В базиликата в Назарет вече има и българска мозаечна икона

| от |

В базиликата „Свето Благовещение“ в Назарет вече има и българска мозаечна икона на Света Богородица. Тя беше дарена днес на храма от епископ Христо Пройков – председател на Епископската конференция на Католическата църква в България, който води поклонническото пътуване от 15 до 19 декември в Израел.
1

Епископ Пройков освети иконата на Света Богородица и каза, че с дарението й на базиликата се увековечава присъствието на България на това свято място, на което има икони от цял свят.

Иконата представлява мозайка, изработена в класически византийски стил и технология. Носи името „Света Богородица – Врата небесна“, защото е вдъхновена от икона от Несебър – любима на Апостолическия делегат монсеньор Анджело Ронкали, обясни епископ Пройков. Автор на иконата е Стоян Карагеоргиев, който е католик.

Базиликата „Благовещение“ в Назарет е построена през 1750 г. и е действащ храм. Според предания на това място се е случило тайнството Благовещение с Пресвета Дева Мария, когато й се явил Архангел Гавраил, за да й съобщи, че ще роди Исус Христос. В базиликата служат монаси от Ордена на францисканците.

Мозаечната икона, дар от България, е с размери 200 на 70 см.  На нея е изобразена Дева Мария с Младенеца и има надпис на български език: „Майко Божия, моли се за нас“.

Епископ Христо Пройков съобщи, че българската икона ще бъде поставена до централния вход в двора на базиликата – до статуята  на Света Богородица. До българската икона са мозаечните икони от Франция и Етиопия.

 
 

Мик Джагър пише нова музика за“Ролинг стоунс“

| от chr.bg |

Мик Джагър, фронтменът на легендарната група „Ролинг стоунс“, пише нова музика за бандата, която ще бъде включена в следващия й албум.

Съставът продължава да е много деен и не спира концертните гастроли, въпреки че общата възраст на музикантите е 294 години. Пред в. „Айриш Индипендънт“ Джагър призна, че пише нов материал за състава.

Първата едноименна тава на „Ролинг стоунс“ излезе през 1964 година. Досега групата е записала 25 студийни албума.

 
 

Новият „Westworld“ буди много въпроси

| от chr.bg |

„Westworld“ се завърна с първи епизод на сезон 2! В типичния стил на сериала, първият епизод повдигна много повече въпроси, отколкото дава отговори. Къде е границата между роботи и хора? Какво точно прави Делос? Откъде взе емблематичната си черна шапка Уилям?

В офиса обсъждаме дебюта на втори сезон и неговите мистерии.

ВНИМАНИЕ: Спойлери!

– Бях забравил колко сложен е този сериал, случват се адски много неща.

– Да, скачаме във времето, развиват се различни паралелни сюжетни линии и още не мога да си обясня кой е робот и кой е човек. Това всъщност ме и развълнува за новия сезон.

– И мен! Точно тези въпроси създават страхотно напрежение, особено когато си дадеш сметка, че Форд, въпреки че е мъртъв, има още номера в джоба си. Колко ли още роботи, както ти ги нарече, се разхождат с неговия код в тях.

– Единственото, което не ми хареса, беше последният момент, защото не разбрах какво каза Бернард. Трябваше да го върна няколко пъти, докато разбера, че казва „I think, I killed them“, което си е голяма реплика.

– И аз имах тоя проблем. Репликата е прекалено голяма, за да я запишеш толкова неразбираемо и силата й се губи.

– На Бернард му е трудно, обаче Долорес сега е свободна и й е много добре да се разхожда и да убива хора. „Westworld“ винаги е бил кървав, но в този епизод вдигнаха нивото още малко и това като че ли беше хубаво нещо.

– О, да, да оставят онези хора на кръстовете с примки около врата е направо чудесно…

– Да, това беше малко наудобна сцена, окей. Обаче след целия първи сезон гостите бяха ужасни и най-вече към женските роботи. Сега малко баланс идва освежаващо. Да ги наричаме „роботи“ за по-лесно, а? Или как – „хостове“, ама звучи тъпо? Дай „роботи“ и готово.

– Роботи, няма значение. Лимонада с лед е освежаващо, масовите убийства – не. Долорес прави каквото знае, каквото са я научили. Ако не надживее това желание да убие всички хора, скоро ще стане доста тъпа част от сюжета.

– За мен Мейв и Бернард са най-интересни засега. Бернард е единственият, който знае как да изкара нещо добро от новоосъзнатите роботи. А Танди Нютън много се забавлява в ролята си. Има най-ясната мотивация от всички, но това е по-скоро от програмирането й, отколкото свободна воля.

– Моментът, когато Мейв използва предварително написаната й реплика, за да обиди човека, който я е написал, беше гениален! Уилиам/Човекът в черно нещо обаче не ме грабват. Разбрахме, че Форд е оставил загадка някъде в Света за Уилиям – това не звучи ли малко като сезон 1? Предполагам, че в същия момент ще разберем какво търси през всичките тези години. Може би има нещо общо с Питър Абернати?

– Надявам се да е просто още някой номер на Форд. Това би било приятно. Питър ни докарва много добре до Делос и Шарлот. Каква ли е тяхната игра, освен да изкарват възможно повече пари?

– Има нещо много смущаващо с Хейл в този епизод. Ясно е, че иска да разкара робота от парка на всяка цена, но не се знае дали Бернард е съгласен с това. Надявам се също в този сезон да разберем малко повече за организацията зад Westworld. Също и разрешиха ли проблема с роботите, от които изтича информация във външния свят?

– Предполагам, че тук се намесва Питър. Би било добре да разберем и какво искат от Westworld и технологиите на парка. Сега има много персонажи с начупена мотивация, трябва им нещо, което да ги обедини. Ти какво би искал да видиш оттук нататък?

– Надявам се някои от роботите да излязат във външния свят. Долорес има такива намерения. А може и като излязат от парка, просто да се озоват в по-голям парк. Също бих се радвал на обяснение какви са тези роботи без лица, защото предполагат, че Делос има някакъв таен зъл план, за който Бернард и Форд никога не са знаели. А ти какво би искал да видиш?

– Бих ми се искало Антъни Хопкинс да се завърне по някакъв начин. Засега най-много искам още за „Shogun Land“.

 
 

12 лоши книги, които не ви правят читател

| от chronicle.bg |

23 април е денят на книгата: чувстват го като празник онези, които са живели сред страниците на книгите; които са бягали от час в училище, за да смучат думите на Агата Кристи, крили са се сред шубраците на село да поглъщат Стивън Кинг и са изградили отношението си към света, поне отчасти според всичко, което са прочели.

През последните години, може би откакто разцъфтяха социалните мрежи, да четеш стана модерно. Нароиха се всякакви групи за четене, инстаграм профили с книги на фона на морета, поляни и нокти на крака и изобщо четенето стана нещо като доказателство за висок интелект и брилянтен успех сред социума.

Естествено, четенето трябва да се насърчава. Не бива да спираме да си блъскаме главите как да накараме децата да четат с удоволствие, а не да сричат, пуфтейки. Не бива и да спираме да подаряваме книги: техните страници и думи са пътища към други светове и други времена. А и усиленото четене значително намалява риска от правописни грешки от типа на „заболекър“, които станаха все по-видимо явление с избухването на фейсбук.

Не всяка книга обаче може да послужи като параван, зад който да скриете своята посредственост и тъпота. Нали разбирате, номерът не е да четете каквото и да е, а да четете някакви или смислени, или увлекателни, или ценни, или забавни неща.

В галерията ще ви представим няколко книги, чието прочитане не е повод за гордост. Ако, разбира се, сте прочели книгата на Криско от любопитство, но във виртуалната библиотека в мозъка ви стоят и „Майстора и Маргарита“ и „1984“ (например), ОК. Но ако някоя от тези книги е единствената, която сте прочели, по-полека с хвалбите какъв як читател сте.

 
 

Първи впечатления от премиерата на „Геният: Пикасо“

| от Дилян Ценов |

Netflix е в стихията си и бълва оригинални сериали на конвейер. „Историята на прислужницата“ излиза само след дни. Телевизията е навсякъде. Ние обаче бяхме насочили мерника на една продукция още от миналата година, когато Джефри Ръш направи хит в първия сезон на сериала с лаконичното заглавие „Геният“. National Geographic вдигна летвата много високо с първия сезон добре направения биографичен сериал, разказващ историята на Алберт Айщайн.

Съвсем естествено очаквахме същото и от втория сезон, посветен на най-влиятелният художник на миналия век – Пабло Пикасо. В неделя в ефира на NG от 21:55 (и следващите недели) българските зрители видяха първите два епизода, в които роденият в Малага (също като Пикасо) Антонио Бандерас се превъплъщава в главната роля.

Най-малкото, което засега можем да кажем за сериала е, че той има завиден потенциал не просто да бъде добър развлекателен продукт, а и да предложи нещо друго, освен масово търсените хляб и зрелище – информация. За същината на изкуството, артиста като психология и настройка към света и разбира се, прочит на живота на Пикасо за удовлетворение на воайорите. Нещо, което е рядкост за продукция, предназначена за масовия зрител.

Ето няколко неща, които ни направиха впечатление от премиерните два епизода на втория сезон на „Геният: Пикасо“.

seriesDetail

Антонио Бандерас и компания

Цялостно трябва да изчакаме да видим всичките десет епизода, за да кажем дали вторият сезон стъпва подобаващо в обувките на първия. Не е необходимо обаче да го гледаме целия, за да кажем, че Антонио Бандерас е достоен заместник на Джефри Ръш в главната роля. Испанецът е Пабло Пикасо и това си личи по всичко – самочувствието, жестовете, начинът на говорене, дрехите. Всичко в изпълнението на Бандерас говори за майсторска актьорска игра на границата с хамелеонството. Предимство при него е и, че е роден в същия град, в който и Пикасо (Малага) и най-малкото може много лесно да улови някои типични за испанската народопсихология черти. Но неговият партньор, Алекс Рич, в ролята на младия артист се справя също толкова добре. Целият актьорски състав, в това число и немалкото жени, повечето любовници, не остават длъжни на историята. Най-напред засега поставяме Саманта Коли в ролята на Дора Маар - любовница и муза на великия артист.

Костюмите на Соноо Мишра и декорът

genius_s2_13-e1515862845653

Както във всяка периодична драма, не можем да си затворим очите пред добре свършената работа на дизайнерите – тези на костюмите и тези на снимачната площадка. Когато историята предразполага изобилие (от дрехи, от сцени, от характерности) е много лесно костюмите да станат кичозни, а декорът бутафорен. Тук всичко е премерено и вкарано в прилични граници, така че актьорите, диалога и всичко останало, да не потъва в испанския хаос и разхвърляното ателие на Пикасо. Точно обратното – декорът на Арвиндър Гриуол и костюмите на Соноо Мишра са завръщане към началото на двайсети век в Испания, а след това умело ни пренасят в Париж преди времето на „Лудите 20″.

Историята на Пикасо

genius_s2_73

Хем е лесно, хем е много опасна територия да се разхождаш по такъв терен. Историята на един най-влиятелният художник на ХХ век може да изглежда апетитно, но за да бъде разказана добре, трябва да се намери точната граница. Частица от нас няма как да не бъде повлияна дори само от факта, че става въпрос за почти митологичната личност на Пабло Пикасо – известен с безброй неща, освен с чудовищния си талант. Тук са трудното детство в Малага, напускането на родния град, отношенията с бащата, първите години в Париж, менторството на Гъртруд Стайн и разбира се… стотиците жени, които минават през леглото на художника. История, която сама по себе си  грабва.

Колкото до сценария…

Не просто история, която грабва, но и която е разказана добре. Увлекателно. Заслугата е на Кенет Билър и Ноа Пинк, които са сценаристи. Сценарият, макар и да дотежава с постоянното преплитане на двете сюжетни линии (младия и възрастния Пикасо), е умело концентриране не 91-годишния живот, в който ако се вгледаме сериозно всеки период от творчеството е продукт за сериал.

genius-picasso-tile-2e7e209ejpeg

Режисурата на Рон Хауърд и Минки Спиро

И естествено, нищо от горенаписаното нямаше да си струва ако не беше режисурата на първите два епизода – първият от Рон Хауърд и вторият от Минки Спиро. Двамата успяват да синтезират всичко около две идеи различни, но същевременно подчинени на общата история. А тя е да разкажат какво крие в себе си този специално човек, когото светът единодушно нарича „гении“. Изкуството ли е на първо място или семейството? Свързани ли са двете неща или за творецът няма връзка, а съществува само едното? Къде е любовта и изобщо каква форма има тя? Може ли да вирее в традиционната форма, каквато си я представяме. Самият факт, че зрителят си задава тези въпроси е показател за добре свършената работа и за наличието на сериал, който с премиерата си даде висока заявка.

Ако задържи така ние ще му стискаме палци септември да обере някоя друга награда „Еми“. 

Следващите епизоди на „Геният: Пикасо“ са тази неделя от 21:55 по National Geographic.