Вальо

| от |

Валентин Стоев, на 20 години или просто Вальо. Един от малкото българи, достигнали до Кралската академия за слово и драма (Royal Central School of Speech & Drama).

Как Вальо стигна дотам, колегите от Дневник вече разказаха тук.

Ние (по-точно нашият английски агент) намираме Вальо вече в Лондон.

Ето ексклузивният материал на Юлия Кошаревска подплатен със снимки от личния архив на Вальо :

Дъждовен ботевски лондонски следобед

В началото на април, по време на предизпитната треска в Бристол, една приятелка от България ми се обади по телефона, за да ми каже да гледам „Ботев е идиот“. И аз го изгледах.

Няколко месеца по-късно седя в кафе в Лондон със същата тази приятелка, която вече учи английски и актьорско майсторство  в Queen Merry; румънската ми съквартирантка и Вальо, който, сред всички онези есета, статии и репортажи, видях как обяснява, че Ботев е идиот.

Сега дружно разказваме на румънката кой е Ботев, за какво се е борил и какво е правил в Букурещ. Вальо чистосърдечно  ѝ благодари, а тя не съвсем уверено казва „Моля.“

775598_583178108378918_320925321_o

Англичаните около нас сякаш са от друга планета – потънали са в лаптопите и смартфоните си и все по-често ни мятат пренебрежителни погледи. Очевидно темата не само не им е интересна, но и не разбират що е то балкански дух и балканци седнали на маса (на която си устройваме малък пир с вафли „Боровец“ и бисквити „Траяна“ – истински повод за радост за всеки български студент на Острова).

Споменаваме и филма, а румънката тихичко пита дали Вальо е известен в България. Казвам, че ще стане, а разговорът се завърта около заглавието на филма. „Не са избрали добре заглавието,“ заключва северната ни съседка.

„Не, просто Ботев е идеалист, а за такива хора днес няма място,“ отвръща Вальо.

812824_583178151712247_1198272554_o

Погледнах го недоверчиво. Нима?

Ако тези думи идваха от някой от обезверените ми приятели, останали в България и невярващи, че нещо някога ще се промени, щях само да кимна, защото спорът до никъде нямаше да доведе. Но Вальо е завършил 12. клас миналата година, живял година сам и сега е сам в Лондон. Той е първият българин приет в Лондонската Кралска Академия, за да учи актьорско майсторство. Не се страхува от неизвестното, а такова е всичко наоколо – дори и въпросът къде ще спи тази вечер. Животът в Лондон е непосилно скъп,а  заради натоварения график с репетиции (и не без съдействието на идеологията на мистър Фураж) за сега не е ясно дали ще може да работи и колко. Трябва му спонсор. Трябва му някой, който да му даде причина да продължава да е също толкова усмихнат и да развие още повече талантите си.

„Не мислиш ли, че ти самият си идеалист като Ботев?,“ питам аз.

1072289_658479864182075_1159924304_o

„Животът ме научи, че не е добре да съм прекален идеалист. Като малък можех по цял ден да съм на площада заради някоя идея, но пораснах.“

„И само още колко ще пораснеш тук…“ си мисля, но решавам този път да замълча, че достатъчно наплаших зайците.

Вальо подрежда мислите си с винг чун; обикаля Лондон със зеления си куфар, който все повече се слива със сивото време наоколо и не се притеснява излишно. Все пак всичко се случва по най-добрия начин.

820642_583178361712226_2018527940_o

Щом задълбах във въпросите за идеалистите, по добрия (надявам се) навик от университета, извадих тефтерче, за да не изпусна нещо важно, от което след това ще излезе страхотен цитат.  Ако не друго, поне с ентусиазма си предизвиках усмивки по лицата на всички, а Мира от Queen Merry обясни, че е чакала червената тетрадка още щом ми „светнали очите“ при мисълта за историята. Изглеждах малко наивна, но какво от това – нали знам тя как се озарява, когато заговори за някой филм или пиеса. При Вальо е същото. Страстта към това, което и двамата правят е завладяваща; кара те да отстъпиш  малко и просто тихо да ги гледаш.

DSC_1746

И двамата носят една малка искрица, която някак ми припомни за „Радецки“ и юнаците на онзи.. идиота… Ботев…

   на чела им левски знаци,

в очите им плам.

И някъде сред всички обяснения що е Oyster card, къде се пазарува и кои черти на англичаните не са ни по вкуса; някъде между бурния балкански смях и темите за малките фуражчета в университета и ограниченията за работа, за щастие, път успя да си пробие чувството от Вазовите стихове:

                     но сърца ни са горещи -

               гладни сме за бой!

 

А ако някой е готов да доразпали искрата на Вальо и той да не заприлича на Ботев с това, че трябва да прекъсне следването си, нека не се срамува и да си каже : )

Facebook страницата „Да подкрепим един талант“ пък събира идеи как да му бъде помогнато, а всеки може да се свърже с Валентин по e-mail на valyo100 (at) abv.bg.

IMGP3378

IMGP3420

IMGP3519

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи? 

 
 

Расистка играчка в яйцата Kinder Surprise

| от chronicle.bg |

Производителите на шоколадовите яйца Kinder Surprise се извиниха на ужасени родители, чиито деца намериха играчки с надпис KKK. Трите букви се намират върху три балона, държани от фигурка на самото яйце.

KKK е характерно и емблематично съкращение на радикалната расистка група Ку Клукс Клан. 

Виктория от Австралия първоначално се „изсмяла в шок“ от играчката, но след това осъзнала колко тежки последствия може да има. За щастие 15-месечният й син Алекссандър още не познава азбуката. „Това е чудовищно недоглеждане от страна на производителите. Повдига въпроси дали компанията наистина подкрепя такива неща и дали това не е подсъзнателна реклама.“

Друга майка, Лиз Камерън, пък оприличи прическата на фигурката на тази на Доналд Тръмп – в миналото той е бил обвиняван в подкрепа на крайно десни идеологии.

 

 

Компанията Ferrero, собственик на Kinder, обясни, че е станала грешка с дизайна на играчка и се извини.

„Първоначално играчката имаше само 1 балон с буквата ‘К’. В следствие обаче бяха добавени още 2 балона, за да се подкрепи структурата й, защото безопасността и качеството на играчките ни е най-висок приоритет. Нямаме абсолютно никакво желание и намерение да се асоциираме с Ку Клукс Клан и искрено се извиняваме на клиентите си. Не подкрепяме тази организация по никакъв начин. Буквата ‘К’ върху балоните е логото на Kinder, а самата фигурка е произведена по повод 50-годишнината на компанията. Всеки, който е получил такава играчка в яйцето си, може да се свърже с отдела ни за обслужване на клиенти и играчката му ще бъде сменена.“

 
 

Netflix инвестира още повече милиарди за оригинално съдържание през 2019

| от chronicle.bg |

Netflix влага огромни усилия в развитието на портфолиото си с авторски проекти. „Fyre: The Greatest Party That Never Happened“, „Black Mirror: Bandersnatch“ и „Tidying Up with Marie Kondo“ са само част мастодонтите на платформата. Те имат едно общо нещо помежду си – струват много пари.

Миналата година компанията имаше бюджет от $12 милиарда долара за проекти. Тази година той ще е $15 милиарда.

„Вярваме, че [Netflix] може да инвестира повече тази година с цената да забави развитието си за момент, но да спечели в дългосрочен план“, казва Бен Суинбърн от Morgan Stanley. В същата графа бюджетът на Netflix през 2017 година е $8,9 милиарда. Някой маркетолози прогнозират през 2020 той да достигне $17,8 милиарда.

„Колкото повече пари вкарваш, толкова повече хора ще намерят нещо интересно за гледане на сайта ти“, сподели Рийд Хастингс изпълнителният директор на Netflix. „Както казват – трябва да похарчиш пари, за да изкараш пари, особено с конкуренти като Disney.“

„The Umbrella Academy“, „Velvet Buzzsaw“ и „High Flying Bird“ са някои от заглавията, които очакваме следващия месец. Сънданс започва другата седмица, така че Netflix може дa пусне и още нови филми преди фестивалът да приключи.

 
 

Мъжете за неписаните правила на писоара

| от chronicle.bg |

Етикетът при писоарите не се засяга достатъчно, а трябва, защото се оказва, че има доста правила. Някои от тях, а може би всички, мъжете изпълняват инстинктивно. Но какви са всъщност?

Питър

Оставяйте пространство между вас и другия човек, ако е възможно. Не е окей да застанете точно до някой друг, особено ако са двама човека и вие се мушнете между тях. Някои хора си цъкат на телефона или си носят бирата, ако сме в заведение. Това според мен е гадно и не трябва да се прави, защото после тези предмети отиват на масата и колкото и да се пазиш, все пак си в тоалетна и мръсотиите се пренасят.

Стивън

Като цяло гледам да използвам кабинка, ако има свободна, защото се притеснявам. Ако все пак ползвам писоар – погледът напред и никакъв визуален контакт.

Сам

Ако е дълга линия от писоари, отивам на най-далечния, фокусирам се върху задачата си и се правя, че не забелязвам кой идва и си отива.

Майкъл

Никога не заставам до някой, ако имам избора – независимо дали писоар или кабинка. Също така, винаги използвам сешоарите за ръце, за да избегна неловката тишина и да дам възможност на останалите да си вършат работата на спокойствие. И още нещо основно – никога не трябва да ви хващат, че излизате от женската тоалетна.

Дарън

Ако има три писоара и всеки от крайните е зает, никога не ползвайте този по средата. Отиде в кабинка.

Джоел

Оставате възможност на тези, които идват след вас, да не застават до вас. Заемайте първо най-крайните писоари. Не заговаряйте никого, не гледайте никого, не си тананикайте и не привличайте внимание като цяло. Свършете си работата, измийте си ръцете и напуснете.