Уикендът започва в 14,39 ч в петък

| от |

Според британците уикендът започва в 14,39 ч в петък, установи местно допитване сред 2000 офис служители. Близо половината признали, че гледат на петъците по-лековато, отколкото на другите дни от седмицата.

60 на сто от анкетираните смятали, че имат право да разпуснат по-рано в петък, защото са работили повече от вписаното в трудовия им договор работно време през останалите дни от седмицата. Средностатистическият служител отлага най-малко три важни неща за понеделник, установи още изследването.

Над 80% от участниците в допитването заявили, че шефът им получава „стойност срещу пари“ от наемането им на работа. Много служители признават, че съзнателно работят по-малко, за да разпуснат по-рано в петък. Допитването установило, че 13,32 ч е времето, когато служителите преминават на забавени обороти на работното място.

До 14,39 ч те психически вече са минали на вълна уикенд по-рано. Изследването потвърждава също, че „петъчното чувство“ съществува. Една трета от участниците в допитването заявили, че на работното им място има значително по-добра атмосфера в петък, а 47 на сто казали, че шефът им бил много по-снизходителен в този ден.

Изследването, поръчано от Бритиш еъруейз, установи, че отпускането в петък следобед често се изразява в използване на Фейсбук, онлайн пазаруване, изпращане на имейли на приятели и на роднини и дори резервиране на ваканции, уреждане на планове за уикенда и онлайн банкиране. Една четвърт редовно игнорира имейли в петък, а 28 на сто често стават жертва на остра форма на селективно слушане, когато телефонът звъни или директно включва гласова поща.

Въпреки че средностатистическото официално работно време свършва в 17 ч, 30% от анкетираните понякога наистина излизат по-рано от работа, а 20% се обличат по-ежедневно в петък.

Ние ви поздравяваме с това:

 
 

Учениците във Великобритания може да започват училище в 10:00 часа

| от chronicle.bg |

Петиция за това занятията за децата в средно училище да започват в 10:00 часа получи одобрение от британските членове на парламента. 

Тя беше пусната от 18-годишната Хана Киндер от Тивъртън и събра над 183 000 подписа, което е повече от нужните 100 000, за да се разгледа в Камарата на общините.

Проучване в Америка, Канада и Сингапур разкрива, че режимът на спане на учениците не стимулира ранното ставане и ако училището започва в 10:00, това може да подобри психическото им здраве и продуктивност.

Даниел Зайкнър от работническата партия каза: „Петицията е чудесен пример за демокрация, водена от хората. Тя беше започната едва преди 3 месеца и вече има 180 000 подписа, което доказва, че имаме и други проблеми освен отношенията ни с Европейския съюз. Има и значителни научни причини за промяна. Много проучвания през годините, най-вече в САЩ, показват, че по-късният старт на занятията може да се отрази положително на учениците. Ясно е, че идеята се приема добре.“ И добавя цитат от родител: „Бих предизвикала всеки да се опита да вдигне 5 тийнейджъра от леглото в 6:30 сутринта без да чувства, че това е прекалено рано.“

„Да се опитваш да събудиш 5 тийнейджъра в 6:30 всеки ден е все едно да се опитваш да вдигнеш мъртвите.“

Други членове на парламента отбелязаха ползите от по-късния край на училището. Вики Фокскрофт обясни, че ако училището приключва в 6 вечерта, нова може да намали хладнокръвните нападения и да подобри здравето на тийнейджърите. Майк Кейн добави: „Децата навсякъде по света спят по-малко. Във Великобритания здравните организации виждат, че проблемът е сериозен, защото болничните посещения на деца под 14-годишна възраст с нарушения в съня се е удвоил в последните 10 години.“

Трябва да се отбележи, че по-късното лягане може да се дължи, разбира се, на телевизията, компютърните игри или мобилните телефони. 

 
 

NASA обяви края на роувъра Opportunity

| от chronicle.bg |

NASA оповести трагичната кончина на роувъра Opportunity, който е на Марс, след като 8 месеца не установи контакт с него. През юни миналата година на червената планета се разразява пясъчна буря, която явно е повредила робота. От тогава Хюстън се е опитал да установи контакт 800 пъти, но без успех. Пясъкът от бурята може да е покрил соларните панели на машината и така тя да не може да се презареди.

Вчера вечерта NASA направи последен опит да се свърже.

„Един от най-успешните и трайни подвизи в междупланетарното изследване, нашият роувър Opportunity, трябва да приключи след почти 15 години на повърхността на Марс. Той беше създаден да издържи 90 марсиански дни, ето видео от мисията му.“

Администраторът на NASA, Джим Бриденщайн, написа в Twitter: „След над 800 опита да се свържем с Opportunity, днес обявяваме края на края на успешната марсианска мисия. Opportunity надживя предвижданията ни с повече от 14 години.“

NASA изпрати роувърите близнаци Opportunity и Spirit през 2003 година, за да изследват повърхността на Марс. Spirit не работи вече няколко години. Opportunity обаче продължи да функционира много след предвиждания срок на годност.

В канала си YouTube NASA често предава на живо:

 
 

Филмът по „Breaking Bad“ ще е за Джеси Пинкман

Арън Пол се завръща в ролята си на Джеси Пинкман в предстоящия филм от франчайза на „Breaking Bad“, който е продължение на великия сериал. 

Сега има още информация за проекта, от която разбираме, че действието ще се развива около Пинкман, който се бори за свободата си. Филмът ще излезе първо в Netflix, а след това и по AMC.

Самият сюжет все още се пази в тайна, но филмът ще се казва  „Greenbrier“. Автор, разбира се, е Винс Гилиган. Феновете се надяват да разберат какво точно се случва с Пинкман след като избяга панически в последния епизод на „Breaking Bad“. В актьорския състав ще видим и Брайън Кренстън като Уолтър Уайт, както и Тод, Баджър и Скини Пит.

Преди време в „The Dan Patrick Show“ Кренстън каза, че абсолютно би участват във филма, ако Гилиган го покани. „Историята е чудесна и чувствам, че много хора искат да видят някак някакъв завършек и на линиите, които останаха без край във финалния епизод. Идеята, от това което ми казаха, разбрах, че е да се проследят тези линии или поне част от тях. Не знам дали ще се появя, дали ще има спомени или погледи в бъдещето, но се вълнувам, защотo е „Breaking Bad“ – най-великолепният в професионално отношение период в живота ми и нямам търпение да видя всички хора отново.“

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.