В Русия пада мрак

| от |

Руската икономика буксува – и заради санкциите, но и заради липсата на доверие и инвестиции. Всички искат тя да се съживи, но това не става с политика от 19-ти век, коментира Бенямин Трибе, цитиран от Дойче Веле.

Кога едно земетресение е просто земетресение и кога предвещава разместване на тектоничните плочи? След почти осем месеца конфликт в Украйна може да се направи един пределно потискащ извод – много неща се влошиха, а тепърва ще се влошават и други, поне през следващите години. Независимо дали гледаме от руска позиция, от позицията на предприемачите и потребителите или пък на чуждестранните фирми и инвеститори: притъмнява в тази голяма и важна страна, която всъщност има нужда от мощен икономически растеж, за да намали изоставането си от силните промишлени държави.

Руската централна банка, която е доста неутрален коментатор, актуализира тази седмица прогнозите си. Банката очаква, че санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ заради украинската криза, ще останат в сила до края на 2017 година. Освен това банкерите прогнозират, че цените на петрола доста ще спаднат. Резултатите от това са съкрушителни – тази година руската икономика ще има ръст от 0,3 процента, през 2015 ще стагнира, през 2016 ще нарасне с 0,1 на сто и едва през 2017 ще може са отбележи ръст от 1,6 процента. Такива прогнози са нещо обичайно за боледуващите икономики в Южна Европа, но не и за една огромна страна, намираща се в преход, където вътрешният пазар обхваща 140 милиона души, а природните недра крият големи богатства от петрол, газ, метали и какво ли не още. Москва охотно отправя обвинения към външните врагове, но слабостта ѝ не идва само от санкциите. Централната банка очаква, че дори ако се сбъдне оптимистичната прогноза и санкциите бъдат вдигнати през третото тримесечие на 2015 година, през 2016 ръстът на руската икономика ще бъде едва 0,7 процента. За сравнение: миналата година брутният вътрешен продукт на Русия нарасна с 1,3 на сто – изключително ниско ниво. Главният проблем на Русия е, че нейният икономически модел вече е неконкурентоспособен, а санкциите и украинската криза само ускоряват срива.

Като през 19-ти век

Въпреки това обаче не бива да се подценяват икономическите щети, започнали с появата на „зелените човечета“ в Крим. Защото загубата на доверие има същата тежест като преките последици от санкциите, например – замразените петролни проекти или изключването на руските банки от западните капиталови пазари. В същото време както международните, така и руските предприемачи имат една-единствена съкровена мечта: да се възстанови статуквото. Но това няма да стане, докато Кремъл продължава да отхвърля политиката на договореностите и правилата – такава, каквато тя се оформи през 20-ти век – и да практикува безцеремонни заблуждаващи маневри и скрито настъпление, характерни за 19-ти век. Берлин, Брюксел и Вашингтон носят отговорността за благополучието на своите икономики. Но в конфликта с Москва те се водят най-вече от отговорността си към принципите на свободата и самоопределението, които единствени създават условията за благоденствие и прогрес. И които са залегнали в основата на успехите, постигнати от Германия, Европа и САЩ. Жалко е само, че на международната сцена Западът невинаги защитава тези принципи със същата настойчивост.

Предприемачите се оплакваха и преди украинската криза. Слабата рубла затрудняваше бизнеса още от есента на 2013, тъй като така спадаха печалбите на чуждестранните фирми, а за руските производители вносът се оскъпяваше. На второ място: постепенно започна да спада вътрешното потребление, което през последните години беше много важен фактор за икономическия растеж. Русия влезе в задънена улица. Вярно, че производствените ѝ мощности са добре натоварени, а безработицата – ниска, но в страната прекалено дълго не са били правени достатъчно инвестиции и сега продукцията на руските фирми е прекалено некачествена за международните пазари. Делът на петрола и газа в общия износ на Русия дори нарасна. А инвестициите продължават да спадат.

Предизвикателството на глобализацията

А Русия може да бъде истински пример, особено в макрополитиката. Държавните финанси са солидни, външният дълъг е нисък. Кремъл продължава твърдо да спазва решението си да ограничава държавните разходи и да разрешава пълна свобода на движението на капитали – независимо от кризата. Миналата седмица централната банка дори изцяло освободи курса на рублата, за да се предпази от евентуални спекулации.

По някаква трагична ирония доброто финансово положение мотивира Кремъл не да стартира необходимите структурни реформи, а да преразпределя още повече. В продължение на години, благодарение на държавното преразпределение на парите от петрола заплатите в Русия растяха много по-бързо от производителността. Не бе постигнат никакъв напредък нито в стимулирането на конкуренцията, нито в борбата срещу бюрокрацията и корупцията, нито в изграждането на правова държава, нито в приватизацията или насърчаването на предприемачеството. В момента нещата вървят към все по-чувствителна държава намеса, към самоизолация на Русия и някакво почти пиянско перчене с националното величие. Никой не протестира, а народът сякаш е едва ли не доволен, че ще посрещне лишенията с гордо вдигната глава. В същото това време обаче глобалното съревнование не стои на едно място, а други амбициозни страни залагат всичко на модернизацията. Така че и за Русия важи крилатата фраза: животът наказва закъсняващите.

Бенямин Трибе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

http://www.faz.net

Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период

 
 

Смешната история, когато куриер видял Мила Кунис гола

| от chronicle.bg |

 Ащън Къчър не единственият човек, който е виждал Мила Кунис гола тези дни.

В интервю за списание People актрисата разказа смешна история как куриер я е заварил гола. Случката се развива малко след раждането на сина й Димитри Портууд, който вече е на повече от годинка.

„Куриерът ни е много готин. Познаваме се от години. Виждам го, както и той мен, през прозореца още когато идва да остави доставката пред вратата.

Помахах му и изобщо не се замислих, че държа сина си и съм напълно гола. Той остави пакета, изправи се и ме погледна, а аз му казах: „Да не ти пука.“

Бях без блуза, защото беше много горещо. Току-що бях родила, бяха минали може би три дни, така че още изглеждах бременна.“

На нас също нямаше да ни пука. Сигурни сме, че и куриерът се е чувствал така. Все пак, това е Мила Кунис. Ако ще и бременна!

Вижте повече в галерията.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Защо ни боли толкова, когато се порежем на хартия

| от chr.bg, БТА |

Учени установиха причината, поради която порязването на пръст на ръката с лист хартия е съпроводено със силна болка, макар че нараняването е незначително, съобщи Лайф, като цитира СайънсАлърт.

Причината се крие в ноцирецепторите – първични неврони, които се активират единствено при болка. Концентрацията им в краищата на пръстите на ръцете превишава средното им количество в човешкото тяло. В това човек може да се убеди, като допре лист хартия до пръстите на ръцете, нозете, гръбнака или лицето си – усещанията са съвсем различни, предаде БТА.

„Това е защитен механизъм – заяви дерматоложката Хейли Голдбак от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. – Чрез върховете на пръстите опознаваме света и извършваме деликатни задачи.“

Друга причина е свързана със самия лист хартия. Тъй като краищата му не са абсолютно гладки, той може да причини нараняване. Освен това порязванията с лист хартия не са достатъчно дълбоки, за да активират естествените защитни механизми на организма, като съсирване на кръвта и образуване на белег от заздравяла рана. В резултат увредените нервни окончания на пръстите остават открити.