Вальо

| от |

Валентин Стоев, на 20 години или просто Вальо. Един от малкото българи, достигнали до Кралската академия за слово и драма (Royal Central School of Speech & Drama).

Как Вальо стигна дотам, колегите от Дневник вече разказаха тук.

Ние (по-точно нашият английски агент) намираме Вальо вече в Лондон.

Ето ексклузивният материал на Юлия Кошаревска подплатен със снимки от личния архив на Вальо :

Дъждовен ботевски лондонски следобед

В началото на април, по време на предизпитната треска в Бристол, една приятелка от България ми се обади по телефона, за да ми каже да гледам „Ботев е идиот“. И аз го изгледах.

Няколко месеца по-късно седя в кафе в Лондон със същата тази приятелка, която вече учи английски и актьорско майсторство  в Queen Merry; румънската ми съквартирантка и Вальо, който, сред всички онези есета, статии и репортажи, видях как обяснява, че Ботев е идиот.

Сега дружно разказваме на румънката кой е Ботев, за какво се е борил и какво е правил в Букурещ. Вальо чистосърдечно  ѝ благодари, а тя не съвсем уверено казва „Моля.“

775598_583178108378918_320925321_o

Англичаните около нас сякаш са от друга планета – потънали са в лаптопите и смартфоните си и все по-често ни мятат пренебрежителни погледи. Очевидно темата не само не им е интересна, но и не разбират що е то балкански дух и балканци седнали на маса (на която си устройваме малък пир с вафли „Боровец“ и бисквити „Траяна“ – истински повод за радост за всеки български студент на Острова).

Споменаваме и филма, а румънката тихичко пита дали Вальо е известен в България. Казвам, че ще стане, а разговорът се завърта около заглавието на филма. „Не са избрали добре заглавието,“ заключва северната ни съседка.

„Не, просто Ботев е идеалист, а за такива хора днес няма място,“ отвръща Вальо.

812824_583178151712247_1198272554_o

Погледнах го недоверчиво. Нима?

Ако тези думи идваха от някой от обезверените ми приятели, останали в България и невярващи, че нещо някога ще се промени, щях само да кимна, защото спорът до никъде нямаше да доведе. Но Вальо е завършил 12. клас миналата година, живял година сам и сега е сам в Лондон. Той е първият българин приет в Лондонската Кралска Академия, за да учи актьорско майсторство. Не се страхува от неизвестното, а такова е всичко наоколо – дори и въпросът къде ще спи тази вечер. Животът в Лондон е непосилно скъп,а  заради натоварения график с репетиции (и не без съдействието на идеологията на мистър Фураж) за сега не е ясно дали ще може да работи и колко. Трябва му спонсор. Трябва му някой, който да му даде причина да продължава да е също толкова усмихнат и да развие още повече талантите си.

„Не мислиш ли, че ти самият си идеалист като Ботев?,“ питам аз.

1072289_658479864182075_1159924304_o

„Животът ме научи, че не е добре да съм прекален идеалист. Като малък можех по цял ден да съм на площада заради някоя идея, но пораснах.“

„И само още колко ще пораснеш тук…“ си мисля, но решавам този път да замълча, че достатъчно наплаших зайците.

Вальо подрежда мислите си с винг чун; обикаля Лондон със зеления си куфар, който все повече се слива със сивото време наоколо и не се притеснява излишно. Все пак всичко се случва по най-добрия начин.

820642_583178361712226_2018527940_o

Щом задълбах във въпросите за идеалистите, по добрия (надявам се) навик от университета, извадих тефтерче, за да не изпусна нещо важно, от което след това ще излезе страхотен цитат.  Ако не друго, поне с ентусиазма си предизвиках усмивки по лицата на всички, а Мира от Queen Merry обясни, че е чакала червената тетрадка още щом ми „светнали очите“ при мисълта за историята. Изглеждах малко наивна, но какво от това – нали знам тя как се озарява, когато заговори за някой филм или пиеса. При Вальо е същото. Страстта към това, което и двамата правят е завладяваща; кара те да отстъпиш  малко и просто тихо да ги гледаш.

DSC_1746

И двамата носят една малка искрица, която някак ми припомни за „Радецки“ и юнаците на онзи.. идиота… Ботев…

   на чела им левски знаци,

в очите им плам.

И някъде сред всички обяснения що е Oyster card, къде се пазарува и кои черти на англичаните не са ни по вкуса; някъде между бурния балкански смях и темите за малките фуражчета в университета и ограниченията за работа, за щастие, път успя да си пробие чувството от Вазовите стихове:

                     но сърца ни са горещи -

               гладни сме за бой!

 

А ако някой е готов да доразпали искрата на Вальо и той да не заприлича на Ботев с това, че трябва да прекъсне следването си, нека не се срамува и да си каже : )

Facebook страницата „Да подкрепим един талант“ пък събира идеи как да му бъде помогнато, а всеки може да се свърже с Валентин по e-mail на valyo100 (at) abv.bg.

IMGP3378

IMGP3420

IMGP3519

 
 

Отидете в САЩ, може да спечелите 1,6 милиарда долара

| от chr.bg |

Ако искате да станете милиардери, бягайте към САЩ, защото Мега милиони става Мега милиарди! Рекорден джакпот се натрупа в американската лотария.

Джакпотът от 1 милиард долара не падна в тиража в петък, а след натрупването му достигна до рекордните 1,6 млрд., за който ще се борят надяващите се на късмет във вторник.

Досега рекордът за най-голяма индивидуална печалба от лотария се държи от Мейвис Уонцик, 53-годишна домакиня от щата Масачузетс, която през миналата година през август спечели 758,7 милиона долара от друга голяма американска лотария – Пауърбол.

През януари 2016 г. джакпотът в Пауърбол достигна 1,58 милиарда долара, но го спечелиха трима души и си поделиха сумата, като в крайна сметка всеки един от тях получи по 528,8 милиона долара.

Лотарията Мегамилиони е създадена през 2002 г. Играчите трябва да отгатнат шест правилни числа. Победителят може да избира между това да получи цялата сума с удържани данъци или да я получи под формата на 30 вноски, които да се изплащат в продължение на 30 години.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.