В Северна Корея може да има само един Ким Чен-ун

| от |

В Северна Корея може да има само един Ким Чен-ун, съобщава АП.

Представител на Южна Корея разкри, че Пхенян е забранил използването на същото име от граждани на КНДР.

Мерките изглежда имат за цел да укрепят персоналния култ около Ким, който пое властта в края на 2011 година след смъртта на баща си Ким Чен Ир.

Представители на Сеул казаха, че Пхенян също е забранил да се използват имената на бившите лидери Ким Чен Ир и Ким Ир Сен.

В началото на 2011 година Ким Чен Ир издаде заповед гражданите, които носят същото име като на сина му да го сменят и поиска властите да затрият удостоверенията за раждане със същото име./NewsBG

 
 

Скорпион се появи в самолет на Lion Air

| от chronicle.bg |

Ако вече имате страх от летене, може би не е добре да четете текста.

Пътници от Индонезия останаха шокирани след като видяха 30-сантиметров скорпион да изпълзява от багажното отделение над главите им. Един от свидетелите, Карим Таслин, каза пред местните медии, че възрастна двойка веднага изпаднала в паника при вида на животното, докато той самия го снимал с телефона си.

sei_52498268-aa47-e1550332720555 1128397-img.ti5fls.1aqrg

Полетът е на Lion Air от Джакарта до Пеканбару. Таслин твърди, че e натиснал паник бутона, но никой не се отзовава на повикването. Пътникът казва още, че разразилата се паника след това е попречила скорпиона да бъде заловен и затова животното успява да се скрие.

Всички скорпиони имат отровно жило, но далеч не всички могат сериозно да наранят човек.

Има около 25 вида, които реално могат да убият човешко същество. Според специалисти, паякообразното в самолета е гигантски горски скорпион – вид, който често се отглежда като домашен любимец. За него се смята и че е един от най-агресивните видове скорпиони в Индонезия.

В изявление Lion Air твърдят, че това не е скорпион, а паяк. 

Авиолинията каза още, че самолетът е минал проверка за вредители  преди седмица и че е образувана проверка по инцидента. Скорпионът все още не е заловен.

 
 

Джа Рул планира нов фестивал, подобен на FYRE

| от chronicle.bg |

Рапарът и инвеститор в скандалния FYRE, Джа Рул, не е гледал документалните филми за музикалния фестивал нито на Netflix, нито на Hulu, което може би обяснява защо е решил да направи втори опит в тази посока. 

TMZ попита музиканта за мнението му относно документалките, които отразяват скандалния монументален неуспех на FYRE, последвалите съдебните проблеми, бившия организатор на събитието Били Макфарланд и живота му след след неуспеха. Джа призна, че цялото преживяване е било изключително болезнено за него и добави: „В хаоса обаче винаги се откриват нови възможности.“

Сега той работи върху мобилно приложение, Iconn, което прилича на приложението, създадено от Макфарланд. Целата е да направи фестивал, подобен на FYRE – но работещ. „FYRE е най-якият фестивал, който никога не се състои. Сега имам планове да създам Iconic, но не сте го чули от мен.“

1520603_320674_zoomed.0

Рул не разкри детайли за Iconn, но каза, че е „невероятна платформа“, създадена за хора на изкуството. „В известна степен е подобна на Fyre, но е отделна от фестивала. Различни екипи работят по платформата и по фестивала и така нататък.“

Джа Рул оправда факта, че не е гледал документалните филми като каза: „Аз го изживях, няма нужда да го гледам.“ През януари, когато и двете продукции бяха пуснати, той отговори иронично на публичните реакции: „Кефи ме как хората гледат една документалка и вече си мислят, че знаят всичко.“

„Сърцето ми се разби. Това беше нещо, което много исках да стане специално и невероятно, но нещата не се развиха точно така.“ 

Не е ясно кога ще се проведе Iconn Fest – и дори дали ще сепроведе. Съмняваме се обаче, че инфлуенсърите ще се навият да го рекламират.

 
 

Изкуствен интелект пише „човешки“ текстове

| от chronicle.bg |

Компанията с нестопанска цел OpenAI създаде изкуствен интелект, който е толкова добър в писането на достоверни „човешки“ текстове, че създателите му имат сериозни притеснения от злоупотреби, ако го направят достъпен за всеки. Това е причината компанията да наруши обещанието си да публикува всичките си открития, което възмути мнозина с интерес в сектора.

OpenAI създава езиковия модел GPT-2 и го тренира да предсказва следващата дума в изречение във файл с 40 гигабайта текст. Резултатът е „алгоритъм, който може да създава свързан, дълъг текст по зададена тема“.

Компанията се притеснява, че технологията може да се използва за генериране на фалшиви новини, създаване на нереални акаунти в социалните мрежи, автоматизиране на спам и още. 

По-малка версия на технологията все пак ще бъде достъпна безплатно в интернет. Организацията обаче не е сигурна дори и в това. „Вярваме, че обществото рано или късно ще има нужда от сериозни норми на публикуване, за да не допуска фатални грешки.“

В Tуитър новината беше посрещната с известна доза гняв като OpenAI беше обвинена, че „крие“ изследванията си и така прави обратното на отворен софтуер, което е в пълен конфликт с името й. Други обаче бяха по-разбиращи като похвалиха компанията, че мисли напред за възможни проблеми. Илон Мъск, един от първоначалните инвеститори в OpenAI, беше въвлечен в неразборията, но в собствения си акаунт той поясни, че няма нищо общо с компанията от над година.

OpenAI все още не е взела окончателно решение за GPT-2. Те посъветваха правителствата по цял свят да имат готовност за създаване на политика, норми и критерии, с които да посрещнат напредъка на изкуствения интелект.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.