Уилям Крокфорд – рибарят, който тихичко взе парите на аристокрацията в Англия
Уилям Крокфорд започва кариерата си като лондонски рибaр и го приключва, половин век по-късно като може би най-богатият самозванец в Англия. Крокфорд прави този подвиг благодарение на един необикновен талант – несравнимо умение да играе хазарт и късметът да живее в началото на 19 век, когато мирът в Европа се завръща след четири десетилетия война, всред поколение отегчени млади аристократи, които няколко години по-рано щяха да бъдат повикани да се бият с Наполеон.
В тийнейджърските си години Крокфорд открива, че е добър с цифрите и гений в статистическите изчисления. Тези умения бързо го освобождават от живот на кормене, чистене и продаване на риба. Към края на 90-те той става професионален комарджия, добре познат в малките хазартни клубове, а до началото на 19 век натрупва достатъчно капитал, за да премине в по-модерните зали на Пикадили. Там хората се интересуваха много повече от парите на човек, отколкото от произхода му, и така приютяват необичайно разнообразна клиентела – такава, която дава на бившия риболовец несравнима възможност да попадне сред хора, които при други обстоятелства просто биха го пренебрегнали. Те обаче са там с единствената цел да разделят възможно повече хора от възможно по-голяма част от парите им.
Човек се нуждае от специална дарба, за да оцелее в такава среда, но опитът на Крокфорд в Пикадили му дава няколко ценни урока. Първият е, че не е необходимо да мамиш, за да печелиш – внимателното преценяване на риска е достатъчно, за да гарантира, че казиното неминуемо ще излезе напред. Второ, създава се впечатлението, че клиентите на казиното имат контрол, дори когато резултатите в действителност са въпрос на статистика и премерен риск. И трето, най-добрият начин да се убедят изключително богатите да играят с него в епохата на Регентството е да създаде среда, в която дори и най-нежният аристократ да се чувства у дома си – един вид клуб, който е удобен, модерен и изключителен и където хазартът е само едно от забавленията.
Моментът на Крокфорд идва известно време преди битката при Трафалгар. Играейки в механа Grapes, той се натъква на богат месар, който си представя като умел играч на карти. Той беше мошеник, глупак и богат човек – точно такъв тип, какъвто Уилям Крокфорд търси. Щом касапинът започва да се губи, самочувствието му започна да го изоставя и играта му се влошава още повече. Когато Крокфорд приключва с него, той е назад 1700 британски лири (около 250 000 долара днес) – достатъчно, за да може риболовецът да открие свой хазартен клуб на модната улица на по-малко от километър от Бъкингамския дворец. Няколко години по-късно той успява да си уреди и партньорство в най-популярния клуб по това време – Watier’s на Болтън Роу, място, посещавано от лорд Байрън и различни дендита, все богати хора, който диктуват градския вкус и мода.
Самообучението на Кроки вече бе завършено и до момента, в който той се раздели с основния акционер на Watier’s, Джосия Тейлър, изглежда, че той има концепцията за перфектното заведение за комар. Crockford’s, клубът, който открива на 2 януари 1828 г. е проектиран над изба и е един от най-блестящите джентълменски клубове в страната: по-малко задушен от другите, но със сигурност не по-малко изключителен. Има персонал от поне 40 души, всички облечени в ливреи и с безупречни маниерни. Комитетът за членство в клуба е съставен изцяло от аристократи, с повечето от които Крокфорд се среща по времето на Watier’s, a членството е разширено за чуждестранни посланици и по настояване на собственика – за благородните наследници на Великобритания. Една от най-силните страни на Кроки беше енциклопедичното му познаване на финансовите ресурси на най-заможните млади аристократи във Великобритания. Той е ходеща счетоводна книга, в която са регистрирани денят и часът на раждане на всеки изгряващ наследник. Наистина често той знае много повече за перспективите на наследника, отколкото дори самия той.
Членове на клуба са всички знаменитости на Англия, който постоянно го запълват от полунощ до ранни зори. Там могат да се чуят най-блестящите изблици на остроумие, да се водят най-приятните разговори, най-интересните анекдоти, преплетени с политически дискусии и разсъждения по всяка възможна тема, идващи от войниците, учените, държавниците, поетите и хората на удоволствието, които с завършват вечерта с малка вечеря и някоя и друга игра на комар. Тонът на клуба е отличен. Преобладава чувството на джентълменство и няма след и от грубост, фамилиарност и лош човешки материал, които опозоряват някои от второстепенните клубове на тогавашния ден.
