В Димитровград и в Босилеград вече може да се гледа българска телевизия

| от |
Хората в Димитровград и в Босилеград в Сърбия вече гледат  българска ефирна цифрова телевизия, каза пред журналисти днес Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на
съобщенията.
Той уточни, че проблемът е решен след среща преди две седмици с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на Сърбия.  Излъчването на цифров телевизионен сигнал към останалите гранични райони  е много сложно, защото изисква съгласуване използването на честотен ресурс на междудържавно ниво, добави Божков. Възможен е и вариант да поискаме кабелните оператори в  съседните държави да включат в пакетите си български програми, каза Божков.
Държавата трябва да реши как ще се развива цифровизацията оттук нататък – дали ще се търси 100 процента покритие на страната  и колко програми ще се излъчват, добави той.
tv-pilot
Преминаването от аналогова към цифрова телевизия премина отлично, в КРС са получени само 15 жалби от 11 населени места, свързани с липсата на цифрова телевизионен сигнал след 30
септември, посочи той.
Покритието на мрежата на единия оператор на цифров сигнал е 96,2 процента / при заложени 95
процента/, а  покритието на другия оператор е над изискуемите 85 процента, подчерта Божков.
КРС е дала разрешение за  работа на седем мултиплекса като всеки един от тях може да пусне по осем телевизионни канала, безплатни за населението. В момента  се излъчват само десет
канала, а след като Министерството на отбраната освободи честотен ресурс,  ще има  поне 20 свободни за гледане цифрови телевизионни програми.
С един милион и 80 хиляди  лева се намалява бюджетът на КРС за 2014 година, което  ще наруши сериозно работата й, смята Божков.  В  КРС работят 250 души. Само през миналата година комисията е направила над пет хиляди проверки, по компетенциите на  четирите закона, по които работи. КРС осигурява добри доходи на държавата, които са три-четири пъти повече от разходите ѝ, посочи Божков. Ние захранваме с експерти целия сектор на комуникационни и информационни технологии, защото след като  обучим хората, те отиват да работят в частния сектор срещу многократно по-високи заплати, допълни председателят на комисията.
 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Сериалът „Забравена“ ще има втори сезон

| от chronicle.bg |

След първоначалния успех на първия сезон на сериала „Завръщане“ (Absentia) беше очаквано да видим какво още може да се случи с агент Емили Бърн. За щастие на феновете й, вече е ясно, че сериалът „Забравена“, ще се завърне през 2019. Продукцията вече е в ход, а снимките отново ще бъдат изцяло в България – основно в София, покрайнините и подбрани локации.

В главната роля отново ще видим сърбо-хърватката, известна у нас от сериала „Касъл“ – Стана Катич.

Докато е по следите на известен бостънски, сериен убиец, агентът от ФБР Емили Бърн (Катич) изчезва без следа и е обявена за мъртва. Шест години по-късно, е открита в изоставена хижа в гората, полужива и без никакъв спомен за случилото се с нея през целия период, в който е била в плен. Завръщайки се вкъщи, тя разбира, че съпругът ѝ Ник (Патрик Хюсингер) се е оженил повторно, а синът ѝ е отглеждан от друга майка, всъщност единствената, която детето познава. Твърдо решена да събере липсващите парчета от пъзела, Емили скоро се оказва въвлечена в нова серия от убийства.

Във втори сезон, след като успява да открие похитителя си и да го убие, Емили отново се опитва с всички сили да установи нормални отношения със сина си Флин и бившия си съпруг Ник. Но, обсебена от търсенето на отговори на въпросите, които остават неразкрити, тя попада на следите на сериен убиец и неусетно е въвлечена в конспирация, която този път може да струва много повече от безопасността на семейството ѝ. И във втори сезон ще видим Патрик Хюсингер в ролята на бившия съпруг на Ейми и специален агент Ник Дюран.

Zabravena_1_1

Изпълнителен продуцент и режисьор е Одед Ръскин (False Flag), заедно с Джули Глюксман, Стана Катич и Мария Фелдман, a AXN ще излъчва сериала. Режисьори на продукцията са Адам Сандерсън и Каша Адамик. Сериалът е създаден по идея на Гая Виоло и Мат Кирюлник.

Във втория сезон на „Забравена“, актьорският състав ще бъде допълнен от Матю Ле Невез (The Widow) и Наташа Литъл (The Night Manager). Ле Невез е в ролята на Кал Исак – бивш морски тюлен, склонен към обезоръжаващ оптимизъм, Кал познава демоните, които гонят Емили и се оказва лоялен и състрадателен партньор. Наташа Литъл е в ролята на специален агент Джулиан Гюнарсен – високо квалифициран и енигматичен профайлър от ФБР. Надарена с хладна ефективност, Джулиан се присъединява към бостънската служба на бюрото, след като смъртоносно терористично нападение разтърсва града. В новия сезон ще видим отново Ейнджъл Бонани, Нийл Джаксън, Кара Теобалд и Пол Фрийман.

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация