В Русия пада мрак

| от |

Руската икономика буксува – и заради санкциите, но и заради липсата на доверие и инвестиции. Всички искат тя да се съживи, но това не става с политика от 19-ти век, коментира Бенямин Трибе, цитиран от Дойче Веле.

Кога едно земетресение е просто земетресение и кога предвещава разместване на тектоничните плочи? След почти осем месеца конфликт в Украйна може да се направи един пределно потискащ извод – много неща се влошиха, а тепърва ще се влошават и други, поне през следващите години. Независимо дали гледаме от руска позиция, от позицията на предприемачите и потребителите или пък на чуждестранните фирми и инвеститори: притъмнява в тази голяма и важна страна, която всъщност има нужда от мощен икономически растеж, за да намали изоставането си от силните промишлени държави.

Руската централна банка, която е доста неутрален коментатор, актуализира тази седмица прогнозите си. Банката очаква, че санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ заради украинската криза, ще останат в сила до края на 2017 година. Освен това банкерите прогнозират, че цените на петрола доста ще спаднат. Резултатите от това са съкрушителни – тази година руската икономика ще има ръст от 0,3 процента, през 2015 ще стагнира, през 2016 ще нарасне с 0,1 на сто и едва през 2017 ще може са отбележи ръст от 1,6 процента. Такива прогнози са нещо обичайно за боледуващите икономики в Южна Европа, но не и за една огромна страна, намираща се в преход, където вътрешният пазар обхваща 140 милиона души, а природните недра крият големи богатства от петрол, газ, метали и какво ли не още. Москва охотно отправя обвинения към външните врагове, но слабостта ѝ не идва само от санкциите. Централната банка очаква, че дори ако се сбъдне оптимистичната прогноза и санкциите бъдат вдигнати през третото тримесечие на 2015 година, през 2016 ръстът на руската икономика ще бъде едва 0,7 процента. За сравнение: миналата година брутният вътрешен продукт на Русия нарасна с 1,3 на сто – изключително ниско ниво. Главният проблем на Русия е, че нейният икономически модел вече е неконкурентоспособен, а санкциите и украинската криза само ускоряват срива.

Като през 19-ти век

Въпреки това обаче не бива да се подценяват икономическите щети, започнали с появата на „зелените човечета“ в Крим. Защото загубата на доверие има същата тежест като преките последици от санкциите, например – замразените петролни проекти или изключването на руските банки от западните капиталови пазари. В същото време както международните, така и руските предприемачи имат една-единствена съкровена мечта: да се възстанови статуквото. Но това няма да стане, докато Кремъл продължава да отхвърля политиката на договореностите и правилата – такава, каквато тя се оформи през 20-ти век – и да практикува безцеремонни заблуждаващи маневри и скрито настъпление, характерни за 19-ти век. Берлин, Брюксел и Вашингтон носят отговорността за благополучието на своите икономики. Но в конфликта с Москва те се водят най-вече от отговорността си към принципите на свободата и самоопределението, които единствени създават условията за благоденствие и прогрес. И които са залегнали в основата на успехите, постигнати от Германия, Европа и САЩ. Жалко е само, че на международната сцена Западът невинаги защитава тези принципи със същата настойчивост.

Предприемачите се оплакваха и преди украинската криза. Слабата рубла затрудняваше бизнеса още от есента на 2013, тъй като така спадаха печалбите на чуждестранните фирми, а за руските производители вносът се оскъпяваше. На второ място: постепенно започна да спада вътрешното потребление, което през последните години беше много важен фактор за икономическия растеж. Русия влезе в задънена улица. Вярно, че производствените ѝ мощности са добре натоварени, а безработицата – ниска, но в страната прекалено дълго не са били правени достатъчно инвестиции и сега продукцията на руските фирми е прекалено некачествена за международните пазари. Делът на петрола и газа в общия износ на Русия дори нарасна. А инвестициите продължават да спадат.

Предизвикателството на глобализацията

А Русия може да бъде истински пример, особено в макрополитиката. Държавните финанси са солидни, външният дълъг е нисък. Кремъл продължава твърдо да спазва решението си да ограничава държавните разходи и да разрешава пълна свобода на движението на капитали – независимо от кризата. Миналата седмица централната банка дори изцяло освободи курса на рублата, за да се предпази от евентуални спекулации.

По някаква трагична ирония доброто финансово положение мотивира Кремъл не да стартира необходимите структурни реформи, а да преразпределя още повече. В продължение на години, благодарение на държавното преразпределение на парите от петрола заплатите в Русия растяха много по-бързо от производителността. Не бе постигнат никакъв напредък нито в стимулирането на конкуренцията, нито в борбата срещу бюрокрацията и корупцията, нито в изграждането на правова държава, нито в приватизацията или насърчаването на предприемачеството. В момента нещата вървят към все по-чувствителна държава намеса, към самоизолация на Русия и някакво почти пиянско перчене с националното величие. Никой не протестира, а народът сякаш е едва ли не доволен, че ще посрещне лишенията с гордо вдигната глава. В същото това време обаче глобалното съревнование не стои на едно място, а други амбициозни страни залагат всичко на модернизацията. Така че и за Русия важи крилатата фраза: животът наказва закъсняващите.

Бенямин Трибе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

http://www.faz.net

Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.