Великобритания пред труден избор за имиграцията

| от |

Докато в САЩ продължава дебатът за нелегалната имиграция, също толкова ожесточена борба бушува във Великобритания за законно пребиваващите работници имигранти от европейските държави, които съгласно фундаменталните принципи на общността се радват на свободен достъп до британския трудов пазар. Това, което двете страни споделят, е вълната от популистки призиви за затягане на контрола на националните граници и достъпа на имигрантите до заетост, образование и здравеопазване.

Изправен пред бурна реакция срещу имиграцията, в петък британският премиер Дейвид Камерън предложи намаляване на социалните помощи и облаги като начин да се намали притегателната сила на страната като дестинация за работниците от европейски държави. Този ход, който е в разрез със законите на ЕС, гарантиращи равно отношение за работниците през отворените граници на 28-те страни членки на Съюза, не може да бъде приложен без преговори с партньорите на Лондон на континента.

Камерън обаче, който предстои да се сблъска с тежка предизборна кампания, заяви, че няма да „изключи” от кампанията си възможността Кралството да се изтегли от съюза, ако неговите предложения бъдат отхвърлени в Брюксел. Това ще бъде грешка.

Както Камерън знае, имиграцията е едновременно мотор и симптом на успеха на Обединеното кралство. Докато икономическият ръст много страни от еврозоната остава бавен, британската икономика отчете силен растеж, а безработицата пада, въпреки увеличението на нетната имиграция до 260 000 души в годината, завършваща с месец юни – 43% повече спрямо предходните 12 месеца.

Премиерът се стреми да намери баланса, като отказва да изпълни изискванията на членове на собствената му Консервативна партия и антимиграционната Партия за независимост на Великобритания (ЮКИП) да ограничи или замрази имиграционния поток от Европа. Той включва наплива от източноевропейски работници, които заемат нископлатените позиции, които повечето британци не желаят. Нетната имиграция в страната е вече почти на нивата от преди рецесията и е с около 50% по-голяма като дял от населението, отколкото тази в САЩ.

Предложението на Камерън ще засегне хиляди работници имигранти, но изобщо не е ясно дали то ще доведе до значителен спад в имиграцията. Предлага се забрана на достъпа за гражданите от ЕС до данъчни облекчения, настаняване в общински жилища и детски надбавки през първите четири години на престоя им във Великобритания. Освен това европейски граждани няма да могат да влизат в страната без налично предложение за работа от британска компания, нито пък да остане повече от шест месеца в страната без работа. Според премиера, тези стъпки ще помогнат да се елиминират „огромните парични стимули”, които привличат имигранти към Острова.

Имигрантите от Италия, Испания, балтийските страни и наскоро приетите в ЕС България и Румъния идват в Кралството най-вече за да работят, а не да живеят на помощи. Социалните помощи и облаги, които Камерън цели да съкрати, не са основният магнит за повечето имигранти, които не могат да си намерят работа в родините си.

В опита си да се нагоди към антиимиграционните настроения, Камерън излага на риск икономическа мощ, която неговото правителство твърди, че е постигнало. Както той призна, Великобритания е извлякла огромни ползи от единния пазар на ЕС, условие за което е уважаването на правото на свободно движение на работниците, включително и към Великобритания./The Washington Post/Фокус

T/ http://focus-news.net/analysis/2014/12/01/2599/velikobritaniya-pred-truden-izbor-za-imigratsiyata.html

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

Изненади в бокс-офис класацията на Северна Америка

| от chr.bg |

Романтичната комедия „Луди богаташи“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 25 милиона щатски долара за уикенда и 35 милиона долара за петте дни, откакто излезе по екраните, съобщиха световните информационни агенции.

При бюджет 30 милиона долара, филмът с почти изцяло азиатско-американски актьорски състав, надхвърли очакванията.

Констанс Ву е в главната роля на адаптацията по бестселъра на Кевин Куан. Героинята ѝ е американка, която преживява културен шок, когато се запознава с неприлично богатото семейство на приятеля ѝ в Сингапур. В ролите са също Хенри Голдинг, Джема Чан, Мишел Йео. Режисьор е Джон М. Чу.

„Луди богаташи“ е първата романтична комедия от почти три години, която дебютира с повече от 20 милиона долара в бокс-офис класацията на Северна Америк – от „Тотал щета“ с Ейми Шумър.

На второ място е водачът от миналата седмица „Мега звяр“ с 21,2 милиона долара.

Дебютният филм „22-ра миля“ с Марк Уолбърг зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 13,6 милиона долара.

Четвърто място си поделят дебютният „Алфа“ и „Мисията невъзможна: Разпад“ с приходи от 10,5 милиона долара всеки. Пети е „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ с 8,9 милиона долара.

Друг дебютен филм за седмицата не предизвика особен интерес сред зрителите – „Клубът на милионерите“. Той беше разпространен само в осем киносалона заради скандала с един от изпълнителите на главните роли – Кевин Спейси.

Въпреки че във филма участват и други звезди – Ансел Елгорт, Суки Уотърхаус, Ема Робъртс, Били Лурд, за него бяха купени билети на стойност едва 425 долара.