Вигенин пред Дойче веле: България няма да признае резултатите от референдума в Крим

| от |

България няма да признае резултатите от референдума в Крим, заяви за Дойче веле министър Вигенин. И добави, че макар все още да има надежда за мирно решение на конфликта, отношенията с Русия вече няма да са същите.

България и Германия нямат различия по отношение на кризата в Украйна. София подкрепя и ще съдейства за осъществяване на германската идея, която предвижда създаване на Контактна група за директни преговори между руските и украинските власти. Ако обаче Русия не покаже готовност за компромиси, на Европейския съюз ще му се наложи да вземе решения, свързани с евентуални санкции – нещо, което не желае никой нито в България, нито в Германия, каза за Дойче веле българският външен министър Кристиан Вигенин в края на еднодневната си визита в Берлин, където той проведе разговори с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер.

„Нямаме друга алтернатива освен дипломацията“

Докъде ще стигнат действията срещу Русия – това зависи най-вече от самата нея. Българската страна се надява дипломатическите усилия да постигнат резултат, защото „нямаме друга алтернатива освен дипломацията“, подчертава министър Вигенин. По думите му всичко друго означава военна конфронтация, а едва ли някой е готов на такава стъпка. Проблемите все още могат да се решат на полето на дипломацията, като се отчетат притесненията и интересите и на руската страна, убеден е министърът. В тази връзка той уверява, че ЕС може да даде гаранции на Русия, че ще бъдат спазвани правата на рускоезичното малцинство в Украйна. България също е заинтересована от това, тъй като в Украйна живее и значително българско малцинство.

„Струва ми се, че в момента Русия се опитва да разреши тези проблеми по един по-скоро конфронтационен начин“, казва Вигенин и допълва, че има и друг път, стига да е налице волята да се тръгне по него – в диалог и с поемане на конкретни ангажименти от страна на украинското правителство и ЕС.

Нова Студена война?

Дрънкането на оръжие в региона е демонстрация на сила, която няма да помогне, казва министър Вигенин. Според него изпращането на американски бойни самолети за военни маневри в Полша е свързано с опасенията на балтийските републики за тяхната сигурност. Илюзорно е да се смята, че един американски боен кораб, навлязъл в Черно море, може да представлява някаква заплаха за Русия и руския Черноморски флот. В случая става въпрос за отдавна планирани маневри и много скоро този кораб отново ще напусне Черно море. „Не искам да се създава впечатлението, че и България по някакъв начин участва в демонстрацията на сила по отношение на Русия“, подчертава Кристиан Вигенин.

Що се отнася до опасенията за възможно завръщане на Студената война, българският външен министър смята, че това не е реалистично. „Светът днес е различен, а Студената война не може да се повтори в мащабите от преди“, казва той. Ясно е обаче друго – че оттук нататък отношенията с Русия, поне за известен период от време, няма да бъдат същите.

„България няма да признае резултатите от референдума в Крим“

На въпрос дали двете страни в конфликта си дават сметка къде преминава червената линия, която не бива да бъде прекрачвана, българският външен министър отговаря така: „За съжаление за нас остава загадка какви са крайните намерения на руската страна. Докато за Украйна е ясно, че иска да запази суверенитета и териториалната си цялост, което е желание и на международната общност, можем само да гадаем какво цели Русия“, посочва Вигенин и уточнява, че според него една от целите на Русия е очевидно присъединяването на Крим.

„За нас това е неприемливо“, посочва в тази връзка министърът и припомня, че предстоящият референдум за бъдещето на Крим не е признат нито от украинските власти, нито от ЕС и неговите партньори. Затова този референдум сам по себе си може само да констатира някакви реалности на място, но не и да бъде основание за присъединяването на Крим към Руската федерация. ЕС категорично няма да признае такова решение, защото на практика това би означавало насилствена промяна на границите. „По начина, по който се организира това допитване, не виждам никакво основание България да признае резултатите от него“, изтъква външният министър.

За българо-германските отношения

Отвъд кризата в Украйна, на разговорите в Берлин с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер българският външен министър е изразил надежда, че германската позиция за членството на България и Румъния в Шенген скоро ще претърпи развитие. „За да се промени отношението на Германия, ние сме готови да си сътрудничим с Федералната република, за да докажем, че всяко по-нататъшно отлагане вече не е целесъобразно“, посочва Вигенин.

Друго важно сътрудничество е по линия на социалната политика и отварянето на германския трудов пазар. Цивилизовано и без излишен драматизъм – така българският външен министър определя начина, по който се разрешават и обсъждат проблемите, свързани с отварянето на германския трудов пазар за български граждани. Като пример той посочва установяването на много добри контакти между социалните министерства на двете страни. „Лично аз съм амбициран да покажа, че можем да направим много повече с Германия“, казва министърът.

По време на разговорите в Берлин окончателно е бил решен и въпросът за размяната на дипломатически имоти, върви се и към изчистване на някои наследени от предишни правителства проблеми на германския бизнес в България. „Виждам желание и основание за активизиране на двустранното сътрудничетво. А Германия може да разчита, че в наше лице ще има един сериозен и стабилен партньор в Югоизточна Европа“, уверява българският външен министър. Той се надява, че до края на 2014 година, когато се навършват 135 години от установяването на дипломатически отношения, министър Щайнмайер ще посети България. За последен път германски външен министър е бил в България през 2007 година – впрочем отново Франк-Валтер Щайнмайер, който тогава заемаше същия пост.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Почина Пол Алън, един от основателите на Microsoft

Пол Алън, който основава компанията „Microsoft“ заедно с Бил Гейтс, почина след боледуване от рак. Това съобщиха семейството и говорители на компанията.

Мнозина от IT сектора изказаха съболезнования си.

„С огромна мъка съобщаваме за смъртта на нашия основател Пол Алън, съосновател на Майкрософт и признат технолог, филантроп, строител на общност, природозащитник, музикант и поддръжник на изкуството“, се казва в съобщение на инвестиционно дружество „Вулкан“, една от компаниите, на които е основател.

През 1983 година Алън напуска „Майкрософт“, но остава съветник в компанията. Списание „Форбс“ оценява състоянието му на 20 милиарда долара.

Бил Гейтс изрази съболезнованията си в декларация. В нея той казва, че „персоналният компютър нямаше да съществува без него“.