преговори между руските и украинските власти. Ако обаче Русия не покаже готовност за компромиси, на Европейския съюз ще му се наложи да вземе решения, свързани с евентуални санкции – нещо, което не желае никой нито в България, нито в Германия, каза за Дойче веле българският външен министър Кристиан Вигенин в края на еднодневната си визита в Берлин, където той проведе разговори с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер.

„Нямаме друга алтернатива освен дипломацията“

Докъде ще стигнат действията срещу Русия – това зависи най-вече от самата нея. Българската страна се надява дипломатическите усилия да постигнат резултат, защото „нямаме друга алтернатива освен дипломацията“, подчертава министър Вигенин. По думите му всичко друго означава военна конфронтация, а едва ли някой е готов на такава стъпка. Проблемите все още могат да се решат на полето на дипломацията, като се отчетат притесненията и интересите и на руската страна, убеден е министърът. В тази връзка той уверява, че ЕС може да даде гаранции на Русия, че ще бъдат спазвани правата на рускоезичното малцинство в Украйна. България също е заинтересована от това, тъй като в Украйна живее и значително българско малцинство.

„Струва ми се, че в момента Русия се опитва да разреши тези проблеми по един по-скоро конфронтационен начин“, казва Вигенин и допълва, че има и друг път, стига да е налице волята да се тръгне по него – в диалог и с поемане на конкретни ангажименти от страна на украинското правителство и ЕС.

Нова Студена война?

Дрънкането на оръжие в региона е демонстрация на сила, която няма да помогне, казва министър Вигенин. Според него изпращането на американски бойни самолети за военни маневри в Полша е свързано с опасенията на балтийските републики за тяхната сигурност. Илюзорно е да се смята, че един американски боен кораб, навлязъл в Черно море, може да представлява някаква заплаха за Русия и руския Черноморски флот. В случая става въпрос за отдавна планирани маневри и много скоро този кораб отново ще напусне Черно море. „Не искам да се създава впечатлението, че и България по някакъв начин участва в демонстрацията на сила по отношение на Русия“, подчертава Кристиан Вигенин.

Що се отнася до опасенията за възможно завръщане на Студената война, българският външен министър смята, че това не е реалистично. „Светът днес е различен, а Студената война не може да се повтори в мащабите от преди“, казва той. Ясно е обаче друго – че оттук нататък отношенията с Русия, поне за известен период от време, няма да бъдат същите.

„България няма да признае резултатите от референдума в Крим“

На въпрос дали двете страни в конфликта си дават сметка къде преминава червената линия, която не бива да бъде прекрачвана, българският външен министър отговаря така: „За съжаление за нас остава загадка какви са крайните намерения на руската страна. Докато за Украйна е ясно, че иска да запази суверенитета и териториалната си цялост, което е желание и на международната общност, можем само да гадаем какво цели Русия“, посочва Вигенин и уточнява, че според него една от целите на Русия е очевидно присъединяването на Крим.

„За нас това е неприемливо“, посочва в тази връзка министърът и припомня, че предстоящият референдум за бъдещето на Крим не е признат нито от украинските власти, нито от ЕС и неговите партньори. Затова този референдум сам по себе си може само да констатира някакви реалности на място, но не и да бъде основание за присъединяването на Крим към Руската федерация. ЕС категорично няма да признае такова решение, защото на практика това би означавало насилствена промяна на границите. „По начина, по който се организира това допитване, не виждам никакво основание България да признае резултатите от него“, изтъква външният министър.

За българо-германските отношения

Отвъд кризата в Украйна, на разговорите в Берлин с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер българският външен министър е изразил надежда, че германската позиция за членството на България и Румъния в Шенген скоро ще претърпи развитие. „За да се промени отношението на Германия, ние сме готови да си сътрудничим с Федералната република, за да докажем, че всяко по-нататъшно отлагане вече не е целесъобразно“, посочва Вигенин.

Друго важно сътрудничество е по линия на социалната политика и отварянето на германския трудов пазар. Цивилизовано и без излишен драматизъм – така българският външен министър определя начина, по който се разрешават и обсъждат проблемите, свързани с отварянето на германския трудов пазар за български граждани. Като пример той посочва установяването на много добри контакти между социалните министерства на двете страни. „Лично аз съм амбициран да покажа, че можем да направим много повече с Германия“, казва министърът.

По време на разговорите в Берлин окончателно е бил решен и въпросът за размяната на дипломатически имоти, върви се и към изчистване на някои наследени от предишни правителства проблеми на германския бизнес в България. „Виждам желание и основание за активизиране на двустранното сътрудничетво. А Германия може да разчита, че в наше лице ще има един сериозен и стабилен партньор в Югоизточна Европа“, уверява българският външен министър. Той се надява, че до края на 2014 година, когато се навършват 135 години от установяването на дипломатически отношения, министър Щайнмайер ще посети България. За последен път германски външен министър е бил в България през 2007 година – впрочем отново Франк-Валтер Щайнмайер, който тогава заемаше същия пост.

 
 

Новото кетъринг меню за бизнес класа на борда на България Ер

| от |

Националният превозвач България Ер е подготвил специална изненада за пасажерите, които пътуват в бизнес класа. Авиокомпанията въвежда изцяло обновено кетъринг меню за бизнес класа на борда. Новото меню е 4-степенно и е изготвено според европейските кулинарни вкусове, в комбинация с традиционни български ястия и продукти, сред които и емблематичните за страната ни кисело мляко и бяло сирене.

Кетъринг менюто за бизнес класа се състои от различни видове салати, студени предястия, основния ястия и десерти, които ще бъдат сервирани на ротационен принцип всеки месец. Специалитетите са професионално селектирани от шеф Пламен Стамов – главен готвач на ресторант „Ред Канапе“ и ресторант „Рапонги“, и се приготвят за поднасяне на борда от авиационната кетъринг компания Silver Wings.

Менютата са съобразени с дестинацията и сезона. Селекцията се състои от сочно пилешко гриловано филе върху императорски ориз и ароматен сос с печурки; нежно филе от норвежка сьомга със запечени картофи и палитра от гриловани зеленчучи; пилешки гърди с аромат на масло, гарнирани с градински спанак, ориз басмати и фин сос със сирене Филаделфия или крехки свински ноазети от бон филе, поднесени с императорски ориз, конфитирани чери домати и сос с ретро горчица.

Докато пасажерите в бизнес класа прелитат над Европа, те ще могат да се наслаждават на различни видове свежи салати, традиционни български ястия, като баница с масло и сирене, и изтънчени предястия като гъши пастет или ордьовър от местни меса, сирена и билки. Пасажерите ще могат да подслаждат пътуването си с домашно приготвено брауни с парчена орехи и черен шоколад или чийз кейк с шоколадова бисквита и студен крем със семенца ванилия.

Новото меню в бизнес класата на България Ер е част от обновяването на цялостния кетъринг на борда на националния превозвач. От авиокомпанията предстои да обновят и менюто за икономична класа.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.

 
 

Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството

| от chronicle.bg, по БТА |

Носителката на награда „Оскар“ Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството, съобщи Би Би Си.

Дженифър Лорънс се е посветила на каузата да създаде интерес у младите хора към политиката. Тя е в управителния съвет на организацията Represent.Us заедно с режисьора Дейвид О. Ръсел. Организацията води кампании срещу рушветите в политиката и за приемане на закони срещу корупцията.

Преди да се оттегли, Дженифър Лорънс ще довърши снимките в шпионския филм „Червената лястовица“. В него й партнират Джоел Еджъртън, Матиас Схонартс, Шарлот Рамплинг, Мери-Луиз Паркър и Джеръми Айрънс.

Дженифър Лорънс е известна с политическата си активност. Тя беше една от първите големи звезди, които заговориха за разликите в заплащането на актьорите и актрисите през 2015 г. Миналия месец тя участва заедно с Камерън Диас и Адел в Похода на жените в Лос Анджелис, който призова за равенство между половете и повече права на жените.

Дженифър Лорънс спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за филма „Наръчник на оптимиста“. Тя е номинирана за „Оскар“ също за филмите „Зимен дар“, „Американска схема“ и „Джой“. Голяма популярност й носи поредицата „Игрите на глада“.