В САЩ ревниво пазят историческия тоалет на Джаки Кенеди

| от |

wpid-katie-holmes-as-jackie-kennedy-split-590bes032211Розовите пола и жакет, с които Жаклин Кенеди е била облечена в деня на убийството на съпруга й, се пазят в тайна стая в Националния архив на САЩ в малък град в щата Мериленд, пише днес испанският вестник „Ел мундо“.

Комплектът се съхранява с петната от кръв в специален контейнер, защитен от влага и други агресивни материи, там се намират също сините блуза, обувки и чанта на тогавашната първа дама на САЩ. Целият тоалет ще може да бъде изваден на показ едва през 2103 г. Някои предмети, свързани с убийството на Джон Фицджералд Кенеди, могат да се показват със специално разрешение единствено на изследователи – например карабината на убиеца Лий Харви Осуалд или простреляната дреха на президента.

Към легендарния тоалет на Джаки обаче нямат достъп дори експертите от Националния архив. Така е пожелала навремето самата тя. През юли 2003 г. дъщерята на президентското семейство Каролайн Кенеди подписва документ с желанието на майка си всички дрехи да бъдат съхранявани далеч от чужди очи в продължение на още 100 години. „Това условие е уникално“, заявила пред „Ел мундо“ Мириам Клеймън, говорителка и изследователка в Националния архив.

„Когато постъпих на работа като изследовател, поисках да го видя, но ми отказаха ясно и безапелационно“, разказва тя. Едно от малкото лица, които са видели костюма през последните години, е Марта Мърфи, отговаряща за специалния достъп в Архива. Тя казва лаконично, че дрехите са „в добро състояние“.

Когато убиват Кенеди, Джаки дълги часове отказва да съблече окървавения костюм. Нейната секретарка й предлага чисти дрехи, когато пристигат в президентския самолет за клетвата на Линдън Джонсън, но първата дама отказала. „Не! Нека видят какво са направили“, отсякла Джаки. След пристигането си в Белия дом на следваща сутрин тя все още била със същия тоалет, който съпругът й пожелал да носи по време на визитата в Далас. „С него си феноменална“, казал той. Първата дама си прави костюма по поръчка в магазина „Chez Ninon“ на „Парк авеню“ в Ню Йорк, където получават плата, копчетата и модела директно от Chanel.

Освен в деня на убийството тя го е обличала най-малко още 6 пъти, включително при посещение в Лондон и за снимка за един репортаж в сп. „Лайф“. Джаки обичала френската марка, но обикновено купувала тоалетите си от въпросния магазин в Ню Йорк, което се харесвало на свекъра й, защото предпочитал първата дама да носи дрехи, произведени в САЩ. Във фаталния ден първата дама облякла станалия после исторически тоалет само заради желанието на съпруга си, защото денят бил доста горещ за вълнен костюм. Тя е носела и шапка, която обаче в суматохата бива изгубена. Секретарката й я видяла за последен път в болницата в Далас, където правят напразни опити да спасят президента.

Когато Джаки се върнала в Белия дом, нейната лична помощничка поставя костюма в кутия, в която тъщата на президента Жанет го пази няколко месеца, след което го изпраща в Националния архив с бележка: „Костюм и чанта на Джаки, които е носела на 22 ноември 1963 г.“ Архивът пази и 5 милиона страници различни документи, плюс снимки, аудиозаписи и предмети, свързани с убийството на Кенеди, на които достъпът е свободен.

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от Дилян Ценов |

Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция – на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живо днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента е била Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам музиката от този стил, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който е символ на най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те (първата част).

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете „Nicolas“, „L’amour c’est comme une cigarette“, „Bye bye Leroy Brown“ и още много. Никой не беше забравил песните „La Maritza“, „Je n’aime encore que toi“ и „Orient-Express“.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгвам си, вечерта е топла. Прибирам се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща в дим. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да си дръпнеш от горящата цигара.

 
 

Чувството за хумор играе важна роля в изневерите

| от chr.bg |

Ако подозирате половинките си в изневяра, вероятно търсите издайнически признаци в действията или поведението им. В търсенето може да помогне проучване, разкриващо какво най-често привлича кръшкачите към извънбрачни партньори.

Допитването, осъществено сред 1010 потребители на сайта за извънбрачни запознанства Ашли Медисън, показва, че представителите и на двата пола, които слагат рога на половинките си, предпочитат интимни партньори с чувство за хумор. Тази характеристика привлича 27 процента от жените и 19 процента от мъжете.

На второ място кръшкачите поставят страстта, посочена от 18 процента от мъжете и 15 процента от жените.

Третото най-предпочитано от осквернителите на брачното ложе качество е интелектът. Той е важен за 14 процента от мъжете и 12 процента от жените.

По отношение на четвъртата най-важна характеристика представителите на силния пол и дамите се разминават. Жените, които слагат рога на половинките си, изпитват привличане към уверени мъже. Кръшкачите от друга страна „налитат“ на спонтанни дами.

Макар и странен избор, имайки предвид, че става въпрос за изневяра, се оказва, че петата най-привлекателна характеристика за представителите и на двата пола е верността, посочена от шест процента от жените и осем процента от мъжете.

 
 

Петя Дубарова – бодливото цвете на българската поезия

| от chr.bg |

Тя е гъвкава, млада, петнайсетгодишна, тя е толкова млада за пръв път до днес, несравнима е с цвят на напъпила вишна. Нямам плахост и кротост, и сладък финес. Носи тъмния чар на червена лъвица, цяла в пищния хаос на джунгли и дни, а е всъщност и морска, и в тези зеници властно вдига морето зелени стени. Носи синята кръв на жена индианка, с бясна сила в нея ври Оцеолова власт. Вижте, вижте сърцето на нейната сянка – „многосърца, стоцветна, различна съм аз“, а е само една – и за пръв път е млада, като грабната в миг от дървото сълза, като пламък, изригнал от девствена клада, като лумнала бързо нагоре лоза.

Ще расте, ще натрупа във себе си дните и живота във трудния негов синтез, ала своята сила петнайсетгодишна ще запази такава, каквато е днес.

Какъв по-красив начин да опишем Петя Дубарова от този, с който тя сама се описва в стихотворението си „За петнадесетгодишните“. По случай рождения й ден днес събрахме няколко от най-ярките й думи, защото именно думите й са причината да я обичаме толкова много:

 

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета?!“

***

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

***

„Не искам да живея в заслепление. Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

***

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш.

***

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта,

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.

***

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,

обидите потапяш в хладна сол

и болките червени изтърпяваш.

Следите им заравяш в пясък гол.

Сега разбирам твоето господство,

и сила, и лилава красота:

дължат се те на твойто благородство.

 
 

5 кралски бебета, които промениха хода на историята

| от chr.bg |

Някой бебета са родени велики, някои  достигат величие, а за трети величието им се поднася. Появата на нова кралска особа на бял свят е била обект на интерес от векове, но не всички са бебета със синя кръв имат нужните качества за трона.

Някои от тях са променяли курса на историята със самото си появяване, заради пола или здравето си.

Нека видим няколко кралски новородени, които промениха света.

 

Хенри IX

Хенри VIII се жени през 1509 година, когато е само на 17. Той обаче успява да създаде законен наследник на трона чак след 28 години. През 1510 година Хенри има дете от Катерина Арагонска. Всички са щастливи, но за жалост Хенри IX умира два месеца по-късно. Това е повод за анулиране на брака им, а Хенри се жени за Ан Болейн през 1533. Това променя лицето на династията на Тюдорите.

Елизабет I

През 1533 година Хенри VIII бил убеден, че Ан ще го дари с мъжка рожба. тя обаче ражда момиче, а Хенри отменя всички тържества, които е планирал.

Те продължават да опитват, но опитите им се увенчават само със спонтанен аборт.

Джордж

Една от най-трагичните и предотвратими кончини в кралското семейство е тази на малкият Джордж през 1817. Майка му принцеса Шарлот Уелска е била романтична душа и се е припознавала в Мариан от „Разум и чувства“ на Джейн Остин. Тя се жени за безумно красивия Леополд и забременява.

По онова време модерно било да се ползва мъж акушер. Шарлот наема Сър Ричард Крофт, който я подлага на строга диета и редовно й пуска кръв. Така, когато тръгва да ражда, тя е доста слаба. Това се случва на 3 ноември, а 48 часа по-късно Крофт още не се е намесил, защото смята за неуместно да пипа принцесата толкова интимно.

В крайна сметка Джордж е мъртвороден, а майка му умира на следващата сутрин. Крофт обвинява себе си и се самоубива. Сместо Джордж V на трона застава Виктория.

Принц Джеймс Францис Едуард Стюард 

През 1655 година на крал Джеймс II и Мария Моденска им се ражда здраво момченце католик – точно каквото го искал Хенри VIII. Времената обаче се били сменили – по-голямата част от населението било протестанти и никой от тях не искал да бъде управляван от католик. Раждането на Джеймс III означавало продължаване на католическата династия, което парламентаристите не искали и затова по тяхна покана зетят на Джеймс II – Уилям III Орански – напада Англия и заменя Джеймс като крал.

Едуард V

Малкият Едуард идва на бял свят през 1470 година във възможно най-неподходящият момент. Баща му Едуард IV управлява 7 години, а след това е изпратен в изгнание, когато на власт се връща Хенри VI.

Едуард е отглеждан като бъдещ крал. Денят на коронясването обаче никога не идва. Костите на Едуард и брат му, Ричард, са намерени през 1674 година и тепърва предстои да преминат модерните тестове за идентификация.

Спрямо отглеждането си Едуард V можеше да бъде най-успешният крал в историята.