В Русия пада мрак

| от |

Руската икономика буксува – и заради санкциите, но и заради липсата на доверие и инвестиции. Всички искат тя да се съживи, но това не става с политика от 19-ти век, коментира Бенямин Трибе, цитиран от Дойче Веле.

Кога едно земетресение е просто земетресение и кога предвещава разместване на тектоничните плочи? След почти осем месеца конфликт в Украйна може да се направи един пределно потискащ извод – много неща се влошиха, а тепърва ще се влошават и други, поне през следващите години. Независимо дали гледаме от руска позиция, от позицията на предприемачите и потребителите или пък на чуждестранните фирми и инвеститори: притъмнява в тази голяма и важна страна, която всъщност има нужда от мощен икономически растеж, за да намали изоставането си от силните промишлени държави.

Руската централна банка, която е доста неутрален коментатор, актуализира тази седмица прогнозите си. Банката очаква, че санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ заради украинската криза, ще останат в сила до края на 2017 година. Освен това банкерите прогнозират, че цените на петрола доста ще спаднат. Резултатите от това са съкрушителни – тази година руската икономика ще има ръст от 0,3 процента, през 2015 ще стагнира, през 2016 ще нарасне с 0,1 на сто и едва през 2017 ще може са отбележи ръст от 1,6 процента. Такива прогнози са нещо обичайно за боледуващите икономики в Южна Европа, но не и за една огромна страна, намираща се в преход, където вътрешният пазар обхваща 140 милиона души, а природните недра крият големи богатства от петрол, газ, метали и какво ли не още. Москва охотно отправя обвинения към външните врагове, но слабостта ѝ не идва само от санкциите. Централната банка очаква, че дори ако се сбъдне оптимистичната прогноза и санкциите бъдат вдигнати през третото тримесечие на 2015 година, през 2016 ръстът на руската икономика ще бъде едва 0,7 процента. За сравнение: миналата година брутният вътрешен продукт на Русия нарасна с 1,3 на сто – изключително ниско ниво. Главният проблем на Русия е, че нейният икономически модел вече е неконкурентоспособен, а санкциите и украинската криза само ускоряват срива.

Като през 19-ти век

Въпреки това обаче не бива да се подценяват икономическите щети, започнали с появата на „зелените човечета“ в Крим. Защото загубата на доверие има същата тежест като преките последици от санкциите, например – замразените петролни проекти или изключването на руските банки от западните капиталови пазари. В същото време както международните, така и руските предприемачи имат една-единствена съкровена мечта: да се възстанови статуквото. Но това няма да стане, докато Кремъл продължава да отхвърля политиката на договореностите и правилата – такава, каквато тя се оформи през 20-ти век – и да практикува безцеремонни заблуждаващи маневри и скрито настъпление, характерни за 19-ти век. Берлин, Брюксел и Вашингтон носят отговорността за благополучието на своите икономики. Но в конфликта с Москва те се водят най-вече от отговорността си към принципите на свободата и самоопределението, които единствени създават условията за благоденствие и прогрес. И които са залегнали в основата на успехите, постигнати от Германия, Европа и САЩ. Жалко е само, че на международната сцена Западът невинаги защитава тези принципи със същата настойчивост.

Предприемачите се оплакваха и преди украинската криза. Слабата рубла затрудняваше бизнеса още от есента на 2013, тъй като така спадаха печалбите на чуждестранните фирми, а за руските производители вносът се оскъпяваше. На второ място: постепенно започна да спада вътрешното потребление, което през последните години беше много важен фактор за икономическия растеж. Русия влезе в задънена улица. Вярно, че производствените ѝ мощности са добре натоварени, а безработицата – ниска, но в страната прекалено дълго не са били правени достатъчно инвестиции и сега продукцията на руските фирми е прекалено некачествена за международните пазари. Делът на петрола и газа в общия износ на Русия дори нарасна. А инвестициите продължават да спадат.

Предизвикателството на глобализацията

А Русия може да бъде истински пример, особено в макрополитиката. Държавните финанси са солидни, външният дълъг е нисък. Кремъл продължава твърдо да спазва решението си да ограничава държавните разходи и да разрешава пълна свобода на движението на капитали – независимо от кризата. Миналата седмица централната банка дори изцяло освободи курса на рублата, за да се предпази от евентуални спекулации.

По някаква трагична ирония доброто финансово положение мотивира Кремъл не да стартира необходимите структурни реформи, а да преразпределя още повече. В продължение на години, благодарение на държавното преразпределение на парите от петрола заплатите в Русия растяха много по-бързо от производителността. Не бе постигнат никакъв напредък нито в стимулирането на конкуренцията, нито в борбата срещу бюрокрацията и корупцията, нито в изграждането на правова държава, нито в приватизацията или насърчаването на предприемачеството. В момента нещата вървят към все по-чувствителна държава намеса, към самоизолация на Русия и някакво почти пиянско перчене с националното величие. Никой не протестира, а народът сякаш е едва ли не доволен, че ще посрещне лишенията с гордо вдигната глава. В същото това време обаче глобалното съревнование не стои на едно място, а други амбициозни страни залагат всичко на модернизацията. Така че и за Русия важи крилатата фраза: животът наказва закъсняващите.

Бенямин Трибе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

http://www.faz.net

Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.