“В открито море е по-безопасно, отколкото в Сирия“
Хиляди хора ежедневно рискуват живота си, за да се доберат до Европа, пише Дойче веле. За мнозина Средиземно море се превръща в гроб, но и това не може да ги спре, защото в морето все пак имат шанс да оцелеят, докато в родината си – не.
Сутринта в 5 часа започва този навярно най-дълъг и кошмарен ден от живота на Алаа Хоуд. Заедно с други сирийски бежанци той потегля с гумена лодка от турското пристанище в Измир. Желанието им е да достигнат до един гръцки остров в Егейско море. Плаването обаче се превръща в одисея за 28-годишния сириец. В открито море препълнената лодка започва да потъва. Хоуд и още няколко души решават да се опитат с плуване да достигнат гръцкия бряг: „Ако ни откриеха турските власти, навярно щяхме да попаднем в затвора. Тогава вероятно щеше да ни се наложи да чакаме месеци, докато ни се отвори втора възможност за бягство. Затова решихме да плуваме към Гърция“, казва той.
Смъртен страх
Алаа Хоуд и останалите плуват цели три часа в открито море, докато ги открие гръцката брегова охрана, която ги извежда на брега. Дали е изпитвал страх от смъртта? „Не, казва той, и горчиво се усмихва. „Три години живях в Сирия, където смъртта винаги беше край мен“.
Разказва, че родното му място Кисуах, южно от Дамаск, било атакувано както от правителствените войски, така и от бойци на фронта Ал Нусра и Свободната сирийска армия. Искали да го принудят да се бие за една от страните в конфликта. „Плуването в открито море е далеч по-безопасно, отколкото бомбите и куршумите в Сирия“, казва той. Така Алаа Хоуд описва мотивацията на стотиците хиляди бежанци, които търсят закрила в Европа.
В момента техният брой е рекордно висок, казва ръководителят на Центъра за изследване на бежанските проблеми към университета в Оксфорд – Александър Бетс. Той говори за глобална бежанска катастрофа, за 50 милиона бежанци по цял свят. „Все повече от тях бягат от конфликти, от насилие и политическо преследване. И все повече идват в Европа, защото в родните си страни не получават нито помощ, нито закрила“, казва Бетс.
Разбира се има и такива, които бягат от глада и икономическата мизерия, главно от Гана, Мали или Сенегал. И те се отправят към Европа. Според Александър Бетс, основната причина за сегашните бежански потоци са тежките конфликти, особено гражданската война в Сирия. И тъй като съседните страни Йордания и Ливан нямат повече капацитет да приемат нови бежанци, повечето мигранти се отправят към Европа. Един от основните маршрути преминава през Турция и Гърция, а друг – през Либия.
Либия е в разруха, единствено каналджиите печелят
„Либия е близо до Европа, тя е нещо като трамплин към Италия. Поради това, че Либия е съсипана държава, тя предлага и много добри условия за разрастването на каналджийските банди“, казва Александър Бетс. Тези престъпни мрежи оперират относително необезпокоявано между Западна Африка, Африканския рог и Близкия изток.
Наличието на подобни банди сочи, че има много по-дълбок, нерешен проблем: „Отчаянието на бежанците създава търсене, от което се възползват трафикантите на хора“, казва Бетс. Алаа Хоуд също е използвал „услугите“ на каналджии. „В Измир срещнах един човек, който се представи като Абу Фариз“, казва той. Срещу 1100 евро Фариз организирал плаването с надуваемата лодка. Независимо, че тя потъва, Алаа Хоуд все пак успява да постигне целта си.
Гръцката брегова охрана го отвежда в бежански лагер, а после го препраща в Атина. За 3 800 евро Алаа си купува подправен чешки паспорт от един мъж, наричан „афганистанеца“, и се качва в самолета за Франкфурт. Одисеята на младия сириец, който е компютърен специалист по образование, обаче не свършва и в Германия. Там постоянно го местят от един бежански лагер в друг. От пет месеца Алаа Хоуд се намира в малкия град Радеформвалд в провинция Северен Рейн-Вестфалия, където очаква да бъде признат за бежанец. Надява се да измъкне от Сирия и жена си, и тригодишния си син. „Семейството ми е единственото нещо, което все още ме свързва с тази страна“, казва той и добавя: „Единствено заради тях бих се върнал обратно в Сирия“.
