В Русия сталинизмът се завръща

| от |

Стефано Мани / Опинионе

Червени знамена, червено-кафяви куртки, статуи на Сталин и Ленин, бранени като реликви, до които никой не трябва да се докосва. Дали това, което се наблюдава както в Русия, така и в източните райони на Украйна, означава възкръсване на сталинизма?

http://earthstation1.simplenet.com

Отговорът е „да“, ако се съди по многото неофициални сигнали, които показват, че точно в постсъветска Русия, която има намерението да си върне част от Украйна /като се започне от Крим/, не доминира национализмът, нито пък на мода се връща царизмът, а се шири именно носталгията по СССР и по най-кървавия му диктатор Йосиф Сталин.

Тук не става дума за нов феномен, но малцина го виждат или му придават значение. През 2007 г., когато времената не бяха толкова смутни, Русия на Путин парализира институционалните и финансовите сайтове на съседката си Естония само защото естонското правителство реши прехвърлянето /не премахването,  а само прехвърлянето/ на паметник, посветен на съветските герои от Великата отечествена война /съветското име, дадено на конфликта срещу нацистите от 1941 г. до 1945 г./ Пак през 2008 г. няколко месеца след войната в Грузия, в Русия носталгията по Сталин беше нараснала до такава степен, че повлия на резултата от телевизионно състезание за най-влиятелната руска историческа личност. Сталин беше поставен на трето място веднага след цар Николай Втори. Тогава се твърдеше, че резултатите са били манипулирани, защото във временния резултат в първия ден на конкурса Сталин беше дори на първо място с доста голяма преднина. Но тогава все пак ставаше дума за прекалено неудобен резултат дори за руска държавна телевизия.

През 2013 г. управляващата партия в Грузия Грузинска мечта, която е по-проруски настроена за разлика от лагера на бившия президент Михаил Саакашвили, като първи сигнал за промяна в отношенията си със съседката Русия обеща две неща – да не пипа музея на Сталин /със съответната статуя/ в родния му град Гори и да премахне музея на съветската окупация в центъра на Тбилиси. По онова време музеят на Сталин продължаваше да бъде място за култ и  поклонение за стотици хиляди руски посетители. Предходното грузинско правителство го беше запазило като пример за идолопоклонничеството към Сталин, но имаше намерение да добави към него още един отдел, поне временно, посветен на престъпленията на диктатора. Днес обаче къщата си е само място на култ, изповядван все още от толкова много руснаци.

През 2013 г. в навечерието на кризата в Украйна знаците за съветското и сталинисткото съживяване в Русия станаха още по-силни. Допитване на Фондацията за обществено мнение /ФОМ/ в Москва, публикувано в средата на октомври 2013 г., показа, че 60 процента от руснаците плачат все още за СССР. От тези 60 процента 14 процента смятат, че комунизмът е една невероятна система, а 12 процента признават, че изпитват носталгия по него. За 11 процента комунизмът гарантира стабилен и позитивен живот. Само 11 процента от участвалите в допитването казват, че комунизмът е система, която е безвъзвратно отминала. Но все пак никой от тях не изказва отрицателно мнение. Едва 7 процента от руснаците имат негативно отношение към старата система, докато само 5 процента  я смятат за утопична. Относно СССР допитването показа, че 33 процента от анкетираните смятат, че съветската система е гарантирала социална сигурност, стабилност и грижи за народа. Четиринадесет процента казват, че съветската система е била система на справедливост и социално равенство. Девет процента от анкетираните са на мнение, че СССР е била държава, в която е имало върховенство на закона и дисциплина, а 7 процента възхваляват достъпа до гарантирана работа, докато останалите 7 процента твърдят, че в СССР хората са били по-склонни да си помагат взаимно от сега.

Друго допитване на центъра „Левада“, извършено през пролетта на 2013 г. по повод 60-ата годишнина от смъртта на Сталин /5 март 1953 г./, показа, че съветският диктатор е станал най-обичаният човек в руската и съветската история. А от друга страна, проявите на възхвала, все по-ясно очертани, се умножават – издигане на паметници, лепене на плакати, излъчване на филми и ваене на бюстове на диктатора. Парадоксално именно новите поколения изпитват най-голяма носталгия към едно минало, в което дори не са живели. Но няма какво да се изненадваме всъщност.

Защото тази вълна на завръщащ се сталинизъм е директен продукт на руските училища и университети, на програмите по политическа история, насърчавани от Владимир Путин. Престъпленията на Сталин се изразяват в невероятната цифра от 20 милиона убити, в ГУЛАГ, в депортациите, в избиването на квотен принцип /тоест на цели сектори от населението/, в разстрелите на произволен принцип на дисиденти или на предполагаеми дисиденти. Но всичко това изчезва от училищните и университетските текстове, преподавани от новите руски историци.

В замяна на това Сталин е обрисуван като велик организатор, като главен герой на индустриализацията и като велик лидер, победител над нацизма и противник на западните империалисти. Същите тези империалисти, които тези дни, руската пропаганда съзира зад действията на Киев и зад украинската криза. От друга страна, динамиката на руските действия в Крим не е нищо друго освен прилагане наново на обичайните стари системи, на външната политика на Сталин за идентифициране на фашистка заплаха в съседна страна, създаване на местно правителство на марионетки, което моли за помощ и нахлуване във въпросната страна.

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.

 
 

Най-мокрите модели на бански от Instagram

| от chronicle.bg |

Навън вече е студено, гадно, мокро (в лошия смисъл), хората са намръщени, а на всичкото отгоре скоро ще завали и сняг. И така в следващите в няколко месеца. Изминалото и следващото лято изглеждат все по-далечни. Лятото обаче, дори в идните месеци, може да бъде една идея по близо, ако следваме най-секси моделите на бански… в Instagram. Какво по-лесно (и приятно) от това?

Тези жени никога не пътуват само с един бански в сака. Защото това облекло им стои нечовешки секси. И разбира се, защото изкарват пари от това.  За нас е повече от приятно да ги виждаме в различни бански костюми. Именно те са инфлуенсърите, които откриват следващото модерно облекло за лятото.

В случай, че искате да помечтаете за лятото, банските, плажа, морето и хубавата плът, сме подбрали най-секси моделите на бански в Instgram. Едва ли ще навреди на някого да ги последва – на нас със сигурност не ни навреди. Вижте в галерията горе жените, които превърнаха ваканциите си в печеливш бизнес.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.