Вълшебните клетки на здравето

| от |

12181339000_61000010

Руските лекари са се научили да вдигат на крака напълно безнадеждните си онкологични пациенти. В Югра – малък град в Западен Сибир – местни лекари лекуват рака на кръвта със стволови клетки. От тези наистина вълшебни клетки могат да се отгледат други клетки. Например, клетки на черния дроб, костите или кръвта.

Преди три години Дмитрий Кудашкин стана първият пациент в Югра, на който беше направена трансплантация на стволови клетки. На 32 г. той му е било открито опасно заболяване на кръвоносната система. Той на практика нямал шансове за спасение.

Но след операцията са вече минаха три години. През това време лекарите в Югра успешно са направили още 34 трансплантации на стволови клетки. Всички пациенти са били здрави, въпреки че лекарите не крият факта, че рисковете са големи. Междувременно, броят се нуждаещите се от трансплантация се увеличава, каза заместник-директорът на Департамента по здравеопазването на Югра Сергей Щукин:

Трансплантация на стволови клетки в момента е единственият метод в света, не само в Русия, който позволява да се постигнат добри резултати. Стойността на такова лечение е около 420 000 долара. Но ние в Югра правим всички тези операции безплатно. Средствата отделя местният бюджет.

Стволови клетки има във всеки организъм. Докато човек спи, те работят, за да се възстановят увредените тъкани и органи. Но с възрастта, те стават все по-малко. При раждането, в кръвта има една такава клетка на 10 000 други, при в 16-годишните – една на 500 000, а при 50-годишните – една на милион.

Със стволовите клетки лекарите от Югра работят повече от четири години. В съседния на Югра град – Ханти-Мансийск е създадено хранилище за стволови клетки. Ако е необходимо, те могат да бъдат използвани след десетки години, каза заместник-директорът на Югроския научно-изследователски институт за клетъчни технологии Сергей Пономарьов:

У нас се съхраняват около 150 кръвни проби от пъпната връв. Това е кръв на здрави жени, които са раждали. Те се съгласиха да съхраняват тези проби в нашата банка за по-нататъшно използване.

Да се получат стволови клетки от кожата, мастна тъкан, от космените фоликули е много трудни и скъпи. Поради това трябва да се съхрани този запас, даден от природата на човека, който се намира в кръвта от пъпната връв За съжаление, днес, пъпната връв се унищожава като отпадък. А от нея е най-лесно да се получат стволови клетки. И ако човек има проблем с здравето, достатъчно е да се поставят тези клетки в неговата кръв и те сами ще намерят проблемното място. В 100% от случаите те излекуват човека, от когото са били взети при раждане, както и братята и сестрите му.

 
 

Безценният момент, когато десетки хиляди хора пеят и скандират като един на стадиона

| от Спонсорирано съдържание |

В живота на всеки от нас има моменти, които завинаги оставят своя отпечатък. Моменти, които го разделят на „преди“ и „след“, а при споменът за тях те побиват тръпки. Такъв безспорно е моментът, в който отборът, подкрепян пламенно от години, излиза във финалната битка за най-престижния клубен трофей. Mastercard предостави възможността на трима щастливци да изживеят това неповторимо усещане на тазгодишния финал на Шампионска лига, в който един срещу друг се изправиха два от титаните на европейския футбол – Реал Мадрид и Ливърпул. Андриан Иванов, един от тримата късметлии, сподели, че ще запази чудесни спомени от финала в украинската столица.

„Организацията беше на превъзходно ниво. От първата до последната ни минута в Киев екипът на Mastercard се погрижи да не ни липсва нищо и да се чувстваме максимално добре. Мащабът на събитието беше огромен, не бях виждал нещо подобно досега“ разказа Андриан.

„Със съпругата ми сме страстни фенове на английския футбол и затова пристигнахме в Киев с надеждата да видим шести триумф на Ливърпул в този турнир. Преди мача се отбихме във фен зоната и останахме много впечатлени. Атмосферата беше чудесна, а настроението беше много приповдигнато“ продължи щастливият победител от играта на Mastercard.

„След като минахме през специалната зала, която бяха подготвили за нас, дойде време да заемем местата си на стадиона. Настаниха ни в сектора на Ливърпул и за пръв път имах възможността да пея заедно с мърсисайдските фенове. През първите 20-ина минути, през които Ливърпул игра значително по-силно, шумът в нашия сектор бе оглушителен и десетки хиляди хора пееха и скандираха като един. При попадението на Ливърпул имах чувството, че трибуната ще се срути. Беше невероятно, още ме побиват тръпки, когато се сетя“ сподели още Андриан.

Anton Lelios pics

„Много съм благодарен на Mastercard за тази възможност и за това изживяване. Тези спомени ще ми останат за цял живот. Бил съм на много мачове както в България, така и в чужбина, но това беше нещо съвсем различно. Пожелавам го на всеки, наистина е неописуемо“ завърши разказа си Иванов.

 

 
 

Антония Петрова публикува снимки от сватбата си

| от |

Антония Петрова публикува във Facebook снимки от сватбата си. Към тях са добавени думите: „Нашата луда, плажна, гръцка, приказна, магична, слънчева сватба“.

Статусът на Мис България 2009 във Facebook вече е „омъжена“. Новата фамилия на русокосата красавица е Батинкова.

На 21 март 2012 г. в Москва тя сключи първят си брак – с дългогодишния си приятел Александър Бередин. След караници, събирания и раздели обаче двамата се разведоха.

 
 

Петра Немцова – една чешка перла в короната

| от chr.bg |

Петра Немцова е родена на 24 юни в Чехия и днес има рожден ден! Да ни е жива и здрава!

Бащата на Петра Немцова е строителен работник, а майка й – учителка. Момичето е на 16 годишна възраст, когато е забелязано по време на национално търсене на таланти от професионалисти. От тогава Петра влиза в модния бизнес. Тя е един от най-популярните световни модели и е основател и президент на благотворителната фондация “Щастливо сърце”.

През месец декември 2004 г. Петра Немцова става жертва на цунами в Тайланд, което й причинява множество травми. Тя получава четири счупвания на тазобедрените стави и множество вътрешни кръвоизливи и белези по тялото. В този трагичен момент тя загубва годеника си – модният фотограф Саймън Атли.

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“