Уникални илюстрации към Андерсеновите приказки

| от |

На 1 декември 1835 година Ханс Кристиан Андерсен издава първата си книга с приказки.

Тя не просто му носи широка слава приживе, а дава начало на новия живот на любимия на хиляди по света автор. Повечето от нас са плакали неутешимо докато четат историята за Малката Кибритопродавачка и Грозното патенце, а други със сигурност са се чудили наистина ли Цветята на малката Ида си устройват балове през нощта. Приказките на Андерсен поставят основата на класики като „Вятърът във върбите” на Кенет Греъм и „Мечо Пух” на А.А. Милн. За кракто време Андерсеновите приказки буквално превземат англоворящия свят и се четат навсякъде до ден днешен. „Новите дрехи на царя” и „Грозното патенце” се превърщат в нещо като притчи, които се разказват от уста на уста, а книгите му се предават от ръка на ръка.

Приказките на Андерсен се превръщат в пазителите на собствените ни детски мечти. За повечето от нас Ханс Кристиан Андерсен винаги ще остане специален, особено след като научим няколко интересни факта от живота му.

Ханс Кристиан Андерсен е роден в Дания на 2 април 1805 година. Освен разказвач на приказки, той е и поет. Той е първият датски автор, който успява да изплува от бедността и мизерията благодарение на книгите си и става известен докато е жив. Отличен е с кралски почести и титли.

Дори името на Андерсен е уникална комбинация от иначе популярните имена Ханс и Кристиан, която по-принцип не се среща в Дания. Така авторът е различен от самото начало, особено след като става ясно, че той е с вродена дислексия. Въпреки че се научава да чете, Андерсен не може да пише правилно до края на живота си. Ръчно написаните му текстове са пълни с грешки. В резултат стила му на писане остава близък до разговорния език и все още звучи свежо и днес. Редакторите коригират грешките в текстовете му, но не си позволят да променят и една дума от тях.

Бащата на Андерсен го среща за първи път с литературата като му чете „Арабски нощи”. Първоначално Андерсен въобще не се гордеел с това, което пише и дори се чудел дали да не се откаже в един момент. По-късно започнал да вярва повече в приказките, отколкото в поезията. Творчеството му е преведено на над 150 езика. Творбите му са  пресъздадени в игрални филми, пиеси, балети и анимации.

В негова чест два музея носят името му. Те са в родния му град Оденсе. Има и негова статуя в Сентръл Парк, Ню Йорк, която напомня и за приказката му Грозното патенце.

Приказките на Андерен имат доста нещастен край за разлика от популярните детски филми по тях на Disney Pixar. Някои от тези трагични завършеци може би биха разстроили децата ни, ако ги знаеха. Малката Русалка се самоубива, Малката Кибритопродавачка замръзва до смърт, а Храбрият оловен войник се разтапя – и това са само част от фаталните съдби на героите му.

Андерсен е бил много специален и в любовните си взаимоотношения. Той е интересен със страстта си към недостижимите жени като шведската оперна певица Джени Линд, която го вдъхновява да напише приказката за Славея. Следва несподелена любов с момиче на име Риборг Фойгт, чието последно писмо е намерено върху гърдите на издъхналия писател няколко десетилетия след като той се влюбил в нея. Твърди се, че Андерсен бил привлечен и от мъже, като напоследък доста се спекулира, че разказите му носаят хомоеротичен нюанс. Много от произведенията му се тълкуват като позовавания на сексуалната скръб. В началото на живота си Андерсен записва в личния си дневник, че се отказва от възможността да има сексуални отношения. Впоследствие има много връзки, но не е бил женен и винаги е живял сам.

В известното си завещание писателят – егрен оставя колосална сума пари на Едвард Колин – негов бизнес консултант и приятел през целия му живот, с който имат сложни отношения. Той дарява редките си книги и автентичните произведения на Чарлз Дикенс на Датската Кралска библиотека, като разрешава част от кореспонденцията му с известни личности от цял свят да бъде публикувана.

В негова чест ви представяме галерия с най-уникалните илюстрации към Андерсеновите приказки.

 
 
1 Коментар
  • Гришундер

    Може и да е прескачал на другия бряг, но аз съм раснал с неговите приказки. По това време кока колата беше силно алкохолно питие според тогавашни власти, а цветните филми – мечта. За Disney Pixar да не говорим, тя и Америката предстоеше да бъде открита :)

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“

 
 

Бенисио Дел Торо ще участва в следващия филм на Оливър Стоун

| от chronicle.bg |

Бенисио дел Торо ще участва в новия филм на Оливър Стоун „Бели лъжи“. Филмът ще проследи героя на Дел Торо Джак – дете на разведени родители, докато се опитва да избегне техните грешки в собствения си брак и отношенията със сина си. 

Чувствайки се в капан, героят на Дел Торо се впуска в пътешествие, изпълнено със страст, което още повече замъглява пътя към собствената му душа. Срещайки жена, чийто живот представлява точно обратното на неговото положение, той се решава на преоткриване.

Последният филм, по който Стоун и Дел Торо са работиха заедно, беше „Диваци“ от 2012 г., базиран на едноименната книга на Дон Уинслоу.

Бюджетът за филма вече е уреден и Стоун се надява снимките да започнат през пролетта, в Ню Йорк. Докато това се случи, всики  можем да очакваме Бенисио дел Торо в новия сериал на Showtime, озаглавен Escape at Dannemora, който се очаква да стартира на 15 октомври тази година.

А в близките дни имате последен шанс да го гледате на кино в „Сикарио 2: Солдадо“.