Устите, които Орбан не успя да запуши

| от |

От три години насам правителството на унгарския премиер Виктор Орбан се опитва всячески да запуши устата на критичните журналисти. И успява – медийното послушание вече е факт. Но, за щастие, има и изключения, се казва в коментар на Дойче Веле.
*/Интересно ми е как точно би звучал подобен коментар на медията за България?/

Victor+Orban+Hungarian+Prime+Minister+Orban+gfrBdTkgOiRl

На 21 декември 2013 година ще се навършат три години от онзи съдбовен ден, в който беше извършен погром срещу свободата на словото в Унгария. На сутринта, след като унгарското правителство беше приело нов медиен закон, журналистите изведнъж се оказаха със забрана да критикуват кабинета на консервативния премиер Виктор Орбан. Атила Монг, който по това време беше водещ на сутрешния блок в държавното радио, протестира с минута мълчание, след което светкавично бе уволнен.

mong-qpr

„Когато през есента на 1989 година протестирахме по улиците на Будапеща, ние се надявахме, че в Унгария започва нова ера. Тогава не съм предполагал, че 20 години по-късно ще бъда конфронтиран с такъв репресивен и антидемократичен медиен закон“, казва днес журналистът.

Атила Монг е може би най-известното име, но като него има стотици – през последните няколко години много журналисти в обществените медии загубиха работата си заради това, че са си позволили критични забележки по адрес на правителството. А частни радиостанции като независимото „Клубрадио“ са на крачка от фалита, тъй като са принудени да водят скъпи съдебни дела за лицензи. Освен това правителството упражнява силен натиск върху техните рекламодатели, които – за да си нямат неприятности с власта, отказват рекламни договори. „Клубрадио“ си е поставило за цел да удържи фронта до следващите парламентари избори през пролетта на 2014 година.

Чуждите журналисти също са на прицел

Щефан Ошват е кореспондент на германското обществено радио във Виена. Оттам той следи отблизо и обстановката в Унгария. Ошват и други негови чуждестранни колеги неведнъж са имали нещастието да усетят на собствен гръб как действа правителството в Будапеща с критично настроените журналисти: „Организират клеветнически кампании срещу нас. Пращат например някой държавен секретар в телевизионното студио и той започва да разказва за нас напълно неверни неща. Паралелно с това в интернет се появяват очернящи публикации и постинги, които са толкова много, че просто не вярвам да са плод на отделни хора“, казва Ошват в интервю за Дойче веле и добавя: „Никой не може да вини журналистите за това, че пишат критично. Не ние произвеждаме лошите новини, а унгарското правителство“, посочва германският журналист.

В същото време той държи да уточни, че е неправилно да се мисли, че в Унгария вече няма свободно слово. Всеки може да даде глас на мнението си, най-вече в интернет, но въпросът е кой ще го прочете. Радиото и телевизията са се превърнали в рупор на правителството, за което се погрижи създаденият по силата на новия медиен закон държавен орган, контролиращ дейността на електронните медии. Този орган разполага с неограничена власт да отнема лицензи и да налага високи глоби. Неговият шеф се назначава лично от унгарския премиер, което гарантира на властта медийно послушание, казва Ошват.

„Иска ми се да вярвам…“

Острите протести от страна на ЕС междувременно принудиха унгарския парламент да промени оспорвания медиен закон. На практика обаче поправките не променят почти нищо – всичко си остава по старому. Затова натискът от страна на Брюксел трябва да продължи. Особено ако европейската централа иска да скъса с имиджа си на „книжен тигър“, казва Ошват.

Унгарският му колега Атила Монг днес отново работи като журналист – от Берлин той пише за няколко онлайн-издания. Както е видно, Орбан не е успял да запуши устата му. В ерата на съвременните комуникации той може да работи от всяка точка на света. „Иска ми се да вярвам, че един ден унгарските медии отново ще са напълно свободни“, казва Монг.

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.