Обратно броене до финала на „Игрите на глада“

| от |

Трилогията „Игрите на глада“ на Сюзън Колинс е всичко друго, но не и продукция, към която може да останеш безразличен.

Каквито и чувства да предизвиква у вас поредицата – от презрение към тийн литературата като култура до възхищение от простата, но ясна гледна точка на Колинс – едно е сигурно: финалът на единствената антиутопия от нов вид е едно от най-чаканите кинозаглавия този сезон.

Идеята на „Игрите на глада“ звучи като гнусно саркастична версия на „Биг Брадър“ и по-лош и тийнвариант на „1984“ на Оруел.  И все пак, привлича вниманието веднага.

Сдобиването с книгата, а впоследствие и с цялата трилогия, първоначално се оказва по-трудно, отколкото си мисля. Освен тийнейджърите, общо взето никой друг не е чувал за „Игрите на глада“. Факт, който две години по-късно се промени толкова рязко, че караше „Здрач“ да изглежда като нелепа версия на книжния Джъстин Бийбър.

Първият филм от трилогията „Игрите на глада“ се появява през 2012 година. Според някои той поема вълната на хиляди други екранизации от този вид и славата му ще бъде мимолетна. Филмът предизвиква разнопосочни реакции. Някои казват, че филмът е адски тъп. Други, че е страхотен. Един приятел дори ми се обади, за да ми каже, че историята му повлияла много брутално и той трудно се съвзел, каквото и точно да значи това. Някои възхваляваха идеята на Колинс и изпълнението на Лорънс, а други отричаха поредицата като поредната тийн глупост, към която имат ясно изразени предубеждения и не ги крият.

Първият филм от „Игрите на глада“ е странно не емоционален. Лорънс блести като диамант сред рояка от останали актьори и ако до този момент съм имала някакви съмнения, че тя не е „момичето, направено от огън“, още след първите 20 минути на филма се отричам от думите си. Дженифър Лорънс е родена да играе Катнис Евърдийн.

На хартия, като повечето персонажи от този тип литература, Катнис, иначе отворена мъжкарана, звучи плоско, пренебрежително, досадно и като дама в беда, която не си го признава. Изпълнението на Лорънс от друга страна я кара да се приземи леко и плавно, да добие плътност и да изглежда като нормално момиче, за което идва един момент, „в който трябва да се въоръжи и да започне да реже глави.“ И Катнис, уплашена до смърт, в шок от онова, което се случва, точно колкото и зрителят, който я гледа, прави точно това. А Лорънс е достоверна, дори когато стреля с лък, пее, целува най-добрия си приятел, макар самата тя да твърди, че не се справя особено добре в нито едно от трите неща.

Зарежете „Наръчник на оптимиста“, „Американска схема“ и „Зимен дар“, истината е, че аз се влюбих в Лорънс именно в „Игрите на глада“. Нейната Катнис е онази, която предпочитам, мадам Колинс. 

Втората част на „Игрите на глада“, която излиза година след първата, е посрещната с овации.  „Игрите на глада: Възпламеняване“ е най-доброто, което тийн киното и антиутопиите от 21 век (те са различни от онези от преди толкова години) могат да предложат. Той е силен, цветен, структуриран, измислен добре. Той е перфектният тийн филм.

След него се появиха още няколко опита да се създадат подобен тип филми по подобен тип книги, но нещата бяха наистина много лоши. Може би успехът на „Игрите“ се дължи на наистина добре измисления свят на Колинс, може би – на изпълнението на Лорънс и останалите актьори, които този път изглеждат по-шлифовани, по-добри, по-достоверни…

Третата част на „Игрите на глада“ е посрещната със смесени чувства. Може би, защото тя филмира само първата половина на финалния роман на Колинс.  Сюзън Колинс толкова рязко сменя стила и структурата на романите си, че шокът е голям. В началото на историята тя някак успява да те излъже, че удобният антиутопичен свят, който е създала ще продължи да си върви по старо му, но някъде в средата на романа осъзнаваш, че си прецакан жестоко. Уви, вече е късно и връщане назад няма.

Умният ход на г-жа Колинс не свършва до тук. Тя приключва историята си леко bitter sweet, за да може всички да са доволни един вид. За разлика от повечето автори на този тип поредици тя обаче не се оправдава и не казва, че всъщност някъде в шкафа на баба си има заключени пет страници с друг финал. Не, подобно на Джилиан Флин, тя защитава позицията си до последно.

Повечето хора, които са гледали само филмите и са шокирано потресени от последния, дори не предполагат какъв би могъл да е финалът. Нещо, което винаги ме забавлява. Прочел ли си книгата, все едно знаеш някаква голяма тайна, до която другите нямат достъп. А това е просто книга в крайна сметка.

Същинският финал идва само след 10 дни по кината у нас. Не се правете, знам, че го очаквате, ако не с нетърпение, то със сигурност с интерес.

Онова, което харесвам в тази история, е фактът, че ме разплака в първата си част и изненада в следващите две. Освен това беше като сложен пъзел, в който не всичко, което виждаш ти харесва, но ти е трудно да отвърнеш поглед. Като да гледаш катастрофа на каданс. Отново и отново. Първият филм от началото на края за „Игрите на глада“ може и да не прилича на първите два и това е целенасочено. Пригответе се, и вторият няма да прилича на тях.

Катнис Евърдийн, Пийта Меларк и светът, който Сюзън Колинс създава, отдавна са напуснали полето на тийн литературата и са си извоювали достойно място след малкото поредици, които трябва да се видят и сред малкото антиутопии с такава тематика. „Игрите на глада“ създадоха собствено разклонение в своя жанр и хиляди автори, решили да хванат вълната на успеха, се опитаха да се наместят там. Уви, замисляйки се, смятам, че нито един не успя.

Да, знам колко сте предубедени към „Игрите на глада“, защото ви звучат като нещо, което вече сте гледали или като нещо, което не искате да гледате. Предубедени сте. Когато човек е взел решение за нещо, преди да се е запознал с него, е нормално да си прави изводи, без да има всички факти. Но това е нормално. Ние живеем във време, в което хората няма кога да гледат всичко, но за сметка на това имат нужда да имат мнение по въпроса. Няма лошо.

Аз пък чакам „Игрите на глада“ с истинско нетърпение. Признавам си.          

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Джони Инглиш се завръща с нов Aston Martin V8

| от chronicle.bg |

Роуън Аткинсън се завръща като най-забавният агент на Нейно Величество в „Johnny English Strikes Again“! 

В третия филм от поредицата Джони се завръща от пенсия, за да преследва кибер престъпници, които искат да завладеят света. Когато дългът зове, Великобритания звъни на най-добрите! Когато те не могат, звъни на Джони Инглиш.

Освен Аткинсън, във филма участва и Ема Томпсън като министър-председателя на Обединеното кралство, Олга Куриленко като хубавицата и Джейк Лейси като бизнес магнат от Силиконовата долина. 

Понеже филмът малко (едвам-едвам) напомня на „Агент 007″, Инглиш също кара Aston Martin. И е невероятно як!

Както Аткинсън сам обяснява във клипа, той върши повечето от шофирането. А също така, колата, този „доматено червен Астън“, е негова. Чудно защо Роуън би имал кола с ракети на предния капак.

Johnny English Strikes Again“ излиза в САЩ на 26 октомври и вече направи повече от 82 милиона долара в страни като Япония и Германия, благодарение на гигантската маса фенове на Мистър Бийн.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n