shareit

В деня на шегата с Царицата на комедията

| от Кристина Димитрова |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Chronicle.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. През идните тридесет дни ще ви срещнем с едни от най-великите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Какъв по-добър ден от първи април, Ден на смеха и шегата, за разговор с царицата на комедията Татяна Лолова.

Позната от театъра, киното и малкия екран именно тя е човекът, който трябва да срещнете, за да ви накара да се усмихнете само с един поглед.

Татяна Лолова е майстор в смеха, но смята, че е родена за драматична актриса. Също така е противник на селфитата и обсебването с интернет, но върл почитател на изобразителното изкуство и хубавата литература.

Родена е в София и мечтае да е артистка от малка. Така и викат и в училище, защото е част от драматичния кръжок на Анастасия Балабанова.

През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1978 г. Играе и на сцената на любимия си Театър 199, където отбеляза вече декада на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ с режисурата на Съни Сънински по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др. В историята й са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. И макар да е разказалa доста интересни лични истории в автобиографичната си книга „1/2 живот“, тя има още много несподелени мисли и спомени.

Някои от тях разказа и за нас.

Kакво ви кара да се смеете?

Никога не се замислям какво ме кара да се усмихвам, затова съм много усмихната.

Кой е любимият ви виц?

Има един, за който сега се сещам. Отива един много болен човек при доктора в едно градче. Той е пришълец, не е от същия град. И казва: „Докторе, помогнете ми. Просто усмивката изчезна от лицето ми, не мога да намеря смисъл да живея, да се радвам. Дайте ми лекарство. Докторът казва – нямате нужда от лекарство, идете в цирка, вижте клоуна, той единствен може да ви излекува. След кратка пауза болният казва“ „Аз съм този клоун“.

Тъжна ли е актьорската професия?

Тъжното на актьорката професия е, че ти си, докато си. Когато изчезнеш, полека лека те забравят и те няма.

Има ли нужда да направим април месец на шегата?

Имаме нужда от 12 първоаприлски месеца. Аз много често се чувствам като на първи април.

Защо не обичате селфита?

Това е една мания, която е много мъчителна за популярните лица, защото този, който иска да направи едно селфи, той си е правил хиляди и си се харесва, и си се слага в социалните мрежи, но ти например не се харесваш. Аз осъзнавам, че няма да спра техническия напредък, но да направиш 200 хиляди снимки е унищожително за мен, защото ми изсмуква от енергията. Просто предпочитам да създавам други, по-хубави спомени на хората – от сцената.

Лесно ли се работи с Вас?

С мен се работи много трудно. Мъжът ми викаше: „Добре че на горкия Питър Брук (английски режисьор) не му се наложи да работи с теб. Аз се имам за много добра и лека, вие сама знаете, като ми се обадихте първия път колко съм добра и как мило ви отказах. Казах: „Благодаря, няма да дойда”. Обаче някои казват, че не било много лесно да се работи с мен. Ех, да можеха да питат режисьора Гришо Островскси – на него му беше приятно. Ако съм станала артистка и ако ми обръщате внимание, това е, защото съм успяла да играя в „Щастливи дни“ на Самюел Бекет под негова режисура.

Мечтаете ли за драматична роля?

Много е тъжен светът и вече не знам дали ми си играе много тъжна, драматична роля. Искам хубава роля.


Пълното интервю четете утре в webcafe.bg

Фотограф: Мирослава Дерменджиева

ресторант HAPPY, бул. Г. С. Раковски 145

 
 
Коментарите са изключени