Вечната младост на Сорентино

| от |

Има филми на този свят, които понякога е задължително да се гледат. Независимо какъв жанр кино предпочитате, независимо какви вкусове развивате тепърва или сте развили. Независимо дали вярвате в Бог, любовта, животът отвъд познанието, независимо от всичко… Киното на Паоло Сорентино е подобен тип кино. То е размазващо по пример на мастър Фелини, но по един по-модерен начин.

„Младост“ е новият филм на Сорентино, който може да гледате на Киномания тази година и по комерсиалните кина впоследствие, надявам се.

„Младост“ е тазгодишното кроше на Сорентино, с което вярвам, той отново ще се нареди сред отличниците на кинонаградите. Защото го заслужава и така трябва. Доста по-различен от „Великата красота“, с която Сорентино печели първия си „Оскар“ през 2013-а, „Младост“ отново прави паралели с някакви теми, които са си вечни и някак успява да ти влезе под кожата.

Може би това се дължи на неподражаемия стил на режисьора, който винаги използва метафори, символи и паралели с живота, смъртта и любовта, може би е от Харви Кайтел и Майкъл Кейн. Може би е и от Рейчъл Уайз по бански и най-дългите крака на света. Може би е от циците на Мис Вселена. А до някъде и от отличника Пол Дано. Вярвам, „Младост“ е толкова добър, заради всички тези елементи.

След като “Великата красота“ взима „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Сорентино си взима кратка почивка и режисира един сегмент в „Рио, обичам те“ и две късометражки. Защото работи по „Младост“. Това му отнема близо две години, но резултатът си струва всяка минута.

„Младост“ не е филм за младостта, нито просто самосъжаление към отминалото време, както обичат да го презентират. Той е филм за живота. За обикновения, ежедневен, понякога дори скучен, но велик в своята цялост живот. За моментите, които са ти се случили и въпреки че не ги помниш, те стоят някъде там в главата ти и са те оформили като човек, довели са те до този момент. Тук и сега. Сорентино обича такива теми и по-важното – получават му се добре.

Той умее да ти разказва за любовта чрез секса, за любовта чрез похотта, перверзията, за младостта чрез старостта, за живота и смъртта, докато ти показва тучни полета и дълги крака.

Кайтел и Кейн играят двама приятели – майстор режисьор и гениален композитор, които правят почивка в луксозен хотел. Те имат традиция и я спазват от 20 години. Двамата са уморени от живота, дори леко апатични към него и нищо не може да ги трогне наистина, дори голите гърди и задници, които Сорентино обича да показва. Ти нямаш нужда да видиш и разбереш за всичките им останали почивки заедно, нужна ти е само тази. Тя е тяхната лебедова песен. Финалното фиаско. Мигът към вечността. Размазващият финал. И той е точно такъв, а Сорентино те води към него като майстор на метафорите.

Сорентино не се притеснява да показва нищо във филмите си. От голи жени във всяка възраст през чукане в гората на отегчена двойка, до крави, които свирят симфонии. Всяка сцена в неговите филми е непосредствено свързана с всички останали и ти разказва за голямото цяло и същевременно е отделна вселена. Има си собствена история и собствен живот. И ти нямаш право да се намесваш в него. А Кейн и Кайтел са твоите очи и уши, те са наблюдатели също като теб. Те пречупват историята за теб. И след финалния кадър (в който Кайтел е готов да заснеме великия си шедьовър – символичо казано) единственото, което можеш да си помислиш е: мамка му, Сорентино пак успя.

Не вярвах, че след „Великата красота“ италианецът ще успее да направи нещо по-добро, камо ли да надскочи себе си. Но той го прави. Той взима толкова изтъркани теми като любовта, секса, живота и разбира се, смъртта и от тях прави кино. Прекрасно кино. Кино, което не сте гледали, защото Соренино обича да показва света по един по-гротестен и леко шантав начин.

Такова е и киното, което аз обичам. И да, препоръчвам „Младост“ няколко пъти.  

 
 

Проблемът не е в котките, а във вас

| от chronicle.bg |

Ако смятате котките за антисоциални, по-вероятно вие се държите гадно.

Изследователи от Университета в Орегон откриват, че котките всъщност искат да си взаимодействат с хората и особено с тези, които обичат да ги галят. „Забелязахме, че котките прекарват двойно повече време с хората, които им обръщат внимание и си играят с тях, отколкото към тези, които не проявяват интерес“, казва Кристин Витали, докторант по поведение на животните.

В едно от предишните си изследвания Витали открива, че котките ще предпочетат взаимодействие с хора, пред храна или играчки. 

„От експериментите установихме, че котките просто се нуждаят от свободата да си тръгнат, когато искат.“

В изследването бяха използвани 23 домашни котки и 23 от приюти и учените забелязаха, че котките от приюти много повече търсят човешкото внимание, което може би показва, че в приютите животинките са пренебрегвани. Джон Брадшоу, биолог от Университета в Бристол, който изследва котешкото поведени от дълго време, казва, че не трябва да се съсредоточаваме много върху разликите между двете групи, защото само домашните котки са били на своя територия по време на изследването. „Котките се държат много различни в зависимост дали познават мястото или не.“

Той добавя също, че до голяма степен котките са като хората – някои са сдържани, но повечето са приятелски настроени. 

 
 

11 нови трейлъра, които трябва да видите

| от chronicle.bg |

Ентъртейнмънтът е в пика си! 2019 обещава да е прекалено успешна на филми и сериали – и говорим за всички носители: интернет, телевизия, кино.

През тази седмица излязоха трейлърите на някои много интригуващи неща – някои популярни, други не чак толкова.

Може би най-очакваният филм от списъка ни е „Spider-Man: Far From Home“, който изпраща Питър на своеобразно турне. Заедно с съученици той посещава Лондон, където никак няма да им е лежерно. Премиерата е на 5 юли.

Последният сезон на „Game Of Thrones“ със сигурност е най-очакваната продукция от целия списък. С него цяла една епоха в света на сериалите ще приключи. Излиза на 14 април.

Ето всичите 11 трейлъра от изминалата седмица, които трябва да гледате!

„SPIDER-MAN: FAR FROM HOME“

 

„JOHN WICK: CHAPTER 3 — PARABELLUM“

„GAME OF THRONES“

„HIGH LIFE“

„NANCY DREW AND THE HIDDEN STAIRCASE“

„FAST COLOR“

„LITTLE WOODS“

„THE HOLE IN THE GROUND“

„HIGH FLYING BIRD“

„WOMAN AT WAR“

„RED JOAN“

 
 

Това ли е новият Samsung Galaxy S10

| от chronicle.bg |

Samsung ще представи Galaxy S10, както и други продукти, следващия месец на редовното си събитие Unpacked. Тогава очакваме да видим и напълно работеща версия на сгъваемия телефон на компанията.

Трите апарата на снимката са трите модела на главния им смартфон – S10E, S10 и S10+.

Новият Galaxy се очаква да има OLED дисплей, в който ще се намира и вграденият скенер за пръстови отпечатъци. С помощта на Verizon компанията може да предложи и 5G версия в САЩ.

На снимката телефоните са в прозрачни кейсове като вляво е S10E, вдясно е S10+, а посредата – S10. Виждаме, че динствено S10E има 2 камери, другите модели имат по 3.

Samsung вижда по-ниски продажби на S9 през изминалата година, заради „предвидимите“ обновления в модела. Затова тази година очакваме компанията да е силно мотивирана за нещо смело и ново.

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“