Украинската криза – първи тест за Могерини

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

Цяла Европа ликуваше, когато Европейската космическа агенция изпрати „Филе“, робот с размерите на кухненски уред, на повърхността на комета на 480 милиона километра от Земята. Това беше като да хвърлиш стрела със завързани очи през океан и да улучиш центъра на мишената.

„Филе“ замлъкна скоро след това, но не и преди да изпрати куп данни и глътка оптимизъм към континента, който няма особени поводи за радост. По-близо до дома ЕС се затруднява да упражнява влияние, дори над съседите си.

Руската намеса в Украйна е първи тест за новата върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини, която преди това беше (макар и за кратко) външна министърка на Италия. НАТО предупреждава за ново струпване на руски войски и техника в Източна Украйна. Неотдавнашните бутафорни избори в двете проруски сепаратистки области в Донбас бяха „уважени“, ако не и признати от Москва. Споразуменията за примирие от Минск, подписани през септември от Украйна, Русия и сепаратистите, се спазват само в нарушаването. Украинският президент Петро Порошенко се готви за „тотална война“.

Как Европа позволи подобно опустошение на прага си? Официални представители на ЕС се позовават на твърдението, че макар през 1989 г. Украйна да е била почти на същото ниво като Полша, днес тя е три пъти по-бедна. Изводът е, че с правилните политики отвръщането на Украйна от европейската й съдба може да бъде поправено. Тази мисъл вдъхнови смелите протестиращи, мнозина развяващи знамена на ЕС, които изпълниха Майдана в Киев преди една година. Те се стремяха не само към свалянето на предшественика на Порошенко Виктор Янукович, който се огъна под руския натиск да отхвърли търговското споразумение с ЕС, а към прекратяване на корупцията и кражбите, определящи страната им след независимостта. Истинският боен зов на Майдана беше за модерна, европейска държава. Вместо това Украйна се превърна в кървава военна зона и безнадеждна икономика.

В Украйна винаги е било трудно. До края на 2004 г., когато Оранжевата революция доведе проевропейски сили на власт в Киев, ЕС беше започнал разширяването си на изток. Тогава „умората от разширяването“ остави бедните бивши съветски страни като Украйна на студено. Европейската политика на добросъседство, целяща да донесе политическа и икономическа промяна в съседните на ЕС страни, без да предлага членство, беше провал. Тя замени технократския градуализъм за трезви политики и така не можа да отговори на нуждите на отделни страни и региони.

Но най-тежкият проблем е Русия. Владимир Путин реши, че клонящата към Европа Украйна е заплаха за руските интереси. Неговата намеса, най-вече анексирането на Крим и нахлуването на изток, бяха непредсказуеми и опортюнистични и белязани с националистическа идеология – било то реваншистко говорене за Новорусия или атаки към Америка. Неговият „Евразийски икономически съюз“ има амбиции да конкурира ЕС, въпреки че членовете му до момента са ограничени до Армения, Беларус и Казахстан.

Европейците със сигурност разбраха истината. На 16 ноември Путин напусна срещата на върха на Г-20 преждевременно, след като беше критикуван от другите лидери. Скоро след това германската канцлерка Ангела Меркел направи необичайно пряма оценка за руската заплаха не само за Украйна, а и за Грузия, Молдова и Балканите. Желанието на Путин да изостря напрежението в Украйна изпревари възможността на Европа да реагира, въпреки наложените от ЕС санкции. На срещата си тази седмица външните министри на страните членки на съюза се договориха само да осъдят изборите в Донбас и да разширят санкциите за още няколко сепаратисти.

Това беше и първата среща на външните министри, председателствана от Могерини. Мнозина анализатори и дори някои правителства на страните членки бяха против избирането й, тъй като се опасяваха, че тя ще олицетворява дългогодишния прокремълски уклон на страната й. Някои допълниха, че подобно на предшественичката й Катрин Аштън тя е твърде неопитна за поста, въпреки че има дълга политическа и международна кариера в лявоцентристкото пространство в Италия.

Освен срещу убедителни критици, тя е изправена пред трудната задача да запази единството на страните членки на ЕС. Мнозина са подразнени от вредите, които твърдят, че санкциите срещу Русия причиняват на икономиката им. Не е ясно какво може да направи Брюксел предвид факта, че големите страни в Европа, включително Германия, все повече следват собствена външна политика.

Инструментите за работа

Но ЕС все пак не е беззъб. Могерини има много „инструменти“ на свое разположение, включително интелигентната дипломатическа служба и финансовото влияние на Европейската комисия. Тя е заместник-председателка на Европейската комисия и обещава, въпреки предполагащия много пътуване пост, да присъства на всяка седмична среща на колегиума. Тя има някои прозорливи идеи как да използва по най-добрия начин тромавата бюрокрация на ЕС. Високопоставени представители намекват, че са готови да осигурят повече икономическа помощ, ако украинците погледнат сериозно на правосъдните реформи, либерализирането на бизнеса и така нататък. Но е трудно да се сетим за страна, в която парите на Европа или властта й са променили положението без предложение за членство, дори далеч във времето. Не е ясно дали този подход ще проработи по-добре в Украйна.

Най-голямата надежда на Могерини може би е да спечели време. Последният ход на Путин не е ясен, може би дори за самия него. Някои се опасяват, че той иска сухопътен коридор към Крим. Други предполагат, че въпреки привидното, той може да започне да взаимодейства повече със Запада. Може би най-вероятно е да продължат сраженията на местно ниво, тъй като сепаратистите опитват да гарантират сигурността и да разширят територията си. Санкциите на ЕС ще останат в сила до идната пролет и може да бъдат разширени. Експертът по Украйна в Европейския съвет по външна политика Андрю Уилсън твърди, че след това Русия може да е по-уязвима към натиск, особено ако цените на петрола останат ниски. Но дали украинската икономика ще издържи толкова дълго? /БГНЕС

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Мъж се опита да обере банка с ароматизатор

| от chronicle.bg |

Банков обирджия беше заловен след като се опита да извърши обир, използвайки флакон ароматизатор, за да заплаши служителите. 

След като търси в Google „Как да ограбя банка“, Саймън Джоунс, на 38 години, взима колата на гаджето си без нейно знание, докато тя разхожда кучето, и се опитва да извърши обира. С маска на главата, ръкавици и очила той изчаква спокойно 15 минути на опашка, за да стигне на касата. След това казва на касиерката, че във флакона има киселина и не се страхува да я използва. Тя му дава парите, които иска, но в една от пачките има проследяващо устройство.

SEI_44269876-323e-e1544776143488

Той бяга с колата на приятелката си, но ударът му е бил толкова аматьорски, че го хващат само след няколко часа. По думите на прокурора Джейн Вау: „Един от клиентите на банката казва, че човекът не е изглеждал много както трябва и затова са извикали полиция. Мениджърът на клона го пита може ли да помогне с нещо, защото преценява, че Саймън има болест на кожата.“ Саймън отговаря: „Не“. „Мениджърът на банката трябва да постъпи внимателно, защото не знае дали клиентът има проблем и ще го обиди или той ще обира банката“, продължава Вау.

Служителите, станали свидетели на събитието, са пуснати в отпуск, за да се възстановят психически. Един от тях каза: „Имах чувството, че съм в паралелна вселена и това не се случваше на мен. Имаше деца в банката, имаше и хора в инвалидни колички. Всички можехме да бъдем наранено от действията на този човек.“

Присъдата на Саймън Джоунс е 40 месеца. Флаконът е съдържал фабричната си течност, а не киселина.

 
 

Михаел Шумахер вече не е на легло

| от chronicle.bg |

Легендата на Formula 1 Михаел Шумахер се възстановява добре след ски инцидента, който го остави с тежки наранявания по главата. През 2013 година на екскурзия във Френските Алпи той пада с висока скорост, докато кара ски, и удря главата си лошо в камък.

Сега вече той не е прикован за леглото и може да диша без тръбички.

Той все още получава медицински грижи, които му струват по 50 000 паунда (почти 110 000 лева) на седмица. Негови роднини и приятели казаха, че 7-кратният шампион продължава да се лекува в дома си в Лейк Женева в Швейцария вместо в клиника. Обмисля се обаче трансфер в клиника в Далас, Тексас, която специализира в мозъчни травми. Нейният директор Марк Уийкс каза за немското списание Bravo: „Имаме много опит с пациенти с подобна травма. В Европа най-вероятно няма клиника, която лекува толкова случаи колкото нас.“

Близките на Шумахер пазят в тайна състоянието му. Адвокатът им Феликс Дам направи най-ясен знак по отношение състоянието на клиента си през 2016 година, когато заведе дело срещу немското списание Bunte заради история в него, в която се твърди, че Михаел може отново да ходи. „Той не може да ходи“, каза Дам, a а Сабине Кем, мениджърка на състезателя, потвърди: „За съжаление сме принудени от скорошни новинарски материали да разясним, че твърдението, че Михаел може да се движи е напълно грешна. Такова твърдение е безотговорно, защото имайки предвид нараняванията му, в момента личното пространство е много, много важно.“

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.