В задушаващата прегръдка на Москва

| от |

Докъде се простират външнополитическите амбиции на Путин? Изглежда те надскачат границите на бившата съветска империя. В момента Русия се ориентира към Балканите, а това буди много страхове, коментира за Дойче Веле Верица Спасовска.

Онова, което изтече в публичното пространство от поверителен доклад на германското външно министерство, буди сериозна загриженост. В документа се казва, че Западните Балкани имат стратегическо значение за Москва. От това наблюдателите правят извода, че Русия прави опити да обвърже по-тясно страните от региона с цел да намали влиянието на ЕС в тях.

Русия не от вчера разпростира икономическите и политическите си пипала на Балканите и това е добре известно. Новост е това, с каква последователност Кремъл преследва своите хегемониални амбиции и извън границите на бившия СССР.

Как Русия „помага“ на Балканите

Стратегията на Путин на Балканите е колкото умела, толкова и проста: най-вече Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и малката Република Сръбска поддържат традиционно близки отношения с Русия. Сега Москва допълнително циментира влиянието си в тях – с помощта на газовите си доставки, активното участие в инфраструктурни проекти и руските инвестиции в региона. Катастрофалното икономическо състояние в тези страни улеснява максимално задачата на Русия: безработицата в региона се движи около трийсетте процента, почти всеки втори сред младите хора е без работа, а западните преки инвестиции от години намаляват, тъй като корумпираните управления в тези страни плашат чуждите инвеститори.

По тези места Русия създава перспективи: в Сърбия руски фирми модернизират държавните железници, а в Черна гора 1/3 от местните компании междувременно имат руски собственици. В Босна и Херцеговина, която в юридически смисъл все още е протекторат на Запада, Русия упражнява силен натиск, за да намали западното влияние. Наскоро Русия за първи път гласува срещу продължаването на мандата на европейската мисия EUFOR – очевидно с цел да държи страната по-далеч от ЕС. Дори и в България, която вече е част от ЕС, но пък е почти напълно зависима от руските енергийни доставки, Москва разширява своето политическо и икономическо влияние.

Умората от разширяването

С тази „стратегия на меката сила“ Русия завзема вакуума, който Западът за съжаление не успя да запълни. Цели 15 години след края на войните в бивша Югославия, Балканите си остават задния двор на ЕС. А в повечето европейски държави изглежда искат това положение да се запази още задълго. След началото на еврокризата, никой в ЕС не мисли сериозно за ново разширяване на общността, включително защото мнозина се опасяват, че присъединяването на толкова слаби в икономическо отношение страни ще докара нови грижи на страните-членки. Само Словения и Хърватия досега успяха да влязат в елитния европейски клуб. Останалите страни от Западните Балкани от години тъпчат на място в чакалнята.

Разбира се, за това положение не е виновен само Западът. Защото повечето от проблемите са вътрешни: демокрацията е още хилава и недоразвита, управляващите партии са проядени от клиентелизъм, националистическото мислене доминира в района и блокира всякакви политически и икономически реформи. Все по-голяма роля започва да играе и разочарованието на хората, които не са си представяли, че пътят към желаното членство в ЕС може да бъде толкова трънлив и мъчителен. Това поражда недоволства, разочарования и гняв, които на свой ред създават антиевропейски настроения.

Европа трябва да се намеси

Ако ЕС не иска да допусне по-нататъшно залитане на Балканите към Русия и отчуждаването им от Запада, той трябва да се намеси активно и да даде на страните от региона ясна перспектива за членство. ЕС трябва да обясни на хората, че присъединяването към общността им носи предимства, и че си заслужава да полагат усилия за реформи.

ЕС и най-вече Германия, като двигател на европейката интеграция, са длъжни да засилят ангажиментите си на Балканите. Брюксел трябва да увеличи и икономическата си подкрепа за страните от региона, ако иска да ги изтръгне от задушаващата прегръдка на Москва.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Critics Choice Awards: кои са най-добрите филми на 2018 според критиците?

| от chronicle.bg |

След дългоочакваните номинации за награди „Златен глобус“, които излязоха в четвъртък, една по една различните асоциации започват да обявяват своите номинации с най-доброто от киното на 2018 г.

Скоро след глобусите Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис и тази на Ню Йорк обявиха своите фаворити, а днес е ред и на другата организация от филмови критици да се „произнесе“. Наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards) са сред най-представителните кино награди, раздавани в Холивуд и вече е ясно кои са тазгодишните номинирани.

„Рома“ на Алфонсо Куарон и „The Favourite“ на Йоргос Лантимос определено яхват гребена на вълната след като вече попаднаха в списъците на повечето награди. Присъствието им е осезаемо и на Critics Choice Awards.

Филмът на Йоргос Лантимос е с общо 14 номинации, сред които за най-добър филм, най-добра актриса, най-добра актриса в поддържаща роля, най-добър режисьор, сценарии, кинематография, декор и др.

Ежегодните награди „Изборът на критиците“ се провеждат от Broadcast Film Critics Association и Broadcast Television Journalists Association. Смята се, че те са най-точният показател за това кой ще спечели „Оскар“, тъй като зад тях застават общо 300 телевизионни, радио и онлайн критици.

Наградите ще бъдат връчени на 13 януари. А ето част от филмите и творците, участващи в надпреварата. Номинациите за най-добър филм, можете да видите в галерията горе.

Най-добър актьор

Крисчън Бейл, Vice
Брадли Купър, A Star Is Born
Уилям Дефо, At Eternity’s Gate
Раян Гослинг, First Man
Итън Хоук, First Reformed
Рами Малек, Bohemian Rhapsody
Виго Мортенсън, Green Book

Най-добра актриса

Ялица Апаричо, Roma
Емили Блънт, Mary Poppins Returns
Глен Клоуз, The Wife
Тони Колет, Hereditary
Оливия Колман, The Favourite
Лейди Гага, A Star Is Born
Мелиса Маккарти, Can You Ever Forgive Me?

Най-добър актьор в поддържаща роля

Махершала Али, Green Book
Тимъти Шаламе, Beautiful Boy
Адам Драйвър, BlacKkKlansman
Сам Елиът, A Star Is Born
Рикард Е. Грант, Can You Ever Forgive Me?
Майкъл Б. Джордан, Black Panther

Най-добра актриса в поддържаща роля

Ейми Адамс, Vice
Клеър Фой, First Man
Никол Кидман, Boy Erased
Реджина Кинг, If Beale Street Could Talk
Ема Стоун, The Favourite
Рейчъл Вайс, The Favourite

Най-добър режисьор

Деймиън Шазел, First Man
Брадли Купър, A Star Is Born
Алфонсо Куарон, ROMA
Питър Фарели, Green Book
Йоргос Лантимос, The Favourite
Спайк Лий, BlacKkKlansman
Адам Маккей, Vice

Най-добър млад актьор/актриса

Алси Фишър, Eighth Grade
Томасин Маккензи, Leave No Trace
Ед Оксенбоулд, Wildlife
Милисънт Симъндс, A Quiet Place
Амандла Станбърг, The Hate U Give
Съни Сулжич, Mid90s

Най-добър оригинален сценарий

Eighth Grade
Roma
The Favourite
Vice
First Reformed
Green Book
A Quiet Place

Най-добър адаптиран сценарий

Black Panther
Can You Ever Forgive Me?
If Beale Street Could Talk
A Star Is Born
First Man
BlacKkKlansman

Най-добра кинематография

Roma
If Beale Street Could Talk
A Star Is Born
Black Panther
The Favourite
First Man

Най-добър декор

Black Panther
Roma
Crazy Rich Asians
The Favourite
First Man
Mary Poppins Returns

Най-добър комедиен сериал

Atlanta
Barry
The Good Place
The Kominsky Method
The Marvelous Mrs. Maisel
The Middle
One Day at a Time
Schitt’s Creek

Най-добър драматичен сериал

The Americans
Better Call Saul
The Good Fight
Homecoming
Killing Eve
My Brilliant Friend
Pose
Succession

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

Речник на онлайн запознанствата

| от chronicle.bg |

Знаете, че сте прекарали повече време в онлайн запознанства, когато знаете какво седи зад фразите по-долу, взети директно от описанието в профилите на доста реални хора. Но ако не сте, този текст е за вас, защото много от тези изрази имат малко (или много) по-различно значение онлайн, отколкото в реалния свят.

Това, разбира се, не е изчерпателен списък, но е едно добро начало, за да разберете начина, по който се говори в различната интернет среда. Трябва да подчертаем също, че има и заключения. Следете за допълнителни сигнали, който да потвърждават теорията ни и ако не ги намерите, приемете описанието за сериозно.

Обичам да се забавлявам, широко скроен/а съм 

Обикновено тези неща се отнасят до секс. Защо човек би казвал изрично, че обича да се забавлява – това се подразбира. Освен ако наистина не обича да се забавлява…

Сепиосексуален

Това е горе-долу новата сексуална мания у хората. По принцип сепиосексуален е човек, който e привлечен от интелекта и/или мъдростта у човека срещу него.

Може обаче грешно да се приеме, че сепиосексуалните хора не обръщат внимание на външността. Това не е вярно.

Активен начин на живот

От една страна активният човек може да спортува много, да ходи на планина и т.н. Но много често под „активен начин на живот“ се има предвид ходене по баровете всяка вечер до рано. Имайте това предвид – или ще трябва да ходите на планина с този човек, или ще трябва да излизате много. Всеки случай няма да си седите вкъщи много.

Ако човекът е спортист „активен начин на живот“ може също така да означава, че иска партньорът му да не е с наднормено тегло.

Разведен/а

Има шанс да срещнете и това, разбира се. Имайте предвид обаче, че нещата все още може да са на ниво уговорки и да няма нищо подписано. Разводите отнемат дълго време, така че може да са разделени.

Търся забавление

Този човек ще се отнася с вас като с предмет и ще ви зареже в момента, в който не сте му забавни, или в момента, в който се появи по-забавен предмет.

Окей е, ако искате нещо за една (две?) нощи, но не и друго.

Търся си FWB (friend with benefits – другарче за секс)

Това е абсолютно така. Няма никакви скрити мисли в този случай.

Търся постоянна връзка 

Ако си признава, че търси постоянна връзка, най-вероятно скоро след като я получи ще иска деца. Ако и вие се замисляте за деца, моля. Но имайте предвид, че това се има предвид – деца. Може и брак, може и без.