Великобритания заплаши да блокира разширяването на ЕС – коментари в британските медии

| от |

deivid-kameronВеликобритания ще наложи вето на бъдещото разширяване на Европейския съюз, ако не бъдат въведени по-строги правила за европейските работници, предупреди Дейвид Камерън. В заплахата си, имаща за цел да подбуди значителни промени в правилата на ЕС за имиграцията, британският премиер каза, че не трябва да се повтарят „големите движения на населения, които са се наблюдавали в миналото”, пише The Times.

Отправената заплаха бележи сериозна ескалация на битката на Камерън с Европа заради масовата миграция и идва докато редица държави, начело със Сърбия, очакват присъединяване към ЕС.
Дейвид Камерън заплаши да попречи на кандидатките за членство в ЕС, освен ако не се въведе по-стриктен имиграционен контрол, пише британският вестник Daily Mirror.

Шокиращата заплаха на британския премиер дойде след напрегната среща на върха в Брюксел между лидерите на страните членки.

Камерън твърди, че някои имигранти се злоупотребяват с правото си да работят във всяка страна от ЕС, за да получават социални помощи и облаги.

Той заяви, че „мащабната миграция” на източноевропейци е бедствие и че трябва да бъде спряна, преди да бъдат допуснати нови членки.

Турция, Македония, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина се надяват на членство в ЕС, но Камерън каза, че „това няма да се случи, освен ако всички се съгласят” на условията му.

Той добави: „Имаме реалната възможност да настояваме за различен подход.” Премиерът иска нов договор, с който да си върне контрола върху границите, преди в Кралството да се проведе референдум за членството му в ЕС през 2017 година.

Пред европейските лидерите по време на преговорите в петък той изрази опасения относно присъединяването на Сърбия и Албания към блока. Лидерът на британските консерватори заяви, че без допълнителен контрол, той няма да допусне тези държави да влязат в ЕС. По думите на Камерън, Германия, Австрия и Холандия са се съгласили, че са нужни промени в системата.

Британският премиер Дейвид Камерън се прояви като страхливец. Той намекна, че Великобритания може да наложи вето на бъдещо разширяване на ЕС, освен ако не се предприемат мерки, за да се попречи на „мащабната миграция” на хора в рамките на съюза. Това изказване е наивно по няколко причини и първата е, че Камерън не е в позиция да прави такива намеци, пише Алекс Маси в коментар в британското издание The Spectator. Той не може да нарежда на бъдещите британски правителства какво да правят и тъй като няма изгледи в близко бъдеще да бъде приета някоя нова членка в ЕС, това не е решение, което ще му се наложи някога да направи така или иначе.

Второ, кога започна британското правителство да проявява пристрастие към протекционизма? Защото противопоставянето на свободното движение на хората не е по-различно – в икономически план – от полагането на спънки пред свободното движение на стоки и капитали, коментира изданието.

За всеки, който се тревожи заради пристигането на хиляди имигранти от Румъния и България във Великобритания на 1 януари, когато бъдат премахнати ограниченията им в ЕС, спокойно. Кийт Ваз е тук, за да спаси деня. Тази седмица председателят на парламентарната комисия на вътрешните работи каза пред своите колеги депутати, че е готов лично да охранява британската граница и ще прекара Нова година на летище „Лутън”, за да брои новопристигащите. „Ще сме там за първия полет”, обеща той, „за да видим каква е въведената организация и колко хора ще дойдат”, пише британският вестник The Telegraph.

Популизмът не е рядко срещан в имиграционния дебат. Все пак трябва да сме благодарни, че изобщо има такъв. В годините на управление на лейбъристите правителството първоначално отричаше мащаба на имиграцията, после опита да отхвърли всички предупреждения като расистко всяване на паника. Сега поне налице е консенсус, че опасенията за влиянието на имиграцията на пазара на труда и службите са напълно обосновани.

Но това, което замести мълчанието, често се оказва само много шум. Тази седмица премиерът Дейвид Камерън обяви нови мерки за ограничаване на достъпа на имигрантите до социални помощи и облаги. Докато тези усилия са добре дошли, те идват абсурдно късно – и гласоподавателите имат правото да се съмняват в способността на правителството в тяхното прилагане, коментира изданието.

 
 

Wizz Air предупреди за подвеждащи оферти и сайтове

| от Wizz Air |

В официално съобщение Wizz Air се обръща внимание на съществуването на уебсайт и Facebook страница, които заблуждават клиентите, че посещават официалния сайт и страница на авиокомпанията. Сайтът предлагал на потребителите да купят 2 билета за 1 евро, ако споделят поста и коментират във Facebook.

Авиокомпанията съветва всички потребители да не посещават и да не кликат върху линкове към други страници, различни от официалните комуникационни платформи на авиокомпанията. От компанията предупреждават, че ще предприемат необходимите действия срещу всички субекти, които разпространяват лъжливи твърдения и подвеждат потребителите.

 
 

Лятото ще дойде днес по обед

| от chr.bg |

Астрономическото лято настъпва днес у нас в 13 часа и 7 минути, когато е и лятното слънцестоене, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

По Гринуич астрономическото лято настъпва днес в 10 часа и 7 минути. Днешният ден е най-дългият ден в годината.

През лятото на територията на по-голямата част от България най-високите средни дневни температури са през юли, а по Черноморието и в планините – през август.

Лятото е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с есента, зимата и пролетта. Летният сезон започва с лятното слънцестоене /около 21 юни в Северното полукълбо и около 22 декември в Южното полукълбо/ и завършва с есенното равноденствие /около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март в Южното полукълбо.

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.