shareit

Украйна, Русия и примирието, което така и не започна

| от |

Когато над 1000 души са загинали за по-малко от три месеца, когато цивилните се крият по мазетата, а десетки хиляди други бягат от домовете си, вече не може да се говори за примирие в Източна Украйна.  Това е заблуда. Всичко, което се случи през това време, е, че фронтовата линия остана статична. Няма големи офанзиви – за момента.

На фона на очевидния провал на примирието са насрочени преговори между представители на армията в Украйна, Русия и бунтовниците, на които ще бъде обсъдено ново мирно споразумение в Донецка област.

Въпреки че в нощта на понеделник срещу вторник бойните действия на летището в Донецк заглъхнаха, боевете в региона продължават.  В същото време, бунтовниците в съседната Луганска област обявиха, че са постигнали „принципно“ съгласие с украинската армия да прекратят огъня на 5 декември.  Но всички грозни белези на войната – убийствата, насилието и терорът – продължават всеки ден и нощ в Изтока.

Тъй като войната се води основно в населени райони, като Донецк или другата столица на бунтовниците Луганск, цивилни често стават жертва на артилерийския обстрел, за което са отговорни и двете страни.  Разбира се, никой не може да обяви края на примирието. По различни политически причини бунтовниците, правителството в Киев, руският президент Владимир Путин и Западът решиха да живеят с тази заблуда.

Правителството се бори с рухваща икономика, постоянна политическа криза и армия, твърде слаба, за да се справи с мощта на подкрепяните от Русия бунтовници. Освен това армията в Изтока е подкрепяна от крайно десни милиции, обвинени в нарушения на човешките права. Бунтовниците са разкъсвани от вътрешно разделение и зависят от Русия за своето оцеляване. Те бяха на път да загубят в битката срещу правителствените сили това лято, преди решителната намеса на Москва. Засега имат силата да поддържат безизходицата, но техните две републики – в Донецка и Луганска област – са незаконни съгласно международното право и са плодородна почва за престъпници и бандити.
Европейският съюз – все още разделен за политиката спрямо Украйна – и Белият дом залагат надежди на санкциите срещу Русия. Няма обаче реалистични очаквания, че президентът Путин ще спре да подкрепя бунтовниците с военна сила. Засега санкциите са цена, която той е склонен да плати, за да наложи волята си в Украйна и да се противопостави на разширяването на Запада към руските граници. Санкциите може да ограничат възможността от ескалация в боевете или явна руска инвазия в Изтока. Но никой не може да бъде напълно сигурен за това. Последните девет месеца бяха белязани от отказа на Владимир Путин да следва идеята на Запада за логика.

След като окуражиха Киев да прегърне идеята за членство в ЕС и НАТО, европейците и американците бяха напълно неподготвени за ответния удар на Путин – първо в Крим, а после в Източна Украйна.

Имаше самодоволни предположения, че Владимир Путин ще се ограничи до риторичната опозиция на западната експанзия към руските граници и че ще разчита на дипломацията, за да отговори на свалянето на Виктор Янукович, ориентирания към Москва украински президент.
Заблудата в това убеждение се вижда на летището в покрайнините на Донецк и в болниците, където ранените и умиращите биват отвеждани.
Тази европейска война вече не е в челните заглавия, но тя продължава опасна и непредвидима, свидетелство за една „отровна комбинация“ от политически провал и безпощадност./BBC/Фокус

 
 
Коментарите са изключени