Украинската криза – първи тест за Могерини

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

Цяла Европа ликуваше, когато Европейската космическа агенция изпрати „Филе“, робот с размерите на кухненски уред, на повърхността на комета на 480 милиона километра от Земята. Това беше като да хвърлиш стрела със завързани очи през океан и да улучиш центъра на мишената.

„Филе“ замлъкна скоро след това, но не и преди да изпрати куп данни и глътка оптимизъм към континента, който няма особени поводи за радост. По-близо до дома ЕС се затруднява да упражнява влияние, дори над съседите си.

Руската намеса в Украйна е първи тест за новата върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини, която преди това беше (макар и за кратко) външна министърка на Италия. НАТО предупреждава за ново струпване на руски войски и техника в Източна Украйна. Неотдавнашните бутафорни избори в двете проруски сепаратистки области в Донбас бяха „уважени“, ако не и признати от Москва. Споразуменията за примирие от Минск, подписани през септември от Украйна, Русия и сепаратистите, се спазват само в нарушаването. Украинският президент Петро Порошенко се готви за „тотална война“.

Как Европа позволи подобно опустошение на прага си? Официални представители на ЕС се позовават на твърдението, че макар през 1989 г. Украйна да е била почти на същото ниво като Полша, днес тя е три пъти по-бедна. Изводът е, че с правилните политики отвръщането на Украйна от европейската й съдба може да бъде поправено. Тази мисъл вдъхнови смелите протестиращи, мнозина развяващи знамена на ЕС, които изпълниха Майдана в Киев преди една година. Те се стремяха не само към свалянето на предшественика на Порошенко Виктор Янукович, който се огъна под руския натиск да отхвърли търговското споразумение с ЕС, а към прекратяване на корупцията и кражбите, определящи страната им след независимостта. Истинският боен зов на Майдана беше за модерна, европейска държава. Вместо това Украйна се превърна в кървава военна зона и безнадеждна икономика.

В Украйна винаги е било трудно. До края на 2004 г., когато Оранжевата революция доведе проевропейски сили на власт в Киев, ЕС беше започнал разширяването си на изток. Тогава „умората от разширяването“ остави бедните бивши съветски страни като Украйна на студено. Европейската политика на добросъседство, целяща да донесе политическа и икономическа промяна в съседните на ЕС страни, без да предлага членство, беше провал. Тя замени технократския градуализъм за трезви политики и така не можа да отговори на нуждите на отделни страни и региони.

Но най-тежкият проблем е Русия. Владимир Путин реши, че клонящата към Европа Украйна е заплаха за руските интереси. Неговата намеса, най-вече анексирането на Крим и нахлуването на изток, бяха непредсказуеми и опортюнистични и белязани с националистическа идеология – било то реваншистко говорене за Новорусия или атаки към Америка. Неговият „Евразийски икономически съюз“ има амбиции да конкурира ЕС, въпреки че членовете му до момента са ограничени до Армения, Беларус и Казахстан.

Европейците със сигурност разбраха истината. На 16 ноември Путин напусна срещата на върха на Г-20 преждевременно, след като беше критикуван от другите лидери. Скоро след това германската канцлерка Ангела Меркел направи необичайно пряма оценка за руската заплаха не само за Украйна, а и за Грузия, Молдова и Балканите. Желанието на Путин да изостря напрежението в Украйна изпревари възможността на Европа да реагира, въпреки наложените от ЕС санкции. На срещата си тази седмица външните министри на страните членки на съюза се договориха само да осъдят изборите в Донбас и да разширят санкциите за още няколко сепаратисти.

Това беше и първата среща на външните министри, председателствана от Могерини. Мнозина анализатори и дори някои правителства на страните членки бяха против избирането й, тъй като се опасяваха, че тя ще олицетворява дългогодишния прокремълски уклон на страната й. Някои допълниха, че подобно на предшественичката й Катрин Аштън тя е твърде неопитна за поста, въпреки че има дълга политическа и международна кариера в лявоцентристкото пространство в Италия.

Освен срещу убедителни критици, тя е изправена пред трудната задача да запази единството на страните членки на ЕС. Мнозина са подразнени от вредите, които твърдят, че санкциите срещу Русия причиняват на икономиката им. Не е ясно какво може да направи Брюксел предвид факта, че големите страни в Европа, включително Германия, все повече следват собствена външна политика.

Инструментите за работа

Но ЕС все пак не е беззъб. Могерини има много „инструменти“ на свое разположение, включително интелигентната дипломатическа служба и финансовото влияние на Европейската комисия. Тя е заместник-председателка на Европейската комисия и обещава, въпреки предполагащия много пътуване пост, да присъства на всяка седмична среща на колегиума. Тя има някои прозорливи идеи как да използва по най-добрия начин тромавата бюрокрация на ЕС. Високопоставени представители намекват, че са готови да осигурят повече икономическа помощ, ако украинците погледнат сериозно на правосъдните реформи, либерализирането на бизнеса и така нататък. Но е трудно да се сетим за страна, в която парите на Европа или властта й са променили положението без предложение за членство, дори далеч във времето. Не е ясно дали този подход ще проработи по-добре в Украйна.

Най-голямата надежда на Могерини може би е да спечели време. Последният ход на Путин не е ясен, може би дори за самия него. Някои се опасяват, че той иска сухопътен коридор към Крим. Други предполагат, че въпреки привидното, той може да започне да взаимодейства повече със Запада. Може би най-вероятно е да продължат сраженията на местно ниво, тъй като сепаратистите опитват да гарантират сигурността и да разширят територията си. Санкциите на ЕС ще останат в сила до идната пролет и може да бъдат разширени. Експертът по Украйна в Европейския съвет по външна политика Андрю Уилсън твърди, че след това Русия може да е по-уязвима към натиск, особено ако цените на петрола останат ниски. Но дали украинската икономика ще издържи толкова дълго? /БГНЕС

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.

 
 

Най-скандалните изпълнения на наградите на MTV

| от chronicle.bg |

Докато наградите Грами са изцяло за музикален престиж, то наградите на MTV, накратко VMA (MTV video music awards) обръщат внимание не само на музиката, а и на провокативността на изпълнителните.

Не че се оплакваме. Откакто церемонията се състои за първи път през 1984, когато млада изпълнителка на име Мадона решава да шокира обществеността, MTV наградите са очакване на интересни моменти.

Шоуто за тази година е планирано за понеделник, като Карди Би ще води с най-много номинации, а сега е най-добрият момент да си припомним най-шокиращите моменти в историята на церемонията.

Ето ги, в хронологичен ред: десетте най-секси изпълнения, които промениха съвременната музика.

1. Мадона – Like a Virgin, 1984

С това изпълнение кралицата на попа се утвърди като провокатор още в началото на кариерата си: нещо, което не се е променило до днес, когато тя вече е на 60 години.

2. Джанет Джексън и „That`s the way love goes/if“, 1993

След това сексуално заредено изпълнение, Джанет Джексън вече не е малката сестричка на Майкъл Джексън.

3. Бритни Спиърс с „I`m a slave 4 you“, 2001

Откакто Бритни покори сцената с жълт питон на врата, светът й е роб.

4. Бритни Спиърс, Мадона и Кристина Агилера – „Like a virgin, Hollywood“, 2003

Страстните целувки между хора от един и същ пол не са някакво явление сега, но през 2003-а все още бяха. Затова когато Мадона пусна език на Бритни, това си беше събитие.

5. Beyonce and Jay-Z – „Crazy in love“,2003

Много хора се съмняваха дали Бионсе ще успее да направи соло кариера, след като се отцепи от Destiny`s Child, и да, тя успя.

6. Шакира – „Hips don`t lie“, 2006

Бедрата на Шакира в една от най-горещите й песни отговаряха напълно на парчето на представянето й през 2006.

7. Лейди Гага – „Paparazzi“, 2009

Преди светът да се умори от странностите на Лейди Гага, нейното изпълнение на „Paparazzi“ на MTV наградите, беше впечатляващо.

8. Кейти Пери, Ръсел Бранд и Джо Пери – „We will rock u“, 2009

Това изпълнение също остана в историята.

9. Майли Сайръс и Робин Тик – „Blurred lines“, 2013

След целувката на Мадона и Бритни, това изпълнение на Майли Сайръс и Робин Тик е може би най-обсъжданото. Това беше и случаят, когато Майли Сайръс се сбогува с ангелския си имидж.

10. Ники Минаж – „Anaconda“, 2014

Моментът, в който Ники Минаж изпя и изтанцува тази песен на сцената, официално затвърди туърка като тренд в поп музиката.