В Русия пада мрак

| от |

Руската икономика буксува – и заради санкциите, но и заради липсата на доверие и инвестиции. Всички искат тя да се съживи, но това не става с политика от 19-ти век, коментира Бенямин Трибе, цитиран от Дойче Веле.

Кога едно земетресение е просто земетресение и кога предвещава разместване на тектоничните плочи? След почти осем месеца конфликт в Украйна може да се направи един пределно потискащ извод – много неща се влошиха, а тепърва ще се влошават и други, поне през следващите години. Независимо дали гледаме от руска позиция, от позицията на предприемачите и потребителите или пък на чуждестранните фирми и инвеститори: притъмнява в тази голяма и важна страна, която всъщност има нужда от мощен икономически растеж, за да намали изоставането си от силните промишлени държави.

Руската централна банка, която е доста неутрален коментатор, актуализира тази седмица прогнозите си. Банката очаква, че санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ заради украинската криза, ще останат в сила до края на 2017 година. Освен това банкерите прогнозират, че цените на петрола доста ще спаднат. Резултатите от това са съкрушителни – тази година руската икономика ще има ръст от 0,3 процента, през 2015 ще стагнира, през 2016 ще нарасне с 0,1 на сто и едва през 2017 ще може са отбележи ръст от 1,6 процента. Такива прогнози са нещо обичайно за боледуващите икономики в Южна Европа, но не и за една огромна страна, намираща се в преход, където вътрешният пазар обхваща 140 милиона души, а природните недра крият големи богатства от петрол, газ, метали и какво ли не още. Москва охотно отправя обвинения към външните врагове, но слабостта ѝ не идва само от санкциите. Централната банка очаква, че дори ако се сбъдне оптимистичната прогноза и санкциите бъдат вдигнати през третото тримесечие на 2015 година, през 2016 ръстът на руската икономика ще бъде едва 0,7 процента. За сравнение: миналата година брутният вътрешен продукт на Русия нарасна с 1,3 на сто – изключително ниско ниво. Главният проблем на Русия е, че нейният икономически модел вече е неконкурентоспособен, а санкциите и украинската криза само ускоряват срива.

Като през 19-ти век

Въпреки това обаче не бива да се подценяват икономическите щети, започнали с появата на „зелените човечета“ в Крим. Защото загубата на доверие има същата тежест като преките последици от санкциите, например – замразените петролни проекти или изключването на руските банки от западните капиталови пазари. В същото време както международните, така и руските предприемачи имат една-единствена съкровена мечта: да се възстанови статуквото. Но това няма да стане, докато Кремъл продължава да отхвърля политиката на договореностите и правилата – такава, каквато тя се оформи през 20-ти век – и да практикува безцеремонни заблуждаващи маневри и скрито настъпление, характерни за 19-ти век. Берлин, Брюксел и Вашингтон носят отговорността за благополучието на своите икономики. Но в конфликта с Москва те се водят най-вече от отговорността си към принципите на свободата и самоопределението, които единствени създават условията за благоденствие и прогрес. И които са залегнали в основата на успехите, постигнати от Германия, Европа и САЩ. Жалко е само, че на международната сцена Западът невинаги защитава тези принципи със същата настойчивост.

Предприемачите се оплакваха и преди украинската криза. Слабата рубла затрудняваше бизнеса още от есента на 2013, тъй като така спадаха печалбите на чуждестранните фирми, а за руските производители вносът се оскъпяваше. На второ място: постепенно започна да спада вътрешното потребление, което през последните години беше много важен фактор за икономическия растеж. Русия влезе в задънена улица. Вярно, че производствените ѝ мощности са добре натоварени, а безработицата – ниска, но в страната прекалено дълго не са били правени достатъчно инвестиции и сега продукцията на руските фирми е прекалено некачествена за международните пазари. Делът на петрола и газа в общия износ на Русия дори нарасна. А инвестициите продължават да спадат.

Предизвикателството на глобализацията

А Русия може да бъде истински пример, особено в макрополитиката. Държавните финанси са солидни, външният дълъг е нисък. Кремъл продължава твърдо да спазва решението си да ограничава държавните разходи и да разрешава пълна свобода на движението на капитали – независимо от кризата. Миналата седмица централната банка дори изцяло освободи курса на рублата, за да се предпази от евентуални спекулации.

По някаква трагична ирония доброто финансово положение мотивира Кремъл не да стартира необходимите структурни реформи, а да преразпределя още повече. В продължение на години, благодарение на държавното преразпределение на парите от петрола заплатите в Русия растяха много по-бързо от производителността. Не бе постигнат никакъв напредък нито в стимулирането на конкуренцията, нито в борбата срещу бюрокрацията и корупцията, нито в изграждането на правова държава, нито в приватизацията или насърчаването на предприемачеството. В момента нещата вървят към все по-чувствителна държава намеса, към самоизолация на Русия и някакво почти пиянско перчене с националното величие. Никой не протестира, а народът сякаш е едва ли не доволен, че ще посрещне лишенията с гордо вдигната глава. В същото това време обаче глобалното съревнование не стои на едно място, а други амбициозни страни залагат всичко на модернизацията. Така че и за Русия важи крилатата фраза: животът наказва закъсняващите.

Бенямин Трибе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

http://www.faz.net

Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

 
 

Новините CHR: какво се случи днес?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.