В Португалия удължиха работната седмица с 5 часа

| от |

Конституционният съд на Португалия одобри удължаването на работната седмица в държавния сектор с пет часа до 40 часа, подкрепяйки усилията на правителството за бюджетни икономии,
предаде Ройтерс.

Мярката, която бе приета от правителството през лятото, бе изискана от Лисабон по спасителната международна програма като начин за намаляване на разходите. Опозиционните политически
партии пък се противопоставиха, твърдейки, че тя подкопава правата на трудещите се.

Конституционните съдии са одобрили удължаването на работната седмица със седем гласа „за“ и шест „против“, според сайта на институцията.

_66779381_66779380

 
 

Първото успешно присаждане на пенис и скротум извършиха хирурзи

| от chr.bg |

Първото пълно присаждане на пенис и скротум беше успешно осъществено в САЩ на американски военнослужещ.

Операцията е била проведена от специалисти от университета „Джонс Хопкинс“.

Медици и в миналото са успявали да присадят пенис, но сегашната трансплантация на пенис със скротум представлява пробив в медицината.

Екипът от 11 хирурзи е оперирал пациента в продължение на 14 часа. Специалистите се надяват, че ще бъдат възстановени почти нормалните сексуални и урологични функции на присадения орган. Оперираният ще бъде изписан от болницата следващата седмица.

 
 

Католически университет е най-иновативният в Европа

| от chr.bg |

На пръв поглед най-иновативните университети в Европа нямат много общо помежду си. Сред тях има католически учебни заведения, светски, държавни, частни. Един от тях е на 920 години, друг е независима институция от десетилетие. Разпръснати са из континента – някои в големи градове, други в провинциални региони. Това, което ги обединява е, че наблягат на практическите изследвания и приложните науки. За трета поредна година в класацията на 100-те най-иновативни висши учебни заведения в Европа е Католическият университет в Льовен (Льовенски католически университет), Белгия.

Класацията се съставя от агенцията в сътрудничество с компания Кларивейт Аналитикс.

Висшето учебно заведение, основано от папа Мартин V през 1425 г., е най-старият католически университет в света, но образованието в него не е ограничено само до теология. Съвременната мисия на университета в Льовен е изчерпателното и напредничаво научно изследване. Учебното заведение за трета поредна година оглавява класацията с „изобилие“ от изобретения. Учените от Льовенския католически университет представят повече патенти, отколкото който и да е друг университет в Европа, а външни изследователи често цитират техните изобретения в собствените си заявления за патент.

Второто място в класацията също остава непроменено и се заема от лондонския Импириъл колидж (Имперски колеж), известен преди като Имперски колеж за наука, технология и медицина, част от Лондонския университет. Импириъл колидж става напълно независим от „родителското си тяло“ през 2007 г. и понастоящем е обществен изследователски университет.

Непроменена остава и третата позиция на Кембриджкия университет във Великобритания.

В Топ 10 на най-иновативните висши учебни заведения в Европа намират място също:

– Федералният политехнически институт в Лозана, Швейцария, който съществува в настоящия си вид от 1968 г., когато се отделя от университета на Лозана.

– Университетът на Ерланген-Нюрнберг в Германия.

– Техническият университет в Мюнхен, Германия, създаден да служи като иновативен център. Висшето учебно заведение е основано през 1868 г. от крал Лудвиг II Баварски, за да задвижи прехода на кралството от земеделие към индустрия. Тринадесет професори и възпитаници на Техническия университет в Мюнхен са печелили Нобелови награди след 1927 г. Сред тях е Ернст Ото Фишер, удостоен с приз за химия през 1973 г.

– Манчестърският университет във Великобритания.

– Мюнхенският университет в Германия.

– Техническият университет на Дания.

– Цюрихският технологичен университет в Швейцария.

Германия е първенец в Топ 100 на най-иновативните висши учебни заведения в Европа. Страната фигурира с 23 университета. Въпреки че е най-населената страна в Европа и петата по големина икономика в региона, Русия няма университет в Топ 100.

 

 
 

Петя Дубарова – бодливото цвете на българската поезия

| от chr.bg |

Тя е гъвкава, млада, петнайсетгодишна, тя е толкова млада за пръв път до днес, несравнима е с цвят на напъпила вишна. Нямам плахост и кротост, и сладък финес. Носи тъмния чар на червена лъвица, цяла в пищния хаос на джунгли и дни, а е всъщност и морска, и в тези зеници властно вдига морето зелени стени. Носи синята кръв на жена индианка, с бясна сила в нея ври Оцеолова власт. Вижте, вижте сърцето на нейната сянка – „многосърца, стоцветна, различна съм аз“, а е само една – и за пръв път е млада, като грабната в миг от дървото сълза, като пламък, изригнал от девствена клада, като лумнала бързо нагоре лоза.

Ще расте, ще натрупа във себе си дните и живота във трудния негов синтез, ала своята сила петнайсетгодишна ще запази такава, каквато е днес.

Какъв по-красив начин да опишем Петя Дубарова от този, с който тя сама се описва в стихотворението си „За петнадесетгодишните“. По случай рождения й ден днес събрахме няколко от най-ярките й думи, защото именно думите й са причината да я обичаме толкова много:

 

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета?!“

***

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

***

„Не искам да живея в заслепление. Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха нещо гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

***

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш.

***

Бих желала в този миг да стъпвам

в пясък побелял от доброта,

длани от морето да отдръпвам,

длани побелели от солта.

***

Аз знам, море, ти винаги прощаваш,

обидите потапяш в хладна сол

и болките червени изтърпяваш.

Следите им заравяш в пясък гол.

Сега разбирам твоето господство,

и сила, и лилава красота:

дължат се те на твойто благородство.

 
 

Новият „Westworld“ буди много въпроси

| от chr.bg |

„Westworld“ се завърна с първи епизод на сезон 2! В типичния стил на сериала, първият епизод повдигна много повече въпроси, отколкото дава отговори. Къде е границата между роботи и хора? Какво точно прави Делос? Откъде взе емблематичната си черна шапка Уилям?

В офиса обсъждаме дебюта на втори сезон и неговите мистерии.

ВНИМАНИЕ: Спойлери!

– Бях забравил колко сложен е този сериал, случват се адски много неща.

– Да, скачаме във времето, развиват се различни паралелни сюжетни линии и още не мога да си обясня кой е робот и кой е човек. Това всъщност ме и развълнува за новия сезон.

– И мен! Точно тези въпроси създават страхотно напрежение, особено когато си дадеш сметка, че Форд, въпреки че е мъртъв, има още номера в джоба си. Колко ли още роботи, както ти ги нарече, се разхождат с неговия код в тях.

– Единственото, което не ми хареса, беше последният момент, защото не разбрах какво каза Бернард. Трябваше да го върна няколко пъти, докато разбера, че казва „I think, I killed them“, което си е голяма реплика.

– И аз имах тоя проблем. Репликата е прекалено голяма, за да я запишеш толкова неразбираемо и силата й се губи.

– На Бернард му е трудно, обаче Долорес сега е свободна и й е много добре да се разхожда и да убива хора. „Westworld“ винаги е бил кървав, но в този епизод вдигнаха нивото още малко и това като че ли беше хубаво нещо.

– О, да, да оставят онези хора на кръстовете с примки около врата е направо чудесно…

– Да, това беше малко наудобна сцена, окей. Обаче след целия първи сезон гостите бяха ужасни и най-вече към женските роботи. Сега малко баланс идва освежаващо. Да ги наричаме „роботи“ за по-лесно, а? Или как – „хостове“, ама звучи тъпо? Дай „роботи“ и готово.

– Роботи, няма значение. Лимонада с лед е освежаващо, масовите убийства – не. Долорес прави каквото знае, каквото са я научили. Ако не надживее това желание да убие всички хора, скоро ще стане доста тъпа част от сюжета.

– За мен Мейв и Бернард са най-интересни засега. Бернард е единственият, който знае как да изкара нещо добро от новоосъзнатите роботи. А Танди Нютън много се забавлява в ролята си. Има най-ясната мотивация от всички, но това е по-скоро от програмирането й, отколкото свободна воля.

– Моментът, когато Мейв използва предварително написаната й реплика, за да обиди човека, който я е написал, беше гениален! Уилиам/Човекът в черно нещо обаче не ме грабват. Разбрахме, че Форд е оставил загадка някъде в Света за Уилиям – това не звучи ли малко като сезон 1? Предполагам, че в същия момент ще разберем какво търси през всичките тези години. Може би има нещо общо с Питър Абернати?

– Надявам се да е просто още някой номер на Форд. Това би било приятно. Питър ни докарва много добре до Делос и Шарлот. Каква ли е тяхната игра, освен да изкарват възможно повече пари?

– Има нещо много смущаващо с Хейл в този епизод. Ясно е, че иска да разкара робота от парка на всяка цена, но не се знае дали Бернард е съгласен с това. Надявам се също в този сезон да разберем малко повече за организацията зад Westworld. Също и разрешиха ли проблема с роботите, от които изтича информация във външния свят?

– Предполагам, че тук се намесва Питър. Би било добре да разберем и какво искат от Westworld и технологиите на парка. Сега има много персонажи с начупена мотивация, трябва им нещо, което да ги обедини. Ти какво би искал да видиш оттук нататък?

– Надявам се някои от роботите да излязат във външния свят. Долорес има такива намерения. А може и като излязат от парка, просто да се озоват в по-голям парк. Също бих се радвал на обяснение какви са тези роботи без лица, защото предполагат, че Делос има някакъв таен зъл план, за който Бернард и Форд никога не са знаели. А ти какво би искал да видиш?

– Бих ми се искало Антъни Хопкинс да се завърне по някакъв начин. Засега най-много искам още за „Shogun Land“.