В Северна Корея частните предприемачи плащат на работниците с ориз
В икономиката на Северна Корея частният сектор играе голяма роля. Това не се признава официално, но именно благодарение на частниците, през последните години е постигнато подобрение на икономическото положение на страната, пише Гласът на Русия.
В КНДР частното предприемачество въобще не се свежда до дребна търговия. Съществуват и големи частни фирми, но те са маскирани под държавни предприятия. Такива предприятия имат интересна особеност: независимо, че местните власти, работниците и партньорите отлично разбират, че дадено предприятие е частно, все едно се очаква, че неговият собственик като цяло ще спазва онези формални изисквания, които в Северна Корея се предявяват към държавните предприятия. Едно от такива изисквания е плащането на заплата и отпускане на купони за безплатно получаване на зърнени култури в установения от държавата ред.
Формалната заплата в частните предприятия не е много голяма. Обикновено плащат,примерно, толкова, колкото и в държавните предприятия. Но в КНДР работниците вече много десетилетия ценят не толкова заплатата като такава, колкото купоните за получаване на безплатни хранителни продукти, които от края на 50-години на миналия век били характерна черта на севернокорейската икономика.
Собствениците на частна мина или завод обикновена не рискуват да нарушават установените от онова време норми за купонно снабдяване. На работниците в мнозинството производства са положени 700 грама зърнени култури дневно, а на работниците, заети с тежък физически труд – 800-900 грама. Навремето купоните се давали от държавата, но от средата на 90-те години отговорността за предоставяне на купони за хранителни продукти била прехвърлена на предприятията.
Частните предприятия (най-малкото най-добрите от тях) се отличавали от държавните предприятия с това, че предоставят купони не само на работниците, но и на членовете на техните семейства.Имайки предвид, че нормалното функциониране на купонната система извън чертите на Пхенян било прекратено още в средата на 90-те години, такива щедри придобивки, каквито са купоните, е значителна привилегия.
Нещо повече, някои частници предоставят срещу купоните само ориз, което правят полулегално. В мнозинството райони на КНДР съществува правило, според което ориз се дава само като част от купоните – от 30 до 70%. За останалите купони трябва да се дават други зърнени култури – царевица, ечемик, фиде или юфка и на други по-малко ценни източници на калории. Частните предприятия игнорират това изискване и дават ориз срещу 100% от купоните. И в отчетните документи понякога им се налага да посочват, че те уж дали на работниците царевица или ечемик.
Причините за подобна щедрост са очевидни. Частните предприятия разбират, че техният успех зависи от добросъвестността на работниците и затова те правят всичко възможно за да привличат най-добрите специалисти, на които трябва добре да им плащат, макар и само с ориз.
