shareit

Успехи в медицината през 2014 година – част първа

| от |

Сред най-големите постижения в медицината през тази година бяха прохождането на парализиран мъж след безпрецедентна операция на гръбначния му стълб и използването на стволови клетки в борбата срещу болестта на Паркинсон и диабет тип 1.

Парализиран до кръста мъж проходи след трансплантация на нервни клетки. Операцията бе представена като първа по рода си. Трийсет и осем годишният поляк Дерек Фидика се възстанови след тотално прекъсване на нервите в гръбначния му стълб. Пациентът бил парализиран след намушкване с нож в гърба през 2010 г., но след 19-месечно лечение чувствителността в краката му донякъде се възвърнала. След хирургичната интервенция той вече може да ходи с проходилка, да води нормален живот и да кара кола. Операцията бе извършена от полски екип под ръководството на видния специалист по гръбначна хирургия д-р Павел Табаков от Медицинския университет във Вроцлав. Хирурзите използвали нервни клетки от носа на пациента, върху които развили селекционирани тъкани. Технологията е разработена в Лондонския университетски колеж. „Това е като второ раждане. Усещането е невероятно и не може да бъде описано“, увери Фидика.

Шведски учени преобразуваха ембрионни стволови клетки в неврони, които произвеждат допамин, и окачествиха постижението си като огромен пробив в борбата срещу болестта на Паркинсон. За да симулират болестта на Паркинсон, учени от университета в Лунд са умъртвили произвеждащи допамин неврони в мозъците на плъхове. След това преобразували ембрионни стволови клетки във въпросния вид неврони и ги инжектирали у гризачите. Клинични изпитания с хора все още не са правени. Учените под ръководството на Малин Пармар се надяват да са готови за подобни тестове през 2017 г.

Учени от Харвардския университет успяха да трансформират стволови клетки в произвеждащи инсулин бета клетки. Това е голяма крачка напред в търсенето на лек срещу диабет тип 1. Бета клетките в панкреаса произвеждат големи количества инсулин, за да се намали нивото на кръвната захар. Имунната система обаче може да ги атакува и да ги унищожи. В такъв случай кръвната захар не може да се регулира. Нещата са различни, когато става дума за по-често срещания диабет тип 2, който се дължи на нездравословен начин на живот. Изследването на проф. Дъг Мелтън започнало, след като синът му бил диагностициран с диабет тип 1 преди 23 години. Впоследствие и дъщеря му била диагностицирана със същото заболяване. Учените си поставили за цел да заменят около 150 милиона липсващи бета клетки, като използват стволови клетки. Създадените в лабораторна среда бета клетки били присадени у мишки. Проф. Мелтън открил идеалния коктейл от химикали, за да превърне стволови клетки във функциониращи бета клетки. Тестове със засегнати от диабет тип 1 гризачи показаха, че създадените в лабораторна среда клетки могат да произведат инсулин и да контролират няколко месеца нивото на кръвната захар.

Учени прибегнаха до генна терапия, за да превърнат сърдечни мускулни клетки в специализирани клетки, които осигуряват нормален сърдечен ритъм. Изследването бе извършено със свине, засегнати от заболяване, което кара сърцата им да бият по-бавно. Като вкарали човешки ген в малка зона с размерите на зърно черен пипер в сърцата им, учените препрограмирали сърдечни мускулни клетки във вид клетки, които излъчват електрични импулси, за да контролират биенето на сърцето. Така кардиолози от института Сидърс-Синай в Лос Анджелис създали клетки с роля на биологичен пейсмейкър, които възстановили нормалния сърдечен ритъм у свинете. Процедурата постигнала същите резултати като тези от имплантирането на електронен пейсмейкър, който изпраща електрични импулси до сърцето, ако то бие прекалено бавно или е налице прескачане на сърцето. „Тестове с хора са планирани след три години“, поясни Еудженио Чинголани от института.

с БТА

 
 
Коментарите са изключени