Вече са ясни тримата претенденти за титлата „Мъж на годината 2014″

| от |

Можете да гласувате кой да спечели

Вече са ясни тримата номинирани в конкурса „Мъж на годината 2014“, които събраха най-голям вот от членовете на Академията „Мъж на годината“, съставена от журналисти на Дарик радио. Конкурсът „Мъж на годината“ се организира за седма поредна година от Дарик радио.

Номинираните са:
Боян Петров – алпинист, който изкачи три осемхилядника за един сезон и стана първият българин, изкачил втория по височина връх в света К2 в Каракорум;

Милен Русков – писател, автор на бестселъра „Възвишение“, с който печели Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 година;

Теодосий Теодосиев – „златният физик на България“, преподавател по физика, създал специализирана школа по приложна математика и физика, която стои в основата на успеха на много млади българи, златни медалисти на международни олимпиади.

Официално започна публичното гласуване за тримата номинирани. Всеки, който желае, може да даде гласа си за своя фаворит за титлата „Мъж на годината`2014“. Гласуването стартира на официалния сайт на конкурса manoftheyear.bg и ще продължи до 12 януари 2015 година, включително.

19-членната Академия „Мъж на годината“, председателствана от изпълнителния директор на Дарик радио Радосвет Радев, направи своите номинации за най-отличилите се представители на силния пол през изминаващата година.

Сред членовете на Академията са: програмният директор на медията Константин Вълков, програмният координатор Маринела Величкова, отговорният редактор „Информация” Ангел Иванов, Людмил Кърджилов – управител на Дарик Носталжи, главните редактори на регионалните станции в Пловдив, Варна и Бургас – Лалка Златанова, Наталия Господинова, Красимир Калудов, водещите Венци Димов, Драгомир Симеонов, Йовка Йовчева, Кирил Вълчев, Михаил Дюзев, Ники Кънчев, Николай Александров, Нина Александрова, Райна Йотова и продуцентът на „Гонг” Томислав Русев. Почетен член на Академията е Христо Пеев – създател на конкурса „Мъж на годината”. По регламент всеки от тях изготвя своя класация от петима мъже, където подреждането от първо до пето място носи определен брой точки. Тримата, събрали най-голям вот от гласовете на Академията, са номинирани за „Мъж на годината`2014” и за тях ще се гласува на сайта на manoftheyear.bg в продължение на един месец.

Тази година за първи път в историята на конкурса сред тримата номинирани няма нито спортист, нито политик. В надпреварата за „Мъж на годината 2014“, само с няколко точки разлика от челната тройка остана тенисистът Григор Димитров, който попадна в топ 3 на миналогодишното издание на конкурса. Висок вот събра столетникът дядо Добри, който е пример за добрина и честност на поколения българи. Сред номинираните се откроиха и отец Иван от Нови хан, Обобщен образ на доброволците, които спасиха човешки животи по време на бедствията в България през тази година, Дениз Игнатов – бащата на талантливите пианисти Хасан и Ибрахим, които са само на 10-годишна възраст, Полк. Николай Николов, Максим Ешкенази, д-р Мирослав Ненков, Александър Морфов, Кубрат Пулев и други. Класацията, която всеки от членовете на Академията е съставил, ще бъде публична на сайта manoftheyear.bg.

Да си припомним кои билгари бяха удостоени с титлата „Мъж на годината“ през последните години: боксьорът Кубрат Пулев взе приза „Мъж на годината 2013“, Петър Петров – спасителят-механик от кораба „Коста Конкордия“ стана „Мъж на годината 2012″. Спасителят от магистрала „Тракия“ Стефан Стойчев бе определен за „Мъж на годината 2011″.

Първият „Мъж на годината“, който получава като награда уникална сабя, е Христо Стоичков през 1994 година. От тогава всички победители се награждават с това хладно оръжие, върху което е гравирано името им.

Статистиката показва, че най-често наградата „Мъж на годината“ отива при политици или спортисти. Най-номинираният политик за „Мъж на годината“ е Иван Костов. Сред спортистите по брой на номинации води Христо Стоичков. Още от първите години на конкурса съществува и правилото, че в него не могат да участват мъже, които два пъти са печелили наградата. За сега това са Желю Желев, Петър Стоянов и Бойко Борисов.

Кой ще е „Мъж на годината 2014“, ще стане ясно на специална церемония в началото на месец февруари 2015 година. На събитието ще бъдат отличени и българи в други категории. Миналата година наградата „Мис ТВ чар“. беше спечелена от Мария Андонова, а със специалната награда „Легенда”, Дарик радио удостои големия актьор Джоко Росич.

Следете актуални новини около конкурса „Мъж на годината `2014” на сайта manoftheyear.bg, по Дарик радио и на неговата Фейсбук страница. / Нова телевизия

 

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Relax, take it easy или наръчник за вбесени хора

| от chronicle.bg |

Стискате ли зъби, когато видеото в YouTube прекъсва? Нервничите ли, когато се редите на опашка за кафе? Задръстванията са истинско изпитание, което ви кара да измисляте нови, несъществуващо до този момент ругатни? Вбесяват ли ви хората в метрото рано сутрин? Би трябвало да са пълни с енергия, когато отиват на работа в началото на деня? А не да запушват и без това тесния проход между Сердика 1 и Сердика 2.

Разбира се, че не е нормално да се движиш все едно си единствения пътник в метрото в час пик. Не е нормално също така и подобно нещо да те изкарва извън нерви.

В днешното ежедневие често губим контрол за съвсем незначителни неща. Често си казваме, че трябва да сме по-търпеливи, но задачата изглежда почти непостижима. Като да спреш цигарите. На думи можеш да го направиш винаги. На практика всеки път, когато видиш цигара, не се сдържаш и си палиш една.

Да възпитаме в себе си търпеливостта, определено си струва. Не само заради редицата благоприятни ползи за самите нас. Но помислете си, колко по-добре биха се чувствали близките ни, ако около тях няма кипящо кълбо от нерви, готово всеки момент да избухне. Проучванията показват също, че търпеливите хора са по-способни да емпатират, да изразяват щедрост и състрадание.

Добрата новина е, че търпението може да бъде възпитано. При достатъчна постоянност и желание. Дори да не сте търпелив днес, има надежда, че можете да бъдете такъв утре. На помощ на всички лесно вбесими хора, The New York Times предлага няколко стъпки, с които да туширате влиянието на досадните явления от ежедневието, чийто край така или иначе никога няма да дойде.

Дайте си сметка за реалните заплахи

Нетърпеливостта се появява като следствие на човешкия инстинкт за самосъхранение, според психолозите. Затова когато крещим на някого или сме раздразнени от ежедневни проблеми, всъщност приемаме тези ситуации като някакъв вид заплаха.

Ключът към това се крие в амигдалата (още наричана бадемовидно мозъчно тяло). Тези възли от нервна тъкан в мозъка ни са отговорни за различаването на заплахите и определянето силата на емоциите. И докато те са работили безупречно при предците ни, за да ги предпазят от хищниците, те никога не са могли да различават опасни ситуации в модерния живот.

Затова мнозина реагират по-яростно на ситуации, които всъщност не представляват реална заплаха. Амигдалата няма способността да различи реалната заплаха (като ръмжащ тигър) от нереалната (бавнодвижещ се човек по тесен тротоар).

Определете за себе си какво ви изкарва извън нерви и си дайте сметка за неговия реален ефект върху ежедневието ви, и вече сте поели контрол над ситуацията.

Оценете риска

След това си помислете при коя мисъл започвате да изпитвате гняв. Със сигурност преди да дадете израз на гнева си, имате някакъв образ  в главата, някаква мисъл, някакво следствие, което предава усещането, че сте в опасност. Щом се вслушате в това, което си казвате, после можете да се обърнете към източника на безпокойството и да прекъснете самозащитната реакция. Просто защото от нея няма нужда.

Целта е да се дръпнете настрани от ситуацията и да я погледнете отстрани. Толкова ли е неприятно да си в задръстването? Да, разбира се, но нека бъдем реалисти – то скоро ще приключи, а до вечерта ще са се случили толкова неща, че ще сте забравили.

В същата ситуация помага и да си представите най-лошия сценарии. Това по-добре ли ще е? Отговорът винаги е не.

Погледнете ситуацията от друг ъгъл

Просто. Всеки път, когато колегата ви вбесява и сте на път да избухнете, сетете се за всичките онези пъти (такива със сигурност има), в които вие сте били в грешка и сте вбесявали другите.

Друга тактика е да си дадете сметка за това какво място заема търпението в списъка с личните ви ценности. Ако я поставите на централно място, и зачитате тази позиция, скоро ще започнете да вървите към достигането на това състояние.

Това е процес, не случване

Повечето хора си мислят, че само с воля биха станали по-търпеливи, което ги обрича на провал още от началото. Маратонците не тръгват на маратон още от първия ден. По същия начин и човекът с много нисък праг на търпимост не може да очаква моментални резултати. Често не може да очаква дори скорошни. Това е дълъг процес, който ще ви поставя на изпитание ежедневно… по няколко пъти.

Култивирането започва от по-малки и по-ненапрегнати ситуации, които не поставят нервите ви на сериозно изпитание.  Като всяко друго умение, ако не се започне от малките стъпки, практикувани при всяка удобна възможност, резултатът трудно ще дойде. Търпението е като мускул. Трябва да бъде тренирано.

Направете малки промени в живота си

Определено има неща в ежедневието, които ви стресират, и от които можете да се лишите. Ако нетърпението ви е свързано с пропиляно време в чакалнята, вземете книга със себе си, която да четете, докато чакате. С няколко думи – направете така, че да туширате стреса и да се занимавате с нещо. Ако не обичате да стоите в задръствания, слушайте аудиокниги в колата си, подкастове. Винаги има с какво да запълните времето.

И един от най-ефективните методи – спортът. Или каквато и да било активност. Йога, фитнес, тенис, плуване, танци… всеки има нещо, което би правил. И би му помогнало.

Бъдете реалисти

Много е вероятно цялата тази нетърпимост, която проявявате към всичко и всички, да не се дължи на вродени черти в характера, а на обикновено претоварване. Затова първото, за което трябва да се замисли всеки е, дали си поставя изпълними задачи. Ако задължителният списък със задачи за деня включва 10 неща, а вие сте способни да направите само 5… е, очевидно е откъде идва проблемът.

Когато графикът е претъпкан и всяко нещо в него е на всяка цена и най-малката спънка може да ви изкара извън нерви.

Не можете да препускате по-бързо, на можете да накарате и останалите да го правят. Така че, както гласи една популярна, сладникава, но напълно в тона на този материал песен, relax, take it easy.

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

„Chilling Adventures of Sabrina“ ще има 3 и 4 сезон

| от chronicle.bg |

„Chilling Adventures of Sabrina“ ще получи още два сезона. Още преди бомбастичната си премиера на Хелоуин се знаеше, че сериалът ще има и втори сезон. Той собствено ще дойде през април 2019 година.

На 14 декември Netflix пусна празничния спешъл „A Midwinter’s Tale“. Въпреки че първия сезон свърши с подписа на Сабрина в Книгата на зверовете, което прекъсва връзката й със света на смъртните, в спешъла я виждаме в старото й училище заедно с гаджето й Харви, с което скъса, и приятелките й Роз и Сюзи, които са видимо в дискомфорт от новината, че е вещица. Филмчето засяга и Диана, майката на Сабрина, и изследва чувствата на леля Зелда по отношение на смъртната съпруга на брат й.

Снимките на предстоящите сезони започва през 2019, докато сезон 2 е почти заснет. 3 и 4 все още нямат дата. Възможно е обаче да се появят около Хелоуин, защото Netflix често пуска продукциите си циклично. Същевременно феновете чакат и възмож „Riverdale“.

Комиксът „Sabrina“ се превръща в сценари от Роберто Агире-Сакаса, който е и продуцент на „Riverdale“. Очакваме също така повче от Едуард Спелман, бащата на Сабрина, както и, разбира се, от Черния Лорд.