Обратно броене до финала на „Игрите на глада“

| от |

Трилогията „Игрите на глада“ на Сюзън Колинс е всичко друго, но не и продукция, към която може да останеш безразличен.

Каквито и чувства да предизвиква у вас поредицата – от презрение към тийн литературата като култура до възхищение от простата, но ясна гледна точка на Колинс – едно е сигурно: финалът на единствената антиутопия от нов вид е едно от най-чаканите кинозаглавия този сезон.

Идеята на „Игрите на глада“ звучи като гнусно саркастична версия на „Биг Брадър“ и по-лош и тийнвариант на „1984“ на Оруел.  И все пак, привлича вниманието веднага.

Сдобиването с книгата, а впоследствие и с цялата трилогия, първоначално се оказва по-трудно, отколкото си мисля. Освен тийнейджърите, общо взето никой друг не е чувал за „Игрите на глада“. Факт, който две години по-късно се промени толкова рязко, че караше „Здрач“ да изглежда като нелепа версия на книжния Джъстин Бийбър.

Първият филм от трилогията „Игрите на глада“ се появява през 2012 година. Според някои той поема вълната на хиляди други екранизации от този вид и славата му ще бъде мимолетна. Филмът предизвиква разнопосочни реакции. Някои казват, че филмът е адски тъп. Други, че е страхотен. Един приятел дори ми се обади, за да ми каже, че историята му повлияла много брутално и той трудно се съвзел, каквото и точно да значи това. Някои възхваляваха идеята на Колинс и изпълнението на Лорънс, а други отричаха поредицата като поредната тийн глупост, към която имат ясно изразени предубеждения и не ги крият.

Първият филм от „Игрите на глада“ е странно не емоционален. Лорънс блести като диамант сред рояка от останали актьори и ако до този момент съм имала някакви съмнения, че тя не е „момичето, направено от огън“, още след първите 20 минути на филма се отричам от думите си. Дженифър Лорънс е родена да играе Катнис Евърдийн.

На хартия, като повечето персонажи от този тип литература, Катнис, иначе отворена мъжкарана, звучи плоско, пренебрежително, досадно и като дама в беда, която не си го признава. Изпълнението на Лорънс от друга страна я кара да се приземи леко и плавно, да добие плътност и да изглежда като нормално момиче, за което идва един момент, „в който трябва да се въоръжи и да започне да реже глави.“ И Катнис, уплашена до смърт, в шок от онова, което се случва, точно колкото и зрителят, който я гледа, прави точно това. А Лорънс е достоверна, дори когато стреля с лък, пее, целува най-добрия си приятел, макар самата тя да твърди, че не се справя особено добре в нито едно от трите неща.

Зарежете „Наръчник на оптимиста“, „Американска схема“ и „Зимен дар“, истината е, че аз се влюбих в Лорънс именно в „Игрите на глада“. Нейната Катнис е онази, която предпочитам, мадам Колинс. 

Втората част на „Игрите на глада“, която излиза година след първата, е посрещната с овации.  „Игрите на глада: Възпламеняване“ е най-доброто, което тийн киното и антиутопиите от 21 век (те са различни от онези от преди толкова години) могат да предложат. Той е силен, цветен, структуриран, измислен добре. Той е перфектният тийн филм.

След него се появиха още няколко опита да се създадат подобен тип филми по подобен тип книги, но нещата бяха наистина много лоши. Може би успехът на „Игрите“ се дължи на наистина добре измисления свят на Колинс, може би – на изпълнението на Лорънс и останалите актьори, които този път изглеждат по-шлифовани, по-добри, по-достоверни…

Третата част на „Игрите на глада“ е посрещната със смесени чувства. Може би, защото тя филмира само първата половина на финалния роман на Колинс.  Сюзън Колинс толкова рязко сменя стила и структурата на романите си, че шокът е голям. В началото на историята тя някак успява да те излъже, че удобният антиутопичен свят, който е създала ще продължи да си върви по старо му, но някъде в средата на романа осъзнаваш, че си прецакан жестоко. Уви, вече е късно и връщане назад няма.

Умният ход на г-жа Колинс не свършва до тук. Тя приключва историята си леко bitter sweet, за да може всички да са доволни един вид. За разлика от повечето автори на този тип поредици тя обаче не се оправдава и не казва, че всъщност някъде в шкафа на баба си има заключени пет страници с друг финал. Не, подобно на Джилиан Флин, тя защитава позицията си до последно.

Повечето хора, които са гледали само филмите и са шокирано потресени от последния, дори не предполагат какъв би могъл да е финалът. Нещо, което винаги ме забавлява. Прочел ли си книгата, все едно знаеш някаква голяма тайна, до която другите нямат достъп. А това е просто книга в крайна сметка.

Същинският финал идва само след 10 дни по кината у нас. Не се правете, знам, че го очаквате, ако не с нетърпение, то със сигурност с интерес.

Онова, което харесвам в тази история, е фактът, че ме разплака в първата си част и изненада в следващите две. Освен това беше като сложен пъзел, в който не всичко, което виждаш ти харесва, но ти е трудно да отвърнеш поглед. Като да гледаш катастрофа на каданс. Отново и отново. Първият филм от началото на края за „Игрите на глада“ може и да не прилича на първите два и това е целенасочено. Пригответе се, и вторият няма да прилича на тях.

Катнис Евърдийн, Пийта Меларк и светът, който Сюзън Колинс създава, отдавна са напуснали полето на тийн литературата и са си извоювали достойно място след малкото поредици, които трябва да се видят и сред малкото антиутопии с такава тематика. „Игрите на глада“ създадоха собствено разклонение в своя жанр и хиляди автори, решили да хванат вълната на успеха, се опитаха да се наместят там. Уви, замисляйки се, смятам, че нито един не успя.

Да, знам колко сте предубедени към „Игрите на глада“, защото ви звучат като нещо, което вече сте гледали или като нещо, което не искате да гледате. Предубедени сте. Когато човек е взел решение за нещо, преди да се е запознал с него, е нормално да си прави изводи, без да има всички факти. Но това е нормално. Ние живеем във време, в което хората няма кога да гледат всичко, но за сметка на това имат нужда да имат мнение по въпроса. Няма лошо.

Аз пък чакам „Игрите на глада“ с истинско нетърпение. Признавам си.          

 
 

Оперната певица Весела Янева отива на „Белведере“, а ние стискаме палци

| от chronicle.bg |

Трамплин за кариера в операта. Уолстрийт на оперното изкуство. Стоковата борса на оперните певци. Всичко това са жаргонни наименования на най-престнижния световен конкурс за млади оперни певци, „Белведере“. Тази година домакин на конкурса е латвийската столица Рига, а българското участие ни дава повече от един повод за гордост.

Да представи България на 37-мия Международен оперен конкурс „Белведере“ беше избрано нашето мецосопрано Весела Янева. 24 годишното откритието на Фондация “Стоян Камбарев” е и най-младият от всички селектирани певци в елитния световен конкурс, което прави задачатa й още по-отговорна. Тя бе избрана след кастинг с международно жури, чиято задача беше да селектира участниците за класическата надпревата, в която се включват 76 световни столици.

1.Vessela v Riga s roklia na Gabriela Koleva
Весела Янева в Рига в рокля на Габриела Колева

За тоалетът на нашето мецосопрано се грижи г-жа Габриела Колева – създател и стилист на модна къща „Мезон Сант-Ерем“. Вдъхновена от епохата на 18-ти век, в която изтънчеността и пищността са били високо ценени, и от френския стил като цяло, модната къща предлага финес и разкош във вечерния тоалет, с който Весела ще се представи на световната сцена.

Vesela i Gospel Chorale s nagrada S.Kambarev - 2013
Весела и Gospel Chorale с награда „Стоян Камбарев“ през 2013 г.

А ето какво сподели и Деси Тенекеджиева в качеството си на Председател на Фондация “Стоян Камбарев” за обещаващата млада оперна певица:  “Весела Янева е мецосопран с уникален нисък, красив и плътен тембър. Следим таланта й още от ученичка и се радвам, че е едно от големите музикални открития на Фондацията. Веси бе солист на Gospel Choralе и спечели Голямата награда за Полет в изкуството още през 2013-та, заедно с диригента на госпъла – Страцимир Павлов. Весела направи много силен дебют на сцената на Софийска опера, в “Евгений Онегин“ на Чайковски, още като студентка в Националната музикална академия, а в края на миналата година спечели конкурс и стипендия за специализация в Академия „Борис Христов“ в Рим с преподаватели Анна Ванди и Валентина Марафа, които също бяха очаровани от прекрасния й глас. Сега пред нея стои ново изключително предизвикателство – да представя България на един от най- големите и престижни световни оперни конкурси „Белведере“! Фондация “Стоян Камбарев” я подкрепя и в това важно за нейната кариера начинание, защото вярва безрезервно в нейния потенциал и ще бъде до нея и в бъдеще. Бих искала специално да благодаря на верните ни партньори от туристическа агенция Premiere Tours с изпълнителен директор Росица Георгиева, както и на проф. Любомир Стойков и дизайнера Габриела Колева за приятелството и професионализма. Младите ни таланти имат нужда от подкрепа и е прекрасно, когато я получават!”. Това споделя председателя на Фондация „Стоян Камбарев“, Деси Тенекеджиева за нашата оперна певица.

Весела вече е в Латвия и се подготвя за представянето си на сцената, а ние й стискаме палци.

 
 

Феновете на Мексико предизвикаха изкуствено земетресение

| от chr.bg |

Хиляди фенове на мексиканския национален отбор по футбол, победил вчера на Мондиала Германия с 1:0, празнуваха бурно по улиците на градовете в цялата страна.

Земята в Мексико обаче буквално се разтресе, когато мексиканският нападател Ирвинг Лосано отбеляза единствения гол в срещата в тридесет и петата минута. Точно тогава мексикански сеизмолози са регистрирали „изкуствен“ трус, породен от радостните скокове на ликуващите поддръжници на отбора, събрали се на централния столичен площад Сокало, предадоха Франс прес и Ройтерс.

Според мексиканските сеизмолози при този скок са се задействали сензорите за земетресение.

Привърженици на отбора ликуваха и в градовете Гуадалахара, Толука, Тихуана, Сиудад Хуарес и др. След победата феновете на футбола не мигнаха цяла нощ, надуваха клаксоните на мотоциклетите и автомобилите си по улиците на градовете, пиеха бира и текила и развяваха победоносно мексиканското знаме.

Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието написа в Туитър: „Вече е потвърдено – Мексико се изправи и спечели срещу най-добрите в света. Велик мач! Поздравления!“.

 
 

Глупавите цитати на известните

| от chr.bg |

И ние да давахме по 100 интервюта на ден, рано или късно и ние щяхме да кажем някоя глупост.

Отговорността към думите обаче е най-голяма когато имаш хиляди последователи. Това идва автоматично с известността и всеки, който получи световно или дори локално внимание, трябва да има това предвид.

В днешната ни галерия събрахме 12 найстина невероятни цитата от световно известни личности, които са просто прекрасни! Разбира се, голяма част от тях просто искат да се харесат и този устрем понякога дава откат.

Прочетете великите има реплики!

 
 

„Бойзоун“ се сбогува с публиката в прощалното си турне

| от chronicle.bg |

Бойзоун“ ще тръгне на прощално турне в началото на следващата година, за да популяризира последния си албум „Thank You & Goodnight“, съобщи Контактмюзик.

Четиримата музиканти от ирландската момчешка банда – Ронан Кийтинг, Кийт Дъфи, Майкъл Греъм и Шейн Линч, ще тръгнат по свои пътища след турнето и излизането на албума. Той е в памет на петия й член Стивън Гейтли, който умря внезапно от вроден сърдечен дефект през 2009 г.

Турнето ще започне с концерт в Белфаст на 23 януари и ще приключи с шоу в Борнмът на 9 февруари. Планирани са концерти в редица други градове, сред които Дъблин, Глазгоу, Ливърпул, Манчестър, Кардиф, Бирмингам, Лондон

Преди това, на 16 ноември ще излезе дискът „Thank You & Goodnight“. Песента „Because“ в него е записана съвместно с Ед Шийран, а над „Love“ бандата е работила заедно с Гари Барлоу от Take That.