shareit

Васили Архипов и спасяването на 6 милиарда души

| от |

След като СССР получава тайната за ядреното оръжие, светът се променя завинаги. По време на Студената война ще видим, че все повече страни се въоръжават и позиционират точно това окончателно оръжие в различни точки по света. Не случайно днес мнозина обръщат внимание на Северна Корея, която продължава своите опити и се стреми да изравни силите, като по този начин г-н Ким Чен-ун се опитва не само да запази своето господство, но и територията, която и до днес остава мистерия.

Темата на този материал не е насочена към Северна Корея, а към прословутата Кубинска криза. Позиционирането на ядрено оръжие, при това в опасна близост до САЩ, може да се смята за един особен опит да се притисне врагът и практически СССР да матира САЩ, при това в няколко хода.

Нека не забравяме, че САЩ също не е толкова невинна в този период и разполага своето ядрено оръжие в Турция, като по този начин поставя Москва в мерника и обсега на действие, следователно всяка една от великите сили играе един много опасен танц, чийто финал може да коства живота на 6 милиарда души. Нуждата от здрав разум и действия, в такива моменти, трябва да се повери на най-чистите хора, защото благодарение на тях, днес можете да прочетете този текст, както и да бъдете свободни, наслаждавайки се на всички блага, които светът ни предоставя. Другият вариант спокойно може да бъде забелязан в книгата на Невил Шут, която много ясно и точно ни показва как би изглеждал света, когато великите сили забравят, че има нещо много по-свещено от воденето на война.

Впрочем ако не успеете да откриете книгата, препоръчваме да обърнете внимание на филма от 2000 г., който до голяма степен улавя точната емоция на събитията, които могат да настъпят. Нека насочим вниманието си към героя от миналия век, впрочем не е единствен, който успява да спре лудостта и да заложи своя собствен живот. Както вече споделихме, когато става въпрос за 6 милиарда души, един живот е лесно заменим или поне така си мислим. Нека се запознаем с Васили Александрович Архипов.

Той израства в малко село близо до Москва. Не е активен през по-голямата част от Втората Световна война, но през август 1945 г. се включва в Съветско-японската война. След това продължава да служи в армията по време на Студената война. Бързо успява да задмине три капитана и да стане незаменим кадър в подводната армия на СССР. На него е поверена подводницата B-59, която един ден получава задача да плава към Куба. През октомври 1962 г. СССР изпраща своите ядрени подводници с надеждата, че ще успеят да прихванат някои американски градове близо до крайбрежието на САЩ. Както вече споменахме, това е отговорът на СССР за позиционирането на ядрено оръжие в Турция.

K-19

Осъзнавайки рискът, Кенеди бързо налага блокада на Куба и забранява на всеки плавателен съд да се доближава или да напуска пристанищата на островната държава. На борда на въпросната подводница присъства капитан Валентин Савитски, който вече знае, че е засечен от американските военни кораби. Без възможност на полезен ход, той нарежда на моряците да подготвят балистичните ракети за изстрелване, без значение дали ще получат нареждане от Москва или не. По-важното е, че ракетите не само ще полетят, но и ще нанесат масиран удар върху противника. Въпреки някои противоречия и терзания между моряците, когато капитанът нареди, те трябва да изпълняват заповеди.

Савитски идва от аристократично семейство и като верен патриот, няма никакво намерение да се предаде толкова лесно. Междувременно капитан Васили Архипов е само втори в командването, но все пак е равен на Савитски. Освен това има командването на цялата флота, която е хваната в мъртвешката хватка във водите на Куба. На негово разположение са подводници B-36, B-130 и ядрените B-4. За разлика от Савитски, Васили е уважаван, защото поема всички рискове на борда на К-19, който се е случил само една година по-рано. За изстрелването на ракета от подводница, командването разполага с много стриктен протокол, който трябва да се следва. За изстрелването са необходими два, а понякога и три ключа, които да активират оръжието. Командирите на подводницата трябва да ги носят през цялото време и въпросните да се поставят в панела и да се завъртят по едно и също време.

След това започва обратното броене, което ще промени завинаги света. Савитски поставя своя ключ в панела, но Васили, осъзнавайки как ще завърши тази игра, отказва да направи това и понеже протестите се развихрят още повече, предпочита да го глътне като единственият вариант за изстрелване на ракета, може да стане през трупа му. След като изстрелването не може да се случи, подводницата излиза на брега, за да се срещне с два бойни американски крайцера и още 9 миненосеца. Американската флота дори не знае дали на кораба има ядрено оръжие, но със сигурност нямали никакво намерение да открият огън и те да бъдат причината за ядрена война. Вместо това, домакините просто накарали подводницата да се върне обратно у дома.

По пътя обратно, Васили започва да размишлява за начините, по които може да бъде екзекутиран. По-голямото притеснение е дали семейството му ще пострадата от този акт и тази дързост, особено след като законите винаги удрят и най-близките. Години по-късно, командирът признава, че е благодарен за действието си, защото най-вероятно никой няма да има възможността да чете тези редове. С всеки следващ километър, командирът срещал неодобрението на останалите висшестоящи, но междувременно нямало моряк, който да не му благодари по един или друг начин за взетото решение, когато подводницата най-накрая стига до съветските води, командирът вече е в студена пот и очаква своя разстрел.

Soviet-R-12-nuclear-ballistic_missile

Вместо това, началниците бързат не само да го повишат и наградят за смелостта, но и се радват, че е успял да спаси екипажа си, съветския народ и света от една жестока ядрена катастрофа. В един от най-критичните моменти на човешката история, не са необходими милиони, а само действията на един човек и очевидно един по-здрав стомах. Дори и да си мислите, че тези редове са малко по-пресилени, опитайте се да обясните на две враждуващи сили, че е имало неподчинение сред редиците и някой е натиснал първи спусъка, давайки началото на една много зловеща война, чийто край е известен.

Впрочем на това мнение е и всеки историк, една искра е била напълно достатъчна на голямото буре с барут. По това време и двете страни притежават достатъчно ядрено оръжие, за да унищожат света няколко пъти, а едва години по-късно ще започне разоръжаването и намаляването на количеството. Васили умира от рак на 19 август 1998 г. Състоянието му се влошава след поемането на високи дози радиация на борда на К-19 през 1961 г. Неговата съпруга винаги го описва като учтив, смел, интелигентен и спокоен човек, точно както трябва да изглежда човек, спасил около 6 милиарда души.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени